Решение по дело №3295/2019 на Районен съд - Велико Търново

      Р Е Ш Е Н И Е

    №

                            гр. Велико Търново, 22.07.2020г.

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

          Районен съдия: Димо Колев

Секретар Албена Шишманова

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 3295 по описа за  2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът излага твърдения, че на 20.06.2016г. е сключил с ответника договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***за срок от 24 месеца с месечна абонаметна такса в размер на 29, 99 лв., с 40 % отстъпка от месечния абонамент за срока на договора. Сочи, че за отчетния период 18.11.2016г. – 17.02.2017г. ответникът не е заплатил сумата от 84, 39 лв., представляваща общ размер на дължимите абонаментни такси и стойността на използваните услуги. Ищецът изтъква, че във връзка с този договор е сключил с ответника и договор за лизинг от 20.06.2016г., по силата на който му е предоставил за временно и възмездно ползване мобилно устройство „***” срещу лизингова цена от 82, 57 лв., платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 3, 59 лв. Посочва, че за отчетния период 18.11.2016г. – 17.04.2017г. ответникът дължи заплащане на лизингови вноски в общ размер на 64, 62 лв., от които – сумата от 10, 77 лв. – лизингови вноски за периода 18.11.2016г. – 17.02.2017г. и сумата от 53, 85 лв., представляваща начислени накуп 15 лизингови вноски на основание чл. 12 ОУ към договора за лизинг, поради неплащане на предходните вноски. Ищецът допълва, че на 23.06.2016г. е сключил с ответника и друг договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***за срок от 24 месеца с месечна абонамента такса от 29, 99 лв., с 40 % отстъпка от месечния абонамент за срока на договора. Сочи, че абонатът за отчетния период 15.12.2016г. – 14.02.2017г. не е заплатил абонаментни такси по него в общ размер на 34, 33 лв. Ищецът твърди, че във връзка договора за мобилни услуги от 23.06.2016г. е сключил с ответника договор за лизинг от същата дата, по силата на който му е предоставен за временно и възмездно ползване мобилно устройство „***” срещу лизингова цена от 82, 57 лв., платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 3, 59 лв. Посочва, че за отчетния период 15.12.2016г. – 14.04.2017г. ответникът дължи заплащане на лизингови вноски в общ размер на 61, 03 лв., от които – сумата от 7, 18 лв. – лизингови вноски за периода 15.12.2016г. – 14.01.2017г. и сумата от 53, 85 лв., представляваща начислени накуп 15 лизингови вноски на основание чл. 12 ОУ към договора за лизинг, поради неплащане на предходните вноски. Ищецът твърди, че горепосочените задължения са индивидуализирани във фактура № **********/18.12.2016г. на стойност 55, 48 лв., от която претендира сумата от 52 лв., поради частично плащане в размер на 3, 48 лв., фактура № **********/18.01.2017г. на стойност 21, 58 лв., фактура № **********/18.02.2017г. на стойност 21, 58 лв., фактура № **********/18.04.2017г. на стойност 445, 35 лв., от която претендира само сумата от 53, 85 лв. – начислени накуп лизингови вноски, фактура № **********/15.01.2017г. на стойност 21, 58 лв., от която претендира сумата от 19, 93 лв., поради частично плащане в размер на 1, 65 лв., фактура № **********/15.02.2017г. на стойност 21, 58 лв. и фактура № **********/15.04.2017г. на стойност 447, 85 лв., от която претендира само сумата от 53, 85 лв. – начислени накуп лизингови вноски. Ищецът сочи, че за тези си вземания се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 668/2019г. на ГОРС, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. Предвид на изложеното отправя искане до съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 244, 37 лв., представляваща общ размер на вземанията му по процесните договори за месечни абонаментни такси, използвани услуги и неплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения си особен представител, оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва, че липсват доказателства за реално потребление на услугите по договорите и относно точния размер на задълженията му. По тези съображения моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от представения заверен препис от договор за мобилни услуги от 20.06.2016г. се установява, че страните са сключили договор за предоставя на мобилни услуги за телефонен номер ***по тарифен план „Нонстоп 29, 99” с месечна абонамента такса от 29, 99 лв. с ДДС, дължима от ответника за срок от 24 месеца, с 40 % отстъпка от месечния абонамент за срока на договора. Установено е също, че във връзка с този договор страните са сключили и договор за лизинг на същата дата, регламентиран от ОУ, по силата на който на ответника е предоставен за временно и възмездно ползване мобилно устройство „***” срещу лизингова цена от 82, 57 лв., платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 3, 59 лв. С подписването на договора за лизинг лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал мобилното устройство /чл. 4 от договора/. Според чл. 1 ал. 2 от лизинговия договор ответникът има право да придобие собствеността върху устройството като подпише договор за изкупуването му, след изтичане на срока на лизинга и при заплащане допълнителна сума от 3, 59 лв. Съгласно чл. 12 ал. 1 от ОУ към договора за лизинг, при неизпълнение на задължението за плащане по него, лизингодателят може да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за лизинг. Според чл. 12 ал. 2 от ОУ месечните вноски и другите плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги сключен от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно договора за лизинг суми.

От представен заверен препис от договор за мобилни услуги е видно, че на 23.06.2016г. между страните е сключен и друг договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***за срок от 24 месеца с месечна абонамента такса от 29, 99 лв., с 40 % отстъпка от месечния абонамент за срока на договора. Във връзка с последния е сключен и втори договор за лизинг при ОУ от същата дата, по силата на който му е предоставен за временно и възмездно ползване мобилно устройство „***” срещу лизингова цена от 82, 57 лв., платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 3, 59 лв. Съгласно чл. 4 от договора, с подписване на договора за лизинг лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал мобилното устройство. Страните са постигнали и уговорка за изкупуване на лизинговата вещ, изискваща подписване на нарочен договор за изкупуване, след изтичане срока на лизинга и заплащане на сумата от 22, 59 лв. с ДДС. Този лизингов договор също е сключен при ОУ, които съдържат гореописаната клауза на чл. 12 за предсрочна изискуемост и принудително изпълнение.

От представените с исковата молба фактури, издадени в периода 18.12.2016г. – 18.02.2017г., се установява, че за телефонен номер ***за отчетния период ищецът е начислил за абонаментни такси и за използвани услуги сумата от 87, 87 лв. Същият признава, че по фактура **********/18.12.2016г. е налице частично плащане в размер на 3, 48 лв. За периода 18.12.2016г. – 17.04.2017г. начислените лизингови вноски са в размер 61, 03 лв., от които – сумата от 7, 18 лв. – лизингови вноски за периода 15.12.2016г. – 14.01.2017г. и сумата от 53, 85 лв., представляваща начислени накуп 15 лизингови вноски на основание чл. 12 ОУ към договора за лизинг, поради неплащане на предходните вноски. Според приетите по делото фактури, издадени от ищцовата страна, за предпочетен номер ***за периода 15.12.2016г. – 14.02.2017г. са начислени абонаментни такси в размер 35, 98 лв., като ищецът признава плащането на сумата от 1, 65 лв. по фактура № **********/15.01.2017г. Начислените по договора за лизинг от 23.06.2016г. вноски са на обща стойност 61, 03 лв., от които 7, 18 лв. – лизингови вноски за периода 15.12.2016г. – 14.02.2017г. и сумата от 53, 85 лв., представляваща начислени накуп 15 лизингови вноски на основание чл. 12 ОУ към договора за лизинг. Ищецът признава, че

Видно от приложеното ч.гр.д. № 668/2019г. по описа на ГОРС в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение № 792/09.04.2019г. за сумата от 244, 37 лв., представляваща общ размер на задълженията на потребителя за абонаменти такси и лизингови вноски по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***и договор за лизинг към него, както и договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***и договор за лизинг към него, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането изисква установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. Това предполага установяване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по процесните договори за мобилни услуги и договори за лизинг, че ищецът е изправна страна по тях т.е. че е осигурил възможност и е предоставил на абоната договорените мобилни услуги респ. ползването на лизинговите вещи, размера на претендираните вземания.

Видно от представените договори, между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения по два договора за предоставяне на мобилни услуги от 20.06.2016г. за телефонен номер ***и от 23.06.2016г. за телефонен номер ***. Последните са регулирани от общи условия, по силата на които операторът е предоставил на абоната посочените телефонни номера по тарифен план „Нонстоп 29, 99” с месечна абонаментна такса в размер на 29, 99 лв., срещу задължението за заплащане на абонаментни такси и цени на услуги извън включените в съответния тарифен план, когато такива са използвани. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите. Видно от положения от ответника подпис, те са приети от него, с което лицето е декларирало, че е запознато с тях, получило екземпляр от същите и е съгласно с условията на договорите. С възникване на правоотношението страните се задължават да изпълнят поетите по договора задължения, а именно – мобилният оператор да предостави достъп до уговорените услуги по тарифен план „Нонстоп 29, 99” с месечна абонаментна такса в размер на 29, 99 лв., а ответникът да заплати уговорената сума, както и дължимите мобилни услуги извън пакета, когато такива са използвани. Не е спорно по делото, че ищецът е предоставил на ответника съответните СИМ карти, с което е изпълнил задължението си да осигури достъп на последния до своята мобилна мрежа и договорените далекосъобщителни услуги. С изпълнението на това основно задължение на ищеца е възникнало и насрещното задължението на ответника за заплащане на дължимите месечни такси по тарифния план, както и допълнително използваните услуги. Основанието за заплащане на дължимите абонаментни такси е сключеният между страните договор, който съдържа същественото съдържание на правоотношението /страни, основание и предмет/, както и детайлно описание на начина и условията за предоставяне и ползване на уговорените мобилни услуги, както и тарифите по които последните ще бъдат таксувани. Следователно, независимо дали ответникът реално е използвал предоставените му услуги по сключените договори, той дължи месечна абонаментна такса в размер 29, 99 лв. с приспадане на уговорената по договора отстъпка от 40%.

Видно от приложените по делото фактури, издадени от ищцовото дружество, за периода 18.11.2016г. – 17.02.2017г. на ответника са начислени абонаментни такси, които последния не е погасил в уговорения срок. Ответникът не твърди и не представя доказателства, които да установят, че е изпълнил задължението си за заплащане на уговорените абонаментни вноски през отчетния период. Това обстоятелство е видно и от приложенията към всяка от фактурите, които отразяват данните за използваните от абоната услуги според автоматизираната система на оператора. Освен това, посочените фактури установяват и че ответникът е използвал мобилни услуги, извън тези включени в абонаментния план, като с фактура № **********/18.12.2016г. е начислена сумата от 55, 48 лв., от която 33, 90 лв. с ДДС представляват роуминг таксуване за предпочитан номер ***. Неоснователно е възражението на ответника, че фактурите са издадени и подписани само от страна на ищцовото дружество, поради което не могат да установят и конкретизират дължимите суми и техния точен размер. Представените и приети по делото фактури посочват както размера, така и услугата, за която е таксуван ответника, а именно – използваната роуминг услуга за предпочитан номер ***, а в договора и ОУ към него са детайлизирани тарифите, по които се таксуват отделните услуги извън тарифния план. Ако ответникът е имал възражения относно използваните услуги и тяхната реална стойност, последният е следвало да възрази пред ищеца в рекламационно производство или да представи доказателства в тази насока пред съда. Тъй като доказателства не са представени от ответника, съдът приема за установено, че макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, фактурите доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени. Предвид на това по договора за мобилни услуги от 20.06.2016г. за телефонен номер ***потребителят дължи сумата от 84, 39 лв., представляваща общия размер на неизплатените абонаментни такси и използвани мобилни услуги за периода 18.11.2016г. – 17.02.2017г., при съобразяване на признатото от ищеца частично плащане в размер на 3, 48 лв. По договора за мобилни услуги от 23.06.2016г. за телефонен номер ***потребителят дължи сумата от 34, 33 лв., представляваща общия размер на неизплатените абонаментни такси и използвани мобилни услуги за периода 15.12.2016г. – 14.02.2017г., при съобразяване на признатото от доставчика частично плащане в размер на 1, 65 лв.

На следващо място от събраните по делото доказателства категорично се установява, че между страните по делото е възникнала валидна облигационна връзка и по два договора за лизинг от 20.06.2016г. и 23.06.2016г. Същите с оглед на същественото си съдържание имат правната характеристика на договор за оперативен лизинг по смисъла на чл. 342 ал. 1 ТЗ, при който лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Ищецът е изправна страна по тези договори, тъй като е изпълнил основното си задължение да предостави ползването на лизинговата вещ - мобилен апарат „***”, съответно мобилно устройство „***” за уговорения между страните период. Фактическото предаване на лизинговите вещи от лизингодателя на лизингополучателя не е спорно по делото, а и е удостоверено с полагането на подпис от последния в съответствие с клаузата на чл. 4 от договора. Ответникът не е оспорил авторството на положения от него подпис върху документа на договора и доколкото същият обективира неизгоден за издателя си факт, съдът е задължен да приеме за осъществил се факта на предаване на лизинговите вещи. Получаването на предметната престация по договора за лизинг е породило задължението на ответника да заплаща дължимото от него възнаграждение под формата на лизингови вноски в сроковете и размерите, уговорени между страните.

По договора за лизинг с предмет ползването на мобилен апарат „***” лизингополучателят е следвало да заплати на ищеца възнаграждение в общ размер на 82, 57 лв. чрез изплащането на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 3, 59 лв. с ДДС. В тежест на ответника е да докаже изпълнение на това му задължение, но същият нито твърди, нито представя доказателства за извършено плащане на дължимите погасителните вноски в периода 18.11.2016г. – 17.04.2017г. Неизпълнението на задължението за плащане дава право на лизингодателят в съответствие с чл. 12 ал. 1 от ОУ да обяви за предсрочно изискуеми всички месечни погасителни вноски по договора за лизинг. Така към 04.05.2017г. задължението на ответника за лизингови вноски относно ползването на мобилен апарат „***” е в общ размер на 64, 62 лв. След като ответникът не е заплатил тази сума претенцията за лизингови вноски по този договор за лизинг се явява основателна до размера на 64,62 лв. По договора за лизинг с предмет възмездното ползване на мобилен апарат „***” лизингополучателят е следвало да заплати на ищеца възнаграждение в общ размер на 82, 57 лв., платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 3, 59 лв. с ДДС. Ответникът не твърди и не доказва плащане на претендираните от ищеца лизингови вноски в периода 15.12.2016г. – 14.04.2017г., както и начислените накуп съгласно чл. 12 ал. 1 от ОУ лизингови вноски, поради което претенцията за лизингова цена по втория договор за лизинг се явява основателна до размера на сумата от 61, 03 лв.

По тези съображения съдът намира, че по делото се доказа в полза на ищеца, че е възникнало действително вземане за сумата от 244, 37 лв., представляваща общ размер на вземанията му по процесните договори за месечни абонаментни такси, използвани услуги и неплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, поради което исковата претенция с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважена.

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в исковото, така и в заповедното производство се явява основателна. В исковото производство ищецът е доказал извършването на разноски за държавна такса в размер на 175 лв., възнаграждение за особен представител в размер 200 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер 300 лв. В заповедното производство сторените от него разноски са 25 лв. платена държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение. По правилото на чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва понесе изцяло тези разноски, тъй като претенцията на ищеца е напълно уважена.

Отделно от това следва да се отбележи, че внесената от ищеца сума в настоящото производство като държавна такса за горницата над сумата от 175 лв. до пълния размер от 250 лв., представлява недължимо внесена държавна такса по смисъла на чл. 4б ЗДТ. Ответникът не може да бъде осъден да я заплати, а ищецът следва да иска връщането й с нарочна молба по делото.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.Г.А., ЕГН: ********** с адрес *** ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД СУМАТА от 84, 39 лв. /осемдесет и четири лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща общия размер на неизплатените абонаментни такси и използвани мобилни услуги за периода 18.11.2016г. – 17.02.2017г. за телефонен номер ***по договор за мобилни услуги от 20.06.2016г., СУМАТА от 34, 33 лв. /тридесет и четири лева и тридесет и три стотинки/, представляваща общия размер на неизплатените абонаментни такси и използвани мобилни услуги за периода 15.12.2016г. – 14.02.2017г. за телефонен номер ***по договор за мобилни услуги от 23.06.2016г., СУМАТА от 64, 62 лв. /шестдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща общия размер на незаплатените лизингови вноски по договор за лизинг от 20.06.2016г. за мобилен апарат „Филипс“ модел S309 Black, СУМАТА от 61, 03 лв. /шестдесет и един лева и три стотинки/, представляващи общия размер на неизплатените лизингови вноски по договор за лизинг от 23.06.2016г. за мобилен апарат „Филипс“ модел S309 Red, ведно със законната лихва върху тези суми, считано датата на подаване на заявлението в съда – 04.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 792/09.04.2019г. по ч. гр. д. № 668/2019г. на ГОРС.

ОСЪЖДА Н.Г.А., ЕГН: ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, СУМАТА от 675 лв. /шестстотин седемдесет и пет лева/, представляваща общия размер на направените в исковото производство разноски, КАКТО и СУМАТА от 385 лв./триста осемдесет и пет лева/, представляваща сторените в заповедното производство разноски.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело № 668/2019г. по описа на ГОРС.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: