Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1/ 06.04.2017 година,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на седми март през две хиляди и седемнадесета
година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Елена Стефанова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 4 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по
подадената жалба от Л.С.П. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, офис
35, адв.Ю.М., против отказ, обективиран в писмо изх.№794/06.07.2016г. на
началника на Общинска служба „Земеделие”-Хасково.
Жалбоподателят
твърди, че е наследник на П. Г. К., починал на 29.10.1966г. С влязло в законна
сила решение №236 от 29.06.2000г. по гр.д.№508/1998г. по описа на РС-Хасково
бил уважен предявеният от жалбоподателя против Г. П. К. иск, като съдът признал
за установено по отношение на последния, че подробно описаните в жалбата ниви са
собственост на П. Г. К. В жалбата се твърди, че понастоящем тези имоти
съществуват по даденото описание от самия жалбоподател. За тези земеделски
имоти Г. П. К., който бил син на общия наследодател и брат на бащата на
жалбоподателя С. П. К., подал заявление пред ОСЗ-Хасково за възстановяване на
правото на собственост върху тях от свое име, претендирайки, че е единствен
собственик. Въз основа на образуваните преписки ОСЗ-Хасково постановила
решения, с които възстановила правото на собственост на Г. П. К.. С оглед така
възникналия спор за материално право жалбоподателят предявил иск с правно
основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, като с влязло в сила решение по гр.д.№508/1998г.
на РС-Хасково било установено, че описаните земеделски земи са собствени на
общия наследодател П. Г. Б.. За изпълнение на влязлото в сила съдебно решение
жалбоподателят представил издаденото му по същото дело удостоверение в
ОСЗ-Хасково с искане да бъде издадено решение за възстановяване на
собствеността на основание чл.14 ал.7а от ЗСПЗЗ, като за собственик на
описаните имоти бъде вписан общият наследодател П. Г. К. С писмо
изх.№794/06.07.2016г. бил уведомен, че ОСЗ-Хасково отказва да извърши исканата
промяна. Счита този отказ за незаконосъобразен. Съгласно чл.297 от ГПК влязлото
в сила решение на съда било задължително за всички съдилища, учреждения и
общини в страната, макар да не са били страна по спора. Следвало да се приеме,
че ОСЗ-Хасково действа при обвързана компетентност в този случай и е длъжна да
изпълни решението на съда. Затова разпоредбата на чл.14 ал.7а от ЗСПЗЗ
посочвала, че заинтересованите лица имат право при условията и по реда на ал.7 да поискат от ОСЗ да промени
лицата, в чиято полза или вреда е издадено решението. Дали имотът междувременно
бил записан на друго лице било въпрос на последващ правен спор, но не било от
компетентността на ОСЗ да прецени дали може да запише имота и да издаде решение
за възстановяване. Според жалбоподателя, регистрацията на друг титул за
собственост не е пречка за вписването и издаване на ново решение, за да се
изпълни решението на съда. Липсата на такова решение не давала възможност да се
атакува собствеността на новия приобретател от страна на правоимащия. Ето защо,
се иска отмяна на отказа на ОСЗ-Хасково и задължаване на ответника да издаде
решение за възстановяване на собствеността на основание чл.14 ал.7а от ЗСПЗЗ,
като за собственик на описаните имоти бъде вписан общият наследодател П. Г. К.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
Общинска служба „Земеделие”–Хасково оспорва
изцяло жалбата и счита, че следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна и недоказана. В отговора се твърди, че към момента на
постановяване на съдебното решение по гр.д.№508/1998г. на РС-Хасково
процедурата по възстановяване на имотите, предмет на спора, е приключила.
Плановете за земеразделяне на съответните землища влезли в сила още през 1995г.
и 1996г. Освен това имало отразени промени в собствеността на база заявление на
заинтересованите лица и представени нотариални актове от 05.02.2001г. Според
ответника, преклузивните срокове да се искат промени по реда на чл.14 ал.7а от
ЗСПЗЗ отдавна са изтекли. Предвид гореизложеното се иска постановяване на
решение, с което да се отхвърли жалбата против отказа на ОСЗ-Хасково за
издаване на решение по чл.14 ал.7 от ЗСПЗЗ, обективиран в писмо.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:
По подаденото от
жалбоподателя заявление за вписване като собственик на възстановените имоти
общия наследодател П. Г. К.в, съобразно влязло в сила решение на РС-Хасково, и
издаване на решение по чл.14 ал.7а от ЗСПЗЗ, началника на ОСЗ-Хасково в писмо
от 06.07.2016г. отговоря, че не е възможно извършване на исканата промяна.
Приложена е цялата преписка, образувана по заявление от Г. П. К., от която се
установява, че на негово име ОСЗ-Хасково възстановява правото на собственост
върху описаните земеделски земи. От приложеното удостоверение за наследници,
издадено от кметство с.М., общ.Хасково, се установява, че .П. Г. К. е починал
на 29.10.1966г. и оставил като свои наследници съпругата си Р. С. К., починала
на 30.08.1975г. и двама сина – Г. П. К., починал на 27.11.2000г., и С. П. К.,
починал на 19.07.1992г. Жалбоподателят Л.С.П. е наследник на последния заедно с
брат си З. С. К.. Видно от представеното
съдебно удостоверение, издадено на 28.10.2014г., гр.д.№508/1998г. по описа на
РС-Хасково е приключило с влязло в сила решение, с което е прието за
установено, че Г. П. . не е собственик на визираните в същото ниви, като иска
на Л. С. П. е отхвърлен единствено по отношение на нива от 4,3дка в м.“Хисаря“.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата, по която
е образувано настоящото производство е допустима, тъй като е подадена от
надлежно легитимирана страна, имаща правен интерес от оспорването, с оглед
твърденията в жалбата за постановен отказ за възстановяване на право на
собственост. Следва да се има предвид, че жалбата отговаря на изискванията на
чл.150 и чл.151 от АПК. Доколкото се атакува отказ на административен орган,
обективиран в писмо от 06.07.2016г., то следва извода, че подадената на 14.07.2016г.
жалба е депозирана в срока по чл.149
ал.1 от АПК. В същото време въпреки наведените доводи за незаконосъобразност на
атакувания отказ, предвид разпоредбата на чл.149 ал.5 от АПК, съдът счита, че
същият може да се оспори като нищожен без ограничение във времето.
Разгледана по
същество жалбата е основателна поради следните съображения:
За да е
законосъобразен административният акт, в случая отказа на ОС
„Земеделие”-Хасково, трябва да е издаден от компетентен орган в съответната
форма. В случая съдът счита, че първо не е спазена формата, тъй като е следвало
административният орган да се произнесе с решение, с което да възстанови, респ.
да откаже възстановяване правото на собственост върху земи по реда на чл.14 ал.7а
от ЗСПЗЗ със съответните мотиви за това. Въпреки липсата на постановен в
съответната форма и по съответния ред административен акт, съдът намира че
следва да се разгледа жалбата против отказа на административния орган да издаде
такъв акт, обективиран и мотивиран в процесното писмо от 06.07.2016г. В този
смисъл е налице постановено и влязло в сила съдебно решение по гр.д.№508/1998г.
по описа на РС-Хасково, с което е разрешен спор за материално право относно
процесните земеделски земи. Така постановения съдебен акт е задължителен за
всички съдилища, учреждения и общини в страната, макар да не са били страна по
спора. Ето защо, съдът счита, че в случая постановения от началника на
ОС”Земеделие”-Хасково отказ, обективиран в писмо от 06.07.2016г. е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Съгласно разпоредбата на чл.168
ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. В тази връзка,
независимо от изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на оспорения
отказ, както и на посочените в АПК основания, съдът намира, че е налице именно
визираната в чл.146 т.2 от АПК хипотеза – неспазване на установената форма.
Съгласно установеното в административно-правната теория и трайната съдебна
практика становище, че нищожен е един административен акт, който е засегнат от
толкова тежък по степен порок, при който въпреки наличието на някои външни
белези на административен акт, същият изобщо не е годен да поражда правни
последици. В тази връзка липсата на компетентност на административния орган /материална,
местна или по степен/ винаги води до нищожност на акта. Също така нищожност
може да е налице и при допуснат порок във формата, който да е толкова
съществен, че се равнява на липса на форма, а от тук и на липса на валидно
властническо волеизявление. Приема се още, че нищожност е налице и когато
нарушението на материалния закон е толкова тежко, че стига до степен издаденият
акт да е постановен при пълна липса на законова опора, т.е. когато за
издаването му липсват установен правен ред /материално-правни правила/, или
когато търсените с акта правни последици са нетърпими от правовия ред.
Несъмнено в случая липсва изискваната от закона форма за произнасяне на
административния орган, което сочи че същия се явява нищожен. Доколкото отказа
да се извърши промяна в данните относно възстановяване на земеделски земи по
реда на чл.14 ал.7а от ЗСПЗЗ е обективиран в обжалваното писмо от 06.07.2016г.,
съдът счита, че това може да се приравни на липса на валидно властническо
волеизявление.
Въпреки, че нищожния
административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си, за да
не създава правна привидност, че съществува при установяване на основания за
това, съдът следва да обяви неговата нищожност.
С оглед гореизложените
съображения, съдът счита, че не следва да се разглежда правния спор по
същество, а преписката да се върне отново на ОС”Земеделие”–Хасково за ново
валидно произнасяне. Съобразно чл.174 от АПК следва на административния орган
да бъде определен двумесечен срок за произнасяне, считано от влизане в сила на
настоящото решение.
На основание
чл.172а ал.1 т.7 от АПК във връзка с чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден
ответника да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер
на 10лв. за държавна такса и 300лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш И:
По подадената жалба вх.рег.№16270/14.07.2016г. от Л.С.П. с ЕГН:**********
***, против отказ, обективиран в писмо изх.№794/06.07.2016г. на началника на Общинска
служба „Земеделие”-Хасково :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на отказ за произнасяне относно възстановяване правото
на собственост върху земеделски земи по чл.14 ал.7а от ЗСПЗЗ, обективиран в
писмо изх.№794/06.07.2016г. на началника на Общинска служба „Земеделие”-Хасково.
ИЗПРАЩА делото
като преписка на Началника на Общинска служба „Земеделие”-Хасково за ново
валидно произнасяне по заявлението от 29.03.2016г. на Л.С.П., като определя двумесечен
срок за това, считано от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА Общинска
служба „Земеделие”-Хасково със съдебен адрес ***, пл.”Свобода” №5, ет.3, да
заплати на Л.С.П. с ЕГН:********** ***, направените по делото разноски в размер общо на 310лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд-Хасково в 14-дневен
срок от връчването му.
СЪДИЯ : /п/ не
се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар: В.К.