Р Е Ш
Е Н И Е
№ 37
гр. Брезник, 19.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 31.03.2021 г., II-ри състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин
Хайдушки
при секретаря М. Г. като
разгледа гр.дело № 139 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Водоснабдяване
и канализация“ ООД гр. Перник, с която е поискано да бъде признато по отношение
на ответника З.С.С. в качеството й на наследник и съсобственик, че дължи сумата
от 458.79лева, представляваща
стойността на доставена, ползвана, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр. **********, с абонатен № *******с титуляр Т. Т. С.- починала на **.**.****г.
за периода от 01.12.2011гoд. до 05.06.2019гoд. и лихва за забава на месечните
плащания в размер на 83.24лева за
периода от 09.02.2012гoд. до 07.08.2019гoд., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение — 21.10.2019год. до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че
ответникът не е уведомил дружеството за смъртта на наследодателя си, а също
така липсва и споразумение кой от наследниците ще ползва предоставените от ВиК
услуги до наследствения имот, то съгласно чл. 48 и чл. 60, ал. 1 от Закона за
наследството, всеки от наследниците му става страна по този договор и отговаря
за задълженията към дружеството до размера на наследствения си дял, то и е
негов абонат и че като такъв е страна по възникналото между тях облигационно
правоотношение във връзка с доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода
на адрес: ***********, по което правоотношение е неизправна страна и дължи
заплащане на доставената и потребена от него питейна вода.
Ответника
е получил препис от исковата молба, приложенията към същата и разпореждането на
съда и в рамките на указания едномесечен срок е подал писмен отговор, чрез адв.
В.П. ***, назначена от съда за особен представител на ответника с които
заявява, че ответника не е сключвал договор с ищцовото дружество, не е
собственик, наемател или ползвател на процесния имот, няма отделна партида с
титуляр - З.С.С..*** и не ползва апартамента. Прави възражение за изтекла
давност, поради което счита исковата претенция за неоснователна.
Брезнишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
От приложеното към
настоящето, гр. дело, ч. гр. дело № 06130/2019г. по описа на ПРС е видно, че въз основа на молба
по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
срещу З.С.С. и Й. С. С. в условията на разделност по ½ част, като
предмет на настоящото производство са сумите
срещу З.С., като в срока по чл. 415 от ГПК,
ответника е направил възражение, като е посочил, че „от 1976г. не живее
на адреса в гр. П.. Не е консумирала въпросните
количества пит. вода. Задължението се отнася за Й. С., който обитава жилището.“
По делото е
представено копие от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ООД –
Перник.
От приложено към
исковата молба удостоверение за наследници се установява, че ответницата З.С.С.
е д. на лицето Т. Т. С.- починала
на **.**.****г., като освен ответницата починалата има още един с.- Й. С. С..
Видно от
представени справка – извлечение № 9891 на името на лицето Т. Т. С. е открита
партида при ищеца с абонатен номер *******относно имот с адрес: ***********.
По делото е приета
съдебно икономическа експертиза, без възражение от страните.
Така установената
фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Исковете са с
правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД – за
установяване вземането на ищеца към ответника за предоставени ВиК услуги, за
посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 4281/22.10.2019 г. по ч.
гр. д. № 06130/2019 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед
за изпълнение е връчена на длъжника като същият е депозирал възражение в срока
по чл.
414 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в
хипотезата на чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е
допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.
410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по
съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е
да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за
предоставяне на ВиК услуги, както и че същият е изпълнил задължението си за
реално доставяне на такива услуги съответно и тяхната стойност.
Посочената
доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в
същия на ищеца е указано и че следва да представи доказателства за
обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса. На ищеца е
указано и че не сочи доказателства за съответните обстоятелства и в частност за
обстоятелството ответницата да е собственик на процесния имот респ. ползвател
на ВиК услуги за процесния имот през процесния период.
Съгласно чл. 8 от
Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните услуги /наричана по-нататък
"наредбата"/ получаването на ВиК услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите
условия се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите. В
срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите имат право
да направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни
условия. Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия
се отразяват в писмени споразумения. При непостигане на споразумение в
едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора остават в сила
общите условия. В това отношение, облигационната връзка между водоснабдителното
дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване
качеството потребител. Последното е определено в чл. 3, ал. 1, т. 2 от
наредбата като съгласно тази разпоредбата потребител на ВиК услуги е всеки
собственик респективно титуляр на вещно право на ползване или вещно право на
строеж на жилище и нежилищен имот в сграда - етажна собственост.
Следователно отношенията
между потребителя и дружеството доставчик на ВиК услуги възникват по силата на
закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
ВиК услуги, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор
между потребителя и доставчика на услугата.
В тази връзка
достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги,
съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на
чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата е видно, че потребител на ВиК услуги е лицето,
което получава ВиК услуги и ги използва за собствени нужди като ползва
водоснабдения имот в качеството си на собственик на същия или по силата на
учредено в негова полза вещно право на ползване или вещно право на строеж върху
имота.
В конкретния случай
съдът е указал с доклада по делото на ищеца, че не сочи доказателства относно
обстоятелството ответницата да има качеството потребител на ВиК услуги относно
процесния имот в процесния период. Въпреки това от страна на ищцовото
дружеството не е ангижирано нито едно доказателство в полза на твърдението му,
че ответницата е собственик на процесния имот – апартамент № **, находящ се в *********** или въобще ползвател на ВиК
услуги за същия. Ангажирано е единствено доказателство, че ответницата е
наследник на лицето Т. Т. С., на името на която е открита
партида при ищеца с абонатен номер *******относно имот с адрес: ***********.
Лицето Т. Т. С. обаче е починало още на **.**.****г. т. е. преди процесния
период. Не са представени никакви доказателства относно вещноправния статут на
процесния имот след смъртта на Т. Т. С.. В тази връзка единствено от
представеното удостоверение за наследници на Т. Т. С. не може да се приеме за
установено, че ответницата З.С.С. има качеството потребител на ВиК услуги
относно процесния имот, предвид направеното от нея изрично оспорване на този
факт.
По тези
съображения, доколкото от ангажираните от ищцовото дружество доказателства не
се установи наличие на облигационна връзка между него и ответницата досежно
доставка на ВиК услуги за процесния имот, то и предявеният иск за главница
следва да бъде отхвърлен. След като главният иск е неоснователен, то за
неоснователна следва да се приеме и акцесорната претенция за обезщетение за
забава, поради което последната също следва да бъде отхвърлена.
Предвид извода, че
между страните по делото въобще не е налице облигационна връзка през процесния
период относно процесния имот, то и съдът не намира за нужно да обсъжда
останалите доводи на ответната страна в това число възражението за давност,
макар същото да е частично основателно.
По исканията за
разноски на страните:
Съгласно т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
съдът, който разглежда иска по чл. 422
вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за разноски
е направило само ищцовото дружество.
По разноските в ч.
гр. д. № 06130/2019 г. по описа на РС Перник /заповедно производство/:
С оглед изхода на
делото ищцовата претенция за разноски следва да бъде оставена без уважение.
Длъжникът не
претендира разноски и не представя доказателства да е извършил такива.
По разноските в гр.
д. № 139/2020 г. по описа на РС Брезник /исково производство/:
С оглед изхода на
делото ищцовата претенция за разноски следва да бъде оставена без уважение.
Ответницата не
претендира разноски и не представя доказателства да е извършил такива.
Предвид изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
"Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Перник, с ЕИК: ******** и със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. ****** срещу З.С.С., ЕГН:**********, адрес: ***,
установителни искове за признаване за установено, че ответницата в
качеството й на наследник и съсобственик дължи на ищеца на
сумите: 458.79лева, представляваща
стойността на доставена, ползвана, но незаплатена вода в жилище на адрес: ***********,
с абонатен № *******с титуляр Т. Т. С.- починала на **.**.****г. за периода от
01.12.2011гoд. до 05.06.2019гoд. и лихва за забава на месечните плащания в
размер на 83.24лева за периода от
09.02.2012гoд. до 07.08.2019гoд., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение — 21.10.2019год. до окончателното й изплащане, както и разноски по
заповедното производство, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. д. № 06130/2019 г. по описа на Пернишкия РС.
След
влизане на решението в сила, частно гражданско дело № 06130/2019г. по описа на ПРС да се върне на ПРС, съответния състав,
като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: