Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 31.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, IV - Д въззивен състав в публично заседание на девети май
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Петрова в.гр.д.
№ 14403 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 366893 от 21.03.2018г., постановено по
гр.д.№ 60724/2014г., допълнено по реда на чл.250 от ГПК с решение № 430490 от
15.06.2018г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 163 - ти състав, са отхвърлени
предявените кумулативно субективно и обективно съединени искове от ищците П.В.П.
и Г.В.П., с правно основание чл. 59 от ЗЗД против „С.С.“ ООД за заплащане на
сумата от по 9 193,60 лева за всеки от тях , явяваща се обезщетение за ползване
на реална част от имот за периода от 10.11.2009г. до 25.06.2014г., именно западната част на имот пл.№ 196 по плана от 1992г. на с.Герман –Врана- Лозен
, гр. София, с площ от 634 кв.м.при
съседи на реалната част №№ 198, 197, 195, 199, улица.
Ищците П.В.П.
и Г.В.П. са осъдени на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплатят на ответника сумата
от 1 000 лева, представляваща съдебно – деловодни разноски пред първата
инстанция.
Недоволни от така постановеното решение,
ищците го обжалват в срок с въззивна жалба. Жалбоподателите поддържат, че
решението е неправилно и необосновано, т.к. съдът е направил грешния извод, че за
исковия период ответникът не е бил във владение на процесния недвижим имот,
което обстоятелство е безспорно установено по делото от приложение писмен доказателства – съдебно
решение на СРС по гр.д.№ 50092/2009г. на 36 ти състав и протокол за въвод във
владение от 25.06.2014г. на помощник ЧСИ при Г.Д.– Р.А.. Ето защо молят въззивият
съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционния съдебен акт, а
предявените искове – да уважи, като основателни и доказани.
Въззиваемата
страна, „С.С.“ ООД, в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозирала отговор на
въззивната жалба, с който е взела становище по нейната неоснователност. Твърди
решението да е правилно, в смисъла, в който е било постановено и моли
въззивният съд да го потвърди.
Въззивната жалба е подадена в
съответния срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване и като процесуално допустима, следва да се разгледа по същество.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира решението за валидно и допустимо.
Не е допуснато нарушение на императивни материални норми, за правилното
прилагане на които въззивният съд също следи служебно. По отношение правилността му, по наведените от
въззивниците – ищци доводи за неправилност, настоящият състав приема от фактическа страна следното:
По делото са
приети като доказателства следните писмени документи -
удостоверение за наследници №002083/08.11.2005г., НА №75,том Първи,
рег.№2239,дело№64 от 20.02.2004г. по описа на И.Д., нотариус с район на
действие СРС с рег.№039;НА №195, том Седми, рег.№11664,дело №1090 от 2004г. по
описа на С.Т.-Нотариус с район на действие СРС с рег.№ 065; Договор за
доброволна делба от 06.06.2005г. вписан под № 251,том Осми,, 2005г. с № вх.рег.
26650, НА № 127, том Първи, рег.№5035,дело №116 от 2005г. по описа на А.И.-Нотариус
с район на действие СРС с рег. №034; НА№004,том Първи, с рег.№410,дело
№004/2006г. по описа на В.А.-Нотариус с район на действие СРС с рег. № 262, НА
№16, том Първи, рег.№447, дело №15/2006г. по описа на В.Я.-Нотариус с район на
действие СРС с рег.№ 318;Решение от 04.04.2007г. по ГД10376/2007г., 40 с-вна
СРС; Решение от 06.06.2012г. на СРС Първо ГО, 36-ти състав по ГД50092/2009г.; Решение от 22.07.2013г. на СГС,ГО,Четвърто –Д
въззивен съд по ГД15676/2012.; Определение №148 от 13.03.2014г. по ГД
№7/2014г.; Протокол за въвод във владение от 25.06.2014г. по описа на ЧСИ Г.Д.по ИД20147810400413.
По делото е изготвена и приета от съда СТЕ, неоспорена
от страните, която дава заключение, че за процесния период
10.11.2009г.-25.6.2014г. средния пазарен наем за имота е 27138,76 лева заедно
със законната лихва, от която сума законната лихва е в размер на 8 751, 55
лева , а средния пазарен наем за имота за периода е 18 387,21 лева.
По делото са разпитани свидетелите Ц.Г.Т., К.П.П., които
заявяват, че са били на мястото и лично са възприели оградата, която е
поставена около двата имота – по източната и по западната част. Като свидетелят
П. заявява и че е провел разговор с охранител на мястото, който му е заявил че
същото е частна собственост на „С.С.“ и не може да влизат външни лица.
Разпитани са и свидетелите на ответника - Б.Ф.Д. и И.К.А.,
които заявяват, че собственик на имота е „С.С.“ – г-н В.И.. И двамата заявяват,
че към 2014г. имотът е бил заграден с
ограда, а свидетелят А. заявява, че е бил нает от С.С. да монтира врата на
стената, която е отделяла двете части на парцела. Самият парцел и двете му
части, според свидетелят е бил заграден
с масивна тухлена ограда, като за да влезе на парцела свидетелят е минал
откъм фирмаК., откъм задната част на тупика. При така установените факти, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД.
Общият
състав на неоснователното обогатяване съдържа следните основни елементи:
обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняване на друго лице, свързано с
това обогатяване, липсата на правно основание за обогатяване и липсата на друга
правна възможност за защита на обеднелия. Формите, чрез които се реализира
обогатяване по смисъла на цитираната норма може да са свързани с увеличаване
имуществото на едно лице, чрез придобиване на реални имуществени ползи за
сметка на друго лице, или обогатяване
чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е
следвало да бъдат направени, но са направени от друго лице. Между посочените
обедняване и обогатяване на лицата задължително има връзка, която обаче не е
причинна – така ППВС № 1 от 1979г.
В настоящия
случай, с решение от 06.06.2012г. на СРС, 36 ти състав, постановено по гр.д.№
50092 по описа за 2009г. е признато за установено на основание чл.108 от ЗС по
отношение на „С.С.“ ЕООД, че П.В.П. и Г.В.П. са собственици при равни квоти от
по ½ на недвижим имот представляващ реална част – западна, с площ от 634
кв.м. от празно неурегулирано място с обща площ от 1300 кв.м., съставляващо
имот пл.№ 196 , по плана от 1992г. на с.Герман- Врана- Лозен , гр. София. С
решенето С.С. ЕООД е осъден да върне владението на имота на ищците както и на
основание чл.59 от ЗЗД да им заплати сумата от по 7 266,50 лева –
обезщетени за ползване на имота за периода от 24.02.2006г. до 09.11.2009г. Решението
е влязло в сила на 13.03.2014г.
От
събраните по делото доказателства настоящата въззивна инстанция намира да е
установено, че ответникът е владял имота е процесния период от време, без да е
собственик на същия. Горният извод е обоснован на гласните доказателства –
разпитът на свидетелят А., който е
категоричен, че през 2008г. е бил нает от ответника, за да постави врата на
оградата на имота. Свидетелката Д. в разпита си пред СРС също заявява, че врата
е била поставена и че ответникът е ползвал само неговата си, източна част на
имота. Въпреки това, казва, че ответникът впоследствие е купил от хора и
втората – западна половина на имота и че и около двете половини е изградил
масивна стена.
Така
депозирани, показанията на свидетелите Д. и А. не противоречат на тези, снети
от свидетелите П. и Т., които съдът не е кредитирал, защото същите били роднини
на ищците и биха могли да са заинтересовани.
На първо
място следва изрично да се отбележи, че чл.172 от ГПК
предвижда Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на
посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се
намират с насрещната страна или с роднините ѝ в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са
заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, да се преценяват от
съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната
тяхна заинтересованост, а не автоматично да се изключват като доказателствен
източник, както е сторил СРС.
Вярно е
че свидетелят П. е братовчед на ищците, но показанията му не противоречат на
доказателствената съвкупност по делото,
напротив – и той, както и свидетелите на ответника, говори, че на мястото има
ограда около двата парцела, охранява се и там не може да се влезе. Що се касае
до показанията на свидетелката Т., за
която е прието, че е леля на ищците и не могат да се кредтират показанията й
като достоверни, следва да се отбележи, че към момента на разпита тя на
практика не е в роднински отношения с ищците, защото вече не е била съпруга на
техния чичо. Тя също твърди, че през 2009г, през 2010 г. и през 2014г., имотът
все е бил ограден, защото лично е виждала оградата и знае, че имотът е бил
охраняван, чувала е куче да лае, когато е надзъртала през оградата.
Ето защо
въззивният съд намира за основателно оплакването на въззивниците, че СРС
неправило не е кредитирал показанията на свидетелите Т. и П..
Видно от
протокол за въвод във владение от 25.06.2014г. извършен от пом ЧСИ Р.А., по
и.д.№ 20147810400413 по описа на ЧСИ Д., взискателите са въведени във владение
на имота, като от него са били премахната движими вещи, собственост на длъжника
и те са премахнати от негови работници.
Това не е
първият път, в който ЧСИ е опитало да въведе взискателите в имота. По делото –
на л.23 от изпълнителното дело, е приложен протокол за въвод от 09.05.2014г, в
който ЧСИ е удостоверил изрично, че му е било попречено да извърши
изпълнителното действие, защото дворното място е заградено с масивна ограда и
достъп до него е възможен само през съседния парцел на фирма Касто, която не го
допуска.
Срещу действието
по изпълнението на ЧСИД.на 09.05.2014г . до СГС е подадена частна жалба от В.И.като
управител на С. ЕООД, в която същият твърди, че представляваното от него
дружество е собственик на процесния западен дял от парцела и действията на ЧСИД.за
въвод на взискателите в имота са неправомерни. С определение от 28.05.2014г. на
СГС по гр. д.№ 7070/14г. частната жалба е остава без разглеждане. (л.93 от
изпълнителното производство).
От
посоченото следва, че действително в периода от 10.11.2009г. до реалното
предаване на имота на взискателите – 25.06.2014г., той е бил ползван от
ответника без същият да има основание за това. Това налага единственият
правилен извод за основателност на ищцовите претенции, доколкото същите
действително са били лишени от възможността да ползват и се разпореждат с имота
си като негови собственици.
Претенциите
им като размери съдът намира да са доказани изцяло, като се вземе предвид
заключението на СТЕ, която настоящият съд кредитира и която не е била оспорена
от страните. Същото се отнася и до претенцията за дължима законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, доколкото
основателността на акцесорната претенция за лихва винаги е основана на дължимостта на главната претенция.
Предвид изложеното въззивната жалба
на ищците следва да бъде уважена, а решението на Софийският районен
съд, като неправилно следва да бъде отменено, а исковете с правно основание
чл.59 от ЗЗД- уважени.
По разноските:
При този изход на спора пред
въззивната инстанция право на разноски има въззивната страна, която претендира и
доказва реално да е сторила такива и с оглед диспозитивния характер на процеса,
следва да й бъдат присъдени въззивни разноски в общ размер на 1118 лева, от
които 750 лева за адвокатско възнаграждение и 368 лева за платена държавна
такса за въззивно обжалване.
Пред първата инстанция, с оглед изхода на спора, ответникът няма
право на разноски и решението в тази част също трябва да се отмени, а такива да
се присъдят на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищците в общия размер от
2476 лева, от които сумата от 736 лева – държавна такса и 1500 лева, адвокатски хонорар и 240 лева –
депозит за СТЕ.
Доколкото характерът на спора е граждански
с цена на иска кнад 5 000 лева, по аргумент от чл.280, ал.3, т.1 от ГПК,
решението подлежи на касационен контрол.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, IV - Д въззивен състав
Р Е
Ш И :
ОТЕМЕНЯ изцяло решение №
366893 от
21.03.2018г., постановено по гр.д.№ 60724/2014г., допълнено по реда на чл.250
от ГПК с решение № 430490 от 15.06.2018г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 163 - ти състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.59 от ЗЗД „С.С.“ ЕООД с
ЕИК: ********да заплати
на П.В.П., с ЕГН : ********** и Г.В.П.,
с ЕГН: ********** сумата от по 9 193,60 лева за всеки от тях , явяваща се
обезщетение за ползване на реална част от собствения им имот за периода от
10.11.2009г. до 25.06.2014г., а именно
западната част на имот пл.№ 196 по плана
от 1992г. на с.Герман –Врана- Лозен , гр. София, с площ от 634 кв.м.при съседи на реалната
част №№ 198, 197, 195, 199, улица.
ОСЪЖДА „С.С.“ ЕООД с ЕИК: ********да заплати на П.В.П., с ЕГН : ********** и Г.В.П., с ЕГН: **********
сумата от общо 3594 лева, съдебни разноски, от които 1118 лева сторени пред
въззивния съд и 2476 лева , сторени пред
СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280,
ал.3, т.1 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: