решение
№316
гр.Габрово, 5 октомври 2016 г.
в
името на народа
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично
заседание на 4 октомври 2016 година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: радосвета станимирова
при секретаря росица ненова като разгледа
докладваното от съдия станимирова
гр.д.№ 283 по описа за 2016 г. на ГРС, за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е образувано по искова молба на Н.И.Б., ЕГН **********,***; Против Д.Г.И.,***
Ответникът Д.Г.И., ЕГН**********,***, депозира писмен
отговор в срок .
В исковата молба се твърди, че видно от нотариален
акт 169/ 12.06. 1979 г. на М. Чернев,
районен съдия при ГРС, придобил в собственост чрез покупко-продажба следния
недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО от 500 кв., находящо се в с. Донино II, община
Габрово, при граници:
·
път,
·
ДЗС,
·
собственост
на Г.Н..
Впоследствие, на ответницата и др.
наследници на Г.М.Г. е възстановена в съседство земеделска земя .
Около 300 кв, м. от земята, която ползвам от 1979 г., на запад от закупената от мен земя, заедно с част от
сградата, попадат в земеделска земя и имот 23.48, собственост на н-ци на Г.М.Г.,
възстановена на същите като земеделска земя и попадаща в околовръстния полигон
на с. Донино.
Заедно с тази площ земята ми общо е 800 кв. м.
Тъй като службата по геодезия,
картография и кадастър Габрово следваше да коригира границата на контактната
зона по плана за земеразделяне, предприех нужните постъпки.
С възражение 02-2009/ 22. 06. 2015
г. пред началника на СГКК-Габрово, ответницата е
изискала да бъде спряно изработването на кадастрална карта и КККР на поземления
ми имот с идентификатор 22959. 504. 16, поради това, че били закупени 500 кв.м,
а заснети 800 кв.м.
Това действително отговаря на
истината, но още преди да предприема строежа съм разговарял с наследниците на Г.,
включително с ответницата и те не са възразили да ползвам тези 300 кв.м.
Оградил съм цялата площ с масивна бетонна ограда и от 1980 г. съм ползвал тази
земя необезпокояван, без каквито и да било пречки от страна на ответницата и
останалите н-ци.
Част от построената от мен сграда
попада именно в тази площ.
Налага се по съдебен ред да бъде
признато правото ми на собственост върху 800 кв.м.,
· 500 от които придобити чрез покупко-продажба, а
· 300- по давност и владеене за повече от 10 години,
за да може да бъде изработена кадастрална карта на процесния
имот.
Това определя правния ми интерес
като ищец по настоящото дело.
иска да
се приеме за установено на
основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по
отношение на ответницата,
че поземлен имот с идентификатор 22959. 504.16 е изцяло моя
собственост, за да бъде изработена кадастрална карта и ККИР на същия, като
се осъдите ответницата да заплати направените по делото съдебни разноски.
ответникът Д.Г.И., ЕГН**********,***, в писмен отговор
взема следното
становище: Намирам исковата молба за
нередовна, предявеният иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР
оспорвам като недопустим и неоснователен. От исковата молба не става ясно каква
кадастрална грешка или непълнота е налице според ищеца. Към молбата не са
приложени Решение на Началника на СГКК гр.Габрово или
кадастрална скица, от които да е видно, че е констатирана кадастрална грешка
или непълнота, и в какво се изразяват същите. Това затруднява правото ми на
зашита, тъй като не е приложен и за мен е непознат администартивния акт по
преписката на ищеца за имот е идентификатор 2959.504.16.
От исковата молба и приложените към нея доказателства този имот не е
конкретизиран но местоположение и граници, за мен е неясно как и къде точно е заснет имота. Наред с това във висящо производство по
одобряване не може да има кадастрална грешка или непълнота,
тъй като не е налице влязла в сила кадастрална карта. На тези
съображения считам предявения иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР за
недопустим.В исковата молба са въведени твърдения, с които ищецът претендира да му бъде
признато право на собственост върху 300 кв. метра по давност, извън закупеният
по нотариалния му акт дворно място от 500 кв.метра. Оспорвам изцяло тази претенция. Не става ясно къде точно се намират
тези 300 кв.метра, които се твърди, че са придобити по давност. Не е вярно изложеното в исковата молба, че около
300 кв.м. от земята, която ищецът ползва
на запад от дворното му място по НА, заедно е част от
сградата, попадали в имот 23.48, моя собственост.Имот 23.48 е на изток от имота на ищеца, а не на запад.
Не е вярно, че аз не съм възразявала ищецът
да ползва 00 кв.метра в повече от площта на дворното му място.През 1979 г. аз и
брат ми М.М. продадохме на Н.Б. дворно място от 500 кв.метра, съгласно
приложения към исковата молба нотариален акт. След като огради закупения
имот е телена мрежа, а не с масивна ограда, аз лично и съпругът ми приживе, многократно сме
повдигали пред ищеца въпросът дали ограденото съвпада с площта по нотариалния му акт. Изисквахме от него да измери точно
границите на имота си, за да може мрежата да е по действителните имотни граници, тъй като
се съмнявахме, че имотът на ищеца не е
ограден в реални имотни граници. Не бяхме и не сме в
състояние да установим каква точно площ е заградил ищецът и съвпада ли тя с имотните му ганици, тъй като имотът му беше постоянно
заключен и ние нямахме достъп до него. След като
получих писмо от СГКК Габрово установих, че ищецът всъщност претендира имотът му да бъде заснет с площ 800кв.м, при
собствена 500 кв.м.. поради което веднага възразих. Не е налице фактическия състав на
придобивната давност по чл.79 от ЗС. Тъй
като ищецът не е упражнявал
непрекъснато и необезпокоявано
фактическа власт върху претендирани те 300
кв.метра - разликата в повече от 500 кв.м., колкото в действителност е
площта на имота му. Не е ясно къде се намират тези претендирани 300 кв.м. Ако
същите спорел исковите твърдения са на запад от закупеното дворно място с площ
500 кв.м., то те са част от мой имот, върху който съм упражнявала и упражнявам
непрекъснато владение в качеството ми на собственик. Освен това придобивна
давност в случая не е могла да тече, съгласно разпоредбата на чд.59 от ЗТСУ /отм./.Считам, че исковата молба е
нередовна и нелопустнма, петитумът на иска не е конкретизиран относно това къде
се намират точно процесните 300
кв.метра и част от кой имот са същите. Наред с това исковата претенция
не кореспондира с нормата па чл.54. ал.2 от ЗКИР и в случая не е налице
приложното поле на тази разпоредба. Цитирания в исковата молба имот 23.48
представлява имот с номер 023048 в землището на с.Донино. общ.Габрово-моя
собственост, и се намира на изток, а не на запад от имот с проектен
индетификатор 2950.504.16. Заснетият имот 2959.504.16 от „Геоид-93" СД по
заявлението на ищеца в СГКК Габрово, не е негова собственост в цялата му площ от 800 кв.метра, тъй като действителната му площ е 500 кв.метра по НА и никога не съм давала
съгласие ищецът да ползва 300 кв.метра в повече от закупеното дворно място. Въз
основа на моля ла оставите без движение
неговата молба като нередовна и да прекратите производството
по делото като образувано и недопустим
иск. Алтернативно моля да отхвърлите
предявения иск но чл.54, ал.2 от
ЗКИР кито неоснователен
и недоказан.
По допустимостта и квалификацията на
иска.
Съгласно Тълкувателно
решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, докладчик
съдиите Маргарита Соколова и Теодора Гроздева Допустимостта на иска по чл.
53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл.
54, ал. 2 ЗКИР, не е обусловена от предварително
провеждане на административна процедура по чл.
53, ал. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ по констатиране на непълноти или
грешки в кадастралната карта, а Иск за собственост на реална част от поземлен
имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в
кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като
самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена
административната процедура по чл.
53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и
грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл.
53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл.
54, ал. 2 ЗКИР. Искът
за собственост, който включва и твърдения за допуснати непълноти или грешки в
кадастралната карта,
може да се предяви самостоятелно и без да е проведен иск по чл.
54, ал. 2 ЗКИР.
В случая предявеният
иск е за установяване обема право
на собственост на
ищеца /чрез действителните му граници /
относно поземлен имот с идентификатор 22959. 504.16 и че той е изцяло собственост
на ищеца, за да бъде изработена кадастрална карта на същия, тъй като същия
не е заснет, както е посочил ищеца. Същият не е такъв по чл.54,ал. 2 от ЗКИР,
но е допустим съгласно разясненията на ТР № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. №
8/2014 г., ОСГК
Обстоятелствата, които имат
значение за предявения иск : обемът право на собственост на ищеца
/чрез действителните му граници/ относно
поземлен имот с идентификатор 22959. 504.16 и че той е изцяло собственост
на ищеца към момента на предвяване на иска.
Релевантни възражения на ответника- имотът бил собственост на ответницата,
тъй като: Претенцията
да му бъде признато право на собственост върху 300 кв. метра по давност, извън закупеният по нотариалния му акт дворно място от 500
кв.метра се оспорва.
·
Не
става ясно къде точно се намират тези 300 кв.метра, които се твърди, че са
придобити по давност.
·
Не
е вярно изложеното в исковата молба, че около
300 кв.м. от земята, която ищецът ползва
на запад от дворното му място по НА, заедно е част от сградата, попадали в имот
23.48, собственост на ответницата. Имот
23.48 е на изток от имота на ищеца, а не на запад.
·
Не е вярно, че отмветницата не е възразявала ищецът да ползва 300 кв.метра в повече от
площта на дворното му място. През 1979 г. аз и брат й М.М. продали на Н.Б. дворно място от 500 кв.метра, съгласно
приложения към исковата молба нотариален акт. След като оградил
закупения имот е телена мрежа, а не с масивна ограда, ответницата и съпругът й приживе многократно повдигали
пред ищеца въпросът дали ограденото съвпада с площта по нотариалния му акт. Изисквали от него да измери точно
границите на имота си, за да може мрежата да е по действителните имотни
граници, тъй като се съмнявали, че имотът на ищеца не е ограден в реални имотни граници. Не били и не
са в състояние да установят каква точно
площ е заградил ищецът и съвпада ли тя с имотните му ганици, тъй
като имотът му бил постоянно заключен и
те нямали
достъп до него.
·
След като получила писмо от СГКК Габрово,
установила, че ищецът всъщност претендира
имотът му да бъде заснет с площ 800 кв.м, при собствена 500 кв.м. поради
което веднага възразила.
·
Не е налице фактическия състав на
придобивната давност по чл.79 от ЗС, тъй
като ищецът не е упражнявал непрекъснато и необезпокоявано фактическа власт върху
претендирани те 300 кв.метра - разликата в
повече от 500 кв.м., колкото в действителност е площта на имота му. Не е ясно
къде се намират тези претендирани 300 кв.м. Ако същите според исковите
твърдения са на запад от закупеното дворно място с площ 500 кв.м., то те са
част от нейния имот, върху който
упражнявала и упражнява непрекъснато владение в качеството й на собственик.
·
Освен това придобивна давност в случая не е
могла да тече, съгласно разпоредбата на чд.59 от ЗТСУ /отм./.
·
Цитирания в исковата молба имот 23.48
представлява имот с номер 023048 в землището на с.Донино. общ.Габрово-моя
собственост, и се намира на изток, а не на запад от имот с проектен индетификатор
2950.504.16.
·
Заснетият имот 2959.504.16 от
„Геоид-93" СД по заявлението на ищеца в СГКК Габрово, не е негова собственост в цялата му площ от 800 кв.метра, тъй като действителната му площ е 500 кв.метра по НА и никога не е давала съгласие ищецът да ползва 300 кв.метра
в повече от закупеното дворно място.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
- През 1979 г. ответницата и брат
й М.М. продали на Н.Б. дворно място от 500 кв. метра, съгласно
приложения към исковата молба нотариален акт;
- Ответницата е собственик
на съседния имот 023048 в землището на с.Донино. общ.Габрово
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, счита за установено следното от фактическа
страна:
От писмените
доказателства по делото и заключението
на вещото лице П.Х., изготвено въз основава тях и което съдът възприема като
обосновано и законосъъобразно се установява следното:
Имотът на ищеца по НА №169, том I,
н.дело №484, вх. Per. № 670 от 12.06.1979 год. е заснет във връзка с открито
производство по създаване на кадастрална карта на ПИ 22959.504.16 със Заповед
№18-3366 от 30.04.2015 г. на Началника на службата по геодезия, картография и
кадастър /СГКК/ гр. Габрово — скица стр.16 от преписката предоставена от СГКК.
— Приложение №1 към експертизата. Площ
на имота: 800 кв.м.;
Имотът на ищеца НА №16 9, том I,
н.дело №484, вх. Per. № 670 от 12.06.1979 год. е заснет и фигурира в
неодобрения кадастрален план на с. Миневци с планоснимачен номер 76 и площ от
942 кв. м. — Приложение №2 към експертизата;
Имотът на ответницата по НА 171/1991
г. е заснет и фигурира в неодобрения кадастрален план на с. Миневци с
планоснимачени номера 74 и 75, съответно с площи от 3296 кв.м. за ПИ 74 и 5123
кв.м. за ПИ 75. -Приложение №2 към експертизата;
Единствената документирана промяна
на границите на ПИ22959.504.16 е показана на графиките, като имотът е намален с
142 кв.м.
Имотите на ответницата с
планоснимачни номера 74 и 75 описани в НА №171, том II, н.дело №1521, от
12.11.1991 год. не са променяли границите си.
Никаква част от претендирания имот не се припокрива с имот на
ответницата;
Относно застрояването в двата имота
са изготевни скици показващи изградените и заснети сгради с описани квадратури
— Приложения №№ 3, 4 и 5.;
Имотът на ищеца е ограден с ограда от железни колове и телена мрежа,
отразен на скицата проект за изработване на кадаастрална карта на ПИ
22959.504.16.
В с.з. на 4 октомври 2016г. вещото
лице допълва и обяснява, че ограда не е с бетонови колове, а с
железни. На скицата, намираща се на л. 43 от делото, посочва, че
оградата с железните колове, за която става въпрос е където е правоъгълника, защрихован в черно. Отговоря на
скицата на стр. 16 от преписката, предоставена от СГКК. Точките от преките
геодезически заснемания рисуват черния контур по неодобрения кадастър, който
служи за справка. Тази ограда и този имот е бил по-голям. Имотът, който сега се
носи номер 16 по неодобрения план на с. Миневци е бил номер 76. Налице е т.нар.
бяло петно от 142 кв. м., върху което пише цифрата 76. По планът, който в
момента се одобрява, имота е под № 16. Ограденият имот не застъпва по никакъв
начин имоти на ответната страна, граничи с тях, но по оградата. От т. А до т. Б
е съществуващата в момента ограда, а от т. В до т. Г е границата с ответната
страна, но това е по неодобрения план, който служи само за справка преди време
и не е одобрен. По сегашният план има процедура за одобрение. Ответната страна
владее бялото петно. 800 кв. м. е черното петно. Полигонът е от изток на
скицата и това е имота на ответниците. Не е видял стари бетонови колове, може и да има,
но е търсил такова нещо. На зоната, обозначена с точки А,Б,В,Г владелец е
ответника. Материализираната оградата е заснета и е от т. А до т. Б, в черен
цвят правоъгълника е заграден.
От показанията на св. М.М. - брат на ответницата се установява, че имотът
на Н.Б. в с. Донино е бил на баща им, не е бил делен след смъртта му. Не е
чувал спор за тези 300 кв. м., не бил водили
нищо, доброволно ги дал на Н. 300 кв. м. и 500 кв. м. с продан.
500 квадрата дал за 300 лева, парите получил от Д.Г. - Н. ги е дал на нея. Дарили 300 кв.
м. с Д. на Н. без пари, без нищо. 1978 година продали 500 квадрата и 300
квадрата подарили. Имотът му е ограден с циментов пояс, кол и мрежа, оградени
са всичките тези 800 квадрата. Там има вила и има дръвчета, които е посял. Д.
не е възразявала никога за тези 300 квадрата, нито пък той. През 1982 година бил на Съботковци. За
този кадастрален план, неодобрен, идвал техник и определил полигона, държал рулетката на един дряновец, но не помни
годината. Няма документ, устно беше това.
От показанията на св. И.Ц. се установява, че установява, че
Н. познава, от когато започнал да строи вилата, а Д. му била комшийка през един
двор, не е имал проблеми с тях. Н.
ограждал имота си, построил вилата около 1983 година. След като построи вилата
направи бетонен пояс отгоре с мрежа. Не знае Д. да е спорила за това, че е
ограждал повече, отколкото трябва. От край време мястото така си е оградено,
като си направи вилата си го огради както си е в момента. Минавал там. Не знае
дали е местена оградата.
От показанията на св. К.- зет на ответницата се установява, че - Познава имота от 1988 г. От пет години били
с адресна регистрация в с. Донино. Имотът му е познат. Къщата позволява да живеят
целогодишно там и там си живели. Имал поглед върху нещата. Имотът на ищеца не е
поддържан, има паднали дървета. Виждал
го около пет пъти в годината. Завирал се в едно гаражче. Не е
поддържано, в имота имало паднали дървета, треви. Оградата на ищеца не е
масивна. Оградата се състои от железни колове с оградна мрежа. Бетонните
колове, които подсказват къде трябва да му е мрежата - на 500 м. не ги правили
те , не знае кой ги е правил. Ищецът си е сложил бетонните колове някъде в
мястото, не знае кога са сложени. Смята, че до там достига имотът му - в
рамките на 500 м. Той си отпуска шест метра насам и пет метра надолу. Земята им трябвала, имали намерение да сложат там трайни насаждения. Бетонни колове
съществуват от където ги е нарушил – от изток и на запад на неговия имот, върху
тях няма мрежа. Останалата част е с метални колове, от другите страни имотът му
е с метални тръби и мрежа. Мрежата е там от 1988 г. Откога е точно там - не може
да каже. От 88 г., откакто били там, спорове не може да се каже, че имали,
защото той винаги е казвал, че ще оправи оградата и че бил сбъркал. Това чувал
от него. Че ще оправи оградата и че объркал мястото. Такива бяха разговорите. Аз
съм присъствал нееднократно на обещания
от негова страна.
От показанията на св. Н.И. се установява, че живеела там от
1982 г. и комшиите се събирали на кафе и
карти и Д.Г. съпруга й са споделяли, че
са му отпуснали половин декар да си построи вила, а е заградил в повече. Всеки
споделя мъката си и от там знае това. Толкова години живеела там. Доколкото знае
са контактували съседите с адвокат по
този повод, но не знае подробности.
Коловете на оградата - има бетон и железа набити с мрежа. Откъдето се влиза -
от портата - са желязни колове и мрежа.
От другата страна са бетонни. От това, което вижда, има излят бетон, върху него
железен кол и оградна мрежа между коловете. Смята, че целия имот е така
ограден. От страната на портата е така. От другата страна се вижда мрежата, но
от задната страна не била влизала, това е чужд имот. Контактували с комшиите, но в границите на позволеното.
Въз основа на
изложеното, от правна страна съдът намира следното:
От показанията на свидетелите
и заключението на вещото лице П.Х. категорично
се установява, че от претендирания от ищцовата страна имот е ограден с мережа и
железни колове върху бетонов фундамент по очертанто и защриховано в с черно
пространство на скицата на л. 43 от делото от 1983 г., когато е построена
и вилната посторйка в имота. Няма категорични данни и доказателства да е
била местена в каквато и да е било посока, нито в посока на увеличаване, нито в
посока на намяляване площта на имота на ищеца.
Няма доказателства владението наищцовата страна
върху процесната заградена площ да е било
прекъсвано и отнемано по явен начин, нито ответната страна, нито от други трети лица.
Ищцовата страна ясно и
категорично е владяла имота в границите
по същедвуващата на място ограда и това да е било доведено до знанието
на ответниата страна, а ответната страна в продължение на повече от 30 години
не е предпирела нищо, за да оспори
владението на повече от продаденото на ищеца. Не прекъснала владението му върух
процесната площ съгласно закона.
Ищецът е владял
процесния имот имот от 800 кв. м. необезпокоявано повече от 30 години и го е
придобил по давност в рамките на заградената от него площ, защрихована в черно
на скицата на вещото лице П. Х. на лист 43 от делото.
Възраженията на ответнастрана
са неоснователни. По делото категорично
се изясни местонахождението на
владяните от оищцовата страна общо 800
кв.м. включващи 300 кв. метра, които се твърди, че са
придобити по давност. От всички страни имота на ищца е обграден от имоти на
ответната страна, която е инегов праводател.
Съгласно ТР № 8/23-02-2016 г. по т. д. 8/2014 на ОСГК на ВКС разпоредбата
на §
1, т. 16 от ДР на ЗКИР /нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г./ определя непълнотите
или грешките в кадастралната карта като "несъответствия в данните за
недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите
имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на
кадастралната карта и кадастралните регистри". Когато тези несъответствия
не са свързани със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по
административен ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в
кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за
материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред
съгласно чл.
53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, аналогична с действащата редакция
на чл.
54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./. Спорът за материално право
най-често се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета
към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран
в съседен имот. Искът по чл.
53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, идентичен с иска по чл.
54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./, цели да установи безспорно
пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му
отразяване в кадастралната карта. При предявен отрицателен установителен иск
тази цел не може да бъде постигната, поради което искът се определя като
положителен установителен иск.
Принцип в гражданския процес е спорното право да се установява към момента
на предявяване на иска, респективно - към момента на приключване на съдебното
дирене в инстанцията по същество, при условията на чл.
235, ал. 3 ГПК. Само по изключение ищецът има правен интерес да установи
правото си на собственост към минал момент. Такова изключение бе искът по чл.
32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.), при който съдебната практика приемаше, че
поради прякото отчуждително действие на одобрен дворищнорегулационен план
правото на собственост върху неправилно заснетия имот следва да се установи към
момента на одобряване на плана. ЗКИР въведе основно изискване кадастралната
карта и кадастралните регистри да отразяват вярно правото на собственост - чл. 2,
ал. 5 ЗКИР, и да бъдат поддържани в актуално състояние - чл. 51 ЗКИР. Дори да не е допусната непълнота или грешка, промените в правото на
собственост, настъпили след одобряване на кадастралната карта и кадастралните
регистри, също подлежат на отбелязване съгласно чл. 52
и чл.
53 ЗКИР. Ето защо определението, дадено в § 1,
т. 16 от ДР на ЗКИР, следва да се тълкува не изолирано, а във връзка с
цитираните разпоредби /чл. 2,
ал. 5 и чл.
51 ЗКИР/, в смисъл, че установяването както на спорното право на
собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип
е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното
дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след
одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за
придобиване, изменение или погасяване на правото. По изключение правото на
собственост се установява към минал момент, например в хипотезата на чл.
16, ал. 1 ЗУТ - предвид прякото отчуждително действие на заповедта за
одобряване на първия подробен устройствен план и с оглед правилното имотно
обезщетяване на бившия собственик.
За разлика от одобрените дворищнорегулационни планове при действието на ЗТСУ (отм.),
одобрените по ЗУТ планове, включително и подробният устройствен план, нямат
пряко отчуждително действие, освен в хипотезата на чл.
16, ал. 1 ЗУТ и по волята на собствениците в хипотезата на чл.
15, ал. 3 - 6
и чл.
17, ал. 3 - 5 ЗУТ. Въведеното с чл.
17, ал. 1 ЗУТ правило е, че урегулирането на поземлените имоти става
съобразно имотните им граници, без да се извършва разместване на правото на
собственост.
Затова при непълнота или грешка в кадастралната карта и в изработения въз
основа на нея подробен устройствен план, действителният собственик не губи
правото си на собственост върху частта от имота, която неправилно е заснета към
друг имот, за разлика от случаите на непълнота или грешка в кадастрален план,
които са възпроизведени в изготвен въз основа на него дворищнорегулационен
план, без да се спазват правилата на чл. 33
ЗТСУ (отм.).
Това очертава и различието между иска по чл.
32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) и иска по чл.
54, ал. 2 ЗКИР /чл.
53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР в първоначалната редакция/ и определя възможността
искът за собственост, който включва и твърдения за допуснати непълноти или
грешки в кадастралната карта, да може да се предяви самостоятелно и без да е
проведен иск по чл.
54, ал. 2 ЗКИР.
Предявеният по в настоящото
производство иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за установяване право на собственост
на ищеца чрез действителните му граници относно
идентификатор 22959.504.16 и че той е изцяло собственост
на ищеца към момента на предвяване на иска и да се допусне нанясяне на същите на основание чл. 54 от ЗКИР е основателен
и доказан, тъй като се доказа собствеността на ищеца поради придобиване чрез самостоятелно,
непрекъснато и необезпокоявано владение върху него- площта, защрихована в черно на скицата
на вещото лице Пл. Христов на лист 43 от делото.
Като
доказан и поради
това основателен искът следва да се уважи, като се признае сплямо ответната
страна, че ищецът е изключителен собственик на площта,
защрихована в черно на скицата на вещото
лице П. Х. на лист 43 от делото и същата да бъде нанасена на КК.
Такси и
Разноски.
Ответната страна следва
да бъде осъдена да заплати ДТ от 50 лв .и да възстанови на бюджета на ГРС
разноските за вещо лице в размер на 200 лв.
Ответната страна следва
да заплати на ищцовата страна разноските ий по делото в размер на 200 лв.
съгласно списъка и представените разходни документи на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
признава за установено по отношение на Д.Г.И.,***, че Н.И.Б., ЕГН **********,***; починал на 03-06-2016 г., като делото е продължено от
наследника му С.н.К., егн********** от гр. габрово ул.******** №9, е собственик на имот с идентификатор 22959.504.16,с.
Миневци, землище Донино, за който е
открито производство по създаване на кадастрална карта със Заповед №18-3366 от 30.04.2015 г.
на Началника на службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ гр. Габрово и допуска нанясяне на същия на кадастралната карта в границите,
определящи площта, защрихована в черно на
скицата на вещото лице П. Х. на лист 43 от делото, на
основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
Скицата на
вещото лице П. Х. на лист 43 от делото да се счита неразделна част от решението.
ПРЕПИС
от решението, след влизането му в сила,
ведно с копие от скицата на вещото лице П. Х. на лист 43 от делото да се изпрати на СГКК - гр. Габрово за нанасяне на
допуснатата корекция в кадастралната карта.
осъжда Д.Г.И., Габрово,
ул. „********" 6,
ет. 8, ап. 23 да заплати на Н.И.Б., ЕГН **********, Габрово,
ул. „*************" 10,
ап. 7; починал
на 03-06-2016 г., като делото е
продължено от наследника му С.н.К., егн********** от гр. габрово ул.********* №9; разноски по делото - 200
лв.
/двеста лева / на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
осъжда Д.Г.И., Габрово,
ул. „********" 6,
ет. 8, ап. 23 да заплати 250 лв. /двеста
и петдесет лева/ , вкл ДТ- 50
лв. и разноски за вещо лице- 200 лв.
чрез ГРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ГОС в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :