РЕШЕНИЕ
№ 477
гр. София, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110213987 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 371493/2019 от 15.11.2019 година на
заместник-кмета на Столична община, на Д. В. И. с ЕГН ********** е наложено наказание
„глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на осн. чл. 49 от Наредбата за реда и условията за
пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община
(Наредбата), за нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 2, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от
Наредбата.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, с аргументи за изтекла
погасителна давност.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява, представлява се
от адвокат П., който поддържа искането за отмяна по съображенията, изложени в жалбата, а
в допълнение представя писмени бележки. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ЗА.
В съдебно заседание въззиваемата страна – редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Владимирова, която моли жалбата да бъде отхвърлена като намира
нарушението за доказано на база събраните писмени доказателства, като изтъква, че
абсолютната давност от четири години и половина, не е изтекла към момента на образуване
на производството по принудително изпълнение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателя Д. В. И. с ЕГН **********, с адрес в гр. София, *****.
На 30.10.2019г., в гр.София, Д. И. пътувал в автобус с инвентарен № 1412, обслужващ
редовна линия от масовия градски транспорт по линия с № 77 в посока от спирка „Надлез
1
"Надежда“ към спирка „Централна гара“. Около 10.10 часа в превозното средство от
служители на "ЦГМ" ЕАД, била извършена проверка по редовността на пътниците, при
която жалбоподателя не представил превозен документ. В тази връзка на същия бил
съставен акт за установяване на административно нарушение бланков номер 0371493, с
който срещу Д. В. И. било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на
30.10.2019г., в гр.София, в автобус по линия № 77 на обществения градски транспорт
пътувал без редовен превозен документ, квалифицирано като нарушение на чл.18, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 вр. чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с
обществения градски транспорт на територията на Столична община.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 371493/2019 от 15.11.2019 година на заместник-кмета на Столична община, на Д. В.
И. с ЕГН ********** е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на осн.
чл. 49 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на
територията на Столична община (Наредбата), за нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3,
вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - АУАН бланков № 0371493,
Наказателно постановление № 371493/2019, Заповед № СОА18-РД09-1582/12.12.2018г. на
кмета на Столична община – за компетентност на административнонаказващия орган и
Заповед № СОА18-РД08-455/10.05.2018 г. за компетентност на актосъставителя, известие за
доставяне.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост приетите по делото писмени
доказателства, като ги намира за логични и последователни, а същите не се опровергават при
преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания
за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт. Тук
е мястото да се отбележи, че по делото не се представиха доказателства за надлежно
връчване на наказателното постановление, нито пък за изпълнение на процедурата по чл.58,
ал.2 ЗАНН. Налични са единствено непопълнена разписка за връчване, както и известие за
доставяне, за което обаче няма данни дали е достигнало до своя адресат, или не и по какви
причини. Предвид на това липсват доказателства, които да легитимират изпълнението на
фикцията по чл.58, ал.2 ЗАНН за влизане в сила на НП. Предвид на това и доколкото няма
данни за надлежно връчване на наказателното постановление, то и подадената срещу
същото жалба следва да се приеме за депозирана преди влизането му в сила, и съответно
допустима. Този извод не се променя от факта на изпращане на вземането за принудително
събиране на ЧСИ.
Разгледана по същество, и в рамките на правомощията на съда по чл. 314 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН, жалбата налага отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН №
371493/30.10.2019 година, който е съставен от компетентен орган - контрольор по
редовността на пътниците, оправомощен да съставя актове за установяване на
административни нарушения, съгласно чл. 45 от Наредбата и Заповед № СОА18-РД08-
455/10.05.2018 г. на кмета на Столична община, с която Константин Трайков е определен за
лице, което да осъществява контрол по редовността на пътниците с правомощия да съставя
АУАН.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен
орган - заместник кмет на Столична община, оправомощен с нарочна заповед, издадена на
основание чл. 48, ал. 1 от Наредбата и чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА.
2
Съдържанието на съставения срещу Д. В. И. АУАН, обаче не отговаря на
изискванията на чл.42 от ЗАНН и по-специално на изискванията на чл.42, т.4 и т.5 за
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено и за посочване на
законовите разпоредби, които са били нарушени. Процесният акт е съставен чрез попълване
на предварително изготвена бланка от кочан с пореден № 0371493, като при описание на
мястото на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено е налице пропуск,
който прави описанието в АУАН несъответно на установената фактическа обстановка. В
текста на документа е означена единствено спирката на МГТ, на която е установено
деянието, но не и факта дали е констатирано при проверка в превозно средство или в района
на спирката. Пропускът в описанието е съществен, доколкото се отнася за факти от значение
за отговорността, включително предвид формулировката на задължения на пътниците да
притежават редовен превозен документ, дадена в чл.18, ал.1, т.1 Наредбата.
На следващо място, при съставянето на АУАН конкретните правни норми, които се
твърди, че са нарушение е следвало да бъдат посочени чрез подчертаване на една или
няколко измежду предварително отпечатаните в образеца възможности. При съставяне на
АУАН с бланков № 0371493 на Столична община, актосъставителят е подчертал текста
„нарушил чл.18, ал.1 т.1, т.2 и т.3, вр. чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 Наредбата, от което не става
ясно, нарушение на кое от трите правила за поведение, регламентирани в чл.18, ал.1, т. 1-3 от
Наредбата, е вменено на Д. И. с процесния АУАН. При това нарушенията по т.1 и т.2
логически могат да съществуват само в алтернативност, като пътника или не разполага с
редовен превозен документ, или не предоставя същия на контрольора, но не и двете
едновременно. Отразяването на нарушените законови разпоредби е извършено по начин,
който не дава възможност да се разбере какво точно е вмененото с АУАН нарушение, нито
какъв е неговия обем, а словесното описание на нарушението е непълно, като съдържа само
част от обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Посочените процесуални
нарушения при съставянето на АУАН са от естество да опорочат цялата административно-
наказателна процедура.
Недостатъците в съдържанието на акта, поставил началото на административно-
наказателното производство, не само не са били отстранени в, издаденото от заместник-
кмета на Столична община, Наказателно постановление, но и са били преповторени, с което
е нарушен чл.57, т.5 и т.6 от ЗАНН, като административно-наказващия орган също не
конкретизира, кое от трите задължения по чл.18, ал.1 Наредбата не е изпълнил
жалбоподателя.
Допуснатите, при съставянето на двата основни процесуални документа нарушения,
водят до тяхното опорочаване, до степен да обуславят пълна отмяна на наказателното
постановление.
Освен това съдът намира, че в настоящия случай, неправилно е бил приложен и
материалния закон, доколкото за санкционираното поведение на жалбоподателя И.- пътуване
в средство за обществен превоз без билет или друг превозен документ, приложение следва
да намери разпоредбата на чл.101, т.1 ЗАвтПр. Това следва от обстоятелството, че
превозното средство, в което е установено нарушението е извършвало обществен превоз по
смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗАвтПр, по линия, която е част от утвърдена транспортната
схема за територията на Столична община. Съгласно чл.36, ал.3 ЗАвтПр, по отношение на
превозните документи, включително за използване на тролейбус, трамвай или метро се
прилагат именно правилата на глава пета, раздел I на ЗАвтПр- „Договор за превоз“,
респективно нормата на чл.101, т.1 от с.з. регламентираща санкция за неправомерно
поведение на пътника, в разрез с посочените правила.
При това чл.101 от ЗАвтПр съдържа пълно описание на нарушението и санкцията,
като не се нуждае от допълване с издаване на подзаконов нормативен акт, нито пък
предвижда законова делегация в полза на общинските съвети или друг орган на местната
3
власт. С оглед на това към настоящия случай, който касае именно автомобилен обществен
превоз на пътници приложение следва да намери именно чл.101, т.1 на ЗАвтПр, като
нормативен акт от по-висока степен, а не издадената от Столичния общински съвет
Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията
на Столична община. Действително нормата на чл.91, ал.11 ЗАвтПр дава възможност
контролът върху редовността на пътниците да се осъществява от длъжностни лица,
оправомощени от кмета на съответната община, но с оглед приложението именно на чл.101,
ЗАвтПр, а не за прилагане на подзаконов нормативен акт вместо закона, уреждащ
съответните отношения, респективно състава на административно нарушение. Нещо повече,
в настоящия случай, доколкото нормата на чл.101, т.1 ЗАвтПр предвижда размер на глобата
за пътник без редовен превозен документ в границите от 10 до 50 лева, а Наредбата
установява абсолютен размер равен на максималния, то с чл.49 на същата не само се
уреждат обществени отношения, изчерпателно уредени с нормативен акт от по-висока
степен, но и се утежнява положението на нарушителя, доколкото е налице закон за по-тежко
наказуемо нарушение, предвид разликите в минимума на санкцията. Предвид на това съдът
намира, че е налице и неправилно приложение на материалния закон, което също обуславя
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Наред с това е налице и едно абсолютно основание за отмяна на наказателното
постановление, а именно изтичане на давност за наказателно преследване. В хода на
административнонаказателното производство на жалбоподателя е било повдигнато
обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като в АУАН и НП
се твърди, че деянието е извършено на 30.10.2019г., а наказателното постановление във
връзка с деянието, предмет на производството е съставено на 15.11.2019г. Предвид на това и
при съпоставка на посочените дати с предвидената в закона погасителна давност, съдът
намира, че е изключено правото на държава, да реализира администратнивно- наказателна
отговорност за описаните по-горе деяния. Доколкото в ЗАНН липсва самостоятелна уредба
на давността изключаща наказателното преследване, то по силата на изричното препращане
на чл.11 от ЗАНН, приложение намират правилата на НК. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК за
деянията наказуеми с глоба, преследването се погасява с изтичането на три години от
деянието, като срокът се прекъсва с всяко действие насочено срещу лицето. Последното
такова действие е изпращането на покана за връчване на наказателното постановление,
датирана 27.03.2020г., след който момент липсват данни да са предприемани каквито и да
било действия, насочени към реализиране на отговорността на жалбоподателя И.. При това
тригодишния срок, водещ до погасяване на отговорността е изтекъл на 27.03.2023г., а
абсолютния давностен срок, изчислен по реда на чл.81, ал.3 НК и равен на четири години и
половина от датата на деянието -на 30.04.2024г.Изложените съображения, налагат отмяна на
наказателното постановление и прекратявяне на производстото, съобразно разпоредбата на
чл. 334, т.4, вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН.
Ето защо, с оглед констатираните нарушения на процесуалните правила и
материалния закон, жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление
следва да бъде отменено, а производството прекратено поради изтекла давност.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК
жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски Съгласно отразеното в
Договор за правна защита и съдействие от 20.09.2024г., процесуалното представителство по
делото е осъществено от страна на адвокат П. без заплащане на възнаграждение на
основание изричната норма на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, като съгласно чл.
38, ал.2 Закона за адвокатурата, при възлагане на разноски на насрещната страна в
производството, адвокатът има право на възнаграждение в размер равен на предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В настоящия случай
минималното възнаграждение определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата се равнява
на 400 лева, към датата на договора. При това обаче СЕС в Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело № С-438/2022г. приема, че - чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже
4
да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. В настоящия случай, с оглед спецификата
на делото, неговата несложност откъм фактически обстоятелства и правна страна,
провеждането на едно съдебно заседание, липсата на допълнителни доказателствени
искания, извън административно-наказателната преписка, както и не на последно място
тежестта на санкцията, а именно глоба в размер на 50 лева, разноските отговарящи на
посочените от съда критерии и характеристики на делото се равняват на 200(двеста) лева.
Предвид на това в тежест на административната структура, към която се числи
органа, издал наказателното постановление, а именно Столична община следва да бъдат
възложени разноските по делото, а именно адвокатско възнаграждение в полза на адвоката
осъществил процесуалното представителство.
Водeн от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 371493/2019 от 15.11.2019 година на
заместник-кмета на Столична община, на Д. В. И. с ЕГН ********** е наложено наказание
„глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на осн. чл. 49 от Наредбата за реда и условията за
пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община
(Наредбата), за нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от
Наредбата.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на адвокат М. И. П. сумата от 200 /двеста/
лева, представляваща сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр. София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5