№ 473
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000501604 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ответника ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, подадена срещу решението на Софийския
окръжен съд, Търговско отделение, V състав, постановено на 23.03.2021 г. по т. дело №
295/2019 г.
В жалбата се твърди, че в частта, с която окръжният съд е присъдил в полза на
ищеца обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, решението на окръжния
съд е незаконосъобразно.
Излагат се доводи, че не са доказани твърдените от ищеца физически и
психически страдания, които да са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Поддържа
се направеното с отговора на исковата молба твърдение за съпричиняване на
уврежданията в резултат от неизползване на предпазен колан. Оспорват се и изводите
на съдебно-медицинската експертиза, приета от първоинстанционния съд.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и намаляване на
обезщетенията, включително при отчитане на наличие на съпричиняване.
Въззиваемият ищец И. Х. К. чрез своя процесуален представител оспорва
оплакванията на застрахователното дружество. В подадения срещу жалбата отговор
излага съображения, че решението на окръжния съд е правилно, че обезщетенията са
определени на базата на събраните по делото доказателства. Оспорва твърденията за
1
принос на ищеца за настъпване на уврежданията.
Иска отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и присъждане на
разноски.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Установено е по делото, че на 05.07.2017 г. ищецът И.К., пътувайки като пътник
в лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № ********, е претърпял пътно-
транспортно произшествие, при което е получил теленси увреждания.
Поради смъртта на водача на автомобила – Р. К., на 28.06.2019 г. образуваното
наказателно производство е било прекратено с постановление на зам. районен
прокурор при РП – Ботевград.
По делото не се спори, че към датата на ПТП лекият автомобил е бил валидно
застрахован за риска „гражданска отговорност“ в ответното застрахователно
дружество.
От приетата от окръжния съд автотехническа експертиза, извършена от вещото
лице инж. А. Д., се установява следният механизъм на ПТП: На 05.07.2017 г. около 6.30
часа сутринта лекият автомобил „Фолксваген Венто“ се е движил по автомагистрала
„Хемус“ в посока към гр. София със скорост от около 100 км/ч. Ищецът пътувал на
предната дясна седалка. В близост до тунел „Правешки ханове“, след преодоляване на
десен завой, при навлизане в правата, следваща завоя, автомобилът навлязъл в
крайпътното пространство, преминал през водосточната канавка и се ударил в
бетонните колове на предпазната метална мрежа. Вследствие на терена, през който
преминал автомобилът и удара в бетонните колове, автомобилът е започнал
ротационно движение около вертикалната си ос, като в същото време се преобърнал
през таван, завъртял се на 360 градуса, насочил се в ляво по отношение на
първоначалната си посока на движение и се установил с предните колела върху десния
край на асфалтовото покритие – с предницата, насочена в посока към гр. Варна.
В заключението е посочено, че няма данни, дали автомобилът е бил оборудван с
предпазни колани, но с оглед годината на производството на конкретния модел, може
да се предполага, че колани е имало. При установения механизъм на ПТП – пропадане
в канавка и преобръщане на таван, при правилно поставен предпазен колан тялото на
ищеца би контактувало с тавана на автомобила и със свободно движещи се в купето
предмети.
При изслушването му в съдебно заседание на 24.11.2020 г. инж. П. е заявил, че
няма данни, от които по технически път да бъде установено точно, дали пострадалият
2
е бил с или без колан.
Пред окръжния съд е разпитан свидетелят И. В. – фелдшер при ФСМ – Правец.
Същият е разказал пред съда, че пристигнал на местопроизшествието в края на
нощното си дежурство. Намерили обърнатия автомобил. Пострадалият бил на предната
дясна пътническа седалка, гърбът му бил към седалката на шофьора, а краката му били
увиснали на земята. Свидетелят не помни ищецът да е бил с поставен колан, нито пък
коланът да е бил срязан. Но предполага, че тялото му е било наместено, за да му е по-
удобно. Когато свидетелят и водачът на линейката го намерили, ищецът бил
неконтактен. Бил качен щадящо на специална носилка, която е за гръбначни
счупвания. По пътя започнал да прави неконтролирани движения с горни и долни
крайници, което свидетелят свързвал с евентуална черепно-мозъчна или гръбначно-
мозъчна травма.
За установяване на уврежданията на ищеца, причинени в резултат от ПТП,
окръжният съд е допуснал и приел съдебно-медицинска експертиза. В заключението
си вещото лице д-р В. Т. изрично е посочил, че изводите му са основани на
представената медицинска документация и личен преглед на ищеца не е бил извършен,
тъй като последният не се е явил пред експерта. По искане на дружеството
жалбоподател пред настоящата инстанция е допусната и приета повторна медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р М. М..
