Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 381
гр. ВРАЦА, 07.12.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение в публично заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета
година,
в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
при участието на секретар Миглена Костадинова
като разгледа докладваното от съдията
Хальова
гр.дело N` 507 по
описа за 2016 год,за да се произнесе взе предвид:
К.И.Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** чрез адв. М.И.Й., съдебен -1, етаж 3, офис 9, тел. 0********* — пълномощник на
К.И.Н., е предявил против М.И.М., ЕГН**********,***№
З А ,иск с правно основание чл.422 ГПК, за сумата в размер на:
- 30 000 /тридесет хиляди/ евро, представляваща невърнат остатък от
получена в заем парична сума, съгласно договор за паричен заем от 06.02.2015г.
с нотариална заверка на подписите от 25.02.2015г., рег.№1121/2015г. по описа на
нотариус с район на действие РС-Враца, с рег. № 482 на Нотариалната камара,
ВЕДНО СЪС ЗАКОННА ЛИХВА върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението - 18.04.2016г. до окончателното изплащане на вземането;
- 15 000 /петнадесет хиляди/ евро, представляваща неустойка,
натрупана в периода 31.05.2015 г. до 18.04.2016 г., дължима на основание член 6
от договор за паричен заем от 06.02.2015г. с нотариална заверка на подписите от
25.02.2015г., рег. № 1121/2015г. по описа на нотариус с район на действие РС -
Враца, с рег. № 482 на Нотариалната камара;
- 1761 лева-направени в заповедното производство съдебни разноски.
В исковата молба се твърди, че
между страните е сключен договор за заем в размер на 40 000 евро, като е
подписан договор с нот. заверка на подписите на 25.02.2015 г и ответникът е получил сумата в брой на ръка при
подписване на договора. Паричния заем следвало да се върне до 31.05.2015 г, като към момента на
предявяване на иска ответникът е върнал само 10 000 евро т.е. дължал остатъка
по договора от 30 000 евро плюс уговорената в договора за заем неустойка от
15 000 евро при забава.С ИМ са
приложени:заверено копие от Договор за паричен заем от О6.02.2015г. с
нотариална заверка на подписите от 25.02.2015г., рег.№ 121/2015г. по описа на
нотариус с район на действие РС - Враца, с рег. № 482 на Нотариалната
камара,Заверено копие от Заповед Х291/12.05.2016г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, Заверено копие от
Изпълнителен лист №544/1З.05.2016г.; Разпореждане на ЧСИ - Г.Б., с рег. № 722
на КЧСИ от 16.06.2016 г. по изпълнително дело № 2016720400698; Заверено копие от съдебно съобщение с
приложено Разпореждане на РС - Несебър, ГО,
Ч.Гр. дело № 464/2016г. и бланкетно възражение на процесуалния
представител на длъжника — ответник.Направено е искане за прилагане на ч.гр.д.№
464/16 г по описа на РС-Несебър в оригинал.
В срока за отговор на исковата
молба ответникът М.И.М.,чрез адв. Р. *** е направила възражение за неподсъдност
на предявения иск пред ВрОС,което не е прието от съда/ с изложени подробни
мотиви затова с определение №39/13.01.2017 г/ и поддържа,че оспорва предявения иск както по
основание, така и по размер, излагайки
подробни аргументи. В отговора се твърди, че :
-подписания между страните договор за заем за сумата от 40 000 евро е целял да обезпечи плащането на цена по договор за покупко- продажба на МПС,
което представлявало ЛА Мерцедес МЛ 63 АМГ с рег.№ Вр****ВК, който автомобил ищецът Н. предал владението на
ответника М.М. , заедно с всички ключове и документи в момента на
сключване договорената сделка между тях
през 2014 г.
-между страните липсвало заемно правоотношение и предаване
на договорената заемна сума в писмения договор за заем от 06.02.2015 г , тъй като сумата от
40 000 евро никога не е предавана на
заемополучателя М.,въпреки клаузата в
чл.2 от договора,че заплащането на заема от 40 000 евро е извършено в брой ,
на ръка, при подписване на договора и
служи за разписка по повод предаването му.Реално предаване на тези пари не било
осъществено от ищеца на ответника, тъй като по банковата сметка на ответника не
е преминавала сума от 40 000 евро съгласно чл.3 от ЗОПБ в редакцията му от 2015
г за суми над 15 000 лв. Прави се
възражение, че договора за заем е нищожен като противоречащ на закона.
-ответника бил въведен в
заблуждение от ищеца с подписване договора за заем,уверявайки го ,че с
подписване договора реалната цена на ЛА щяла да бъде формално намалена, поради което договора за
заем бил и унищожаем, тъй като въвеждал
в заблуждение ответника.
-налице било плащане от ответника на ищеца
на част от цената на ЛА за
покупко- продажбата му в размер на 20 824,31 евро с платежно нареждане, за
което са представени писмени документи,
а през есента на 2015 г М. пътувал до
Враца да плати на Н. остатъка от цялата
сума от около 20 000 евро продажната цена на ЛА Мерцедес МЛ 63 АМГ с рег.№ Вр****ВК,
но той отказал да я получи.
-на 19.04.2016 г М. бил прекратил предварителния договор за покупко- продажба на МПС като чрез
специализиран превоз връща ЛА на ищеца Н..На 19.04.2016 на Н.
е върнат и комплект гуми и джанти за автомобила.
- ответникът с писмения отговор предявява насрещен
иск срещу ищеца за връщане на сумата от 20 824,31 евро платена без
основание или евентуално на отпаднало
основание след прекратяване договора за продажба на МПС и връщане на
автомобила във владение на ищеца.
- уговорената неустойка в
договора за заем била прекомерна, тя е
50% от размера на просрчената главница и
обогатявала физ. лице К.Н..Липсвало реално предаване пари на ответника по
договора за заем,поради което не са настъпили вреди за ищеца, а неустойката
противоречала на добрите нрави и принципа за справедливост.
-нот. заверка на договора за заем бил нищожен, поради липса
на форма , тъй като е подписан от Г.К., която е
помощник- нотариус по заместване, а титуляра нотариус Св.Б. в гр.Враца в
деня на подписването не е отсъствала, а е извършвала нот. действия в кантората
си и не са били налице предпоставките на
ЗННДейност да я заместват.
С отговора са направени
доказателствени искания:
1/ допускане до разпит като свидетел помощник- нотариус Г.К. за факта дали
в деня на подписване договора пред нея е имало реална размяна на пари по
договора за паричен заем от 06.02.2015 г.
2/Издаване на съд. удостоверение за снабдяване с друго такова от нот.
регистър на нотариус Св.Б. дали в деня
на подписване на договора за заем е
извършвала нот. действия или единствено от помощник- нотариуса?
3/ допускане до разпит свидетел С. Я.,че ищецът е отказал да получи
от М.М. остатъка от продажната цена на ЛА от 20 000
евро и е пожелал заплащане на допълнителни лихви за забава.
С отговора ответникът е представил многобройни писмени доказателства, които ВОС
е приел по делото.
По предявения с писмения отговор от
ответника насрещен иск по чл. 211
от ГПК за сумата от 20 824,31 евро,
съдът го е приел за процесуално
допустим,тъй като според т.11а от ТР №4/2013 г от 18.06.2014 г на ОСГТК на
ВКС, искът по чл.422 от ГПК, се разглежда по правилата на общия исков
процес, като приложението на разпоредбите за отклонение във връзка с предмета
на делото включващо и предявяване на насрещен иск /глава 15 на ГПК/, не е изрично изключено от законодателя.
С отговора ответникът е представил и многобройни писмени
доказателства:вносни бележки от 06.03.2015 год. и 3О.О6.2ОI5Свидетелство за
регистрация №ОО4814965 — част 1; Застрахователна полица №47О41 45401000080;
Застрахователна полица №47О41 50900000377; Застрахователна полица
№03115001119690; Застрахователна полица ВС/03/116000З58232; Сметка 201 60027675;
Ремонтни карти № 95/11.06.2015, 191/13.11.2014, 190/28.08.2014, 194/24.04.2015,
193/29.01.2015, 189/28.04.2015, удостоверение с изх.№ /07.07.2016 год.;
Товарителница ********* от 19.04.2016 год.; Кореспонденция чрез $М$, Извлечение
от ел.поща.; Постановление за частично прекратяване на наказателно производство
от 26.01.2016 год, на ОП Враца.
