Р Е Ш
Е Н И Е
№ 858
гр. П., 09.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. П., Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на девети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4842 по описа за 2018 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД, уточнена с молба от 09.11.2018 г.,
против И.А.А. с искане да бъде
признато за установено по отношение на
ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1028.50
лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот – апартамент 5, находящ се
в гр. П., кв. „Т.”, бл*вх*за
периода от 01.06.2014г. до 30.04.2015г. ведно със законна лихва за забава от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на 19.04.2018 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в
размер на 329.38 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 10.08.2014г. до 05.04.2018г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № ****/**.**.**** г. по ч. гр. д. №
****/**** г. по описа на Районен съд – гр. П., срещу която длъжникът е подал
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Ищецът
поддържа, че страните по спора са обвързани от облигационно правоотношение,
произтичащо от сключен договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
който в процесния период „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД е
доставило топлинна енергия до имота на И.А.А. на
посочената в исковата молба стойност. Изложени са твърдения, че ответникът не е
изпълнил в срок задължението си да заплаща цената на доставена от ищцовото дружество топлинна енергия, поради което и на основание
чл. 42, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД на потребителите в гр. П. дължи законна лихва за
забава.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът
поддържа, че с влязло в сила определение заповедният съд е
обезсилил Заповед
за изпълнение № ****/**.**.**** г. по ч. гр. д. № ****/**** г. по описа на
Районен съд – гр. П. в частта относно сумата в размер
на 1812.73 лева,
представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
П., ж.к „Т.”, бл*вх*ап*за
периода от 01.02.2012г. до 01.06.2014г. и сумата в размер на 664.31 лева, представляваща законна лихва за
забава върху главницата за периода
от 01.02.2012г. до
02.05.2017г., както и за сумата в размер на сумата в размер на
907.51 лева, която е заплатена от длъжника в срока по чл. 414а, ал. 1 ГПК. И.А.А. излага твърдения, че с извършеното от него в хода на
заповедното производство плащане са погасени вземанията на ищцовото
дружество за главница и лихви за периода от месец май 2015г. до месец април
2017г. Ответникът поддържа, че претенцията на ищцовото
дружество за главница и обезщетение за забава за периода преди месец май 2015г.
е погасена по давност.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, приема от фактическа и
правна страна по спора следното:
В
доказателствена тежест на ищеца по
предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за
отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество,
както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху
топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
По предявения установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
съдът намира следното:
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за
вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Договорът за
търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие
задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване,
като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите, извод който се налага от
разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на ищцовото
дружество са публикувани в местния ежедневник вестник „СъП.”,
бр. 82/29.04.2008г. ( лист 5 и 6 от делото), както и
в един централен ежедневник ( вестник „Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда
предвид множеството разглеждани в Районен съд – гр. П. дела с идентичен на
настоящото предмет.
Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Съдът намира, че
доколкото страните на спорят, а и от извършеното в хода на заповедното
производство плащане на част от вземанията по издадената срещу ответника
заповед за изпълнение, в процесния период между „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД и И.А.А. е съществувало облигационно правоотношение, произтичащо
от сключен договор за продажба на топлинна енергия, както и че ищцовото дружество е доставило топлинна енергия до
процесния имот на посочената в исковата молба стойност.
Спорно от
отношенията между страните е дали процесните вземания за главница и лихви са
погасени по давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
(каквито са процесните за главница), давността тече от деня на падежа. Съгласно
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
П.” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена
топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, т.е. налице е установен падеж на вземанията. С Решение №
164/15.06.2017 г., постановено по в. гр. д. № 240/2017 г. по описа на Окръжен
съд – гр. П. е прието, че вземането за цена на потребена
енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец,
следващ отчетния, от който момент започва да тече законоустановения давностен срок. През посочения период от време вземането е
ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и преди изтичането му кредиторът не може да
иска предсрочно изпълнение.
С Тълкувателно
решение № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия са за
периодично плащане, поради което се погасяват с изтичането на три годишен давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 111, б. В ЗЗД.
Предвид изложеното и при съобразяване на датата, на която е депозирано
заявлението за издаване на заповед за изпълнение съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК (
19.04.2018 г.) съдът намира, че вземането за незаплатена цена на доставена
топлинна енергия до процесния имот за периода от 01.06.2014 г. до 28.02.2015 г.
в размер на 768.20 лева е погасено по давност. Следва да бъде посочено, че вземанията
за доставена топлинна енергия за месец март и април 2015 г. не са погасени по
давност, тъй като изискуемостта на същите съгласно Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД е настъпила на
01.05.2015 г. за вземането за месец март 2015 г. и на 01.06.2015 г. за
вземането за месец април 2015 г. т.е. преди по – малко от три години от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
От изложеното
следва, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е
основателен за сумата в размер на 260.30 лева за периода от 01.03.2015 г. до
30.04.2015 г., като за разликата до пълния заявен размер от 1028.50 лева и за
периода от 01.06.2014 г. до 28.02.2015 г. е неоснователен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното вземане погасено
поради изтекла давност е и вземането за мораторна лихва върху главницата. С
оглед изложеното и предвид обстоятелството, че претенцията за заплащане на цена
на доставена топлинна енергия до процесния имот за периода от 01.06.2014 г. до 28.02.2015 г. е
погасена по давност, погасенo по давност е и
вземането с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законна лихва за забава в
размер на 253.56 лева за периода от 10.08.2014 г. до 09.05.2015 г. От
изложеното следва, че предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата в
размер на 75.82 лева за периода от 10.05.2015 г. до 05.04.2018 г.
Съгласно
указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни
въпроси на заповедното производство, съдът
по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора
разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
Производството по ч. гр. д. № ****/**** г.
по описа на Районен съд – гр. П. е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер
на 3639.15 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия
за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент 5,
находящ се в гр. П., кв. „Т.”, бл*вх*за
периода от 01.02.2012 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва за забава от
подаване на заявлението на 19.04.2018 г. до окончателно изплащане на вземането
и сумата в размер на 1284.06 лева, представляваща законна лихва за забава върху
месечните плащания, формиращи главницата, за периода от 09.04.2012 г. до
05.04.2018 г.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
постъпило възражение, в което са изложени съображения, че с влязло в сила
Решение по гр. д. № 2357/2017 г. е признато за установено по предявени
обективно кумулативно съединени отрицателни установителни
искове от И.А.А. *** АД, че ищецът не дължи на
ответника сумата в размер на 1812.73 лева, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
П., ж.к „Т.”, бл*вх*ап*за
периода от 01.02.2012 г. до 01.06.2014 г. и сумата
в размер на 664.31 лева, представляваща законна лихва за
забава върху главницата за периода
от 01.02.2012 г. до
02.05.2017 г. В подаденото възражение
длъжникът е навел доводи, че претендираните от заявителя вземания за периода от
02.06.2014 г. до 19.04.2015 г. са погасени по давност.
В срока по
чл. 414а, ал. 1 ГПК длъжникът е изложил твърдения, че заплатил на ищеца сумата
в размер на 907.51 лева, представляваща сбор от претендирани
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД главница и законна лихва за забава за периода от месец
май 2015 г. до месец април 2017 г., като ведно с подаденото възражение е
представено заверен от страната препис от преводно нареждане.
В изпълнение
на разпоредбата на чл. 414а, ал. 3 ГПК заповедният съд е предоставил възможност
на заявителя да изложи становище във връзка с наведените от длъжника
обстоятелства и ангажирано доказателство за извършено плащане в срока по чл.
414, т. 8 ГПК.
С молба от
01.06.2018 г. „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт С., сочи че с
влязло в сила Решение по гр. д. № 2357/2017г. е признато за установено по
предявени обективно кумулативно съединени отрицателни установителни
искове от И.А.А. *** АД, че ищецът не дължи на
ответника сумата в размер на 1812.73 лева, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
П., ж.к „Т.”, бл*вх*ап*за
периода от 01.02.2012 г. до 01.06.2014 г. и сумата
в размер на 664.31 лева, представляваща законна лихва за
забава върху главницата за периода
от 01.02.2012 г. до
02.05.2017 г. Заявителят поддържа, че на 04.05.2018 г. е получил
плащане от длъжника в размер на 907.51 лева. В подаденото становище се излагат
твърдения, че след приспадане на посочените вземания И.А.А.
***56.34 лева, като видно от представеното извлечение в блокираната сметка
„съдебни разходи“ е отбелязана сумата 98.46 лева
С влязло в
сила определение от 05.06.2018 г. заповедният съд обезсилил Заповед за
изпълнение № ****/**.**.**** г. по ч. гр. д. № ****/**** г. по описа на Районен
съд – гр. П., в частта относно сумата в размер на 1812.73 лева, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
П., ж.к „Т.”, бл*вх*ап*за
периода от 01.02.2012 г. до 01.06.2014 г., сумата
в размер на 664.31 лева, представляваща законна лихва за
забава върху главницата за периода
от 01.02.2012 г. до
02.05.2017 г. и сумата в размер на 907.51 лева, за която не е
посочена за какви вземания и за какъв период се отнася.
С Определение № 270/05.10.2016г. по ч.
гр. д. № 3846/2016г. по описа на ВКС, І ГО е разяснено, че въпросът за
присъждане на сторените в производството разноски е обусловен от поведението на
ответника и дали той е дал повод за завеждане на делото. С Определение
№ 674/23.11.2011г. по ч. гр.
дело № 597/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО е прието, че
отговорността за разноски като гражданско
облигационно правоотношение
е правото на едната страна да
иска и задължението на другата страна
да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът
е решил делото. При погасяване на изискуемо задължение
в хода на производството, което обуславя неоснователност на иска, респ. обезсилване на заповедта за изпълнение именно ответникът, респ. длъжникът с поведението си (неизпълнявайки парично задължение с настъпил падеж) е дал повод
за завеждане на делото, тъй
като не е погасил дълга си
преди процеса. Без значение е причината, поради която не е изпълнил.
Достатъчно е, че именно липсващото доброволно изпълнение е принудило ищеца, респ. заявителя да потърси съдебна защита на правото си,
съответно извършените с оглед тази защита
разходи ще следва да му
бъдат възстановени от ответника.
От изложеното
следва, че длъжникът е дал повод за образуване на заповедното производство в
частта относно сумата в размер на 907.51 лева, която е погасена от страната
едва след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради
което в негова тежест следва да бъдат възложени съответните сторени от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД съдебни разноски. С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и сторените от
ищеца съдебни разноски в заповедното производство пропорционално на уважената
част от предявените искове.
Съдът намира, че
заявителят е направил разноски в заповедното производство общо в размер на
148.46 лева, представляващи заплатена държавна такса за разглеждане на подаденото
заявление в размер на 98.46 лева и юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 50 лева,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като И.А.А. следва да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД сумата в размер на 37.50 лева.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца съдебни
разноски в производството по реда на чл. 415 ГПК пропорционално на уважената
част от предявените искове. Сторените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД в настоящото производство съдебни разноски
възлизат общо на сумата в размер на 227.15 лева, от която сумата в размер на 27.15
лева довнесена държавна такса за разглеждане на делото, сумата в размер на 100
лева внесен депозит по допусната съдебно – счетоводна експертиза и сумата в
размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като И.А.А. следва да заплати на ищцовото
дружество по съразмерност сумата в размер на 56.22 лева.
Заявителят
следва да заплати на длъжника сторените от последния съдебни разноски в
заповедното производство пропорционално на сумите, за които заповедта за
изпълнение е обезсилена поради наличие на влязло в сила съдебно решение и
съразмерно на вземанията, които настоящият състав приема за погасени по
давност. При определяне на размера на разноските, които да бъдат заплатени от ищцовата страна, съдът следва да съобрази своевременно
направеното от процесуалния представител на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД възражение за
прекомерност по чл. 78, ал ГПК, като бъде извършена преценка относно правната и
фактическа сложност на производството, както и вида, и характера на извършените
процесуални действия. Производството не се характеризира с правна или
фактическа сложност, а извършените от процесуалния представител действия се
изразяват единствено в изготвяне и депозиране на два броя възражения. Предвид
изложеното уговореният и заплатен адвокатски хонорар в размер на 660 лева,
съотнесен към правната и фактическа сложност на производство, материалният
интерес по спора и извършените от пълномощника на длъжника процесуалния
действия, се явява прекомерен, поради което следва да бъде намален до
предвидения в чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимален размер, а именно сумата от 574.62 лева, от които в тежест на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД следва да бъде възложена сумата в размер на 408.36 лева.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат
възложени направените от ответника съдебни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в настоящото производство съразмерно на отхвърлената част от
исковата претенция. При определяне на размера на разноските, които да бъдат
заплатени от ищцовата страна, съдът следва да
съобрази своевременно направеното от процесуалния представител на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
П.“ АД възражение за прекомерност по чл. 78, ал ГПК, като бъде извършена
преценка относно правната и фактическа сложност на производството, както и
вида, и характера на извършените процесуални действия. Делото не се
характеризира с правна или фактическа сложност, поради което уговореният и
заплатен адвокатски хонорар в размер на 660 лева съотнесен към спецификата на
казуса, материалният интерес по спора и извършените от пълномощника на
ответната страна процесуални действия се явява прекомерен, поради което следва
да бъде намален до предвидения в чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер, а
именно сумата от 325.05 лева. Съгласно възприетото от въззивната инстанция
становище, намерило израз в Определение № 617/19.09.2018 г. постановено по в. ч.
гр. д. № 484/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр. П. и Определение № 643/02.10.2018
г. по в. ч. гр. д. № 532/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр. П., разпоредбата
на чл. 2, ал*от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения не намира приложение когато предявените с една искова молба искове
са в защита „на един интерес“ какъвто е разглеждания случай, тъй като
вземанията, за които е предявен установителен иск ( главница и законна лихва за
забава) се основават на идентични факти, а именно неизпълнение на задължение по
договор за продажба на топлинна енергия. Предвид изложеното в тежест на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД следва да бъде възложено да заплати на И.А.А. сумата в размер на 244. 58 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ против И.А.А.,
ЕГН **********,***, че ответникът дължи на топлофикационното дружество на
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата
в размер на 260.30 лева, представляваща незаплатена цена на доставена
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот
– апартамент 5, находящ се в гр. П., кв. „Т.”, бл*вх*за периода от 01.03.2015
г. до 30.04.2015 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на 19.04.2018 г. до окончателно изплащане на вземането и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 75.82 лева, представляваща
законна лихва за забава върху месечните задължения, формиращи главницата, за
периода от 10.05.2015 г. до 05.04.2018
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ****/**.**.**** г.
по ч. гр. д. № ****/**** г. по описа на Районен съд – гр. П., КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважената част до пълния
заявен размер от 1028.50 лева и за периода от 01.06.2014 г. до 28.02.2015 г.,
и предявеният иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 329.38
лева и за периода от 10.08.2014 г. до 09.05.2015 г.
ОСЪЖДА И.А.А., ЕГН **********,***
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 37.50
лева, представляваща сторени съдебни
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА И.А.А., ЕГН **********,***
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 56.22 лева, представляваща
сторени съдебни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. П., кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“ да заплати на И.А.А., ЕГН **********,***
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 408.36 лева, представляваща
сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. П., кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“ да заплати на И.А.А., ЕГН **********,***
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 244.58 лева, представляваща сторени
съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № ****/****
г. по описа на Районен съд – гр. П., да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
Вярно
с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: