МОТИВИ по ВНОХД № 1199/ 2013
год. по описа на ОС – Стара Загора, НО, 1 състав
Във внесения за разглеждане
в Районен съд – Казанлък обвинителен акт подсъдимият Р.С.Г. е предаден на съд
за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК за това, че на 02.02.2013 г., в с. Р.,
община Казанлък, на кръстовището на ул. “Освобождение” и ул. Розова долина”, в
посока север – юг e управлявал моторно превозно средство – л.а. марка
“Рено Меган Сценик”, с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда, а именно 1, 79 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо
средство “Alcotest 7410 Plus”
Dreger с фабричен номер ARSM
0189.
С Присъда № 105/29.05.2013
год., постановена по НОХД № 509/2013год. по описа на Районен съд – Казанлък –
образувано въз основа на горния обвинителен акт - подсъдимият Р.С.Г. е признат
за невинен в това, че на 02.02.2013 г., в с. Розово, община Казанлък, на
кръстовището на ул. “Освобождение” и ул. Розова долина”, в посока север – юг e
управлявал моторно превозно средство – л.а. марка “Рено Меган
Сценик”, с рег. № *** с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1, 79 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство “Alcotest
7410 Plus” Dreger с фабричен номер ARSM
0189 и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал.
1 от НК.
Срещу така постановената
присъда е подаден протест на районна прокуратура Казанлък пред Окръжен съд –
Стара Загора, в която се твърди, че така постановената присъда е неправилна и
необоснована. Излагат се аргументи, че направените правни изводи на първата
инстанция не почиват на събрания доказателствен материал, поради което се иска
отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен.
При проведените съдебни
заседания представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора заявява, че
постановената от районния съд присъда е неправилна и същата следва да бъде
отменена и да се постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за
виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
подсъдимият – чрез защитника си адв. К. – моли да
бъде оставен без уважение протеста и да се потвърди първоинстанционната присъда.
Твърди, че концентрацията на алкохол не е установена по надлежния ред. Като
нарушение на този надлежен ред посочва, че в АУАН липсва отбелязване на
фабричния номер на техническото средство (дрегера), с който е извършена пробата
за алкохол у подсъдимия. Не било описано и състоянието на водача. При
проведеното второ съдебно заседание след възобновяване на съдебното следствие
пред настоящата инстанция защитата отново излага подробни аргументи за
нарушаване на надлежния ред според НАРЕДБА № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства (издадена от министъра на здравеопазването, министъра
на вътрешните работи и министъра на правосъдието), като оспорва приобщените
нови писмени доказателства.
Подсъдимият в последната
си дума моли за потвърждаване на оправдателната присъда на Казанлъшки районен
съд.
Съдът като обсъди
доводите, изложени в жалбата, материалите по делото и становищата на страните,
както и след като сам служебно провери правилността на атакуваната присъда,
прие следното:
Подсъдимият Р.С.Г. е
роден на *** ***, български гражданин, средно образование, разведен, работи, не
е осъждан, с ЕГН: **********,***. Същият е правоспособен водач на МПС с
категории В, C, M и T.
При постановяване на
обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установени следните
фактически обстоятелства:
На 02.02.2013 г. в с.
Розово, община Казанлък, на кръстовището на ул. “Освобождение” и ул. “Розова
долина”, в посока север – юг, подсъдимият Р.Г. управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка “Рено Меган Сценик” с рег. № ***. На същата
дата свидетелите П.Н. и И.И. изпълнявали служебните си задължения по пътен
контрол и около 21.40 ч. на посоченото по – горе място спрели за проверка
управлявания от подс. Г. лек автомобил. Свидетелят Н.
тествал водача за употреба на алкохол с техническо средство “Аlcotest 7410 Plus” Dreger. В съставения от него АУАН свидетелят отразил,
че техническото средство отчело 1, 79 промила алкохол в кръвта на водача чрез издишания от него въздух. Свидетелят И.И. издал на подс. Г. талон за медицинско изследване като в него
подсъдимият вписал, че не желае да даде кръв за изследване.
Тази фактическа
обстановка въззивната инстанция намира за правилно установена, като намира за
необходимо да допълни, че фабричният номер (ARSM 0189) на техническото
средство е също безспорно доказан по делото, а препис от талон за медицинско
свидетелство е връчен на подсъдимия. Писмените и гласни доказателствени
материали, на които се позова настоящата инстанция при постановяване на
присъдата са следните: обяснения на подсъдимия, свидетелски показания на И.И., П.Н.,
Х.И., АУАН от 02.02.2013 г., талон за медицинско свидетелство, справка за
съдимост, характеристична справка, справка за нарушител от региона, справка за
показанията на техническото средство, списък на средствата за измерване,
преминали последваща проверка, ежедневна ведомост, план относно използваните
технически средства, Протокол от 08.02.2013 г., извлечение от дневник за
отразяване на резултатите от използване на технически средства, писмо №
41643/19.11.2013 год. с приложени към него писмо № ОВ-11671/27.08.2010
год., регистър на средствата за измерване в ОД на МВР и СДВР и оригинал на
талон за медицинско изследване № 0377718.
От обясненията на
подсъдимия Г., дадени на първа инстанция, се установява, че е бил спрян за
проверка от посочените по горе лица, изпълняващи задълженията си като пътен
патрул. Твърди, че не бил употребил алкохол, но техническото средство отчело 1,
79 промила. Съставен му бил акт, който подписал без възражения. Пояснява, че
проверката с дрегера не му била извършена веднага след като го спрели.
Всичко казано от
подсъдимия се потвърждава и от разпитите на двамата служители на пътен контрол
– П.Н. и И.И.. Свидетелят Н. заявява, че след като подсъдимият слязъл от
автомобила е миришел на алкохол и съответно бил поканен да даде проба, но
последният се чудил около половин час какво да прави и говорил по телефона, като
накрая решил да бъде тестван. Техническото средство - “Аlcotest 7410 Plus” Dreger, с фабричен номер ARSM 0189 отчело 1, 79 на
хиляда концентрация на алкохол в кръвта. Свидетелят Н. съставил АУАН, а
колегата му талон за медицинско изследване, което връчил на подсъдимия. Свидетелят
И. също споделя казаното от колегата му Н., с когото са били дежурни на
02.02.2013 г. Обяснява детайлно защо е бил спрян подсъдимият и казва, че е
издал медицински талон за кръвно изследване, което изпълнявайки задълженията си
му е връчил. Вписал е техническото средство и номера му в самия талон.
По отношение на
индивидуализиращия номер на дрегера по делото се установи, че наистина номерът
му не е бил вписан в АУАН, но са налице множество други писмени доказателства,
както и свидетелски показания, от които може да се направи категоричен извод,
че проверката е била извършена с годно техническо средство “Аlcotest 7410 Plus” Dreger с фабричен номер ARSM 0189.
Свидетелят Х.И. –
началник на група пътен контрол към РУП Казанлък посочва в разпита си пред
първа инстанция, че към датата, на която е установено да е извършена проверката
пътните патрули към РУП Казанлък са разполагали с едно техническо средство и
това е именно използвания “Аlcotest 7410 Plus”
Dreger с фабричен номер ARSM
0189. Това споделя в разпита си и свидетеля П.Н.. Първата инстанция е
игнорирала представените писмени доказателства, като в мотивите си обяснява, че
не е установено по безспорен начин, че цялата група “Пътен контрол” е
разполагала само с процесното техническо средство. Тези
изводи не се споделят от настоящата инстанция – разпитаните свидетели по делото
обясняват подробно, че само процесното техническо
средство се е използвало от всички групи пътен контрол. Това е видно и от
утвърдения план, приложен по делото (л. 28 от досъдебното производство).
Представеният план е за месец февруари 2013 г. и е по отношение на нарядите от
група “Пътен контрол” към РУП “Казанлък” и в него са изброени четири уреда за
установяване употребата на алкохол: “Алкомер 931” с фабр. номер 0251621, който е неизправен, “Алкомер 931” с фабр. номер
0251632, което се използва от У “Полиция” Павел Баня, “Алкотест
7510” с фабричен номер ARBB0072, който също е в
неизправност и процесният “Алкотест 7410+” с фабр. номер 0189, който е в изправност. При съвкупната
оценка на така представения план и отбелязаното в издадения АУАН, че проверката
е била извършена именно с Dreger “Alcotest 7410 Plus” e
видно, че подсъдимият
е бил тестван с посочения в обвинителния акт уред, индивидуализиран с номер.
Значението на тази индивидуализация е да се провери дали тестът за алкохол е
извършена с одобрено и годно техническо средство. Видно от приобщената справка
за последваща проверка на средствата за измерване процесният дрегер с този
индивидуализиращ фабричен номер е бил тестван и е минал успешна проверка на
18.09.2012 г. с годност до март 2013 г. т.е. на инкриминираната дата е бил в
изправност. От приетите от настоящата инстанция писмени документи се
установява, че на територията на ОД на МВР Стара Загора (към която се числи и РУП
Казанлък) има само един такъв дрегер, притежаващ изброените по – горе
индивидуализиращи признаци като наименование на модела и фабричния номер. Този
модел дрегер е включен и в регистъра на одобрените за измерване средства в ОД –
МВР и СДВР на територията на страната. Първата инстанция е акцентирала на
липсата на изписан фабричен номер в АУАН, като се е позовала на чл. 3, ал. 1 от
Наредбата и е преценила, че поради тази причина не е спазен надлежния ред. При
провеждането на наказателно производство съдът следва да проведе обективно,
всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото съгласно чл. 14,
ал. 1 от НПК. Дори да има пропуски в издадения АУАН, то по делото са налице
достатъчно други доказателства, от които се установява индивидуализиращия номер
на дрегера. Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да
имат предварително определена сила чл. 14, ал.2 от НПК т.е. акта за
административно нарушение не може да има преимуществено значение в процеса на
доказване. Този извод се споделя и по отношение на възражението за липса на
описание за видимото състояние на водача на автомобила в издадения АУАН. Не е
от съществено значение дали е описано това състояние в детайли,още повече както
е прието в мотивите на съда дали има обяснения на водача за количеството
употребен алкохол и времето на употребата му. Даването на такива обяснения е
само право на водача, което може и да не упражни. По отношение на видимото
състояние – от свидетелските показания става ясно, че проверката е била извършена
заради включени светлини за мъгла, без да има условията за това, а проверката с
дрегера е направена, поради това че водачът е лъхал на алкохол след като слязъл
от колата. По делото е игнорирано като доказателство и издадения медицински
талон с аргумента, че този талон е издаден в нарушение на Наредбата. В мотивите
си първостепенният съд се е позовал на факта, че при извършване на проверката е
съставен АУАН, подписан от И.И. (другият служител от пътния патрул) като
свидетел на съставянето му, а медицинският талон е издаден от И. в качеството
му на длъжностно лице. Тъй като не можел да съчетава две процесуални качества
не било допустимо талонът да бъде издаден от него. Тези аргументи са
неоснователни, доколкото длъжностното качество на служителя на РУП Казанлък не
може да бъде заличено само поради факта, че се е подписал като свидетел в АУАН.