Съдът е разпитал като свидетел нотариус
по заместване Г. К., която през 2018 г не си спомня нито
страните по настоящето дело , нито
сделката между тях преди три години, заявявайки ,че в кантората й няма
видеокамери за да си спомни страните по сделката . По искане на ответника е
назначена спец. експертиза, като в.л. С.Р. е
прегледала пот. регистър на нотариус С.Б., при която по заместване
работи помощник нотариус Г.К.. Същата е установила,че на 25.02.2015 г титуляра
нотариус е бил в отпуск/по болест/ , има издадена заповед за заместване на помощник-нотариус по заместване Г.К.. Със
заключението е приложен болничен лист,
копие от нот. регистър и заповед за заместване от 20.02.2015 г, като е отразено
,че в деня-25.02.2015 г титуляра- нотариус Св.Бошнакова не е извършвала нот.
действия.
По делото са изискани и приложени от Обл. дирекция на МВР протоколи за разпит на ищеца /К.Н. / пред
разследващ полицай на 04.04.2016 г ,както
и протокол за разпит пред съдия от 28.01.2016 г на ответника М.М. .Приложено е и
постановление на ВОП от 26.01.2016 г за частично прекратяване на нак. производство срещу неизвестен
извършител по ДП№6/16 г във връзка с
престъпление по чл.115 вр. с чл. 18 от НК срещу ищеца К.Н. ***.
ВОС е разпитал и св. С.Х.Я. от
гр.София във връзка с личните отношения между страните по повод конфликт между
тях за ЛА "Мерцедес"- МЛ 63 АМГ с рег.№ Вр****ВК. Свидетелят установява, че есента на 2015 г е идвал
заедно с ответника в гр.Враца ,който е носел 20 000 евро, за да оправят сметките си по повод предварителен устен договор за покупко- продажба
ЛА"Мерцедес"- МЛ 63 АМГ с рег.№ Вр****ВК, предаден във владение на М.М. от К.Н., без прехвърляне на собствеността. Свидетелят става свидетел на
разговор между тях, при който К.Н. твърди, че М.М. не е
издължил навреме договорената сума за ЛА
и сега му дължи остатъка от нея ,но не
20 000 евро ,а 25 000 евро, след което
ще му прехвърли посочения ЛА. Св.Я.
установява, че в разговора К. е заявил , че ако М. не му се издължи ще се възползва
от договора между тях, а в
последствие св.Я. научава от М.М. ,че този договор е процесния договор за паричен заем от
06.02. 2015 г. за сумата от 40 000 евро.
По искане на ответника е назначена спец. компютърна
експертиза, по която в.лице е цитирало чл. 250 и 251б от
Закона за ел. съобщения, че всички съобщения вкл. SMS се пазят до 6 месеца и
след това се изтриват. По повод невъзможността за установяване авторството на изпратените SMS съдът е заличил
назначената експертиза.
С оглед гореизложеното се налагат следните
правни изводи:
1.Производството по делото е с правно осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК в глава 37 "Заповедно
производство". По този иск ищецът , след възражението на ответника, следва
в указания му от съда едномесечен срок, да заведе уст.иск и да докаже, че ответникът му
дължи посочената парична сума и неустойка в депозираното заявление по
реда на чл. 417 от ГПК.Заявлението в случая е депозирано на 18.04.2016 г пред ВРС, а в последствие делото е изпратено по подсъдност на
РС-Несебър. От приложеното ч.гр.д.№464/16 г на РС-Несебър/ в оригинал/ се
установява ,че процесния предявения
иск е в законния месечен срок и е
процесуално допустим. Ищецът е уведомен на 18.08.2018 г за постъпилото
възражение от ответника , а установителния иск е депозиран на 16.09.2018 г в
регистратурата на ВОС .
2.С отговора на исковата молба
ответникът възразява ,че по процесния
договор за заем от 06.02.2015 г не е получил реално посочените 40 000 евро в
брой, а този договор обезпечавал друг договор между него и ищеца за продажба на ЛА
"Мерцедес"- МЛ 63 АМГ с рег.№ Вр****ВК описан в отговора по чл. 131 от ГПК.В случая с
отговора се прави възражение, че договора за заем е нищожен като
противоречащ на закона ,както и че е унищожаем поради въвеждане в заблуждение ответника,че със сключване договор за заем за
40 000 евро ще се създаде привидно основание за заплащане на ЛА с реално намалена цена.
