Решение по дело №633/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............

София, 24.11.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                      ГЕОРГИ ЧЕХЛАРОВ

при секретаря Цветелина Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от съдия Чехларов в.гр.дело № 633 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20232968 от 22.10.2020 г., постановено по гр. д. № 35056 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 120 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответниците В.К.Д., ЕГН ********** и С.М.Д., ЕГН **********, дължат солидарно на ищеца сумите, както следва: сумата  от 2207,74 лв., представляваща главница за стойност на доставената топлинна  енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. в имот с абонатен № 174220, находящ се в гр. София, ж.к. *********, ап.5, ведно със законната лихва от 28.05.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 250,14 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2016 г. – 19.04.2018 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение от 04.06.2018 г. по ч.гр.д. № 33088/2018г. на СРС, 120 състав

Срещу решението е постъпила  въззивна жалба от особения представител на ответниците адв. К., в която се поддържа, че  постановеното решение e неправилно. Твърди се, че  по делото липсват доказателства за техническата изправност на уредите за дялово разпределение, както и доказателства притежава ли дружеството – проверител на уредите за дялово разпределение съответното свидетелство от ИА „Сертификация и изпитване”. Процесуалният представител на въззивниците твърди, че при извършена проверка на сайта на  Държавна агенция по метрологичен  и технически надзор не открил данни към деня на извършване на проверката на процесните уреди за дялово разпределение дружеството, извършило проверката, да е било в списъка с оправомощените да извършват такива проверки. Поддържа се, че доколкото няма данни дружествата, проверявали изправността на общия топломер,да са имали нужното разрешение от ДАМТН, не може да се приеме,че общият  топломер е бил надлежно проверяван през исковия период и отчитаните чрез него данни се ползват с достоверност. 

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата и ищец в производството „Т.С.“ ЕАД.

 

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно, нито първоинстанционният съд е допуснал сочените във въззивната жалба процесуални нарушения. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от "Т.С." ЕАД против В.К.Д., ЕГН ********** и С.М.Д., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422 ГПК ищецът е предявил искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумите, за които била издадена оспорената от длъжника заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 33088/2018г. на СРС, 120 състав.

По делото не е спорно наличието на облигационно правоотношение между страните  с предмет доставка на топлинна  енергия на топлоснабдения имот.

Спорно по делото се явява обстоятелството дали през процесния период уредите за дялово разпределение  и общият топломер са били технически изправни, в какъвто смисъл са и оплакванията  във въззивната жалба. От приетата пред  първоинстанционния съд и  неоспорена СТЕ се установява, че количеството топлинна енергия за абонатната станция на  адрес ж.к. „*********се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за  търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция. Посочено е, че топломерът е преминал техническа проверка на 11.09.2014 г. съгласно издадено свидетелство за проверка № 102Т-71от 11.09.2014 г., издадено от „Е.Т.” ЕООД, както и на 09.09.2016 г. съгласно свидетелство за  проверка № 16-09-15-2 от 09.09.2016 г., издадено от „А.Б.С.” ЕООД. В о.с.з. вещото лице е посочило, че доколкото му е известно, дружествата, извършили проверките, са лицензирани. По изложените съображения съдът приема, че общият топломер на  сградата е представлявал годно средство за търговско измерване. Доколкото допуснатата СТЕ е установила размера на дължимата сума именно въз основа на  отчетите на общия топломер и индивидуалните  уреди за  дялово разпределение, съдът приема, че начислената на ответниците топлинна енергия съответства на потребената,, респ. че претендираната от ищеца сума съответства на стойността  на потребената топлинна енергия.

Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба оплаквания. Следователно решението следва да бъде потвърдено.

 

По разноските:

 

За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна, като следва да бъде присъден  депозит за особен представител в размер на 201,03 лв. Съдът намира претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение  за неоснователна, доколкото въззиваемият не е подал отговор на въззивната жалба, а е депозирал единствено молба с бланкетни доводи, с които е оспорил въззивната жалба. Последното според състава на въззивния съд не обосновава основателност на претенцията за определяне и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

                                                  РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20232968 от 22.10.2020 г., постановено по гр. д. № 35056 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 120 състав

ОСЪЖДА В.К.Д., ЕГН ********** и С.М.Д., ЕГН **********, да заплатят на основание чл.78,ал.1 ГПК на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, разноски в размер от 201,03  лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                 2.