Решение по гр. дело №869/2017 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 477
Дата: 18 юни 2018 г. (в сила от 18 януари 2019 г.)
Съдия: Борислав Любомиров Чернев
Дело: 20171820100869
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2017 г.

Съдържание на акта

                                             Р Е Ш Е Н И Е

гр.Елин Пелин, 18.06.2018 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното заседание на двадесети втори май две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ  ЧЕРНЕВ

 

            при секретаря  Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 869 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

    Ищецът твърди, че по Договор № 59 от 19.10.1999 г. в качеството си на член кооператор е предоставил на кооперацията наследствените си дялове на стойност 12 615/дванадесет хиляди шестстотин и петнадесет/ деноминирани лева от ликвидирано ТКЗС.Внесъл за обработка земеделска земя — около 37 декара, от които на негово име 18 дка и на името на леля му В. Н. К. също 18 дка.

    Твърди, че  не е получавал рента за предоставената за обработка земеделска земя – 18 дка.

     На 24.03.2017. депозирал при кооперацията заявление с искане да бъде информиран къде е рентата му, но не  получил отговор, след което  подал нотариална покана акт № 032, том 1/2017 г., връчена чрез нотариус С. А. № 238 на 22.05.2017 г., с която  поискал заплащане на дивидент и рента в размер на 9000 лева за периода 2000 - 2016 г. ведно с мораторна и законна лихва до датата на плащане., но плащане не постъпило.

     Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 2 430.00 лева главница-рента за стопански години:2012, 2013,2014, 2015 и 2016, респ. по 486.00 лева за година / за 18 дка по 27.00 лева/, както и 739.00 лева-мораторна лихва за периода 22.08.2014 – 22.08.2017 г., законна лихва, считано от 24.08.17г. до окончателното изплащане на главницата, както и разноски по делото, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

 

 

             В едномесечния срок по чл.131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника по делото, е депозирал  писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.Твърди ,че ищецът не фигурира в списъка на член-кооператорите, не е участвал в дейността на кооперацията и не е посещавал същата до пролетта на 2017 година.

             Оспорва твърдението, че ищецът притежава дялов капитал при ответната кооперация, както и нямало партида на името на ищеца в партидната книга  за дялов капитал.

            Прави вэзражение за изтекла давност  на основание чл.110 ЗЗД и чл.111,б.“в ЗЗД.

            Възразява ищецът, като собственик, да е предоставял на кооперацията за обработване земеделски земи.

            По същество намира за неоснователни и недоказани предявените искове.

Претендира разноските по делото.

 

           След като прецени събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

           Предявените искове са с правно основание чл.9, ал.3 от ЗК, вр. с чл.79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

От  приходна квитанция № 554/19.10.1999г. е видно, че ищецът  по настоящото производство е внесъл в полза на  ответната кооперация  сумите от по 36.40 лева и 2 .00лева  съответно, като дялова вноска и  встъпителна вноска.

От съдържанието на Договор № 59/19.10.1999г. сключен между ЗК“Съгласие“-с.Априлово и ответника е видно, че С.К.  А., в качеството си на член кооператор, е предоставил ва кооперацията „собствени и наследствени талони за дялове от ликвидираното ТКЗС-с.Долна Малина за закупуване на общо имущество необходимо за производствената дейност на кооперацията“.От своя страна, с цитирания договор  ответната кооперация се е задължила „да запише стойността на предоставените талони за дялов капитал  на името на С.К.  А. и Верка Недялкова Кабаиванова, съответно  на стойност от по 12 615.00 лева /неденоминирани /“.Със същия договор ответникът е поел задължение да изплаща дивиден за внесения дялов капитал с талони, по решение на Общото събрание на кооперацията.

С Решение № 146А-2/28.03.1997г. на  ПК- Елин Пелин на наследници на  Н. А. . бивш жител на с. А., е възстановено правото  на собственост съгласно план за земеразделяне върху земеделска земя в землишето на с. Л.. С Решение №56/05.04.1995г. на ПК-Г. М. , на наследници на Н. А.Н. е възстановено съгласно план за земеразделяне и правото на собственост  върху земеделски земи, находящи се в землището на с. А., община Г.М., обл. С..

С Договори за наем на земеделска земя съответно от 23.04.2013г., 12.10.2015г. и 09.12.2016г.  В.Н. К., като наследник на Н. А. Н., е отдала под наем на ответната кооперация 6 бр. земеделски земи, които по  вид, местонахождение, категория и площ кореспондират с възстановените с Решение №56/05.04.1995г. на ПК-Горна Малина.

 С  Договор за наем на земеделска земя от 23.07.2014г., 12.10.2015г. и 09.12.2016г.    ВН. Ке отдала под наем на ответната кооперация  и земеделска земя, която по  вид, местонахождение, категория и площ кореспондират с възстановената на наследници на  Н. Н с Решение № 146А-2/28.03.1997г. на  ПК- Елин Пелин.

Ищецът също има качеството на наследник на НА. Н, бивш жител ***, но същият не е внесъл в земеделската кооперация земи за обработване.

По искане на ищеца по делото е допусната и приета, като компетентно дадена и неоспорена от страните съдебно-агрономическа експертиза изготвена от в.л.  Кр.П.. От заключението на вещото лице е видно, че до настоящия момент и от момента на регистрирането й, кооперацията  не е раздавала дивиденти.

Рента е предоставяна на единия от наследниците на общи за ищеца и  ВКнаследодател Н А. Н, а именно на В. Н К. В тази връзка вещото лице е установило със заключението, че раздадената  рента  за исковия период е съответно: за 2012 г.- /в натура/ 40кг пшеница за декар, 2013год.- по 20.00лв. за декар, за 2014г.- по 22.00лв. за декар , за 2015 год.- по 24.00лв. за декар и за 2016 год.- по 27.00 лева за декар.

От представеното по делото удостоверение за наследници на името на НА. Н. е видно ,че ищецът и ВН Кимат качеството на наследници на Н., за което не се спори между страните, поради което ищецът  е установил по делото качеството си на наследник на Н А. Н.Установи се  внасяне от страна на ищеца, като член кооператор , на встъпителна и дялова вноска към  ответната кооперация в общ размер на 38.40 лева, съгласно приходна квитанция № 554/19.10.1999г. изд. от  кооперация“С.“. Установи се също, че към 19.10.1999г. ищецът е внесъл  при ответната кооперация и талони за дялов  капитал, на свое име в размер на 12 615.00 лева /неденоминирани/. В последна връзка  следва да се отбележи ,че наследодателят на ищеца  е починал през 1983 година а ЗСПЗЗ  е обнародван едва през 1991 година. Следоталено  наследници на  Н. Н са били в правото си да получат  припадащата се част от дела на наследодателя  от имуществото на ликвидираното ТКЗС. Издадените талони за дялове от ликвидираното ТКЗС  на обща стойност 25 230.00 лева, ищецът е предоставил на ЗК“А“, съгласно  Договор №59/19.10.1999г.. Така  е формирана дяловата вноска на ищеца в ответната кооперация. Съгласно чл.33, ал.1 от ЗК всеки член на кооперацията прави задължително  встъпителна и дялова вноска, което е било сторено ,с оглед  цитираната по-горе пригодна квитанция издадена от ответника, последната приета по делото и неоспорена от ответната страна.

Съобразно заключението на в.л. ответната кооперация не е изплащала до настоящия момент дивиденти. Но такива не се претендират и не са предмет на настоящия спор. С петитума на исковата молба е въведена претенция за изплащане от  ответника  рента за стопански години обхващащи периода 2012г.-2016 година.Именно за същия период , съгласно заключението на в.л. Кр.П., рентата е изплащана на ВН К - леля  на ищеца.

От друга страна, с оглед установената съсобственост по отношение на процесните земеделски земи, отдадени под наем  на ответника  от  ВК с приетите по делото договори от 23.07.2014г., 12.10.2015г. и 09.12.2016г. година следва да се отбележи, че  се касае до акт на обикновено  управление от  страна на наемодателката. Такъв акт би могъл да извърши всеки един от съсобствениците без съгласието на  останалите, в т.ч. и ищеца по делото.Така възникналото наемно правоотношение обвързва единствено страните по него, респ. лицата посочени в договора. В този смисъл  задължението за плащане възниква единствено между страните по този договор и дължимо от ответника по отношение на наемотаделката Кабаиванова.За последната възниква задължението да разпредели предоставеното от наемателя в натура или в пари между останалите съсобственици на вещта/земята/ и съобразно дяловото им участие в тази съсобственост.Ето защо съдът намира, че не се установи по делото  задължение за ответинка за заплащане на рента към ищеца така, както се твърди с исковата молба.  

От събраните в процеса доказателства не се установява и пренедирания с исковата молба размер  на главницата представляваща рента за периода 2012-2016 година , както и претендирания  размер  мораторна лихва от  739.00 лева за период 22.06.14г. до 22.08.2017г..

По така изложените съображения настоящият състав намира предявените искове за неоснователни и недоказани, поради което като такива следвада се отхвърлят.

Независимо от  така възприетите  от настоящия състав изводи  по съществото на спора, съдът дължи  произнасяне и по направеното от ответника възражение за изтекла давност, в какъвто смисъл е Решение № 125/03.06.2016г. по д.№ 5367/2015г. на ВКС, ГК, IIIг.о..Във връзка с възражението на ответника следва да се отбележи, че същото се явява по принцип основателно, тъй като вземания по договор за аренда се погасяват  с изтичането на кратката тригодишна погасителна давност предвид, че същите се характеризират, като периодични плащания по смисъла  на чл.111,б.“в ЗЗД /вж. ТР №3/18.05.2012г. по т.д.№ 3/2011г. на ОСГК на ВС на РБ/. От друга не е била изтекла  давността по чл.110 ЗЗД, що касае отношенията между съсобствениците по повод отдадените под арента земеделски  земи. Възможността  да заявят претенция спрямо  наемодателя  останалите съсобственици  на процесните имоти, в т.ч. ищеца по настоящия процес, се погасява с изтичането на 5 –годишния давностен срок и това е така , тъй като в  този случай вземането им  не произтича от договора за наем между  съсобственика В. Ки ответника по делото, а от разпоредбата на закона.

С оглед изхода на делото по настоящи спор и претенцията на ответника за разноски по делото, ще следва да бъде осъден ищеца да заплати на  ответната кооперация сторените разноски  в настоящото производство, а именно депозит за веещо лице и възнаграждение за един адвокат в общ размер на 350.00 лева.

 

Предвид горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

  ОТХВЪЛЯ предявените от С. ***, с
ЕГН **********, против ЗКПУ „С
."- с. А, обл. Софийска, с , искове за заплащане от ответника на ищеца сумата 2 430.00/ две хиляди четиристотин и тридесет / лева главница - рента за стопански години:2012г., 2013г.,2014г., 2015г. и 2016г., респ. по 486.00 лева за година / за 18 дка по 27.00 лева/, както и 739.00 лева - мораторна лихва за периода 22.08.2014 – 22.08.2017 г., законна лихва, считано от 24.08.17г. до окончателното изплащане на главницата, както и за разноски по делото.

 

ОСЪЖДА  С. ***, с
ЕГН **********
, да заплати на ЗКПУ „С"- с. А, обл. Софийска, с ЕИКзноски по делото в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: