№ 5290
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507681 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 4939/18.05.2022 г., постановено по гр. д. № 55383/2021 г. на СРС, I ГО,
157 състав, са отхвърлени предявените от „Д.з.“ АД срещу „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ“ АД осъдителни искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т.3 КЗ вр. с чл.49
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 534,00 лева с включени ликвидационни
разноски в размер на 15,00 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Дом“ за претърпени
имуществени вреди, вследствие на временно прекъсване на застраховането, настъпило на
28.11.2018 год., в резултат на което е увреден телевизор марка “Sony“, модел „KDL“-
32R410B и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 69,72 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 12.06.2020 г.-24.09.2021 год.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил ответника да
заплати на ищеца разноски в размер от 350 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство. Счита същото за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с
установената съдебна практика и събраните по делото доказателства. По същество, твърди,
че с решението погрешно се приема, че липсват достатъчно данни и доказателства относно
причинно-следствената връзка между увредената вещ и аварията в съоръженията на
електроразпределителната мрежа, собствена и поддържана от ответника. Моли съда да
отмени решението.
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и следва да се
разгледа по същество.
От страна на ответника в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната
жалба, в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Твърди, че ищецът не е
положил грижата на добър търговец, като е изплатил застрахователното обезщетение
1
единствено въз основа на данни и твърдения, предоставени от клиента му, които са биле
недостатъчни. Позовава се на заключението на вещото лице, според което причина за
повредата може и да е дефект на самата вещ. Претендира отхвърляне на жалбата и
присъждане на разноски.
С разпореждане от 21.07.2022 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като е констатирано, че не са заявени доказателствени искания от
страните пред въззивната съдебна инстанция.
Съдът, като обсъди доводите на страните във връзка с твърдените пороци на
обжалваното решение, наред със събраните по делото доказателства и на основание чл. 12
ГПК, намира за установено следното:
Според чл. 269 изр. 1 ГПК съдът прави служебна проверка, като при настоящата се
констатира решението на първоинстанционния съд да е валидно и допустимо в обжалваната
част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата – изр. 2 на
цитираната правна норма, при което настоящият съдебен състав намира следното:
Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, доколкото по делото не
се доказва по безсъмнен начин причинно-следствената връзка между настъпилото
застрахователно събитие и описаните повреди върху застрахованото имущество –
процесният телевизор.
Приетите доказателства по делото пред първата съдебна инстанция удостоверяват
установената от същата фактическа обстановка.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване, районният съд приема следните факти:
фактът, че между ищеца и трето за процеса лице е сключен договор за имуществена
застраховка със срок на валидност от 28.03.2018 г. – 27.03.2019 г. с обект на застраховане –
недвижим имот и намиращото се в него движимо имущество – техника и уреди; фактът на
настъпилото на 28.11.2018 год. прекъсване на електрическото захранване на съоръженията,
захранващи застрахования обект, собственост на ответника; фактът, че напълно е увреден
процесния телевизор; фактът, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в
посочения размер; фактът, че ищецът е поканил ответника да му плати сумата с покана от
12.03.2020 год. и факта относно размера на направените ликвидационни разноски.
Спорен е въпросът дали соченото прекъсване в електрическата мрежа е довело до
увреждането на телевизора, обект на застраховането.
Постъпил е и писмен отговор от третото лице-помагач на страната на ответника, с
който отхвърлят изцяло предявените искове, като недоказани по основание и по размер,
като подкрепят възраженията, направени от ответника.
За да отхвърли предявените осъдителни искове, районният съд е приел, че от
представените по делото доказателства и приетото от вещото лице заключение, не може да
се направи обоснован извод за причината, довела до увреждане на застрахованото
имущество.
По отношение правилността на решението в обжалваната част, във връзка с
наведените във въззивната жалба оплаквания по съществото на спора, настоящият състав на
въззивния съд намира следното:
Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи,
основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
Разноски за въззивната инстанция при този изход на спора следва да се присъдят на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемия в претендирания размер от 350 лв.
По изложените съображения, Софийски градски съд
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 49369/18.05.2022 г., постановено по гр. д. №
55383/2021 г. на СРС, I ГО, 157 състав.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК ****, с със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ****, да заплати на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350
лева, представляваща разноски за производството за възнаграждение на вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3