№ 346
гр. С., 02.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно
гражданско дело № 20225400500334 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Жалбоподателят „СТИМ 15“ ЕООД гр. С., редовно призован, се
представлява от адв.С.Н., надлежно упълномощена.
Въззиваемият „ПИМС СТРОЙ“ ЕООД, редовно призован, се
представлява от адв.Д.С., от АК С..
Адв.Н. – Да се даде ход на делото.
Адв.С. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка, страните са
рeедовно и своевременно призовани и затова
О п р е д е л и:
Дава ход на делото.
Адв.С. – Предварително се извинявам, но интересът на страната,
която представлявам изисква анализ на ситуацията, който няма да
бъде кратък.В депозираното до съда становище с вх.№
3817/07.11.2022 г., като израз на основните принципи на гражданско
процесуалното право - състезателно начало и равенство на страните -
1
/чл. 8 и чл. 9 от ГПК/. изрично сме поискали да ни бъде предоставена
възможност да вземем отношение, по евентуално направени от
въззивника доказателствени искания. С оглед на което, с настоящото,
изразяваме нашето становище по направените с изрична молба с вх. №
3829/08.11.2022 г., входирана в 08:44 ч. в регистратурата на съда,
което е по-малко от 2 часа преди провеждане на съдебното заседание,
искания за събирането от въззивната инстанция на допълнителни
доказателства: гласни -по реда на чл. 176 от ГПК и писмени -
представени документи.Искането си да бъдат допуснати въпроси по
реда на чл. 176 от ГПК, въззивника мотивира с нарушения на
първоинсганционния съд във връзка с доклада по дело, тъй като
последният не бил дал указания дали приема или не подадения извън
срока на чл. 131 от ГПК отговор. В тази връзка, Молим да отчетете, че
съгласно практиката на ВКС параметрите на спора се считат очертани
едва след доклада по чл. 146 ГПК и неподаването на писмен отговор в
срока по чл. 131 от ГПК не преклудира правото на ответника да
оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да
изрази становище по представените от ищеца доказателства,
включително и по тяхната относимост. Освен това в закона липсва
презумпция, че неподаването на отговор в срок автоматично прави
иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената
тежест по чл.154 ал.1. ГПК /така Решение №27 от 16.04.2014г. на ВКС
по т.д№1893/2013г., II т.о., ТК, Решение № 228/ 20.12.2010 г. на ВКС
по търговско дело №530/10 г., II т.о., ТК, Решение №116 от 19.09.2017
г. на ВКС по т.д. № 615 по описа за 2016г., Търговска колегия, Второ
отделение, Определение № 96 от 27.02.2019 г. по ч. гр. д. № 347 / 2019
г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение и др./. Следва също
така да се отбележи, че в изготвения по делото доклад съда ясно е
записал, че ответника не е подал отговор, а в постановеното решение -
че отговора е подаден извън срока. В хода на процеса, съгласно
изложеното тълкуване, сме направили анализ на ангажираните от
2
ищеца доказателства, а именно: за липсата на подпис на представител
на ответното дружество в представения по делото протокол /в случая
твърдението на въззивника, с което мотивира искането за допускането
на това доказателство е некоректно - не сме оспорвали подписа
положен върху него, защото такъв, както вече изтъкнахме, няма/;
годността на свидетелските показания; обстоятелствата около
съставянето на фактурата и др. С анализа на ангажираните от
ответника доказателства, сме изложили и становището си по
твърдяното правоотношение и неговото доказване, респективно не
доказване. При постановяване на съдебен акт съда е длъжен да
извърши именно тези оценки и преценки на представените
доказателства, независимо дали има или не подаден отговор, нещо
което в обжалвания първоинстанционен акт е сторено.
На следващо място, намираме че, не е налице и твърдяната от
въззивника фактическа и правна неизясненост на делото, поради
процесуални нарушения на съда във връзка с доклада, тъй като не бил
дал ясни и конкретни указания по отношение разпределението на
доказателствената тежест. Напротив, с доклада първоинстанциониия
съд ясно и недвусмислено е указал на ищеца, че следва да докаже
претенцията си по основание и размер, като изрично и подробно е
изброил кои точно правно релевантни факти подлежат на доказване. В
проведеното по делото открито съдебно заседание на 08.02.2022 г.
процесуалния представител на ищеца, изрично е заявил, че няма
възражения по доклада, нещо повече ползвал се е от „късно
депозирания" отговор и е оттеглил искането си за експертиза.
По-нататък, съгласно процесуалния закон - чл. 146, ал. 2 от ГПК
Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат
доказателства , т.е. указания, че за даден факт не се сочат
доказателства съдът е длъжен да даде само ако такива изобщо
липсват. Съдът не е длъжен да указва на страната, че тя може да
поиска и други доказателства за 1върдян факт, при условие, че тя вече
3
е представила или поискала събирането да други такива. Противно би
означавало предварителна оценка на дадени доказателства относно
годността им да докажат определени твърдения. Гази оценка съдът
прави при постановяването на окончателния си акт и тя предпоставя
решаването на въпроса за доказаност и основателност на претенция.
Даването на такива указания в хода на производството би
представлявало процесуално нарушение, което опорочава процеса, то
би било ясно свидетелство за липсата на равнопоставеност па
страните и за заинтересованост на състава. Недопустимо е съдът да
вземе страна по делото, като даде указания за представяне на
конкретни доказателства, които според него са относими към
основанието на предявените искове. /Решение № 13469 от 11.11.2014
г. по адм. д. № 2024 / 2014 на Върховния административен съд/ Затова
становището на въззивника в депозираната молба с вх. №
3829/08.11.2022 г., че са налице процесуални нарушения на Районен
съд - М. тъй, като не е дал ясни указания, за кои от твърдените факти
не сочи доказателства, също не може да бъде споделено.Правата на
въззивника във връзка със доказването на претенцията му, чрез
допускане на необходимите според него доказателства, по никакъв
начин не са били нарушени в хода на първоинсганционното
производство. Напротив всички негови доказателствени искания са
били допуснати, а доказателствата събрани. В проведеното по делото
последно съдебно заседание пред PC - М., процесуалния представител
на ищеца изрично е заявил, че няма други доказателствени искания, с
оглед на което съда е приключил съдебното дирене. В депозираните
писмени бележки, а и в подадената въззивна жалба, въззивника
изрично застъпва тезата, че от доказателствата безспорно, се доказват
правно релевантните факти за основателност на исковата претенция -
такива каквито ги е определил съда с доклада.Във въззивната жалба
липсват изрични възражения и твърдения за процесуални нарушения
във връзка с доклада на делото и с разпределението на
доказателствената тежест. Молим да оцените, че съгласно чл. 269 ГПК
4
въззивният съд е ограничен от заявените в жалбата оплаквания, когато
проверява правилността на решението. Съдебната практика по
приложението на тази разпоредба в еднопосочна и постоянна.
Преклузията за релевиране на допуснати в първоинстанционното
производство процесуални нарушения настъпва с изтичане срока за
депозиране на въззивна жалба. В последната липсва и изрично искане
за събиране на допълнителни доказателства, включително такива по
чл. 176 ГПК. Освен това разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК поставя
допълнителни изисквания по отношение на искането за допускане на
нови доказателства пред въззивната инстанция- то следва да е
направено във въззивната жалба, респективно до изтичане срока за
депозиране на такава, доказателствата следва да са ясно и
конкретно изброени и индивидуализирани, като е необходимо да
бъдат посочени и причините, които са попречили на жалбоподателя да
ги посочи или представи / Определение № 533 от 08.07.2011 г. по
търг. д. № 1042/2010 г. на Върховен касационен съд/. Нито едно от
посочените условия, които следва да са изпълнени кумулативно, не е
на лице по отношение на процесната въззивна жалба, поради това
възражение за процесуални нарушения се явява преклудирано.
Съдебната практика поставя и друго, допълнително условие за
допустимост на това изключение от забраната за събиране на
доказателства пред въззивна инстанция и по-конкретно, по твърдяното
с молбата с вх. № 3829/08.11.2022 г., основание по чл. 266, ал. 3 ГПК с
искане за събиране на доказателства, които не са били допуснати от
първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Условието
за прилагане на това изключение е несъбирането на доказателството
да се дължи единствено на допуснато от първоинстанционния съд
нарушение на съдопроизводствените правила, а не на пропуск на
страната /така Решение № 97 от 10.07.2015 г. по т. д. № 1534 / 2014 г.
на Върховен касационен съд, 2-ро тър. Отделение, Решение № 36 от
29.06.2020 г. по гр. д. № 1997 / 2019 г. на Върховен касационен съд,
5
2~ро гр. отделение/. В посочената вече молба, изрично е признато, че
твърдяната за първи път в нея неизясненост, не се дължи единствено
на вменявани на районния съд процесуални нарушения, но също и на
„недостатъчна активност от страна“ на самия ищец-въззивник. Не
следва да се забравя, че той е бил надлежно представляван от
процесуален представител — адвокат.Освен това, отговори на
въпросите, допуснати по реда на чл. 176 от ГПК, въззиваемия е дал в
депозирания, макар и късно, отговор на искова молба, както и с
цялостната си процесуална позиция, включително и чрез направеното
възражение, че услугите не са ползвани. Това прави поставянето на
въпросите безпредметно, а от тук недопустимо поради липса на
тяхната необходимост.
По отношение направено с молбата вх. № 3829/08.11.2022 г.
искане за допускане за събиране на посочените документи,
поддържаме изразената от нас позиция както в отговора на въззивната
жалба, така и в становище с вх.№ 3817/07.11.2022 г. - те не са
нововъзникнали - всички са съществували преди приключване на
съдебното дирене пред първа инстанция, а предвид факта, че те са
съставени от самия въззивник, тези документи не се явяват и
новооткрити за него, поради което те са обхванати от преклузията на
чл. 266 ГПК, с оглед, на което правим възражение в този смисъл, като
Моли да не бъдат допускани като доказателства. Още повече че
искането не е направено с въззивната жалба и не са посочени
причините, поради което документите не са представени или не е
искано тяхното събиране пред първа инстанция. Поддържаме и
направения анализ на съдържанието на тези документи. Не на
последно място намираме опита на въззивника да докаже чрез тях, че
страните са в трайни търговски отношения и от тук, че твърдяното по
настоящото дело правоотношение е неформална търговска сделка, за
неуспешен. Дали една сделка е формална или е не, не се отразява
върху процесуалните правила за нейното доказване, което във всички
6
случаи следва да е пълно и главно.С оглед на изложеното, намираме
искането за събиране на допълнителни доказателства: гласни - по реда
на чл. 176 от ГПК и писмени - документи, за преклудирано,
недопустимо и неоснователно, поради което молим да отмените
постановеното в проведеното по делото открито съдебно заседание на
09.11.2022 г. определение, с което съда е допуснал въпроси по реда на
чл. 176 ГПК към управителя на дружеството „ПИМС Строй“ ЕООД -
П.Х..
Адв.Н. - Считам, че изложението следваше да бъде направено в
предходно съдебно заседание, когато съдът преценяваше
допустимостта, относителността и евентуалната преклузия на
допуснатите доказателства. Считам, че допуснатите въпроси по реда
на 176 ГПК по никакъв начин не противоречат с изложеното от
колегата С..
Адв.С. - В това, което бяхме изпратили като писмено становище,
ние изрично сме поискали, ако има такова искане ние да вземем
становище. Затова се налага това съдебно заседание да взема
становище.
Адв.Н. - Задължени сме да се явяваме в съдебно заседание.
Съдът след тайно съвещание намира, че няма процесуална
пречка да бъдат зададени въпроси на управителя Х., по реда на 176 от
ГПК, с оглед изясняване на обективната истина по делото. А с оглед,
последващо – след срока за отговор на исковата молба /ИМ/ оспорване
от страна на ответника на исковата претенции твърдение, че
документите към исковата молба не носят подпис на негов
представител, без обаче да оспорва самото извършване на работата,
районен съд -М. не е изпълнил задължението си по разпределение на
доказателствената тежест. Още повече, че управителят И.Х., който е
управител на „Стим 15“ЕООД, с въззивната жалба е представил
доказателства, изброени на стр.11 от въззивната жалба и съдът за
изясняване на обективната истина следва да разпредели тежестта на
7
доказване. Освен това е направено изрично искане, тези доказателства
сочат за твърдение за нарушение на правилата за събиране на
доказателства и затова
О п р е д е л и:
Оставя без уважение искането на адв.С., да не се изслушва по
реда на чл.176 управителя Х.,а по отношение на писмените
доказателства приложени към въззивната жалба съдът ще се
произнесе след изслушване на управителя П.Х..
Адв.С. - С оглед на изложените подробни, многобройни
възражения относно основателността на въпросните доказателствени
искания, направени едва с входираната преди предходното съдебно
заседание молба и необоснования и неправилен според нас отказ на
настоящия състав да се отмени определението за допускането им, в
нас се поражда основателно съмнение за неговата безпристрастност и
от тук притеснение относно възможността да бъде получен
законосъобразен и справедлив съдебен акт. Молим целият настоящ
състав да си направи отвод.
Адв.Н. – Считам, че не са налице законовите изисквания за
отвод на настоящия състав. Ако колегата беше прав, то означаваше, че
във всяко второ дело съставът следваше да се отвежда при
неуважаване на искане или при неговото уважаване.
Адв.С. – Правя искане за отвод, изложил съм 5 страници
становище.
Съдът след съвещание, след като изслуша пълномощниците на
страните, намира че не са налице нито едно от основанията на чл. 22
ГПК за отвод на настоящия състав и затова следва да бъде оставено
без уважение това искане и затова
О п р е д е л и:
Оставя без уважение искането на адв.С. за отвод на настоящия
състав, поради заинтересованост от изхода на делото, като
8
неоснователно.
Следва да се пристъпи към изслушване на управителя Х..
П.И. Х. – 35 г., български гражданин, управител на „ПИМС
строй“ЕООД.
П.Х. – Не съм запознат, с това, което съдът ми зададе като
въпроси, защото имам 5 обекта и брат ми и баща ми също се
занимават, ние сме семейна фирма и не съм запознат.
Съдът – След като не сте запознат, защо становището Ви е да
оспорвате исковата претенция.
П.Х. – Аз не съм се занимавал с този обект. Брат ми се е
занимавал с този обект. Аз нищо не зная за този обект.Аз имам 5
обекта в момента. Аз не мога да бъда и на 5-те обекта и затова ние сме
си разпределили работа, най-вече аз и брат ми, защото баща ми е
възрастен.Вие сте ми дали призовка, аз идвам. Викали сте ме –
пристигнал съм. Не съм запознат, защото имаме много работа и сме си
разпределили работата. Не съм бил на този обект изобщо. Брат ми се
казва М.. Аз с брат ми за този обект въобще не съм говорил. Той се
занимава там. Аз нямам представа дали той е завършил този обект. Аз
не съм работил със „Стим 15“., не съм плащал. Ние сме работили на
един обект, но не съм плащал на него, те си имаха - Р.Т. се казва
човекът, той е от С., той си плащаше на обектите. Инвеститорът си
определя друг подизпълнител за изкопите, аз съм строител. Аз правя
грубо строителство – бетон, арматура и зидария. Аз не правя замазки и
мазилки, аз работя към инвеститор, който ме наема до акт 14 , не
правя В и К, не правя ел.
Адв.Н. – Считам, че следва да бъдат приети приложените
писмени документи към въззивната жалба, същите кореспондират с
изложението във въззивната жалба и молбата от 8.11.22 г.
Доказателствата са едни и същи, само в молбата доказателствата са
по-малко. Затова правя обобщение за приемане на писмените
9
доказателства.
Адв.С. - Моля да не бъдат приемани доказателства, представени
с въззивната жалба и молбата от 08.11.2022 г.
Съдът се оттегли на съвещание.
Съдът след тайно съвещание намира, че не следва да бъдат
приети представените с въззивната жалба и представена
допълнително молба от 08.11.2022 г. от адв.Н. писмени доказателства
и затова
О п р е д е л и:
Оставя без уважение искането на адв.Н. да се приемат
представените към въззивната жалба и към молба от 08.11.2022 г.
писмени доказателства, като неоснователни.
Адв.Н. - Считам, че са налице предпоставките на 176, ал.3 ГПК,
тъй като дадените отговори от управителя на дружеството са
приравнени на липса на такива отговори и уклончиви. Алтернативно,
в случай, че не приемете налице хипотезата на ал.3, аз моля да бъде
призован за разпит брата на управителя на дружеството – М. Х., по
данни на управителя именно братът и бащата извършват изцяло
представителна и управителна дейност на дружеството, но формално
П. Х. е управител на дружеството, тъй като те са обявени в
предходни години в несъстоятелност и нямат основание да извършват
такава дейност в качеството на управители и това е лице запознато с
извършените СМР. Това искане правя алтернативно, в случай, че не
приемете, че е налице хипотезата на 176, ал.3 ГПК, каквато
отговорност беше вменена на управителя на дружеството и той е
запознат с факта, че ако не се яви и не отговори и даде противоречиви
и уклончиви отговори ще се счита, че доказателствената тежест е
извършена.
Адв.С. - И в изчетеното становище от мен и смятам, че г-н Х.,
който се яви, нищо уклончиво и противоречиво не видях. Даже той
10
отговори изчерпателно на всички въпроси на съда. Не бива да
приемате, моля да не се приема искането за допускане за даване на
обяснение на брат му или баща му каза колежката. Те са могли да ги
призоват пред районен съд М. , както българското право повелява и те
да дадат обяснения да дадат гласни доказателства да докажат тезата
си. Сега пред тази инстанция, когато тези възможности – няма нищо
нововъзникнало в това. Моля да не се приема това искане
Съдът намира, че не следва да бъде приета хипотезата на
чл.176, ал.3 от ГПК, както и алтернативното искане на адв.Н. за
разпит на брата на доведения днес управител на дружеството, като
неоснователно и затова
О п р е д е л и:
Оставя без уважение искането на адв.Н. по реда на чл.176, ал.3
ГПК ,както и да се допусне до разпит в качеството на свидетел лицето
Марин Х., като неоснователно.
Адв.Н. - Считам делото за изяснено от фактическа страна.
Адв.С. – Считам, че делото е изяснено от фактическа страна.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа и правна
страна. Ще следва да бъде приключено съдебното дирене и даден ход
на съдебните прения и затова
О п р е д е л и:
Приключва съдебното дирене.
Дава ход на съдебните прения.
Адв.Н. – От името на доверителя ми, Ви моля да се отмени
първоинстанционното решение, като уважите предявените искове.
Моля да се присъдят направените разноски по водене на делото пред
двете инстанции, както и да ни дадете възможност за писмени
бележки.
Съдът даде едноседмичен срок за писмени бележки.
11
Адв.С. – Поддържаме депозирания отговор на въззивната
жалба. Считаме, че обжалваното решение не страда от пороците
изложени в жалбата. Молим да се отхвърли въззивната жалба като
неоснователна и потвърдите изцяло обжалваното решение, като
валидно, правилно и законосъобразно. Молим в случай, че
възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя е
над минимума правим възражение за прекомерност. Моля за срок за
писмена защита.
Съдът даде 10-дневен срок за писмена защита.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решението си на 03.01.2023 г.
Протоколът написан в с.з..
Заседанието закрито в 12.00 ч..
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12