Няма изрична законова забрана за това – издавайки талон за медицинско
изследване И. е изпълнил едно свое задължение, а подписът му като свидетел в
АУАН по никакъв начин не опорочава издаването на талона. Това е така, защото
когато законът забранява смесването на две процесуални качества в процеса, той
се интересува дали това допускане ще доведе до нарушаване правото на защита на
подсъдимия поради предубеденост или пристрастие от крайния изход на спора. На
този принцип е подчинена и единствената разпоредба в ЗАНН, която регламентира
забрана за смесване на две процесуални качества - чл. 51. Тя се отнася до
забрана на едно лице за участие в разглеждането на административно
наказателната преписка и в издаването на наказателно постановление когато има
друго процесуално качество (съставило е акта или е свидетел по него). Талонът
за медицинско изследване е издаден и връчен от компетентно лице според чл. 3,
ал. 3 и ал. 4 от Наредбата – в него е вписано къде да се яви за медицинско
изследване лицето и до колко време следва да го направи, а подсъдимият се е
подписал на самия талон, че му е връчен препис от същия. По делото не се
събраха доказателства подсъдимият да се е явил в съответното лечебно заведение
в указания срок и да е направил медицинско изследване на кръвта си, нито са
направени такива възражения. Още повече, че в самия талон Г. е написал, че се
отказва да даде кръв и се е подписал (това негово изявление и подписът му не се
оспорват по делото).
От писмените
доказателства – разпечатки от показанията на дрегер, дневник за отразяване на
резултатите от използване на технически средства е видно, че стойността на
измереното количество алкохол от процесния дрегер е доста над 1, 2 промила, а именно
1, 79 промила, което не се оспорва и от подсъдимия, нито в издадения АУАН или в
съдебно заседание.
От
всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият Г. е
извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Употребил е количество алкохол, в резултат на което по надлежния ред – чрез
одобрено техническо средство, преминало последваща проверка е установена
концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 промила, а именно1, 79 на хиляда.
Съгласно чл. 6 от НАРЕДБА № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства, след като подсъдимият не се е явил в определеното лечебно
заведение за медицинско изследване на кръвта или при отказ да даде кръв, употребата
на алкохол се установява въз основа на показанията на техническото средство. Аргументите
на защитата за неспазване на надлежния ред и направеният извод за нарушено
право на защита са неоснователни, поради изложените по – горе съображения. Нарушението
на чл. 3, ал. 1 по отношение на изброените от защитника пропуски е несъществено
и не се е отразило на гаранцията за достоверност на резултатите при извършената
проверка. Настоящата инстанция счита, че след като подсъдимият твърди да не е
употребил алкохол и след като дрегерът е отчел стойност 1, 79 промила е
следвало да даде кръвна проба – такава възможност му е предоставена по
Наредбата и в конкретния случай са били стриктно изпълнени указанията в същата
Наредба за издаването и връчването на медицинския талон. Ето защо деянието е
съставомерно – спазен е надлежния ред. От субективна страна подсъдимият е
действал при пряк умисъл. Въззивният съд намира, че няма никакво съмнение в
това, че подсъдимият Г. като правоспособен водач на МПС е бил наясно със
забраната да се управлява лек автомобил след употреба на алкохол. Въпреки това
е употребил значително количество алкохол (както е установено от пробата с
дрегер) и съзнавайки обществената опасност на поведението си е искал и е
управлявал процесния автомобил.
На
следващо място, като съобрази от една страна тежестта на конкретното деяние, степента
на обществената му опасност и предишните нарушения на подсъдимия по ЗДвП, а от
друга смекчаващите по делото обстоятелства (чистото съдебно минало и добрите
характеристични данни на дееца) въззивният съд прие, че е справедливо да му се
наложи наказание от три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение следва да
се отложи при условията на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Също така и
лишаването от право да се управлява МПС за срок от десет месеца в необходимата
степен гарантират постигането на индивидуалната и на генералната превенция,
като демонстрират високото ниво на обществена нетърпимост спрямо подобни
престъпни прояви и така изпълняват ролята си на сериозно предупреждение спрямо
останалите членове на обществото. Предвид наличието на доказателства по делото
за това, че СУМПС е отнето по административен ред, следва да се приспадне на
основание чл. 59, ал.4 от НК този период от така наложеното наказание по чл.
343г от НК.
На основание чл. 346, т.
2 от НПК новата присъда подлежи на обжалване пред ВКС в законоустановения 15
дневен срок.
Воден от горните мотиви
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.