№ 135
гр. Ловеч, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на първи
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500176 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 260095/ 13.11.2020 година на Ловешкия районен съд
по гражданско дело № 2359/ 2019 година по описа на същия съд, с което Н.Г. П. е
осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънал Файненс“ С. А., Париж, Франция, чрез
„БНП Париба Пърсънъл файненс“ С.А., клон България, град София, ******, сграда 14,
чрез юрисконсулт В.Г., на основание чл. 79, във връзка с чл. 240 и чл 86 от ЗЗД, сумата
4342.50 лв, представляваща главница по договор № PLUS - 15921762, ведно със
законната лихва върху тази сума, начиная от 22 януари 2020 година до окончателното
й изплащане, а на претенциите на ищеца до пълния претендиран размер на сумата
9412.65 лв, като в това число: до пълния претендиран размер на главница 4651.20 лв;
за сумата 4180.32 лв - възнаградителна лихва за периода от 20.06.2018 година до
20.05.2022 година; за сумата 581.13 лв - мораторна лихва за периода от 20.07.2018
година до 2810. 2019 година и за такса ангажимент в размер на 157,50 лв, като
неоснователни и недоказани са отхвърлени.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 263617/ 03.12.2020 година (клеймо
02.12.2020г.) от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция чрез „БНП
1
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, гр. София, ****, чрез юрисконсулт
Н. М. срещу Решение № 260095/ 13.11.2020 г. на Районен съд - Ловеч, постановено по
гр. д. № 2359/2019 година.
Посочва, че законоустановения срок обжалва горепосочения съдебен акт в
частта, с която е отхвърлена възнаградителна лихва в размер на 2519.75 лева,
начислена за периода от 20.06.2018 г. до 20.01.2020 г., тъй като същият е неправилен,
за което са налице следните съображения:
Не споделя решаващият извод на съда, поради който е отхвърлена претенцията,
предмет на въззивната жалба, тъй като погасителният план към процесния договор, в
съответствие с нормата на чл.11, ал. 1 т. 11 ЗПК съдържа информация за размера, броя.
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Счита, че изискване за
посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на отделната погасителна вноска
е въведено с разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 12 ЗПК, която касае ситуация, в която
потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор за кредит и при която
за него се поражда право да получи нов погасителен план, и в този само случай планът
трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата и лихвата, изчислена на базата па лихвения процент. В тази връзка е и
разпоредбата на чл. 11 ал.З ЗПК, според която когато се прилага чл.11 ал.1 г.12 ЗПК,
кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящи плащания. Изтъква, , че хипотезата на чл.11, ал.1, т. 12 ЗПК
не следва да се смесва с тази, предвидена в т. 11, която е приложимата в настоящия
случай и съобразно която не е предвидено такова завишено по съдържание изискване
към погасителния план. Позовава се на съдебна практика.
Изтъква, че отделно от изложеното на страница № 5 и № 6 от договора
кредитополучателят е потвърдил, че се е запознал, разбира и приема условията и
параметрите на договора за потребителски кредит и че е запознат с обстоятелството, че
подписването на този документ води до встъпване в договорна обвързаност при
условията на договора за потребителски кредит, подписан с цел да създаде такава
договорна обвързаност, като потвърждава, че е получил екземпляр от договора
преддоговорна информация ЗПК.
В този смисъл моли да бъде отменено Решение № 260095 от 13.11.2020 г. на
Районен съд - Ловеч, постановено по гр. д. № 2359/2019 година и бъде постановено
друго, с което да бъде осъден Николай Г. П. да заплати на БНП Париба Пърсънъл
Файненс сумата в размер на 2519.75 лева, представляваща неизплатена
възнаградителна лихва по договор за кредит PLUS-15921762, начислена за периода от
20.06.2018 г. до 20.01.2020 година. Претендира присъждане на юрисконсултско
2
възнаграждение по делото на основание чл. 78, ал. 8 ЕПК във връзка с чл. 37 от Закона
за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ в размер на 100.00 лева.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор от Н. Г. П..
В съдебно заседание въззивникът не се представлява, представено е писмено
становище.
Въззиваемата страна се представлява от назначения особен представител адв. Р.
Бр. от АК - Ловеч. Оспорва въззивната жалба, като счита, че същата е неоснователна и
недоказана. Посочва, че още с отговора на исковата молба е направил възражение, че
цитираната цесия, на която ищецът основава исковата си претенция не се е случила.
Изтъква, че размерът на кредита е 4500 лв, като още при усвояването тази сума е
намалена със 157,10 лв. - т. нар. такса „ангажимент“. В исковата молба отново се
претендира такса „ангажимент“. Претендира се възнаградителна лихва до края на
срока на кредита - 2022 г., а същият е обявен за предсрочно изискуем, поради което не
следва да се начислява възнаградителна лихва след датата на предсрочната
изискуемост. Сочи още, че не е ясно какъв е размерът и как е определена и
мораторната лихва, а също така и претендираната сума за застраховка. В този смисъл
счита че правилно районният съд е постановил решението си и същото следва да бъде
потвърдено в обжалаваната част, като правилно и законосъобразно.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 2359/
2019 г. по описа на Ловешкия районен съд, както и от становището на въззивника,
преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за
установено следното:
На 28.10.2019 година „БНП Париба Пърсънал Файненс“ С. А., Париж, Франция,
чрез „БНП Париба Пърсънъл файненс“ С.А., клон България, град София, е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Н. Г.
П., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, за сумата 4 651.20 лева главница по
Договор за потребителски заем № PLUS-15921762/ 30.04.2018 година, възнаградителна
лихва в размер на 4 180.32 лева за периода 20.06.2018 г. до 20.05.2022 г., 581,13 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 02.07.2018 година до 11.10.2019
година, както и законна лихва за забава от датата на постъпване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 188.25 лева
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
В заявлението е пояснено, че паричното вземане произтича от Договор за
потребителски заем № PLUS-15921762/ 30.04.2018 година, сключен между „БНБ
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Н. Г. П..
3
Посочва още, че размерът на отпуснатия кредит е 4 500 лева и закупуването на
застраховка от 1 209.60 лева. Твърдят, че дружеството е изпълнило задължението си по
договора, като за кредитополучателя възниква задължение за връщане на сумата на 48
броя равни месечни вноски, всяка от които по 206.04 лева, при първа погасителна
вноска на 20.06.2018 година. Посочват, че длъжникът не е погасил нито една от
дължимите вноски и при втората пропусната месечна вноска – 20.07.2018 година,
кредитът е станал предсрочно изискуем за целия размер.
Заповедният съд е отхвърлил така подаденото заявление с разпореждане №
3996/ 14.11.2019 година, като на основание чл. 415, ал.3 във вр. ал.1, т.3 от ГПК е
указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви
осъдителен иск.
Разпореждането е връчено на 21.11.2019 година, като в указания срок на
06.12.2019 година е предявен осъдителен иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал.3, вр. ал.1, т.3 от
ГПК.
От представените по делото писмени доказателства, е видно, че на 30.04.2018
година между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД – София, в качеството на
заемодател, и Н. Г. П., в качеството на заемател, е сключен Договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-15921762, по силата на който заемодателят е предоставил на
заемателя обща сума в размер от 4 500 лева. Съгласно клаузите на договора П. се
задължил да върне сума в размер на 9 889.92 лева за срок от 48 месеца на равни
погасителни вноски от 206.04 лева на двадесето число от месеца, като срокът на
договора е 20.05.2022 година. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент по
заема – 35.72 % и годишен процент на разходите – 45.33 %. Съгласно чл. 2 от Условия
по договора е видно, че месечните вноски се формират от главницата по договора,
размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, както и
надбавка, съставляваща печалбата на кредитора. Договорът съдържа погасителен план.
Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при забава на една или
повече месечни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата към момента законна лихва за периода за забавата върху всяка
погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този
договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо
изпращане на съобщение от Кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.
Уговорена е такса ангажимент, по силата на която договорът е сключен при
4
фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т.5 от ЗПК, като тази сума съгласно чл. 2
се заплаща пир усвояване на кредита.
До длъжника Ап. е изпратено уведомително писмо изх. № PLUS-15921762 от
13.12.2018 година, че е преустановил плащането по договора на 20.06.2018 година,
поради което договорът е обявен за предсрочно изискуем. Посочена е и дължимата
сума общо в размер на 9 020.91 лева. Няма данни писмото да е било връчено на
длъжника.
Приложено е платежно нареждане от 30.04.2018 година за превод по сметка на
Н.П. на сумата от 4 342.50 лева, съгласно договор PLUS-15921762.
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с осъдителен иск с
правно основание чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.3 от ГПК за вземането, предмет на ч.гр.дело
№ 2095/ 2019 година по описа на Ловешкия районен съд, предявен от „БНП Париба
Пърсънал Файненс“ С. А., Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл файненс“
С.А., клон България, град София, против Н. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес:
*****,, да бъде осъден същият да им заплати сумата 4 651.20 лева главница по Договор
за потребителски заем № PLUS-15921762/ 30.04.2018 година, възнаградителна лихва в
размер на 4 180.32 лева за периода 20.06.2018 г. до 20.05.2022 г., 581,13 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 02.07.2018 година до 11.10.2019
година, както и законна лихва за забава от датата на постъпване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението.
Предмет на въззивната жалба е първоинстанционното решение в частта, с която
съдът е отхвърлил възнаградителната лихва в размер на 2 519.75 лева за периода от
20.06.2018 година до 20.01.2020 година.
Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи правния интерес
и фактите, на които основава своите искания и възражения.
В производството по чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.3 от ГПК в тежест на ищеца при
пълно главно доказване е да установи факта от който произтича вземането му и
размера на претенциите.
В конкретния случай от доказателствата, приложени към служебно изисканото и
прието като доказателство ч.гр.д. № 2359/ 2019 година по описа на РС – Ловеч, от
които е видно, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
е оставено без уважение, поради което на основание чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК съдът е
указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от съобщаването. Ищецът е предявил иска си в едномесечния срок
по чл.415 ал.1 от ГПК и предявеният осъдителен иска по този ред е допустим.
5
От приложените по делото доказателства се установява, че основанието на което
се претендират процесните суми произтичат от договор за потребителски кредит. По
отношение на този вид договори са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителя (ЗЗП), при действието
на чл. 9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 и т.12 от ЗЗП.
В разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от Закона за потребителския са разписани
изискванията за форма и съдържание на потребителския кредит. В конкретния случай,
видно от приложения договор не е спазена разпоредбата на чл. 10, вр. чл. 11, ал.1, т.11
от ЗПК, а именно договорът за потребителски кредит да е сключен по ясен и разбираем
начин и да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. Погасителният план, включен в договора и
подписан от длъжника не е с необходимото съдържание по см. на чл. 11, ал.1, т.11 от
ЗПК, тъй като не съдържа информация за размера на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, като главница, възнаградителна лихва и застрахователна
премия.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен и потребителят не дължи лихва
или други разходи по кредита.
При тези съображения решението на първоинстанционния съд в атакуваната
част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Ловешкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 260095/ 13.11.2020 година на Ловешкия районен съд по
гражданско дело № 2359/ 2019 година по описа на същия съд, в обжалваната част, с
която е отхвърлена претенцията за възнаградителна лихва в размер на 2 519.75 лева за
периода от 20.06.2018 година до 20.01.2020 година.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7