Решение по дело №225/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от С. Г. И. с постоянен адрес: гр.Стара Загора, ул.“Младост“ № 15, вх.Б, ет.2, ап.35, подадена чрез пълномощника му адв.С. П. от АК – Стара Загора, против Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0359-000022/ 12.02.2025г. на полицейски инспектор в Районно управление /РУ/ - Троян към Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ - Ловеч, с която на основание чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта поради постановяването й при неправилно приложение на материалния закон. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът – Полицейски инспектор в Районно управление – Троян към ОДМВР – Ловеч – Й. Б. Ц., не се явява и представлява по делото, както и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

На жалбоподателя в настоящото производство – С. Г. И., е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия серия АД, бл.№ 497331 от 12.02.2024г., за това, че на 12.02.2025г. около 14:35ч. в гр.Априлци на ул.“Васил Левски“ № 59, с посока на движение от центъра на града към гр.Троян, С. Г. И. управлява собствения си лек автомобил - Опел Мерива с рег.№[рег. номер], под въздействието на алкохол, установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARNJ -0026, който е отчел положителен резултат от 1.72 промила алкохол в издишания въздух в 15:02ч. с номер на пробата 00821. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване с № 142556, връчен в 16:55ч. със седем бр. холограмни стикери с № А102369. Водачът е заявил, че е изпил 200мл. уиски. Прието е, че с описаното деяние водачът виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0359-000022/ 12.02.2025г., издадена от полицейски инспектор в РУ-Троян към ОДМВР-Ловеч, на жалбоподателя С. И. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Като отнети документи е посочено СУМПС [номер] и 2 бр. рег. табели [рег. номер]. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 22 от ЗАНН вр. с чл.172, ал.1 от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу С. И. АУАН серия серия АД, бл.№ 497331 от 12.02.2024г.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ, в т. ч. АУАН серия серия АД, бл.№ 497331 от 12.02.2024г.; Талон за изследване № 142556, връчен на Й. в в 16:55ч. на 12.02.2025г. Приложена е и Докладна записка рег.№ 359р-2793/ 12.02.2025г., изготвена от актосъставителя мл.полицейски инспектор С. П., извършил проверката на ЛА с рег.№ СТ5043, управляван от жалбоподателя, в която е отразено, че на място С. И. е заявил, че приема показанията на техническото средство и няма да дава кръв за химически анализ.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата оплаквания и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 295з-31 от 07.01.2022г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Ловеч, с която на основание чл.43, ал.4 и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Ловеч, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които са и полицейските инспектори „Пътен контрол“ в Районните управления при ОДМВР – Ловеч /т.1.8 от заповедта/. От приложеното удостоверение УРИ: 295р-3032/ 20.02.2025г. се установява, че издателят на оспорения акт – Й. Б. Ц., към 12.02.2025г. е заемал длъжността полицейски инспектор V степен /Пътен контрол/ в група ППД на сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Троян при ОДМВР-Ловеч. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП № № 25-0359-000022/ 12.02.2025г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – полицейски инспектор „Пътен контрол“ в РУ-Троян към ОДМВР–Ловеч, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити. Обоснована е с релевантните факти и обстоятелства, съставляващи нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б.”б” от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените с акта правни последици. Като правно основание за издаване на обжалваната Заповед № 25-0359-000022/ 12.02.2025г. е посочена разпоредбата на чл. 171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, в която е предвидено, че за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай, видно от фактическото описание в обстоятелствената част на заповедта, основанието за прилагане на ПАМ е управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 хиляда. Към момента на налагане на ПАМ – 12.02.2025г. концентрацията на алкохол в кръвта на С. И. е установена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер 0026, който е отчел 1.72 промила.

Наличието на възприетото от административния орган фактическо основание се доказва от приложения към административната преписка АУАН серия АД № 497331/ 12.02.2025г. за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който жалбоподателят е подписал лично без възражения.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на административни нарушения по този закон се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Като официален свидетелстващ документ АУАН се ползва и с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и обстоятелства.

Доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на жалбоподателя. В случая по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергават констатациите на административния орган и описаната в обстоятелствената част на обжалваната заповед и в съставения АУАН фактическа обстановка, поради което съдът приема, че тя съответства на действителната такава.

Предвид доказаното съществуване на посочения в заповедта юридически факт – управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, представляващ материалноправната предпоставка, с която разпоредбата на чл. 171, т.2а, б. ”б” от ЗДвП свързва прилагането на принудителна административна мярка, административният орган в рамките на предоставеното му правомощие обосновано е приел, че е налице нормативно установеното основание за налагане на ограничението, с оглед на което обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон.

Принудителната административна мярка е приложена в съответствие и за постигане на законово установената цел по чл.171, ал.1 от ЗДвП. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали при пътнотранспортни произшествия, като постигането на тази цел и интересите, които се защитават посредством налагането на мярката, надхвърлят по значимост частните интереси.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Г. И. с постоянен адрес: гр.Стара Загора, ул.“Младост“ № 15, вх.Б, ет.2, ап.35, против Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0359-000022/ 12.02.2025г. на полицейски инспектор в Районно управление - Троян към Областна дирекция на МВР - Ловеч, с която на основание чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, като неоснователна.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.