И двете вещи лица са установили, че в резултат от произшествието ищецът е
получил следните увреждания: травма в областта на шията с компресия на гръбначния
мозък в резултат от счупване на тялото на петия шиен прешлен от компресионен тип с
травматична спондилолистеза /изместване на тялото на четвърти шиен прешлен напред
спрямо тялото на пети шиен прешлен с 8 мм; парасагитална фрактура в дясно
париетално /счупване на теменната кост/. Клинично травмата е протекла с
квадрипареза /нарушена двигателна функция на четирите крайника/.
В болница „Св. Анна“ му е извършено двуетапно оперативно лечение, при което
е извършена директна скелетна екстензия и микродисектомия на петия прешлен.
Поставена му е била метална стабилизация. И двамата експерти са посочили, че
имплантите не се заплащат от здравната каса, а от пациентите.
Според д-р Т., шийната травма е довела до затруднение на движението на врата
за срок от около 9-10 месеца. Според д-р М., счупването и изместването е
възстановено, зараснало е за срок от около 10-12 месеца.
В заключениетто си д-р М. е посочил, че шийната травма е получена по
механизма на „камшичен удар“ при рязкото движение на главата в предно-задна
посока, а травмата на теменната част в дясно е от седалката или от твърдите части на
купето. С оглед на този механизъм на настъпване на травмите, д-р М. изразява
3
становище, че по време на ПТП К. най-вероятно е бил с поставен предпазен колан, тъй
като са засегнати само шийният сегмент и главата му.
При извършения от д-р М. личен преглед на ищеца е установено, че общото му
състояние е подобрено, но оплакванията са свързани най-вече с променената походка и
повишената уморяемост на крайниците. Походката му е тип „Вернике-Ман“ /косяща
походка/ с десния долен крайник. Тази походка възниква при засягане на пирамидния
път и развитие на централна, спастична пареза на мускулите, характеризира се със
замятане настрани и ротация напред на паретичния долен крайник, който е стегнат и
изпънат в тазобедрената, колянната и глезенната става. Наблюдава се лека атрофия на
дясната ръка и спастична пареза на тази ръка, която е доминатна. Мускулатурата на
дясната длан и предмишница е с лека хипотрофия и леко отслабен обхват. Парезата на
десния крак е в лека степен. В съдебно заседание д-р М. обяснява, че в лявата страна
парезата е латентна, която при ежедневно натоварване не се манифестира, обаче ако
положи по-голямо усилие, тази страна се уморява. Това не води до проблеми за
обслужване във всекидневието, но среща затруднения в трудовата си дейност. Има и
дегенеративни промени, които са с комплексен произход – както поради счупването и
увреждането на интервертебралния диск, така и от оперативната травма, която е
свързана с имплантирането на метален имплант, а от друга страна – поради възрастови
промени в нормалното дегенеративно износване на костната система.
Също в съдебно заседание пред настоящата инстанция д-р М. обяснява, че с
оглед тежестта на травмата, обстоятелството, че след изписването му от болницата
ищецът не е ходил на контролни прегледи, не е от съществено значение, защото той е
приемал предписаните му медикаменти, които са се отразили благоприятно. При
извършения преглед експертът е констатирал сериозно подобрение в състоянието на К.
в сравнение с това, каквото е било от началото на травмата. Според д-р М., може би
функционално ищецът щеше да бъде по-добре, ако беше ходил на физиотерапия. Но
няма данни състоянието му да се е влошило поради това, че не е ходил на
физиотерапия.
С експертно решение на ТЕЛК от 13.03.2019 г. /преосвидетелстване/ на И.К. е
определена 60% трайна загуба на работоспособност, настъпила в резултат от
травматичните увреждания. С предходно решение на ТЕЛК, постановено след ПТП,
загубата на работоспособността е била оценена на 75 %.
Пред окръжния съд е разпитана свидетелката А. Г., която живее на семейни
начала с ищеца и имат общи деца. Същата е разказала, че преди ПТП И.К. работел като
каменодолец и в деня на произшествието пътувал за работа. В болницата лекарите й
казали, че е в много тежко състояние и ако не бъде опериран, може да умре. За
имплантите във врата били необходими около 4 000 лева. Изписали го от болницата на
4
инвалидна количка. На врата имал шина, която носил около 1 година. Не можел да
ходи и да се обслужва сам, свидетелката го хранела и къпела. След престоя в „Св.
Анна“ се наложило отново да влезе в болница, защото имал много силни болки. В
болница „Пирогов“ бил лекуван около една седмица, предписали му други
обезболяващи лекарства, но и те действали за коло час-два. Рехабилитация провеждал
само в болницата. В началото ползвал тоалетен стол, а след това се придвижвал с
патерица
Преди увреждането бил много добър и грижовен баща, работел и издържал
семейството. След това станал нервен и раздразнителен, викал на свидетелката и на
децата. Основно си стоял в къщи, защото се срамувал от хората, че е „кьопав“ и не
може да ходи нормално.
За установяване отраженията на преживяното върху психиката на ищеца
окръжният съд е допуснал психологична експертиза. В заключението на вещото лице
Е. В. е посочено, че в резултат от кумулиране на негативни преживявания след
катастрофата у ищеца са възникнали психосоматични симптоми от невротичния кръг –
главоболие, обилно изпотяване, опасения за близките, нарушения на съня, което
състояние не е овладяно и е преминало в посттравматично разстройство. Според
психолога, най-вероятно той и близките му нямат здравна култура, за да потърсят
специалист в областта на психологията и психиатрията, за да му бъде оказана помощ
относно оплакванията, от каквато е имал и продължава на има нужда.
В прогностичен план типът и продължителността на реакциите са различни и са
с продължителност от няколко месеца, понякога до 1-2 години. Картината на
посттравматичното стресово разстройство включва епизоди на повтарящо се
изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени, сънища
или кошмари. При ищеца е налице чувство на страх и избягване на сигнали,
напомнящи травматичното събитие. Ходът на заболяването е латентен, но в
болшинството от случаите завършва с оздравяване. За този ход от съществено значение
освен личностовите особености /при ищеца компенсаторния капацитет не е особено
висок/, са от значение и антикризисните психологични и социални интервенции. При
К. психичната травма, получена от катастрофата, ще го съпътства през целия му живот
с различен интензитет.
В съдебно заседание на 23.02.2021 г. психологът В. е допълнила, че ищецът е
бил диагностициран по международната класификация на болестите /МКБ -10/ за
посттравматичното стресово разстройство.
С оглед на горните доказателства, по оплакванията на застрахователното
дружество въззивният съд намира следното:
5
Относно възражението за съпричиняване, което подлежат на установяване чрез
провеждане на пълно и главно доказване: Не е доказано твърдението, че ищецът е
пътувал без поставен предпазен колан. Напротив, според д-р М., „камшичен удар“ се
получава именно при поставен колан. С оглед обяснението на вещото лице д-р М., че
непровеждането на контролни прегледи само по себе си не може да влоши състоянието
на увредения, а че поради приемане на предписаните медикаменти то дори се е
подобрило, неоснователно се явява и твърдението на жалбоподателя, че след ПТП
ищецът е допринесъл за влошаване на здравето си.
Относно обезщетението за имуществени вреди: Същите са присъдени в размер, в
който с писмени доказателства са доказани разходите, които ищецът е извършил за
лечението си. Вещите лица лекари са потвърдили, че тези разходи са били необходими
и не се заплащат от здравната каса.
Относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди:
Съдът взе предвид характера и степента на уврежданията – фрактури на теменна кост и
на шиен прешлен; извършените две оперативни интервенции с поставяне на метална
стабилизация; продължителността на възстановителния период – не по-малко от 10
месеца; трайното увреждане на походката и намаления обхват на ръцете при
съобразяване на обстоятелството, че професията на ищеца е „каменоделец“;
констатираното от психолога посттравматично стресово разстройство. Като съобрази и
социално-икономическата обстановка в страната към месец юли 2017 г., въззивният
съд приема, че обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75 000 лева не е
завишено.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че жалбата на застрахователното
дружество е неоснователна, поради което първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на въззивното производство, в полза на процесуалния
представител на въззиваемия ищец, който е осъществил защита при условията на чл.38
от ЗА, следва да се присъди възнаграждение за производството пред настоящата
инстанция. При обжалван интерес от 78 878 лева, минималният размер на адвокатското
възнаграждение, изчислен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 2 896 лева. Тъй
като са представени доказателства, че адв. М. е регистрирана по ЗДДС, дължимото
възнаграждение възлиза на 3 475 лева.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260042/23.03.2021 г. на Софийския окръжен съд,
Търговско отделение, V състав, постановено по търговско дело № 295/2019 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 да заплати на
адв. Р. М. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
Софийския апелативен съд в размер на 3 475 /три хиляди, четиристотин седемдесет и
пет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7