Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
като разгледа докладваното от съдия Костадинова ч.гр.д. № 4376/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435,
ал. 2 ГПК.
Образувано
е по жалба на Г.Ц.С. – длъжник по изп.д. № 20208470400236 - срещу постановление
от 18.02.2021 г., с което съдебният изпълнител е отказал да вдигне наложените
запори върху вземания на жалбоподателя по банкови сметки и върху вземането му
за пенсия, както и да прекрати предприетото принудително изпълнение срещу собствения
на жалбоподателя недвижим имот.
Жалбоподателят
твърди, че изпълнителните действия, насочени срещу солидарния длъжник „АС-С.”
ООД, били достатъчни да удовлетворят взискателя, тъй като размерът на активите
на това дружество надвишавал десетократно вземането на кредитора. По тази
причина съдебният изпълнител следвало да извърши преценка по чл. 442а ГПК за
съразмерността на изпълнителните действия спрямо размера на задължението и едва
след изчерпване на тези активи да насочи изпълнението върху личното имущество и
пенсията на жалбоподателя. Счита, че отказът да се преустановят изпълнителните
действия при възражение за несъразмерност е обжалваем акт съгласно чл. 435, ал.
2, т. 6 ГПК и поради това моли съда да го отмени. По отношение на запора върху
вземането му за пенсия жалбоподателят поддържа наред с това и довод за
несеквестируемост.
Взискателят
„Търговска Банка Д“ АД счита жалбата за недопустима, а по същество - за
неоснователна, тъй като изпълнителните способи били насочени към
секвестируемата част от вземанията на длъжника, а възбраненият недвижим имот
бил ипотекиран в полза на взискателя. Към момента на подаване на жалбата не
били извършени опис и оценка на вещите и правата, към които е насочено
изпълнението, за да можело съдебният изпълнител да прецени дали действията са съразмерни
и достатъчни за удовлетворяването на първоначалния и евентуално присъединените
взискатели.
В мотивите
по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е
допустима единствено в частта, с която се обжалва отказът да бъде вдигнат
запорът върху пенсията на длъжника. В останалата част счита жалбата за
недопустима, а по същество - и за
неоснователна, тъй като постъпилите средства от изпълнението върху имуществото
на жалбоподателя покривали минимална част от размера на дълга, като същевременно
този жалбоподател и солидарният му съдлъжник били длъжници и по други
изпълнителни дела, взискателите по които биха могли да се присъединят към
настоящото. Съдебният изпълнител сочи, че от вземането на жалбоподателя за
пенсия се удържала такава част, каквато съответствала на несеквестируемия му
размер.
Съдът установи следното от фактическа и правна страна:
Изпълнителното дело е образувано по молба на „Търговска Банка Д“ АД срещу „АС-С.” ООД, Г.Ц.С.,
С.А.А.и „С.-П.” ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 12.10.2020 г. за
солидарно осъждане на длъжниците да заплатят парично вземане, представляващо главница,
лихви и такси по договор за кредит № 0902.0811 от 29.06.2012 г., както и разноските
по гр. д. 44916/2020 г. на СРС, 169 състав.
В рамките
на изпълнителното производство са предприети действия по изпълнение върху
имуществото на жалбоподателя-длъжник, като е наложен запор върху вземането му
за пенсия, запор върху вземанията му от търговска банка, запор върху
дружествени дялове и възбрана върху недвижим имот. С молба от 03.02.2021 г.
длъжникът е поискал прекратяване на изпълнението върху това имущество при
твърдението, че длъжникът-търговско дружество притежава достатъчно имущество да
удовлетвори всички вземания на взискателя и поради това изпълнителните действия
срещу физическото лице са несъразмерни, а по отношение на действията, насочени
към вземането му за пенсия, длъжникът е заявил и нарушение на несеквестируемостта.
По
подадената молба е постановен отказ от съдебния изпълнител и същият е предмет
на обжалване в настоящото производство. Следователно процесната жалба е
насочена срещу действия, изграждащи няколко
изпълнителни способа (запор върху вземания и възбрана върху недвижим имот),
като твърденията за незаконосъобразност са две: несъразмерност като основание за незаконосъобразност на всички действия и несеквестируемост като основание за
незаконосъобразност на насочването на изпълнение върху вземането за пенсия.
При така
очертаната правна рамка на спора съдът намира, че жалбата в частта, с която се
обжалва отказът на съдебния изпълнител да преустанови изпълнението върху
вземанията от банкови сметки и върху недвижимия имот поради неговата несъразмерност, е недопустима. В чл. 435, ал. 2 ГПК са посочени изчерпателно действията, които може да обжалва длъжникът, като
насочването на изпълнението към определено имущество е предвидено като
обжалваемо само при твърдение за несеквестируемост. Възражението за несъразмерност
по чл. 442а ГПК се съобразява от съдебния изпълнител, но не е основание за
осъществяване на съдебен контрол. В случай че изпълнителят наруши изискването
за съразмерност, определено в чл. 442а, ал. 1 ГПК, и от това произтекат вреди
за длъжника, това би било съобразимо по пътя на осъществяване на деликтната
отговорност по чл. 441 ГПК.
Не би
могло обжалваемостта да се обоснове с разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК,
в каквато насока е изложил аргументи жалбоподателят, тъй като по смисъла на
тази норма обжалваем е отказът за прекратяване на изпълнителното производство въобще, а не в частта относно конкретно
изпълнително действие. Да се приеме обратното, би означавало да се допусне
обжалване на всяко изпълнително действие независимо от твърденията за неговата
незаконосъобразност, като се обжалва отказът на съдебният изпълнител да
прекрати изпълнението по съответния способ. Това разбиране не е в духа на чл.
435 ГПК, чиято цел е да ограничи вида на обжалваните изпълнителни действия, а
не да допусне обжалваемост на всяко едно от тях.
Ето защо
жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложените запори и
възбрана върху имущество, сочено от жалбоподателя за несъразмерно спрямо дълга,
следва да бъде оставена без разглеждане.
Насочването
на изпълнението към имущество, за което се твърди, че е несеквестируемо, е обжалваемо съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК. Поради това жалбата в частта, с която се обжалва отказът на съдебния
изпълнител да вдигне наложения върху вземането за пенсия запор, е допустима. По
същество обаче същата е неоснователна - видно от данните по изпълнителното дело,
размерът на това вземане е 1 186,87 лв. месечно, а третото задължено лице НОИ е
заявило с молба от 21.01.2021 г., че ще превежда съгласно чл. 446, ал. 1, т. 1 ГПК секвестируемата част от 395,62 лв. Ето защо жалбата срещу отказа да се
вдигне запорът върху пенсията на жалбоподателя следва да се остави без уважение.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г.Ц.С., ЕГН **********
– длъжник по изп.д. № 20208470400236 - срещу постановление от 18.02.2021 г., с
което съдебният изпълнител е отказал да вдигне наложения запор върху вземането
на жалбоподателя за пенсия.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.Ц.С., ЕГН **********
– длъжник по изп.д. № 20208470400236 - срещу насочване на изпълнението чрез налагане
на запори върху вземания на жалбоподателя по банкови сметки и чрез налагане на
възбрана върху негов недвижим имот.
В частта, с която жалбата се оставя
без разглеждане, решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - София в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
В останалата част решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.