№ 10016
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20221110169014 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от т,
ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, срещу Т. б В., ЕГН: **********, с адрес:
**, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 5903,47 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № ********** от 14.10.2019 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 02.08.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 670,90 лв., представляваща възнаградителна лихва, както и
сумата в размер на 715,55 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
15.10.2020 г. до 20.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 41997/2022 г., по описа на
СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че на 14.10.2019 г. между него и ответника е бил сключен Договор за
потребителски кредит № **********, по силата на който ищецът предоставил на ответника
кредит в размер на 6284,35 лв., платим на 48 погасителни месечни вноски, от които 47
вноски в размер на по 243,17 лв. и последна вноска в размер на 243,15 лв. Сочи, че в
предоставената сума от 6284,35 лв. се включвала финансирана от ищеца такса за оценка на
риска в размер на 673,32 лв., както и премии по две застраховки в общ размер на 1811,03 лв.
Поддържа, че уговореният между страните лихвен процент бил в размер на 32,14 %, като
всяка вноска включвала два компонента – главница и възнаградителна лихва, като общото
крайно задължение по договора възлизало на 11 240,14 лв. Твърди, че ответникът
преустановил плащанията по кредита, считано от 15.10.2020 г., поради което ищецът обявил
кредита за предсрочно изискуем, за което длъжникът бил уведомен на 29.03.2022 г. По така
изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира
направените в настоящото и в заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Счита същите за неоснователни, като твърди, че процесният
договор за кредит е недействителен, като оспорва сумата по договора за кредит да му е била
предоставена. Отделно от това навежда възражение за нищожност на част от клаузите от
договора поради протИ.речие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Сочи, че
1
уговорената в чл. 7.1. от договора за кредит такса за оценка на риска протИ.речи на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, поради което и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК е нищожна. Отделно от това
твърди, че в уговорения ГПР от 47,31% не били включени таксата за оценка на риска и
застрахователните премии по сключените застраховки, с което се надхвърлял максималният
предвиден в ЗПК размер на ГПР. Отделно от това поддържа, че е извършил плащания в общ
размер на 2000 лв., които не били взети предвид от ищеца. По така изложените доводи моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените в настоящото и
заповедното производство разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
Като писмено доказателсто по делото е приет договор за потребителски кредит №
********** от 14.10.2019 г., сключен между т и Т. б В., по силата на който банката е
предоставила на ответника кредит в общ размер на 6 284,35 лв., платим на 48 месечни
погасителни вноски, при приложим ГЛП от 32,14 % и ГПР от 47,31 %. Установява се, че в
главницата от 6 284,35 лв. са включени следните суми: 3 800 лв. – сумата, с която ответникът
е кредитиран, 1331,50 лв. – застрахователна премия по застраховка „Bank пакет 3 кредит +
сметка“, 479,53 лв. – застрахователна премия по застраховка „Bank 3 сметка (bill)“, както и
сумата от 673,32 лв., представляваща еднократна такса за оценка на риска, дължима в деня
на подписване на договора за кредит, като именно на базата на сумата от 6 284,35 лв. е
изготвен и погасителния план. Във връзка с чл. 7.1. от договора и на основание искане-
декларация кредитополучателят е дал своето съгласие еднократната такса за оценка на риска
да бъде финансирана от кредитната институция срещу задължението за нейното
възстановяване, ведно с начислената лихва върху нея. В чл. 19 от договора е посочено, че
сключването на застраховка или присъединяването към застрахователна програма не се
явява задължително условие за сключването на самия договор за кредит. В случай, че
кредитополучателят е направи такъв избор, съобразно чл. 7.2.2 от договора частта от
средствата по кредита, дължима за конкретната застраховка, се превежда от кредитната
институция директно по банкова сметка на съответния застраховател.
Установява се, че на 14.10.2019 г. заедно с договора за кредит е сключен и рамков
договор за платежни услуги, по силата на който на ответника е открита разплащателна
сметка в т. По делото като писмени доказателства е приложен информационен бюлетин за
вложителите, съдържащ основна информация относно защитата на влоговете, както и
декларация от ответната страна, че е предоставена преддоговорна информация при
сключването на рамковия договор.
Като писмено доказателство е представен застрахователен договор между ответника,
от една страна, и „Кардиф ЖИ.тозастраховане, клон България“ и „Кардиф Общо
застраховане, клон България“, от друга, сключен чрез ищеца като застрахователен агент и
обективиран в Сертификат № 170010612042019 от 14.10.2019 г. Установява се, че предмет на
процесната застраховка е „Защита на кредита“, и „Защита на сметките“, която покрива
следните рискове: смърт в резултат на злополука или заболяване, трайно намалена или
загубена работоспособност, временна неработоспособност, нежелана безработица в резултат
на обвинение, хоспитализация над 3 дни в резултат на злополука и полагане на грижи за
болен над 3 дни. Дължимата застрахователна премия е определена като еднократна и
възлиза на стойност от 1 811,03 лв. С декларация от 14.10.2019 г. ответникът е изразил
съгласие при настъпване на застрахователно събитие, застрахователното плащане да бъде
извършено в полза на банката, съгласно предвиденото в общите условия на застраховката.
Допълнително са приобщени и общите условия към договора за застраховка „Защита на
кредита“ и „Защита на сметките“, съдържащи информация относно покритите рискове,
лимит на застрахователната сума, териториално действие на застраховките, начало и край на
застрахователното покритие, начин на плащане, възможности за прекратяване на договора.
Установява се, че на 28.05.2020 г. между ищеца и ответника е сключен Анекс № 1, по
силата на който страните са постигнали съгласие за удължаване срока на договора до
2
15.01.2024 г., като неиздължената до този момент главница следвало да се издължи при
условията на нов погасителен план, а сумата на непогасената мораторна лихва да бъде
разделена на равни части, всяка от които да се добавя към всяка от погасителните вноски.
Посочено е към датата на подписване на споразумението неиздължената главница възлизала
на 6 010,20 лв., а на непогасената законна лихва за забава – 485,76 лв. Липсва приложен
погасителен план.
Като писмено доказателство по делото е представено уведомление от 23.03.2022 г. от
банката до кредитополучателя, с което поради неизпълнение на вноските с падеж 15.10.2020
г., 15.11.2020 г. и 15.12.2020 г. и на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ ищецът е обявил
задълженията по договора за кредит за предсрочно изискуеми. По данни от разписка с ИД
PS 1421 007OE6 4 се установява, че уведомлението е връчено лично на адресата на
29.03.2022 г.
За послужване по настоящото дело е приобщено ч.гр. д. № 41997/2022 г. по описа на
СРС, 74-ти състав, от чиито материали се установява, че по заявление на кредитната
институция е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Т. б В. за
следните суми: 5 903,47 лв., представляваща главница по договора за потребителски кредит,
ведно със законната лихва от 02.08.2022 г. до окончателното плащане, 670,90 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 15.10.2020г. до 29.03.2022г., 715,55 лв. – мораторна
лихва за периода от 15.10.2020 г. до 20.07.2022 г., както и присъдени разноски в размер на
195,80 лв. Установява се, че въз основа на това изпълнително основание и издадения
изпълнителен лист е образувано изп. д. № 20229190400584 по описа на ЧСИ са.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен
наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от
длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок
от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта
за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая са налице,
поради което правният спор следва да бъде разгледан по същество.
Предявеният установителен иск намира правната си квалификация в чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Основателността на исковата
претенция се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните
юридически факти: наличие на валиден договор за потребителски кредит, сключен с
ответника, усвояването на претендираната главница, уговорена възнаградителна лихва,
договорения размер на възнаградителната лихва за исковия период, настъпване на
изискуемостта на вземанията. По аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи
доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване посочените
материални предпоставки за възникване на притезанието, което е предмет на настоящото
производство, а ответникът носи доказателствената тежест да установи, че е погасил
паричните си задължения.
От анализа на събрания доказателствен материал в неговата съвкупност се установява,
че между страните е сключен договор за потребителски кредит с описаното в исковата молба
съдържание. При преценката за валидния характер на облигационното правоотношение
обаче следва да се държи сметка, че кредитополучателят е физическо лице, по отношение на
което не се твърди, а и не са налице данни същото да е действало в рамките на своята
професионална или търговска дейност. В тази връзка, договорната връзка между страните
попада в приложеното поле на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на нея са приложими не само
специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с
това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП относно неравноправните
клаузи в потребителските договори. Нещо повече, при извършване на преценка относно
действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от наличието на посочени от
3
ответника основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен
характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната
Директива 93/13/ЕИО. В този смисъл е и съдебната практика на СЕС, обективирана в
Решения по дело Oceano Grupo Editorial - C-240/98, дело Salvat Editores – С-244/98, дело
Mostaza Claro – C-168/05, Pannon GSM – C-243/08, Banco Espanol de Credito SA – C-618/1.
При това положение, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за
недействителност на процесната сделка, в това число и за такива, нерелевирани с отговора
на исковата молба възражения. Съобразно чл. 22 ЗПК /в действащата към 14.10.2019 г.
редакция/, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2
и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.
При анализа на представения договор настоящият състав намира, че последният не
отговаря на изискванията за действителност, посочени в чл. 11, ал. 1 ЗПК. На първо място,
следва да се приеме, че в процесната сделка не е посочен по ясен и еднозначен начин
годишният процент на разходите по кредита, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването му по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В чл. 10 е отбелязана
само стойността на ГПР – 47,31 %, без да може да се направи извод какви елементи включва
последният, не става ясно дали са включени застрахователната премия и еднократната такса
за оценка на риска. Този пропуск сериозно препятства реалната преценка на потребителя за
размера на разходите и общата сума, която подлежи на връщане. Разбираемото и ясното
посочване на ГПР с описание за инкорпорираните в него компоненти е от особено същество
значение за интересите на потребителите, тъй като чрез регламентацията му се цели да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора, за да се ориентира потребителя при
избор на финансов продукт и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Поради тези съображения, това нарушение се явява самостоятелно основание за
недействителност на процесния договор за кредит.
На второ място, при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира, че посоченият в договора за кредит ГПР не е коректно посочен и надвишава
императивно установените предели по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради следните съображения:
Според § 1, т. 1. ДР ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. При това положение, няма съмнение, че уговорената
еднократна такса за оценка на риска следва да бъде квалифицирана като общ разход и
следва да участва при определянето на действителния ГПР. Този разход е известен на
кредитната институция при сключването на сделката и е несъмнена пряката му връзката с
договора за кредит. Отделен е въпросът, че по аргумент от чл. 10а, ал. 2 ЗПК законодателят е
създал забрана за събиране на подобна такса, доколкото с чл. 16 ЗПК изрично е възложил на
кредитодателя предварително да оцени кредитоспособността на потребителя. От
приобщената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при включването
на този компонент в ГПР се получава стойност от 70,52 %, която надхвърля петкратния
размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Отделно от това, настоящият състав намира, че като компонент в ГПР следва да бъде
включена и застрахователната премия. Действително, в чл. 7.2.2 от процесната сделка е
посочено, че сключването на застраховка или участието в застрахователна програма не се
явява задължително условие за сключването на кредита. Тази преценка обаче следва да се
извърши, след като са изследвани всички обстоятелства по сключването на въпросния
договор, а не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените едностранно
4
от банката условия. При съвкупния анализ на представените писмени доказателства може да
се изведе обоснован извод, че в разглежданата хипотеза възникването на застрахователното
правоотношение е условие за възникването на кредитното такова. Аргумент в тази насока е
обстоятелството, че размерът на дължимите застрахователни премии е предварително
определен в договора за кредит към датата на неговото сключване и включен в
погасителните вноски. Отделно, от представения застрахователен сертификат се установява,
че застрахователните програми са насочени изключително към покриване на
застрахователния риск от неизпълнение, носен от кредитора, но не и чрез тях да се
предвижда възможността да бъдат репарирани евентуално възникнали за застрахования
потребител вреди. Застрахователната сума е приравнена на баланса по кредита към датата на
настъпване на застрахователното събитие, което изключва каквито и да било плащания на
застрахователно обезщетение към потребителя и неговите наследници и приравнява
застрахователното правоотношение на обезпечение по кредита. Според експертното
заключение при изчисление на ГПР по първоначалния погасителен план на кредита и с
включените плащания на застрахователните премии и на еднократната такса стойността на
ГПР възлиза на 94,93%, което надхвърля многократно петкратната стойност по чл. 19, ал. 3
ЗПК.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че от начина, по който е посочен
ГПР в договора за кредит, не може да се установи дали при изчисляването му са били
включени и таксите за поддържане на разплащателната сметка за усвояването и
погасяването на кредита, доколкото съобразно практиката на СЕС, обективирана в Решение
от 21.03.2024г. по д. № С-714/22, е възприето, че тези такси следва да се включват в общия
разход, освен ако не се установи, че сключването на такъв рамков договор е следствие от
свободния избор на потребителя. В разглежданата хипотеза извод, че откриването на
разплащателна сметка при ищеца е задължително условие за отпускането на кредита, може
да се изведе от чл. 11, където е посочено задължение за потребителя да извършва
погасителните вноски именно по откритата с рамковия договор разплащателна сметка.
Поради изложените горе съображения, настоящият състав намира, че процесният
договор за кредит не съдържа необходимите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, както и че
вписаните параметри не кореспондират с действителните такива, което обуславя последният
да бъде обявен за недействителен с всички произтичащи от това последици по чл. 22 ЗПК.
Посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи по кредита, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин,
както и непосочването на процент въобще. Санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора
от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не инкорпорира всички
разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален ефект /в
този смисъл Решение от 21.03.2024г. по д. № С-714/22 на СЕС/. Следователно, при
недействителност на сделката, по аргумент от чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата
стойност на кредита, без да дължи лихви или други разходи по кредита. Основателността на
исковата претенция за чистата стойност на кредита обаче все пак е обусловена не само от
сключването на договор за кредит, но и от предаването и усвояването на заемната сума.
Според представеното експертно заключение, което съдът съобразно чл. 202 ГПК кредитира
като компетентно, обективно, пълно и мотивирано, сумата по кредита в общ размер на 6
284,15 лв. е заверена по сметка на ответника с основание „Усвояване на кредит с код
**********“ на 14.10.2019г., като от нея са удържани суми по дължимите застрахователни
премии в размер на 1811,03 лв. и 673,32 лв. за таксата. Установява се, че на каса в офис
„Дружба“ кредитополучателят е изтеглил в брой сумата от 3 800 лв., поради което следва да
се приеме, че тази предпоставка се е проявила в обективната действителност.
Уважаването на исковата претенция е обусловено и от установяването в условията на
пълно и главно доказване, че е настъпила изискуемостта на претендираното притезание. В
разглежданата хипотеза падежът на погасителните вноски е определен на 15-то число на
съответния месец, като от доказателствения материал се установява непогасяването на три
падежирали погасителни вноски от страна на ответника с падеж 15.10.2020 г., 15.11.2020 г. и
5
15.12.2020 г., поради което и кредитната институция е упражнила правото си да обяви за
предсрочно изискуеми вземанията си по договора за кредит. Съобщението е получено лично
от ответника, поради което следва да се приеме, че обявяването на предсрочна изискуемост
е валидно извършено с произтичащите от това правни последици.
За установяване размера на непогасените задължения по договора за кредит по делото
е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице И. Д..
Според експертното заключение в изпълнение на договора за периода до 02.08.2022 г.
/датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК/ кредитополучателят е заплатил общо 3 427,30 лв., които са разпределени за
погасяване на задължението, както следва: за главници – 380,88 лв., за договорни лихви – 2
996,26 лв. и за мораторни лихви – 50,16 лв. Непогасеният остатък по главницата към тази
дата възлиза на 5 903,47 лв., като в тази стойност е включена обявената за предсрочно
изискуема главница от 3 855,02 лв. и сума в размер на 121,00 лв., представляваща неплатена
и разсрочена главница съгласно сключения между страните анекс от 28.05.2020 г. От своя
страна, остатъкът по договорните лихви е 670,90 лв. към 29.03.2022 г., а остатъкът по
мораторни лихви – 700,23 лв. до 20.07.2022 г. В експертизата са инкорпорирани данни за
плащания и след 02.08.2022 г. на обща стойност от 4 794,10 лв., извършени, както следва:
31.10.2022 г. – 10,33 лв., 03.11.2022 г. – 231,61 лв., 29.12.2022 г. – 561,05 лв., 31.01.2023 г. –
558,78 лв., 10.03.2023 г. – 550,31 лв., 08.11.2023 г. – 822,69 лв., 22.12.2023 г. – 136,07 лв.,
12.02.2024 г. – 134,32 лв., 07.03.2024 г. – 225,07 лв., 09.04.2024 г. – 99,71 лв., 30.04.2024 г. –
122,05 лв., 26.06.2024 г. – 200,13 лв., 31.07.2024 г. – 160,95 лв., 26.09.2024 г. – 133,54 лв.,
09.10.2024 г. – 231,23 лв., 12.11.2024 г. – 305,26 лв. и 30.12.2024 г. – 311,00 лв. Извършените
плащания от страна на ответника за периода от сключването на договора – 14.10.2019 г. до
представянето на експертизата – 30.01.2025 г. възлизат на обща стойност от 8 221,40 лв.
Както беше посочено, съобразно практиката на СЕС и на основание чл. 23 ЗПК след
обявяване недействителността на договора за кредит потребителят дължи единствено
чистата стойност на кредита, т.е. главницата, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Това се отнася и за обезщетението за забава, тъй като предвид недействителността
на договора, приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и за поставяне в забава е
необходима покана. Такава е едва исковата молба, която съобразно фикцията на чл. 422 ГПК,
се счита предявена от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, поради което и
оттогава ще е дължима законна лихва върху главницата, но не и лихва (обезщетение) за
забава в размер на 715,55 лв. за исковия период от 15.10.2020 г. до 20.07.2022 г. В този
смисъл предявените акцесорни искове следва да бъдат отхвърлени.
Доколкото в разглежданата хипотеза се установи, че в главницата по договора за
кредит са включени застрахователните премии и еднократната такса за оценка на риска, то
за чиста стойност следва да се приеме сумата от 3 800 лв., а не претендираната от ищеца в
размер на 5 903,47 лв. От чистата стойност на кредита следва да се приспаднат направените
от кредитополучателя плащания в общ размер на 8 221,40 лв., отнесени за погасяване на
задълженията за договорни лихви, застрахователни премии и еднократна такса към банката,
доколкото същите не се дължат от потребителя предвид недействителността на процесния
договор за кредит.
Ето защо и предвид извършените плащания и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК се налага
извод, че претендираната от ищеца сума за главница е погасена изцяло, поради което и
предявеният главен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид задължението по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК да бъдат обсъдени всички
доводи и възражения на страните, настоящият състав намира за необходимо да обсъди и
извършеното с отговора на исковата молба оспорване на редовността на водените от
кредитната институция счетоводни книги. Последното се основава на аргументи за различие
между общия размер на дължимата сума, крайния срок на договора и броя на погасителните
вноски, вписани в договора за потребителски кредит и извлечението от счетоводните книги.
Съдът намира за неоснователно релевираното възражение поради следните съображения: На
първо място, следва да се отбележи, че тази разлика се дължи на нередовното погасяване на
6
вноските от кредитополучателя, които водят до изпадането му в забава и начисляване на
мораторна лихва, така и от постигнатото от страните на 28.05.2020 г. споразумение за
отсрочване на погасителните вноските за периода от 15.06.2020 г. до 15.08.2020 г. и
удължаване крайния срок на договора до 15.01.2024 г. От друга страна, назначеното от съда
вещо лице при проследяване на счетоводните операции в банката по партидата на
процесния кредит не е установило несъответствия в отклонение от уговореното с договора
за кредит и анекса към него. При преценката си да кредитира експертното заключение
настоящият състав изхожда от проверените материали, въз основа на които е изготвено, и
които включват не само счетоводните книги на кредитната институция, но и самия договор и
анекса към него, движението по разплащателната сметка, послужила за усвояване и
погасяване на задължението за периода от 14.10.2019 г. до 13.01.2025 г. При това положение,
от съвкупния анализ на всички събрани в хода на производството доказателства следва
недвусмислен извод за тяхната редовност.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
правния спор с правна възможност да претендира разноски разполага единствено ответника.
Последният е поискал единствено присъждане на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение, като е доказала, че реално е сторила такива в размер на сумата от 300 лв. в
заповедното производство и 900 лв. в исковото производство. Ищецът своевременно е
релевирал възражение за прекомерност на разноските на ответника по смисъла на чл. 78, ал.
5 ГПК. Същото съдът с оглед липсата на фактическа и правна сложност и обема на
извършеното процесуално представителство в заповедното производство намира за
основателно, с оглед което и намалява тези разноски до сумата от 200 лв. Възражението,
касаещо разноските за исковото производство, е неоснователно, доколкото уговореното
възнаграждението е в размер под минималния такъв, предвиден в приложимата редакция на
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа, която служи за ориентир.
С оглед на изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следва сумата
от 900 лв., представляващи сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
исковото производство, и сумата от 200 лв., представляващи сторени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **,
срещу Т. б В., ЕГН: **********, с адрес: **, установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5 903,47 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
14.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК - 02.08.2022 г. до
окончателното плащане, сумата от 670,90 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 15.10.2019г. до 29.03.2022г., сумата от 715,55 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 15.10.2020г. до 20.07.2022г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр. д. №
41997/2022г. по описа на СРС, 74-ти състав.
ОСЪЖДА т, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на Т. б В.,
ЕГН: **********, с адрес: **, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 900 лв.,
представляващи сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за исковото
7
производство, и сумата от 200 лв., представляващи сторени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8