№ 49
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора Иванова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509533 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 15.12.2020г., постановено по гр.дело №16921/2018г. по описа на
СРС, ІІ Г.О., 123-ти състав, е осъдено "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж. и З." АД, ЕИК ****, да заплати на "ДЗИ – О.З." ЕАД, ЕИК ****,
на основание чл.411, ал.1 от КЗ сумата от 1259.21 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по регресна претенция по щета №44011511703942/2017г., в т.ч. и
включени ликвидационни разноски от 15.00 лв., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба в съда – 13.03.2018г., до окончателното плащане на сумата, както и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 731.97 лв., представляваща направени по
делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж. и З." АД, ЕИК ****, чрез пълномощник
адв.В.П., с която се обжалва изцяло решение от 15.12.2020г., постановено по гр.дело
№16921/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 123-ти състав, с което е уважен предявения
осъдителен иск с правно основание чл.411, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата
от 1259.21 лв., представляваща застрахователно обезщетение по регресна претенция по
щета №44011511703942/2017г., в т.ч. и включени ликвидационни разноски от 15.00 лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 13.03.2018г., до
окончателното плащане на сумата, както и са присъдени на основание чл.78, ал.1 от
ГПК в полза на ищеца разноски в размер на сумата от 731.97 лв.. Инвокирани са
доводи за неправилност изводите на съда относно основателността на дължимото
застрахователно обезщетение, като се поддържа, че същите са формирани в
несъответствие с приобщените по делото доказателства, относимата съдебна практика
1
и приложимите материалноправни и процесуални норми. Излага се, че исковата
претенция е изцяло неоснователна по аргумент от чл.494, т.2 от КЗ, тъй като от
събраните по делото доказателства се установява, че в резултат на процесното ПТП,
настъпило на 21.05.2017г. на ж.п. прелеза на с.Книжовник, обл.Хасково, е било
увредено МПС – лек автомобил марка „Хонда Сивик“, с рег.№****, управляван от
С.В.Г., съпруг на виновния водач – Т.Р.Д.-Г., която е управлявала лек автомобил марка
„Хонда Сивик“, с рег.№****, като от приложения регистрационен талон се установява
по несъмнен начин факта, че собственик на увреденото МПС е С.В.Г., т.е. осъществена
е хипотезата, при която вредите са причинени на имуществото на член на семейството
на застрахования. В тази връзка се твърди, че по делото е доказано предвиденото
изключение относно отговорността на ответника и предявеният иск с правно
основание чл.411, ал.1 от КЗ за плащане на застрахователно обезщетение по регресна
претенция е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли съда да постанови съдебно
решение, с което да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и да постанови
друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски,
направени пред двете съдебни инстанции, като в молба-становище от 06.12.2022г. е
обективиран списък по чл.80 от ГПК относно сторени разноски пред въззивната
инстанция, както и се прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност
на претендирани от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Въззиваемата страна - "ДЗИ – О.З." ЕАД, ЕИК ****, чрез пълномощник адв.Е.
Г., депозира писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността
на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че обжалваното решение на СРС е
правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона и
на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че правилно първоинстанционния
съд е приел, че са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата
на чл.411 от КЗ и са налице основания в закона за ангажиране на отговорността на
ответника – застраховател по задължителна застраховка "гражданска отговорност" на
виновния водач за настъпилото процесно ПТП, а именно: наличие на валиден
застрахователен договор по застраховка "Каско" към датата на настъпване на
процесното ПТП между "ДЗИ – О.З." ЕАД и С.В.Г., собственик на увредения лек
автомобил марка „Хонда Сивик“, с рег.№****, който е управлявал същият при
настъпилото застрахователно събитие, което е в срока на сключения застрахователен
договор; имуществени вреди, причинно-следствена връзка между вреди и
застрахователно събитие, изплащане на обезщетение по имуществена застраховка
"Каско" от застрахователя. Излага се още, че правилно съдът е преценил с оглед
събраните по делото доказателства, че в случая не е доказано предвиденото в чл.494,
т.2 от КЗ изключение, при което застрахователят не заплаща обезщетение, поради
което предявеният иск се явява основателен и доказан и като такъв правилно е бил
уважен. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното
решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК относно сторени разноски
пред въззивната инстанция.
