МОТИВИ ПО НОХД № 220/2016 г. по описа на
Пловдивски районен съд, Х наказателен състав
Районна прокуратура Пловдив е
внесла в съда обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение спрямо подсъдимия
А.М.А. за това, че на 20.03.2015 г. на
автомагистрала „Тракия”, в района на км 123+800, обл. Пловдив, при управляване
на моторно превозно средство – влекач марка „Мерцедес 1844 ЛС”, модел „Актрос”
с рег. № *** с прикачено на него полуремарке с рег. № ***, е нарушил правилата
за движение, а именно
-чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”;
-чл.6, т.1
от ЗДвП – „Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностите лица, упълномощени да регулират или контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка”;
-чл.20,
ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват”;
-чл.20,
ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението”;
-чл.58,
т.3 от ЗДвП – „При движение по автомагистрала на водача е забранено: т.3 – да
се движи по лентата за принудително
спиране” и по непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лице,
а именно: средна телесна повреда на Ф.М.Т. с ЕГН – **********, изразила се в
счупване на таза – двустранно счупване на двете срамни кости с разместване на
фрагментите, довело до трайно затрудняване на движението на долните крайници за
повече от 30 дни; две средни телесни повреди на М.Х.Г. с ЕГН **********,
изразили се в: 1. счупване на първи шиен прешлен, довело до трайно затрудняване
движението на шията и врата за повече от 30 дни и 2. контузия на гръдния кош.
Счупване на ребрата в ляво от първо до девето, довело до трайно затрудняване
движението на снагата за повече от 30 дни - престъпление по чл.343, ал.3, пр.4, б.”а”, пр.2, вр. с ал.1, б.”б”,
пр.2, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Производството
по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от
НПК.
В рамките на наказателното производство не е бил предявяван граждански иск.
Като частни обвинители в процеса са конституирани свидетелите Ф.Т. и М.Г..
Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото
срещу подсъдимия обвинение, като моли при съобразяване на правилото за
по-благоприятния закон, предвидено в чл.2 от НК, съдът да освободи подсъдимия
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като му наложи
административно наказание глоба над предвидения среден размер. Прави се искане
съдът да прецени дали следва да се наложи и наказание лишаване на подсъдимия от
право да управлява МПС и за какъв срок.
Защитникът
на подсъдимия А. адв. Ч. също моли за приложение института на чл.78а от НК,
както и съдът да не налага наказание лишаване от права, предвид трудовата
ангажираност на подсъдимия именно като ш..
Назначеният от съда резервен защитник адв. С. предлага подсъдимият да бъде
освободен от наказателна отговорност, без да се прилага отнемането на права.
Подсъдимият А. се признава за
виновен по фактите, изложени в обвинителния акт, сочи, че поддържа заявеното от
защитниците му, изразява съжаление за извършеното и моли за най -леката
присъда.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Подсъдимият А.М.А. е роден на *** ***, общ.***. Той
е ***, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, работещ като а.ш., с ЕГН **********.
Подсъдимият А. бил правоспособен водач на моторно
превозно средство, като притежавал и съответна категория за управление на
товарни автомобили. Същият работел като ш. в „П.“ ООД. На дата
20.03.2015 г. подсъдимият А., заедно със свидетеля
А.Р.,
също ш. към горепосоченото дружество, се явил в базата на „П.“ ООД в гр. Пловдив.
На място им било служебно възложено да отвозят товар от България до Испания с
т.а. влекач с марка „Мерцедес 1844 ЛС“, модел
„Актрос“ с peг. № *** с прикачено
полуремарке с peг. № ***. Двамата ш.и
били вписани в Пътния лист на влекача като водачи. След получаване и на
останалите необходими документи за превоза, около
09,00 ч.
подсъдимият А. и свидетелят Р. потеглили с горепосочения автомобил – влекач с
полуремарке с товара по описания маршрут. Водач бил подсъдимият
А.А.,
тъй като за свидетеля Р. това бил първият работен ден.
Затова той пътувал като пътник на пътническата седалка в ш.ската
кабина. В тахографа /дигитала/ на автомобила
била поставена, обаче, дигиталната карта на свидетеля
Р.,
а имено дигитална карта с GR№ G110000422450 /гръцки
образец/, която била активна в устройството и към момента на настъпване на
пътно-транспортното произшествие. Подсъдимият А. управлявал
товарния
автомобил по Автомагистрала Тракия в пътно
платно посока гр.София с
допустимата скорост от 90 км/ч. за този
вид товарни автомобили с полуремарке на автомагистрален път. Влекачът се движел
в дясната лента на пътното платно. Тази пътна лента граничела с лентата за
принудително спиране /аварийна лента/. На км. 123+800, в лентата за
принудително спиране бил спрян лекотоварен автомобил „Пежо 206“ с peг. № ***, управляван
от свидетелката Ф.Т., а като пътник до нея пътувала
нейната майка – свидетелката М.Г., като свидетелките били без поставени
ограничителни колани, тъй като били спрели за почивка. В момента,
в който бил в непосредствена близост до спрелия автомобил, управляваният от подсъдимия
А.
автомобил напуснал платното за движение от дясно и навлязъл в лентата за
принудително спиране. Товарният автомобил влекач марка „Мерцедес 1844
ЛС“, модел „.Актрос“ с peг. № *** с
прикачено полуремарке с peг. № *** ударил с
предната си дясна част спрелия в аварийната лента автомобил марка „Пежо 206“ с peг. № ***. В
следствие на придадената висока кинетична енергия автомобилът
„Пежо“
бил изтласкан в посока напред и надясно спрямо посоката за движение. По същото
това време по магистралата се придвижвал и свидетелят
Мехмед
А., който управлявал тежкотоварен автомобил със
стока, която трябвало да закара от гр.Пловдив до гр.Благоевград. Той се включил
в движението по автомагистрала „Тракия“ от
„Карловско шосе“ в Пловдив. Бил изминал около три километра, когато
забелязал спрял товарен автомобил в дясно извън платното за
движение, а в затревената част видял „изхвърлен“ автомобил в
близост до предпазната странична магистрална ограда.
Свидетелят спрял и отишъл до автомобила, като видял, че
вътре има две жени, едната от които била пo-млада и седяла на мястото
на водача и друга по –възрастна - на мястото
до нея. Автомобилът бил на контакт с включен двигател и светещи предни фарове.
Свидетелят А. се опитал да отвори вратите на автомобила, но не успял, защото и
двете били силно смачкани. Веднага се върнал
до своя автомобил и от там взел мобилния си телефон, от който подал сигнал на
спешен номер 112. На място пристигнали служителите при
Сектор
Престъпления по пътищата при ОД МВР гр. Пловдив,
сред които и
свидетелят В.Т.. На място те установили
товарния автомобил, управляван от подсъдимия на км. 123+800
на АМ „Тракия“ в аварийната лента по
посока гр.София с включени аварийни
светлини, а по - назад в посока гр. Пловдив в
затревената площ в сервитута на автомагистралата,
но извън платното за движение, заварили автомобила „Пежо 206“ с peг. № ***. Последният автомобил бил смачкан от задната към
предната част до неузнаваемост. Полицейските служители също
направили
неколкократни опити да извадят жените от автомобила, но не успели да отворят вратите. Направило им
впечатление, че на мястото на водача
на автомобила седи по-млада жена, която била полегнала в
по-възрастна жена, разположена на съседната седалка. На място
установили и подсъдимия А., който се представил като водач на товарния
автомобил, участник в произшествието. Това било потвърдено
пред служителите и от страна на свидетеля Р.. Подсъдимият
А.
бил тестван с техническо средство „Дрегер“, който не
отчел
наличие на алкохол в издишания въздух. На място пристигнал екип на Бърза помощ
и екип на Противопожарна охрана. С помощта на служители на последното звено
били отворени вратите на автомобил „Пежо 206“ с peг. № ***, като от него
били извадени пострадалите Ф.Т. и М.Г., като първата била в безпомощно
състояние и в шок. Двете жени били откарани до съответно медицинско заведение,
където им била оказана адекватна медицинска помощ, като и при двете
се установили сериозни фрактури, съответно при свидетелката Ф.Т. на таза, а при
свидетелката М.Г. на шиен прешлен и девет ребра.
Така описаната фактическа обстановка по осъществяване на
престъпното деяние съдът намира за безспорно и
категорично установена от събраните по делото в хода на досъдебното
производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, като
на базата на тези доказателства съдът приема за напълно установени изложените в
обвинителния акт обстоятелства. Съдът кредитира напълно свидетелските показания
на свидетелите Т., Р., А., които имат пряко отношение към конкретния случай.
Тези гласни доказателства съдебният състав преценя като логични, последователни
и в съответствие помежду си и със събраните по делото писмени доказателства.
Като подкрепящи останалите доказателства съдът кредитира и показанията на
пострадалите свидетелки Г. и Т., които имат отношение към изясняване на
въпросите, свързани с провежданото им лечение след настъпване на ПТП, като в
същите не се съдържат конкретни обстоятелства около самото произшествие, поради
установените и при двете свидетелки признаци на посттравматична амнезия.
Направеното от подсъдимия признание
на вината пред съда се явява съответно на цялата съвкупност от доказателства,
събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса.
Относно установените данни за
личността на подсъдимия съдът стъпва върху приетите по делото писмени
доказателства – справка за съдимост и характеристична справка, справка от АИС
БДС, справка за нарушител - водач.
При постановяване на присъдата си съдът взе предвид и останалите писмени
доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествие с
фотоалбум, копие от СУМПС, копие от превозни документи, копия от медицинска
документация за пострадалите, протокол за химическа експертиза на кръвта на
пострадалата Т. и протокол за медицинско изследване, копие от трудов договор и
длъжностна характеристика, свидетелство за регистрация на МПС - Първа част, застрахователна
полица, удостоверение за техническа изправност на ППС, копие от карта на водач
- гръцки образец, предавателна разписка, уведомление от РЦ 112-Кърджали, справка
от ЦБ КАТ, а също и събраните веществени доказателства - тахограф от кабината на товарния автомобил,
фишови разпечатки от дигитална карта, компакт диск с аудиозаписи от обажданията
на тел.112.
За изясняване на делото от особено съществено значение са изготвените
автотехническа и две съдебно-медицински експертизи по писмени данни, които
съдът кредитира като професионални и незаинтересовани, както и съобразени с
останалите събрани по делото доказателства.
От заключението на съдебно - медицинската експертиза за пострадалата Ф.Т.
се установява, че в пряка – причинно следствена връзка с ПТП от 20.03.2015 г.
при същата са настъпили следните травматични увреждания: счупване на таза -
двустранно счупване на двете срамни кости с разместване на фрагментите, което е
определено като причинило трайно затруднение движението на долните крайници за
повече от 30 дни.
От експертизата за пострадалата М.Г. се установява, че в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП са констатираните при нея контузия на главата
и разкъсно - контузна рана на главата, счупване на първи шиен прешлен, контузия
на гръдния кош, счупване на ребрата вляво от първо до девето. Посочено е от
съдебно-медицинския експерт, че счупването на първи шиен прешлен е довело до
трайно затрудняване движенията на шията и врата, а счупването на ребрата – до
трайно затрудняване движенията на снагата за повече от 30 дни. Отразено е, че
останалите травматични увреждания всяко едно за себе си е причинило
разстройство на здравето, но извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От заключението на авто - техническата експертиза се установява на база на
изследваните обективни данни за произшествието, че мястото на удара по широчина
се намира в лентата за принудително спиране, по направление успоредно на
надлъжната ос на автомобила, като в противен случай автомобилът би извършил
ротация в отрицателна посока, при което биха останали характерни следи, а
такива в случая няма. Според експертизата също така и автомобилът “Пежо” към
момента на удара е бил спрял, като водачът на товарния автомобил “Мерцедес” е
реагирал със задействане на спирачната му система в момента на самия удар, а не
преди това. При прегледа на записите от тахографа е изведена и скоростта на
автомобила, управляван от подсъдимия към момента на удара, а именно около 90
км/час. Като основа причина от техническа гледна точка за настъпването на ПТП е
счетено, че е било навлизането на подсъдимия в лентата за принудително спиране
в момент, когато това не е било безопасно, тоест, когато там се е намирал
спрелият т.а.”Пежо 206”.
При тези доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото
му престъпление в пълния обем на същото, посочен в обвинителния акт.
Налице е
нарушение на посочените в рамките на обвинението императивни разпоредби на чл.5, ал.1, чл.6,
т.1, чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.58, т.3 от ЗДвП, тъй като подсъдимият не е следил
непрекъснато внимателно пътното движение и не е бил достатъчно предпазлив, така
че да забележи своевременно спрелия в аварийната лента автомобил и да съобрази
поведението си с това, като евентуално намали скоростта си на движение или
спре, за да предотврати настъпването на удара. Отделно от това се установява по
категоричен начин от изводите на авто - техническата експертиза, че, за да настъпи произшествието, то
управляваният от подсъдимия автомобил е следвало да се движи по лентата за
принудително спиране. Поради това и се установява категорично несъобразяване на
водача според разпоредбата на чл.6 от ЗДвП с пътната маркировка, като видно от
съдържанието на протокола за оглед и снимковия материал към него, такава е
съществувала на мястото на инцидента, като надлежно е била отграничена зоната
на лентата за принудително спиране, а освен това, е налице и нарушаване на
забраната, визирана в чл.58, т.3 от ЗДвП за движение по лентата за принудително
спиране на автомагистрала, което е и основната причина за настъпване на ПТП,
доколкото, ако водачът не е бил навлязъл в тази лента, то ПТП нямаше да настъпи.
Не се установява възприемането на опасността на пътя от страна на подсъдимия да
е била препятствана от някакви обективни фактори, като от разпита на
свидетелите става ясно, че видимостта е била добра и поради това следва да се
счете, че настъпилото пътно-транспортно произшествие се дължи на неправилната
му преценка за пътната обстановка, липсата на изискваното от закона повишено
внимание и нарушаването на специална императивна норма на ЗДвП, касаеща
движението по автомагистрала.
Като пряка и непосредствена
последица от невнимателното управление на МПС и нарушаването на посочените норми
от ЗДвП, са настъпилите телесни увреди у пострадалите Г. и Т.. С оглед на
изводите на съдебно-медицинските експертизи за всяка от тях, определели характера
на причинените в следствие от настъпилото ПТП телесни увреждания, съдът намери
за установено, че по отношение на всяка от пострадалите свидетелки са били
причинени именно средни по своя характер телесни повреди по смисъла на чл.129,
ал.2 от НК – съответно по отношение на свидетелката Ф.Т. една средна телесна
повреда, състояща се в счупване на таза, причинило трайно затрудняване
движението на долните крайници, за повече от 30 дни, а за свидетелката Г. – две
по характера си средни телесни повреди – счупване на първи шиен прешлен и
счупване на ребрата вляво от първо до девето, довели до трайно затрудняване
движенията на шията и врата и съответно на движенията на снагата за повече от
30 дни за всяко от тях, съгласно определянето на тези признаци и в
Постановление № 3/79 г. на ПВС. В тази връзка и е налице установяване на
квалифициращият признак на деянието по чл.343, ал.3 от НК, а именно причиняване
на средна телесна повреда на повече от едно лице, доколкото причинените
съставомерни телесни увреждания при пострадалите са в пряка-причинно следствена
връзка с причиненото вследствие нарушаване на правилата за движение от водача А.
ПТП, тоест причинени са с едно деяние. Отделно от това, при свидетелката Г. се
установява и едновременното причиняване и на няколко леки телесни повреди по
своя характер по смисъла на чл.130, ал.1 от НК
- контузия на главата, разкъсно – контузна рана на главата, контузия на
гръдния кош и корема, като в тази връзка, правилно е било процедирано при
повдигане на обвинението, като е счетено, че е налице едно престъпление,
квалифицирано с оглед на най-тежкия резултат.
От субективна страна деянието е
осъществено от подсъдимия по непредпазливост, като същият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици на престъплението, но е бил длъжен
и е могъл да ги предвиди, което задължение произтича и от задължението му
съгласно специалния ЗДвП да спазва правилата за движение, които е нарушил.
Предвид изложеното и съдът призна
подсъдимия А. за виновен в извършване на престъплението, за което е бил внесен
обвинителен акт в пълния обем на обвинението.
За деянието по 343,
ал.3, пр.4, б.”а”, пр.2, вр. с ал.1, б.”б”, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3
от НК към момента на извършването му 20.03.2015 г. законът е предвиждал
наказание лишаване от свобода от една до пет години, а след измененията в НК,
публикувани с ДВ. бр.74/26.09.2015 г. се предвижда наказание лишаване
от свобода от една до шест години, когато не е налице особен тежък случай, а в
конкретния случай отсъства този квалифициращ белег. Ето защо и при преценката
на съда относно определяне на наказание за извършеното престъпление се взе
предвид нормата на чл.2, ал.2 от НК за определяне на по-благоприятния закон,
който се явява този, действал в момента на извършване на престъплението и
предвиждащ наказание от една до пет години лишаване от свобода. Същевременно,
като взе предвид факта, че подсъдимият не е осъждан до момента, не е
бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на глава VІІ
от НК, а причинените от престъплението имуществени щети са несъставомерни,
съдебният състав счете, че са налице всички предпоставки на императивната
разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК, което е по-благоприятен режим от този по
приложението на чл.373, ал.2, вр. с чл.58а от НК. Поради това и с присъдата,
подсъдимият А. бе освободен от наказателна отговорност и му се наложи
административно наказание глоба. Относно размера на
административното наказание глоба, съдът
взе предвид, от една страна, броя и сериозността на съставомерните телесни
повреди, както и наличието на допълнително причинени леки телесни повреди на
свидетелката Г., всички довели до необходимостта от продължително активно
лечение на пострадалите, данните относно наличието на множество нарушения на
ЗДвП, за които подсъдимият е бил санкциониран по административен ред, а от
друга страна, данните за поведението на водача непосредствено след пътния
инцидент, за което свидетелства свидетелят Т., а именно опитите на подсъдимия
също да изведе пострадалите от автомобила, оказаното от подсъдимия съдействие
на разследването, данните за това, че същият е семеен и се грижи за две деца.
Затова и като най-справедливо, съдът счете, че следва да определи и наложи
наказание глоба в размер над предвидения среден, но все пак около средния такъв
и затова с присъдата си наложи административно наказание глоба от 3500 лева.
В разпоредбата на чл.343г от НК се предвижда
кумулативно определяне на наказание лишаване от права. Разпоредбата на чл.78а,
ал.4 от НК обаче, предвижда преценката за това да се прави от съда. В
конкретния случай според съда не се налага подсъдимият А. да бъде лишаван от
право да управлява МПС дори и за минимален срок. За този си извод съдът взе
предвид доводите на защитата относно характера на упражняваната от подсъдимия
трудова дейност. Като взе предвид факта, че А. работи именно като ш.,
налагането и на такова наказание би се явило твърде тежко и несправедливо с
оглед личността на дееца и отношението му към извършеното деяние. Затова и като
счита, че наложеното административно наказание глоба би изпълнило в достатъчна
степен целите на наказанието, а именно да се въздейства предупредително спрямо
подсъдимия към спазване законите на страната, съдът намери, че не следва да го
лишава от права.
Досежно
събраните по делото веществени доказателства – 1 бр. тахограф от
кабина на товарен автомобил „Мерцедес Актрос” с рег. № ***, находящо се на
съхранение в Архива на ПРС, както и фишови разпечатки от дигитална карта,
находящо се на съхранение на лист 146 от досъдебното производство, предвид
данните относно собствеността на товарния автомобил, съдържащи се в писмените
доказателства, съдът постанови тези веществени доказателства да се предадат на
„П.“ ООД с.Марково, което е собственик
на автомобила.
Вещественото доказателство по делото,
съставляващо компакт диск със запис от обажданията на тел.112 ,съдът постанови
да се унищожи след влизане на присъдата в сила, тъй като се явява вещ без
стойност.
Предвид признаването
на подсъдимия за виновен, на основание чл.189, ал.3 от НПК, същият бе осъден да
заплати направените на досъдебното производство разноски от 429 лева по
сметката на ОД МВР Пловдив, тъй като този орган е направил разноските. В
рамките на съдебното производство разноски не са били направени.
По изложените
мотиви съдът постанови решението си.
Районен съдия: /П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.