Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 18.06.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Десислава Й.
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 14499 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 05.07.2019
г. по гр.дело № 60149/18 г., СРС, ІІ ГО,
168 с-в е осъдил И.Н.К., ЕГН ********** и Т.Й.К. , ЕГН ********** и
двамата с адрес: *** да заплатят на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149
ЗЕ всеки от тях сума в размер на по лева 2679.59
лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2014г. до 30.04.2017г., отразена в общи фактури с № **********/31.07.2015г.,
№ **********/31.07.2016г. и № **********/31.07.2017 г., за имот, находящ се гр.
София, ж.к. ******* с абонатен № 299470 и сума в размер на по 1.00 лев
- главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2017
г. - 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на
депозиране на исковата молба - 12.09.2018 г. до окончателното изплащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на по 365.99 лева -
разноски по делото като е отхвърлил исковете с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 854,14 лева
- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена топлинна енергия за периода от 30.05.2015 г. до 16.04.2018г., и за
сумата 0,19 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за предоставена услуга като неоснователни. Осъдил е „Т.С." ЕАД, ЕИК *******със седалище и адрес на
управление:*** да заплати И.Н.К., ЕГН ********** и Т.Й.К.,
ЕГН ********** и двамата с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в
размер на 213,05 лева - разноски по делото.
Решението
е обжалвано с две въззивни жалби:
С
въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез процесуалния
представител юрисконсулт Т.Ж.в частта, в
която СРС,
ІІ ГО, 168 с-в е отхвърлил исковете с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 854,14 лева
- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена топлинна енергия за периода от 30.05.2015 г. до 16.04.2018г. с
мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че в чл.32, ал.1 от ОУ е
определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ/ в т.ч. и ответниците/ са
длъжни да заплащат дължимите суми по издадените фактури за ТЕ, а именно в
30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на
издаването. С изтичане на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в
забава за тази сума-чл.86, ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл.22 от ОУ, клиентите дължат
на продавача стойността на услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец.
Претендираната сума, представляваща стойността на тази услуга, е дължима по
издадени фактури от „Т.С.“ ЕАД във връзка с потреблението на ТЕ от клиента за
процесния период. Тя е включена при предявяването на заявлението от „Т.С.“ ЕАД
към сумата по извлечение от сметки и по този начин е формирата крайната цена на
иска за главницата. Върху сумата за услуга „дялово разпределение“ е начислена
лихва до датата на изготвяне на извлечението от сметки. Последната сума е
прибавена към лихвата, начислена за потребена ТЕ и по този начин е формирана
крайната цена на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Сумата за дялово разпределение е
фактурирана в съответствие с договорните задължения между „Т.С.“ ЕАД и ФДР и
във връзка с този договор е настъпила суброгация в правата по отношение на
процесното задължение. Съдът не е отчел факта, че самото издаване на фактура за
предоставена услуга дялово разпределение, както и качването й в сайта на
дружеството, представлява покана до длъжниците за заплащането на задължението.
Ето защо моли съда да отмени решението в обжалваната част и да бъдат уважени
изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемите
И.Н.К., ЕГН ********** и Т.Й.К. , ЕГН **********
и двамата с адрес: ***, чрез пълномощника им по делото адвокат А.Л. от САК, със
съдебен адрес: *** оспорват въззивната жалба.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1, вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу И.Н.К., ЕГН ********** и Т.Й.К., ЕГН ********** за сумата
общо от 6215,72 лева, от която 5359,12 лева -
главница, представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ за периода 01.05.2014
г. до 30.04.2017 г. отразена в общи
фактури с № **********/31.07.2015г., № **********/31.07.2016г. и №
**********/31.07.2017 г., в имот, находящ се гр. София, ж.к. *******, сумата 854,41
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главница за топлинна енергия за периода от 30.08.2015 г. до 16.04.2018 г.,
сумата 2 лева - главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.04.2017 г. - м. 30.04.2017 г. и сумата 0,19
лева - обезщетение за забава за периода от 30.08.2015 г. до
16.04.2018 г., в размер на законната лихва върху главницата за предоставена
услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба - 12.09.2018г. до окончателното изплащане на
задълженията, като сумите се претендират разделно от всеки от
ответниците: И.Н.К. - 1/2 и Т.Й.К. - 1/2.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, като
не са заплатили и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди се, че
ответниците са изпаднали в забава.
Ответниците в срока по чл.131 ГПК са оспорили предявените искове с възражението
за липсата на облигационна връзка и
количеството доставяна ТЕ и нейната стойност.
Предвид депозираните по делото писмени доказателства, СГС също приема, че ответниците
са потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията
след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., като исковият период обхваща времето
от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл.155, ал.1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10
равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3.
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването.
СГС намира, че законосъобразно е отхвърлен иска по чл.86 ЗЗД за сумата от 854,14 лева .
Съгласно общите условия, приложими за процесния период, а именно чл.33,
ал.1 от ОУ-02/03.02.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, като съгласно чл.33,
ал.4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2 - т.е.
фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, която следва да бъде заплатена в 30-
дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата. Ищецът не е
ангажирал доказателства за датата на публикуване на сметките на процесните
задължения за посочения период на интернет страницата на „Т.С.“ ЕАД, поради
което следва да се приеме, че длъжниците не са изпаднали в забава за процесния
период, за който се претендира обезщетение.
По делото е постъпила въззивна жалба и от ответниците И.Н.К., ЕГН ********** и Т.Й.К. , ЕГН ********** и
двамата с адрес: ***, чрез пълномощника им по делото адвокат А.Л. от САК, със
съдебен адрес: *** с мотиви, изложени в нея. Сочи се, че е приложима нормата на
чл.62, ал.1 от ЗЗП и чл.9 на Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 20 май 1997 г. в отношенията между потребител на ТЕ и ищцовото
дружество „Т.С.“ ЕАД. По тази причина се моли съдът да спре настоящото въззивно производство на основание
чл.229, ал.1, т.4 ГПК до решаване на въпросите поставени пред съда на
Европейския съюз по преюдициалното запитване, по което е образувано дело
С-725/17 г., както и да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на
Европейския съюз относно прилагането на общностното право пред националното ни
такова и по-конкретно намира ли приложение чл.27 от Директива 2011/83/ЕС на
Европейския парламент и Съвета от 25.10.2011г./ чл.9 на Директива 97/7/ЕО на
Европейския парламент и на съвета от 20 май 1997 г./отм./ Става въпрос за т.н.
непоискана доставка, като в директивата от 2011 г. е посочено, че „потребителят
е освободен от задължението за насрещна престация в случай на непоръчана доставка на стоки вода, газ, електрическа енергия, централно отопление или цифрово съдържание или предоставяне на услуга, която не е поръчана, в нарушение на член 5, параграф 5 и точка 2 9 от приложение I към Директива 2005/29/EQ. В тези случаи липсата на
отговор от страна на потребителя след такава непоръчана доставка или предоставяне на услуга не представлява израз на съгласие." Твърди се още, че ищецът не е представил доказателства,
че ответниците са собственици на процесния имот, че са съпрузи, както и на
какво основание искът е насочен срещу „другият ми доверител“.
Освен това се заявява, че по
делото е депозирано споразумение от 20.01.2017 г., подписано между Т.К. и
ищцовото дружество, в което е прието, че сума в общ размер от 8 640,69
лв., включваща главница за периода 01.05.2010 г. -31.10.2013 г. и лихви за
периода 30.06.2010 г.-20.01.2017 г. са погасени по давност, а останалият размер
на дълга от 7 745,24 лв. се разсрочва според приложеният в споразумението
погасителен план. В изготвената по делото ССЕ е отразено, че споразумението е
развалено, но по делото липсват данни споразумението да е развалено по
предвиденият в чл.87 ЗЗД ред. Това представлява основание за отхвърляне на
предявения иск, тъй като в отношенията между страните действа споразумение за
разсрочване на претендирания дълг. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени процесното, като бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира присъждане
на разноски, включително за адвокатско възнаграждение поотделно за всеки един
от двамата въззивници/ответници.
Въззиваемото дружество „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Изпълнителния директор К.Г., чрез процесуалния представител юрисконсулт Т.Ж.не
взема становище по тази въззивна жалба.
Третото лице помагач не взема становище по въззивна
жалба.
СГС намира, че въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а
разгледана по същество неоснователна.
Преди всичко следва да бъде отбелязано
обстоятелството, че във въззивната жалба не е посочено изрично, че решението се
обжалва в частта, в която исковете са уважени, но обжалването може да бъде само
в тази част, тъй като именно за нея е налице правен интерес от обжалване от
страна на ответниците.
Във връзка с обстоятелствата, че ответниците се
явяват съсобственици на процесния недвижим имот, че същите са съпрузи и
обстоятелството защо искът е насочен и към двамата, по делото са представени
следните писмени доказателства:
Настанителна заповед №ЖК-04- 371/06.04.1989 г. на началника на службата за жилищно настаняване
при Изпълкома на Столичен Народен Съвет „Овча купел“ от която е видно, че И.Н.К.
и Т.Й.К.-съпруга/това обстоятелство изрично е отбелязано в посочения
официален писмен документ/ са били настанени в апартамент № 43, находящ се в
ж.к. „Овча купел-2“, кв.*******. Приложено е удостоверение, че жилищна сграда
със стар адрес ж.к. „Овча купел-2“, бл. *******съответства на настоящия адрес:
ж.к. „*******. От представените по
делото писмени доказателства, СГС приема за установено, че ответниците, като собственици
на процесния топлоснабден имот, са потребители на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) Съгласно тази норма, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.150,
ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал.
1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия
за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и
Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с
конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, като
топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Следователно, между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите
към процесния период Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл.142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145,
ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Относно развитите доводи за
приложение на чл.62 от ЗЗП, настоящата инстанция излага следните мотиви:
Разпоредбата на чл.62, ал.2
ЗЗП, забраняваща доставката на
централно отопление без искане на потребителя, е приета с цел транспониране в
националното законодателство на разпоредбите на Директива
2011/83/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. В тази
връзка е постановено ТР № 2/25.05.2017 г. по т.д. №
2/2016 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което
разпоредбите на ЗЕ не противоречат на чл.62 вр. пар.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно задължителните указания в цитираното ТР,
съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването й по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ съставлява "искане" на услугата по смисъла
на чл.62, ал.1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие. Съгласно
мотивите на ВКС, различен е само субектът, който прави искането при доставката
на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е
обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват между
титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху отделни
обекти в такива сгради. В конкретния казус,
по делото липсват доказателства за нежеланието на ответниците за
преустановяване на доставената от ищеца услуга по смисъла на чл.153, ал.2 ГПК,
което представлява на практика „искане“ на услугата по чл.62, ал.1 ЗЗП. Ето защо доводите на въззивниците/ответници, че е налице хипотезата на т.н. „непоискана доставка“, са неоснователни.
По делото е било установено, че в
конкретния казус е била въведена системата за дялово разпределение. От
заключенията на приетите по делото СТЕ и ССЕ се установява какво е
действителното количество потребена ТЕ и БГВ, както и обстоятелството, че при
отчитането на стойностите са спазени законовите изисквания. Размерите на задълженията
са правилно определени от СРС.
Най-накрая, относно доводите за приложеното по делото
споразумение и неговата правна стойност, подписано между Т.К. и ищцовото дружество, в което е прието, че сума в
общ размер от 8 640,69 лв., включваща главница за периода 01.05.2010
г.-31.10.2013г. и лихви за периода 30.06.2010 г.-20.01.2017 г. са погасени по
давност, а останалият размер на дълга от 7 745,24 лв. се разсрочва според
приложеният в споразумението погасителен план, настоящата инстанция излага
следните мотиви:
В приетата по делото ССЕ,
изготвена след запознаване с материалите по делото и справки в информационната
система на „Т.С.“ ЕАД се сочи, че споразумението е било развалено, като
платените суми са били сторнирани като платени по погасителни вноски и отнесени
като платени по фактури, изброени в експертизата. В съдебно заседание на седми
юни 2019 г., в което са били приети всички експертизи, включително и ССЕ,
процесуалният представител не е релевирал доводи във връзка с това споразумение
и едва в писмените бележки се излагат твърдения, че по делото липсват
доказателства за развалянето на споразумението. Ето защо доводите се явяват
преклудирани по смисъла на т.4 от Т.Р. № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС,
според която „възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се
преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК, поради което не
могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за
възраженията за погасителна и придобивна давност.“
При този изход на спора и на двете страни не се следват разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 05.07.2019 г. по гр.дело № 60149/2018
г. на СРС, ІІ ГО, 168 с-в.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Б.“ ООД.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.