Предявен е от "ДЗИ – О.З." ЕАД, ЕИК ****, срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж. и З." АД, ЕИК ****, иск с правно основание
чл.411, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
2
фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в
първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо, но е неправилно. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което
е уважен изцяло предявения иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от
ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице всички кумулативно
изискуеми предпоставки в закона, обуславящи отговорността на ответното дружество -
застраховател по задължителна застраховка "гражданска отговорност" на виновния
водач за настъпилото процесно ПТП, както и по делото не е доказано поддържаното от
ответника възражение, че е налице предвиденото изключение в нормата на чл.494, т.2
от КЗ, при която застрахователят по застраховка "гражданска отговорност" не изплаща
обезщетение за вредите, причинени на имуществото на член на семейството на
застрахования. Крайният извод на първоинстанционния съд за основателност на
предявения иск е в противоречие на материалноправни норми на закона и на трайно
установената съдебна практика, както и не кореспондира на събраните по делото
доказателства, което обуславя неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение СРС.
Във връзка с доводите във въззивната жалба, които настоящият състав счита за
основателни, следва да се добави следното:
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения,
срещу застрахователя на "гражданската отговорност" на деликвента - чл.411, ал.1 КЗ се
обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/
наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по
него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото
определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл.45, ал.1 от ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово
виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП
на сключен валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между
деликвента и ответника. Въззивният съд счита, че доколкото във въззивната жалба
няма релевирани оплаквания относно доказването на посочените предпоставки,
обуславящи ангажиране отговорността на застрахователя по задължителна застраховка
"гражданска отговорност" на деликвента на основание чл.411, ал.1 КЗ, същите не
3
следва да се обсъждат в настоящия съдебен акт.
Единственият спорен по делото въпрос, пренесен и във въззивното
производство, е в случая дали е налице предвиденото в нормата на чл.494, т.2 от КЗ
изключение относно отговорността на ответника като застраховател по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на деликвента, който в посочената хипотеза не
заплаща обезщетение за вредите, настъпили от ПТП, които са причинени на
имуществото на член на семейството на застрахования.
В разглеждания случай от съвкупния анализ на събраните доказателства –
двустранен констативен протокол за ПТП №ДКП58362/21.05.2017г., подписан от
участниците в процесното ПТП, чието съдържание не е опровергано с допустимите в
закона доказателствени средства, както и прието заключение на САТЕ, което при
преценката му по реда на чл.202 ГПК подлежи на кредитиране като обективно и
компетентно изготвено, неоспорено от страните в хода на производството, се
установява по категоричен начин, че на 21.05.2017г. на ж.п. прелеза на с.Книжовник,
обл.Хасково е настъпило ПТП, изразяващо се в сблъсък между лек автомобил марка
„Хонда Сивик“, с рег.№****, собственост и управляван от С.В.Г., и лек автомобил
марка „Хонда Сивик“, с рег.№****, управляван от Т.Р.Д.-Г., като двата автомобила са
се движили един зад друг, като при приближаването на железопътния прелез водачът
на лекия автомобил марка „Хонда Сивик“, с рег.№****, който се движи отпред
намалява скоростта на движение, а движещият се отзад лек автомобил марка „Хонда
Сивик“, с рег.№****, управляван от Т.Р.Д.-Г., не спира своевременно и се блъска в
намиращия се отпред лек автомобил марка „Хонда Сивик“, с рег.№****, като
настъпилият сблъсък е между предната част на единия лек автомобил и задната част на
другия лек автомобил. Следователно от установения по делото механизъм за
процесното ПТП се налага еднозначен извод, че е настъпило в резултат на виновното и
противоправно поведение на Т.Р.Д.-Г., която е управлявала лекия автомобил марка
„Хонда Сивик“, с рег.№****, нарушавайки чл.5, ал.1 и чл.25 от ЗДвП, тъй като е
управлявала МПС, без да е избрала подходящата скорост и не е спазвала необходимата
дистанция спрямо движещия се отпред лек автомобил. На следващо място по делото не
се спори, а и се установява от приетия като доказателство препис-извлечение от акт за
сключен граждански брак №1229/18.10.2008г., че към датата на настъпилото ПТП -
21.05.2017г., Т.Р.Д.-Г., пряк причинител на имуществените вреди по лек автомобил
марка „Хонда Сивик“, с рег.№****, е била сключила граждански брак с С.В.Г.,
собственик на увреденото МПС. Към датата на събитието е било налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "гражданска отговорност", сключена
между С.В.Г. и ответника спрямо процесния лек автомобил, управляван от деликвента.
Съгласно чл.493, ал.1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка "гражданска
отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници
в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на
моторно превозно средство по време на движение или престой. Застрахован по тази
застраховка е собственикът на МПС, за което тя е сключена, и лицето, което го полза
на законно основание. В конкретния случай няма релевирани от страните твърдения, че
владението върху лекия автомобил, управляван от деликвента, е установено чрез
престъпление, поради което следва, че виновният водач е управлявал автомобила на
законно основание. Ето защо виновният водач - Т.Р.Д.-Г. следва да се счита за
застраховано лице. В нормата на чл.494 от КЗ изчерпателно са изброени изключения от
застрахователно покритие по задължителна застраховка "гражданска отговорност", при
4
които застрахователят не заплаща обезщетение, като в т.2 на посочената разпоредба е
предвидено, че застрахователят по задължителна застраховка "гражданска
отговорност" не изплаща обезщетение за вредите, причинени на имуществото на член
на семейството на застрахования. В конкретната хипотеза безспорно се доказва
твърдения от въззивника-ответник факт, че вредите са причинени на имуществото на
С.В.Г. /собственик на увреденото МПС/ от застрахованото лице, което в случая е
съпругата му - Т.Р.Д.-Г.. Следователно в случая е налице изключен застрахователен
риск, при който ответното дружество като застраховател по задължителна застраховка
"гражданска отговорност" на виновния водач е освободен от договорната си
отговорност и не следва да заплаща обезщетение за претендираните от ищеца вреди,
респективно липсва основание за приложението на нормата на чл.411, ал.1 КЗ. С оглед
предвиденото в нормата на чл.494, т.2 от КЗ изключение относно отговорността на
ответника искът с правно основание чл.411, ал.1 КЗ за изплащане на застрахователно
обезщетение по регресна претенция е неоснователен и следва да се отхвърли.
Крайните изводи на двете инстанции несъвпадат, поради което обжалваното
решение, в т.ч. и в частта за разноските, следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно на основание чл.271, ал.1 от ГПК, постановено в противоречие на
материалния закон и събраните по делото доказателства и да се постанови друго, с
което се отхвърли изцяло предявения иск.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на
ответника – въззивник следва да се присъдят претендираните от него разноски,
направени пред двете съдебни инстанции. Относно сторените от ответника разноски
пред СРС е приложен списък по чл.80 от ГПК /стр.128 от първоинстанционното дело/
и възлизат на сумата от 700 лв., която следва да се присъди в тежест на ищеца.
Относно сторените от въззивника разноски пред СГС е приложен списък по чл.80 от
ГПК /стр.24 от настоящото въз.гр.дело/ и възлиза на сумата от 25.18 лв., платена
държавна такса. Относно претендираното от въззивника-ответник юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция, настоящият състав счита, че следва да се
определи на сумата от 100 лв., който размер е съобразен с фактическата и правна
сложност на спора, така и с извършените от процесуалния представител на въззивника
процесуални действия и при съобразяване с нормата на чл.78, ал.8 от ГПК (изм. и доп.,
бр.8 от 24.01.2017г.) и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 15.12.2020г., постановено по гр.дело №16921/2018г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 123-ти състав, И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "ДЗИ – О.З." ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул."****; срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж. и З." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."Г.М.Димитров" №1; иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ във вр. с
чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1259.21 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по регресна претенция по образувана преписка-щета
5
№44011511703942/2017г., в т.ч. и включени ликвидационни разноски от 15.00 лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 13.03.2018г., до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА "ДЗИ – О.З." ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."Витоша"№89Б; да заплати на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО Д.Б.: Ж. и З." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."Г.М.Димитров" №1; на основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.3 и
ал.8 от ГПК сумата от 825.18 лв. /осемстотин двадесет и пет лева и 18 ст./,
представляваща общо сторени разноски за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6