№ 479
гр. *****, 28.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20233001000318 по описа за 2023 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на С. С. М. от
гр.*****, чрез назначения му от съда особен представител, срещу решение №
165 от 11.04.2023г. по търг.дело № 443/22г. по описа на ОС – *****, в частта
му, с която е прието за установено по отношение на „Юробанк България“ АД,
че дължи на банката следните суми: сумата от 28 531.27лв., представляваща
дължима главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от
03.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 11.08.2020г. до окончателното плащане на
задължението; сумата от 1 203.17лв., представляваща възнаградителна лихва
за периода 20.03.2019г. – 12.12.2019г.; сумата от 176.51лв., представляваща
лихва за забава за периода 20.11.2019г. – 13.03.2020г.; сумата от 246.22лв.,
представляваща лихва за забава за периода 14.05.2020г. – 05.08.2020г. и
сумата от 56.46лв., представляваща договорни такси за периода 20.05.2019г. –
05.08.2020г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на основание чл.422
ал.1 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ, както и е осъден да заплати разноски.
В жалбата се твърди че решението е неправилно и необосновано,
постановено противоречие със съдебната практика и правна теория.
Излага, че условията, при които следва да се предоставят кредити на
1
потребители за предмет на специално регулиране със ЗПК, който е
приложимия закон. Твърди че неправилно първоинстанционният съд е счел за
неоснователно възражението за нищожност на договора поради неспазване на
изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Оспорва извода на съда че самото
непосочване на взетите допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в приложение № 1 начин, само по себе си не е от естеството да
обоснове недействителност на договора, тъй като смисълът на закона е
кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която
ще върне на банката, което изискване е налице. Твърди че напротив,
кредитополучателят е следвало да бъде подробно запознат с всички условия и
начин на формулиране на крайната цена, която подлежи на връщане по
договора, с оглед сключване на договора при равноправни условия, при взето
рационално и информирано съгласие за обвързване с кредитната институция.
Твърди че липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по
смисъла на чл.11 т.10 от ЗПК е възможно да заблуди средния потребител
относно цената и икономическите последици от сключването му, поради
което и договорът е недействителен. ГПК е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляването на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо.
Твърди че доколкото ответникът е потребител на финансова услуга по
смисъла на § 13 т.12 от ДР на ЗЗП, в случая следва да намери приложение и
общата потребителска защита по ЗЗП. Излага че в чл.8 ал.2 от договора е
предвидено банката да прилага по-висока надбавка по лихвения процент
/приложимата по договора фиксирана надбавка плюс 2.5 %/ в описаните в
договора случаи. Твърди че клаузите, които дават право на търговеца
едностранно да увеличава цената на стоката, без потребителят да има право
да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително
завишена в сравнение с цената, уговорена при сключване на договора, по
принцип са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 т.12 от ЗЗП, каквато е
и цитираната от процесния договор. Оспорва извода на съда, че в случая е
приложима разпоредбата на чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП. Твърди че именно с оглед
характера на договора потребителят следва да се ползва с висока степен на
защита и законът цели да охрани неговите интерес, поради което и подобна
клауза за едностранно увеличение на цената на стоката е злоупотреба с
2
неопитността на потребителя в сферата на подобни строго специализирани
отрасли. Твърди че клаузата на чл.8 ал.2 от договора не отговоря на
изискването за добросъвестност, тъй като е поставена в зависимост от
настъпването на бъдещи обстоятелства, изцяло по волята на кредитора, без
право да се договаря. Сочи че съдът правилно е приел, че тази клауза е
неравноправна по смисъла на чл.143 т.11 от ЗЗП, което води и до нейната
нищожност съгласно разпоредбата на чл.146 ал.1 от ЗЗП. Твърди обаче, че
изводът, че така установената нищожност не обуславя извод за нищожност на
целия договор е неправилен.
Твърди че съдът не само може, но е длъжен да провери
действителността на договора и на ненаведени от страните основания в
следните хипотези: при нарушение на добрите нрави, при неравноправни
клаузи във вреда на потребителя, при нарушения на императивни норми,
които возят до накърняване на установения в страната правов ред, при
положение, че за установяването на нищожността не се изисква събиране на
доказателства.
Твърди че съдът не е коментирал и възражението във връзка с
нищожност на договора поради неравноправност на клаузата на чл.23 б.Б,
вземането на кредитора да става предсрочно изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят не е погасил която и да е от дължимите вноски по
кредита, независимо от причините за това. Сочи че така описаната договорна
клауза е неравноправна и не е уговорена индивидуално, изготвена е
предварително и потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието и.
Твърди че кредитополучателят не е надлежно уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост по договора за кредит, като твърди че процедурата
по чл.47 от ГПК не е спазена. Излага че при връчването на нотариалната
покана нотариусът е следвало да предприема действия по снабдяване с
информация за настоящия адрес на кредитополучателя. Твърди че доколкото
не е посочено в протокола връчителят да е потърсил сведения от съседи или
от кметствата, които е посещавал, следва да се направи извод че процедурата
по чл.47 от ГПК не е спазена, респективно не може да се приеме, че
длъжникът е уведомен за твърдяната предсрочна изискуемост по процесния
договор.
3
Позовава се също така и на преюдициално заключение на Съда на ЕС
като твърди че при преценка дали е неравноправна клауза, регламентираща
предсрочна изискуемост, трябва да се изследва неизпълнението, служещо за
основание за обявяване на тази предсрочна изискуемост, дали е достатъчно
тежко с оглед срока на кредита и размера на задължението. Твърди че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че с нарочно волеизявление на
кредитора за отнемане преимуществото на срока по договора следва да се
приеме за настъпила автоматична предсрочна изискуемост по договора без да
се изисква и срок за предупреждение.
Моли съда да отмени решението в обжалваните му части и вместо него
да постанови друго, с което предявените срещу него установителни искове да
бъдат отхвърлени изцяло.
Въззиваемата страна „Юробанк България“ АД със седалище гр.София, в
депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище
за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди решението в
обжалваната му част. Претендира направените по делото разноски.
Няма оплаквания за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
В проверката по реда на чл.267 от ГПК въззивният съд констатира че
въззивникът М. се представлява от назначен от първонистанцинния съд на
основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител на разноски на ищеца. На
процесуалния представител на въззивника за въззивното производство следва
да бъде определено възнаграждение, което да бъде авансирано от ищеца, сега
въззиваем в размер, определен от въззивния съд съобразно чл.47 ал.6 от ГПК
във връзка с чл.7 ал.1 т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакция преди изменение в публикация в
ДВ бр.88/22г., относимо към датата на възникване на правоотношението с
процесуалния представител, а именно сумата 1 437лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемата страна „Юробанк България“ АД със
4
седалище гр.София в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящето определение да представи доказателства за внесена по
набирателната сметка на АС – ***** сума в размер на 1 437лв. за
възнаграждение за въззивна инстанция на назначения на въззивника М.
особен представител.
УКАЗВА на въззиваемото дружество, че ако не представи доказателства
за заплащане на възнаграждението на особения представител, производството
по предявения иск ще бъде прекратено.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 25.10.2023г. от 14 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5