Р Е Ш Е Н И Е
№ 4
гр.Габрово,
28.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети януари
две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдия РАЧЕВ адм. д. № 293 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.62, ал.3 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във връзка с чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба вх. № 1877/16.10.2020г.
по описа на Административен съд – гр. Габрово на Х.А.Х. с ЕГН ********** понастоящем
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора град Бургас против Заповед №
Л-3402 от 17.08.2020г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София.
С
обжалваната заповед, на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС е наредено лишеният
от свобода Х.Х. да бъде преместен от затвора град Ловеч в затвора град Бургас
за доизтърпяване на наказанието.
В
жалбата се иска отмяна на обжалвания административен акт. Основен довод е, че заповедта
е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила
– жалбоподателят не бил уведомен за започване на производството по издаването
на заповедта. Това лишило жалбоподателя да участва в административната фаза на
производството, което от своя страна е ограничило правото му на защита. Освен
това преместването го лишавало от правото да бъде в по-близкия затвор до
постоянния му адрес. Моли съда, позовавайки се на чл. 168, ал.1 от АПК, да бъде
извършена цялостна проверка на законосъобразността на атакуваната заповед. Липсва
искане за присъждане на разноски.
Ответният
административен орган – Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – София, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва
жалбата. Излага доводи за недопустимост на производството пред Административен
съд – Габрово, както и за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на
разноски.
Административен съд – Габрово, след като прецени
допустимостта на жалбата и изложените в
нея доводи, както и данните по делото, приема за установено следното от
фактическа страна.
Лишеният от свобода е постъпил в затвора на 17.01.2000г. и
към настоящият момент изтърпява наказание доживотен затвор без замяна. С постъпването
е поставен на строг режим, а от 1.07.2002г. режимът е сменен на специален. От
началото на изпълнението на наказанието до постановяване на атакуваната заповед
е пребивавал в затвора град Ловеч, в затвора Варна, както и в затвора Плевен. Главният
директор на ГДИН е сезиран с предложение от Началника на затвора Ловеч. В предложението
е отбелязано, че лишеният от свобода е награждаван и наказван многократно.
Изрично са посочени наказанията наложени му в периода 1.01.2019г. до датата на
предложението. Описани са характеровите особености на жалбоподателя.
Конкретната причина за предложението е, че Х. е получил писмо с посочени имена
на подател съвпадащи с тези на майка му, в което писмо са открити некролози
отнасящи се до служители на затвора Ловеч – командир на отделение и надзирател,
по осем броя за всеки от тях. На некролозите били поставени снимки на
служителите заедно с децата им. Писмо с идентично съдържание но с неизвестен
подател е получено и в Районна прокуратура Троян. Извършеното е възприето като
закана с убийство и е образувано досъдебно производство. Открити са свидетели,
също изтърпяващи наказание лишаване от свобода в затвора в Ловеч, които били
готови да сътрудничат, но отказвали да сторят това от страх от саморазправа от
страна на жалбоподателя. Мотивиран от изложеното, Началникът на затвора Ловеч е
предложил на Главния директор на ГДИН да постанови заповед за преместване на Х.
в друг затвор. По делото са приложена докладна записка от инспектор СДВР, протокол
за претърсване и обиск, писмо от старши разследващ полица в Районно управление
Троян, които установяват описаната фактическа обстановка.
При
тези данни съдът намира следното.
Въпроса за местната компетентност е решен
с Определение № 12713 от 14.10.2020г. на ВАС, постановено по АД № 10477/20г., с
което делото е изпратено за разглеждане на Административен съд – Габрово.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга
на притежаваните от него правомощия. Заповедта е издадена в изискуемата форма. Приложените
по делото доказателства, сочат нейната материална законосъобразност.
Не
са налице и твърдените от жалбоподателя нарушения на материалния закон изразяващи
се в ограничаване на правото му на лични контакти и залегнало в изискването
лишените от свобода да бъдат настанявани в най-близкия до постоянния им адрес
затвор, съгласно чл. 58, ал.1 от ЗИНЗС. След извършена служебно справка в сайта
„google
maps“, съдът установи, че разстоянието от
Исперих където е постоянния адрес на Х. *** е 229 км., докато до определения с
обжалваната заповед затвор Бургас е 189 км., което е видимо по-малко.
Въпреки
изложеното по-горе, атакуваната заповед следва да бъде отменена. В проведеното
административно производство е допуснато нарушение на чл.26, ал.1 от АПК
изискващ за започване на производството да бъдат уведомени заинтересованите
граждани, какъвто безспорно в случая е лишеният от свобода. За разлика от
производството по чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС например, което е специално и за
което е предвиден особен ред, при който съгласно чл. 22 от АПК не се изисква
уведомяване, то производството по чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС не се отличава с
особености и задължението за уведомяване на заинтересования за започването му
не е дерогирано. Налице е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.
168, ал.4 от АПК, което налага отмяната оспорената заповед.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2, предл. „второ“ от
Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Габрово
РЕ Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № Л-3402 от 17.08.2020г.
на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София.
Решението е окончателно съгласно чл.62, ал.4, изр. „второ“
от ЗИНЗС.
Препис от настоящото да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: