Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………….. …………..
2019 година,
гр.ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, второ отделение, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 06.03.2019 г.при секретар Мая Вълева изслуша докладваното от
председателя административно дело № 1962/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.121, вр.чл.104 от Закона за държавния служител.
Инициирано е по искова молба от Х.Н.Х.,***
срещу Държавен фонд „Земеделие“, представлявано от изпълнителния директор Ж. Ж., за присъждане на обезщетение по реда на чл.104, ал.1 от ЗДСл с общ размер на иска 9456лв. (девет хиляди
четиристотин петдесет и шест лева), представляващ шесткратния размер на
полученото последно месечно възнаграждение от 1576 лв.
В исковата молба се посочва, че със заповед №
184/17.02.2015 г. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ прекратил служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал.2 и
чл. 108 от ЗДСл. С Решение
№2616/09.12.2015г., постановено от ХІV състав на Административен съд Варна,
потвърдено с решение № 8517/03.07.2017г.,
постановено от състав на V-то отделение на ВАС, същата заповед е отменена като
незаконосъобразна.
Твърди
се, че през периода от 01.04.2015
г. до 07.02.2016 г. ищецът е бил регистриран като безработен. Предвид
изложените обстоятелства се прави искане
ответникът да бъде осъден на основание чл.121, ал.1, т.3, вр.чл.104, ал.1 от ЗДС да
изплати обезщетение в посочения размер, съставляващо трудово възнаграждение за период от
6 месеца. Претендират се лихви,
както и присъждането на разноски.
В открито съдебно заседание е направено уточнение относно периода за
който се дължи обезщетението - с начална дата моментът на прекратяване на служебното
правоотношение до 30 септември 2015
г., като се претендира размер за „цели“
шест месеца.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва исковата
молба в частта, касаеща срока на обезщетението, с аргумента, че на основание
чл.106, ал.2 от ЗДСл на същия служител
било изплатено обезщетение за времето през което е останал без работа, но за не
повече от два месеца. Принципно счита
иска за изцяло неоснователен, моли за решение в този смисъл.
Според
становището на ответника, изразено в
молба с.д.1332/23.01.2019 г., тъй
като ищецът е бил назначен по трудово правоотношение и е
получавал възнаграждение за това, той има право
на обезщетение за разликата между
заплатата и възнаграждението, изчислени
като основна заплата и основно възнаграждение.
Настоящият съдебен състав,
като анализира доказателствата и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Фактите по случая са следните:
Със заповед № 184/17.02.2015 г.
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ прекратил служебното правоотношение с Х.Н.Х.
заемал длъжността „началник отдел „Регионален технически инспекторат“” на
основание чл. 107, ал.2 от ЗДСл.
С решение № 2616/09.12.2015 г.,постановено по
адм. дело № 636/2015 г. състав
на АС Варна е отменил заповедта поради съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
С решение № 8517/03.07.2017 г., постановено от състав на Пето отделение
на ВАС по адм. дело № 1951/2016 г. решението
на АС Варна е оставено в сила. От тази именно дата то влиза в законна сила.
В резултат на признатото по съдебен ред за незаконосъобразно
прекратяване на служебното правоотношение, Х.
е бил
без
работа за периода от 01.04.2015 г. до 07.02.2016 г., поради което бил
лишен от доходи.
За периода от 18.02.2015 г. до 31.03.2015 г. е бил в трудови
правоотношения с „Билдинг строй – Експрес“ ЕООД гр. Шумен и е получавал
месечно възнаграждение в размер от 2000 лв. Горното е видно от
съдържанието на приложения на л. 66 от
делото трудов договор. Правоотношението е прекратено със Заповед №
486/01.04.2015 г.
Горните две обстоятелства не се спорни между страните.
С Разпореждане №
031-00-3002-1/28.04.2015 г. на Х. е
отпуснато парично обезщетение за
безработица в размер на 58.46 лв. дневно
за периода от 01.04.2015 г. до 31.03.2016 г.
Съгласно Заповед № 607/107.2013 г. на ИД на ДФ „Земеделие“ София
основното месечно възнаграждение на Х. е в размер на 1576 лв.
По този факт също няма спор, а и
ищецът формира размера на претендираното
обезщетение въз основа именно на
това месечно възнаграждение.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът
приема следните правни изводи
Предявеният иск
е допустим, разгледан по същество е
частично ОСНОВАТЕЛЕН.
В Глава шеста от ЗДСл са регламентирани
обезщетенията, които се дължат на държавните служители при прекратяване на
служебното им правоотношение. Обезщетението по
чл. 104, ал. 1 от закона представлява обезщетение при незаконосъобразно
прекратяване на служебното правоотношение на общо основание от страна на органа
по назначаването и то е компенсация за това, че служителят е останал без работа поради незаконно уволнение.
С отмяната на заповедта за
уволнение възниква правото на служителя да получи
обезщетение за понесените от него в
резултат на незаконното уволнение вреди.
Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е предвидено право на обезщетение за държавния
служител в случай на отмяна на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение в размер на основната заплата, определена към момента на
признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме
службата, след като е бил възстановен. За да възникне право на обезщетяване трябва
да се установи кумулативно наличието на следните елементи от фактическия състав
на посочената норма: 1. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение
да е отменена от органа по назначаването или от съда с влязъл в сила акт; 2.
Уволнението да е признато за незаконно със същия акт; 3. През цялото време
държавният служител да не е заемал държавна служба или да е бил назначен на
друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за
друга работа в по-нисък размер.
Съдът приема за основа на изчислението на крайния размер посочената от Х.
сума от 1576 лв., тъй като от страна на ищеца не е релевиран довод за друг по-висок размер
на месечно възнаграждение за длъжността
„Началник отдел „РТИ“, определен след прекратяване на служебното му
правоотношение, към датата на влизане в сила на решението, с което уволнението е
признато за незаконосъобразно нито към
датата на възстановяването му на заеманата длъжност.
Относно претендирания от ищеца общ размер на обезщетението от 9456 лв.,
съставляващо шест кратния размер на месечното му възнаграждение съдът дължи да
отбележи следното:
Цитираната по-горе норма на чл. 104, ал.1 от
ЗДСл въвежда ведно с другите предпоставки кумулативното наличие и на
изискването служителят, претендиращ присъждане на обезщетение по този ред да не е заемал държавна служба или да е бил
назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или да е получавал
възнаграждение за друга работа в по-нисък размер в шестмесечния период от датата
на прекратяване на служебното правоотношение.
Както се каза по-горе Х. е получавал месечно възнаграждение в размер от
2000 лв. за периода от 18.02.2015 г. до 31.03.2015 г.(прекратяването на ТПО е
считано от 01.04.2015 г.) т.е. за месец
и половина, включващи се в шестмесечния период по чл.104, ал.1, изречение първо от ЗДСл - 18.02.2015 г. – до 18.08.2015 г. Размерът на
общо претендираното от Х. обезщетение от
9456 лв. следва да бъде редуцирано общо с размера на една и половина месечни заплати
, т.е с 2364 лв.(1576лв. х 1,5).Окончателният му
размер след редуциране възлиза на 7092 лв.
Относно твърдяната от ответника невъзможност паричните обезщетения за
безработица да се кумулират, т.е да се
получават едновременно с обезщетението
за оставане без работа съдът приема следното:
Размерът на получаваното от ищеца обезщетение
за безработица е правноирелевантен за размера на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Изплащането на последното е от значение за
възстановяване на получените суми като парично обезщетение за безработица,
съгласно чл. 54е, ал. 1 от КСО към бюджета и се събира от органите на НОИ,
полученото по този специален ред не подлежи на прихващане от дължимото
обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.
Относно искането за присъждането му
ведно със законна лихва съдът счита, че върху обезщетението такава не се
дължи.
Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл, която определя вида и
размера на обезщетението при незаконно прекратяване на служебните отношения,
има административноправен характер и се явява специална спрямо общите правила
на гражданското право, които не намират приложение. Поради това предявеният иск
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли.
Предвид приетия краен резултат искането за присъждане
на сторените в настоящото производство разноски е своевременно направено, явява
се основателно и доказано и следва да се уважи. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност съдът счита за неоснователно –
размерът на адвокатското възнаграждение е формиран правилно, съобразен е с
чл.78, ал.1, т.3 от Наредба №1/2004 г.,
следва да се присъди в пълен размер.
Мотивиран
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ София да заплати на Х.Н.Х. ***, обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител,
за времето от 01.04.2015 г. до 18.08.2015
г.,
през което поради незаконно уволнение ищецът
е бил без работа, в размер на 7092 лв. (седем хиляди деветдесет и два) лева, ведно със законната
от датата на завеждане на иска до
окончателното му изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Х.Н.Х.
срещу Държавен фонд „Земеделие“ София в останалата му част до претендирания
размер от 9456 лв. (девет хиляди четиристотин петдесет и шест лева) .
ОТХВЪРЛЯ
иска на Х.Н.Х. срещу Държавен фонд
„Земеделие“ София по чл. 86 ЗЗД за
заплащане на законната лихва върху обезщетението по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния
служител.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ София да заплати на Х.Н.Х. *** сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 802 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА