Решение по дело №10196/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 882
Дата: 15 февруари 2024 г. (в сила от 15 февруари 2024 г.)
Съдия: Виктория Недева
Дело: 20231100510196
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 882
гр. София, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова

Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело
№ 20231100510196 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. А. В., чрез адв. А. М., срещу решение №
10693/21.06.2023 г. по гр. д. № 10673/2023 г. на Софийски районен съд, I ГО, 50-и състав, с
което е отхвърлен предявеният от Н. В. срещу „Софийска вода“ АД иск с правно основание
чл. 439 ГПК за признаване за установено, че Н. А. В. не дължи на „Софийска вода“ АД
сумата 787,03 лева - главница, ведно със законна лихва от 30.06.2016 . до изплащане на
вземането, 75,18 лв. - мораторна лихва, и 325,00 лв. - съдебни разноски, по изпълнителен
лист от 06.12.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 35779/2016 г. по описа на СРС, и ищецът е
осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 100,00 лева – съдебни
разноски.
С въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение
поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Поддържа се, че изводите на районния съд противоречат на
задължителното тълкуване, дадено с ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК; че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата
на закона, тъй като за периода от 19.01.2019 г. – 02.03.2021 г. взискателят се е
дезинтересирал и не са предприемани изпълнителни действия, а действията по
принудително изпълнение, предприети след настъпване на перемпцията не са годни да
прекъснат давността. По тези съображения въззивникът моли за отмяна на решението и за
постановяване на ново, с което искът да бъде уважен. Претендират се разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Софийска вода“ АД не взема
становище по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи за
неправилност на постановеното решение, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се
провежда (определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, I т. о.).
В случая изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което законосъобразно СРС е приложил по аналогия чл.
117, ал. 2 ЗЗД и е приел, че е приложима петгодишна давност за погасяване на вземанията
по изпълнителното дело. В този смисъл - решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021
г. на ВКС, III г. о.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно разясненията, дадени в т. 10 на ТР №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В
мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено още, че при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността
на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като
2
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. От така дадените разяснения също ясно следва, че всяко искане на
взискателя, както и всяко предприемане от съдебния изпълнител на изпълнително действие,
прекъсват давността, дори когато изпълнителното действие е неуспешно проведено не по
вина на взискателя.
В тази връзка, с оглед на доводите на ищеца-въззивник, че извършените след
изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителни действия не са годни да
прекъснат давността, следва да се отбележи, че съгласно установената практика на ВКС
(решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., решение № 3/04.02.2022 г. по
гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., решение № 126 от 28.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3409/2021
г., III г. о., и др.) перемпцията и давността са отделни правни институти, като перемцията е
без правно значение за давността. Общото между тях е, че едни и същи факти могат да имат
значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни
институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение
(но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният
изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва - обратно, тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният
изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва
давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или
не е образувал ново дело, но във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора, нито ползва или вреди на длъжника, тъй като давността е свързана с поведението
на кредитора и не се влияе от поведението на други лица. Последиците при перемпция по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер - изпълнителният лист не губи характера
си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да
съществува.
От представеното копие на изп. д. № 663/2017 г. по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на
КЧСИ, е видно, че същото е образувано на 24.02.2017 г. по молба на „Софийска вода“ АД
срещу длъжника А.М. В. (наследодател на ищеца Н. А. В.) въз основа на изпълнителен лист
от 06.12.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 35779/2016 г. по описа на СРС, 44 състав, въз основа
на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.08.2016 г., с която А.М. В. е
осъден да заплати на „Софийска вода“ АД следните суми: 787,03 лева, представляваща
незаплатена сума за потребена вода през периода от 04.09.2012 г. до 11.06.2016 г., ведно със
законната лихва за периода от 30.06.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 75,18 лева за периода от 05.10.2012 г. до 11.06.2016 г., както и 325 лева разноски
по делото, а именно: 25 лева държавна такса и 300 лева възнаграждение за юрисконуслт. С
молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на съдебния
изпълнител правомощията по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Видно от материалите по делото, на 06.07.2017 г. са изпратени запорни съобщения до
„Банка ДСК“ ЕАД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Юробанк България“ АД и „Първа
инвестиционна банка“ АД. По делото е постъпил отговор вх. № 57621/18.04.2017 г., че е
наложен запор на сметката на А.М. В. в „Банка ДСК“ ЕАД, като по сметката са наложени
предходни запори.
С молба от 14.01.2019 г. взискателят е поискал налагане на запори на банковите
сметки на длъжника и на трудовото му възнаграждение, насрочване на опис на движими
3
вещи – собственост на длъжника, и налагане на възбрани на притежаваните от длъжника
недвижими имоти.
На 02.04.2019 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя „П.а.с.Б.“ ЕООД за
налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, връчено чрез залепване на
уведомление на 03.05.2019 г.
На 12.09.2019 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя „М.с.г.“ ЕООД,
връчено на 17.09.2019 г.
На 12.09.2019 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение, с която
длъжникът се уведомява, че ЧСИ насрочва опис на движимите му вещи, находящи се на
адрес: гр. София, ж.к. ****, за 14.10.2019 г., от 13:00 часа. Призовката е връчена чрез
залепване на уведомление на 18.09.2019 г., като липсват данни за реално извършване на
насрочения опис.
На 19.02.2020 г. съдебният изпълнител е вписал възбрана върху ½ ид.ч. от празно
дворно място, парцел № ХVIII-2078 по регулационния план на м. „Вилна зона Банкя“, гр.
Банкя.
С молба от 02.03.2021 г. взискателят е поискал налагане на запори на банковите
сметки на длъжника и на трудовото му възнаграждение, насрочване на опис на движими
вещи – собственост на длъжника, и налагане на възбрани на притежаваните от длъжника
недвижими имоти. Същите искания са направени и с молба на „Софийска вода“ АД от
16.02.2023 г.
С оглед на изложеното следва изводът, че давността е била многократно прекъсвана,
като последното прекъсване е било с молбата на взискателя от 16.02.2023 г. за предприемане
на изпълнителни действия. Предвид това че от това искане на взискателя до 28.02.2023 г. –
датата на предявяване на настоящия иск, не са изтекли повече от пет години, следва извод,
че не е изтекла предвидената в закона петгодишна давност за погасяване на вземанията по
изпълнителния лист от 06.12.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 35779/2016 г. по описа на СРС.
Предвид изложеното, поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, ІI - Б въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10693/21.06.2023 г. по гр. д. № 10673/2023 г. на Софийски
районен съд, I ГО, 50-и състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4