Съдът приема ,че с обстоятелствената част на писмения отговор,
въпреки не посочване правно основание от ЗЗД ,в случая е налице възражение от
ответника за нищожност на договора за заем , поради симулация/привидност/,
касаеща съотношението между привидната
сделка/ договора за заем/ и прикритата сделка/ продажбата на МПС-"Мерцедес"
МЛ 63 АМГ с рег.№ Вр****ВК , като привидната
сделка е била като обезпечение на
прикритата такава.Въпреки ,че с възражението не е посочено
конкретното правно основание за нищожност на договора, според обст. част това е
чл. 26 ал.2 изр.5 от ЗЗД привидност на договора за паричен заем. Доколкото текстът на чл. 26, ал.2, изр.5 ЗЗД
не различава относителната от абсолютната симулация, а говори за симулативни
сделки изобщо, то преимуществено в теорията и съдебната практика се приема, че явната сделка е абсолютно нищожна и не
поражда правните последици, присъщи на сделките от съответния вид, не подлежи
на заздравяване, а прикритото съглашение ( когато е налице относителна
симулация) по арг. от чл. 17, ал. 1 ЗЗД поражда действие, само ако отговаря на
изискванията за неговата действителност. От процесуално гледище в трайната съд.
практика се провежда ясна разграничителна линия между исковете за разкриване на
симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД и тези за обявяване на сделка за нищожна
поради привидност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, т.е. тези два иска имат различен
предмет- единият нищожността на явната сделка, а другият – обвързващата сила на
прикритото съглашение. При привидния договор липсва съгласие да се породят
правните му последици. Той се сключва, за да се създаде привидност за трети
лица, като страните реално не желаят възникването на правните последици на
договора и не желаят да са обвързани от него. Симулативният договор е нищожен, независимо от това, дали прикрива
някаква друга сделка или не. Има ли зад нищожния симулативен договор прикрита
сделка и каква е тя, следва да се установи с нарочен иск по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД или с иницидентен установителен иск.В случая
ответникът не е предявил такъв иск по
чл. 17 ал.1 от ЗЗД, а се домогва
да докаже, че привидната сделка е
била като обезпечение на прикритата такава- покупко- продажба на
процесния ЛА. Успешното доказване на привидността, абсолютна или относителна
симулация на договора се извършва успешно с писмен документ - обратно писмо, в
който е посочено, че съгласието за сключване на договора не е истинско, а е
привидно. В случаите, когато обратния документ е нарочен, а не случаен, когато
е съставен да служи като доказателство, когато разкрива съдържанието на един
прикрит договор и когато съдържа волеизявленията на всички страни по прикрития
договор и разкрива действителната им воля по сделката, то тогава обратното
писмо служи за пълно разкриване на симулацията.
В теорията е прието,че привидни са договорите, при които страните
нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на
страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици
на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на
страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения по сключеното
съглашение симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Ако страните имат воля да бъдат обвързани
по различен начин, съгласно чл. 17, ал.
1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за
неговата валидност.
В настоящия случая договора за заем
е сделка, която служи за обезпечение на договор за продажба на ЛА т.е. тя е
привидна дотолкова, доколкото обезпечава
настъпването на крайния резултат по
прикритата сделка, а именно договор за продажба на ЛА и заплащане
продажната цена на ЛА. Това е видно и от действията на ответника,
който според погасителния план в
привидната сделка е заплатил на ищеца част от продажната цена на ЛА в размер
над 20 000 евро по прикритата сделка.
3. В настоящия казус ответникът М.М.
възразява ,че изразеното в договора за заем негово съгласие за получаване в
брой 40 000 евро и връщането им в посочения срок, е привидно. Тежестта на доказване
възражението за привидност на
договора за заем, е за ответника. Процесуалният
закон забранява опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен
документ да става със свидетелски показания -чл.164,ал.1,т.6 от ГПК, т.е.
твърденията за симулация на волеизявлението трябва да се доказват с документ.
Отклонение от този принцип е въведено с правилото на чл.165,ал.2,изр.1 от ГПК ,което
допуска страната да доказва симулацията със свидетели, когато по делото има
начало на писмено доказателство. Касае се за документ, изходящ от другата
страна и правещ вероятно основателен доводът за наличие на привидност, т.е.
документ, който не разкрива сам по себе си симулацията (не съдържа признание за
нея), но от текстът му може да се съди,
че е възможно страните по сделката да не са желали настъпването на последиците
й и да са направили волеизявленията привидно. По делото М.М. не представя "контра
писмо" или писмен документ за
доказване привидността на договора за паричен
заем, но по делото е приложен протокол
за разпит на ищеца К.Н. ***. 2016 г пред разследващ полицай/ държавен орган/,
пред който той заявява ,че М.М. му дължи 25-27 000 евро, но не вярва за
такава сума да посегне на живота му. Вярно е ,че в този протокол за разпит Н. не е посочил на какво основание М. му дължи
тези пари , но от приложеното постановление от 26.01.2016 г на ВрОП по същото ДП
І6/16г на РУ-Враца ,в мотивите е отразено ,че по данни на брата на
ищеца, Н. имал проблем с М.М. във връзка с договорни отношения по повод
покупко- продажба на ЛА
"Мерцедес" МЛ 63 АМГ с рег.№ Вр****ВК
за сумата от 37 000 евро,чиято цена не била изплатена към 01.2016 г от М.М. на К.Н. и
между тях е възникнал скандал.
За разкриването на прикритата сделка между страните съдът дава вяра на
показанията на св. Я.,без родство и
заинтересованост по делото,изследвайки конкретните обективни данни, съпоставени
по между им и с оглед твърденията на страните,
относно намеренията им по симулативната сделка /договора за заем/. Тъй
като установяването на субективен факт, какъвто е отношението на страните към
конкретен правен резултат е сложно и се извършва чрез проверка на конкретни
обективни данни, съдът е длъжен подробно да разгледа и провери събраните по
делото доказателства, включително и косвените такива. Трайна е практиката на
ВКС, че определени обстоятелства могат да бъдат доказвани и чрез косвени
доказателства, за да се създаде
сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени
факти, наистина се е осъществил.
Освен тези косвени данни съдът приема ,че показанията на св. Я. посочен от
ответника по делото, са допустими и също
правят вероятно твърдението на ответника
,че неговото съгласие по договора за заем е привидно и то е
послужило като обезпечение на прикритата
сделка-договор за продажба на процесния ЛА "Мерцедес".От показанията на св. Я.
се установява, че към края на 2015 г
ответникът е бил заплатил на ищеца 20
000 евро и оставали още 20 000 евро , които носел на ръка при срещата си с Н. ***. Свидетелят
установява ,че ищецът е заявил ,че му дължи
не 20 000 , 25 000 евро, поради закъснението по изплащане на ЛА, тъй
като имали уговорка за срок за плащане. Тази сума е съвсем близка с посочената в изявлението на К.Н.,че М.М. му
дължи пари, в протокол за разпит пред разследващ полицай Б. на 04.04.2016 г, по повод досъдебно
производство за покушение срещу него- ищеца.От друга страна косвените данни от ВОПрокуратура в мотивите
към постановлението от 26.01.2016 г също правят вероятно твърдението ,че
прикритата сделка за продажба на ЛА"Мерцедес" МЛ 63 АМГ с
рег.№ Вр****ВК е обезпечена с привидния договор за паричен заем от 40 000 евро при продажна цена около 37 000евро.
4. По делото са безспорни представените вносни бележки от
ответника, че на 06.03.2015 г е внесъл
на основание договора за заем от
06.02.2015 г по сметка на К.Н. 29 385
лв или около 15 000 евро и на 30.06.2015 г още 5 800 евро. Освен това големия талон и другите документи на
процесната ЛА "Мерцедес" са
били у М.М., който на 20.04.2015 г му
прави застраховка"Авто каско" в Бургас и застраховка "
гражданска отговорност " от същата дата до 17.01.2017 г.От
приложените ремонтни карти е видно, че
ответникът е поддържал ЛА още от края на
2014 г, от когато го е получил във владение от ищеца.
Въпреки ,че проц. представител на ищеца
в с.з. от 19.04.2018 г, твърди,
че дори и да е имало планирана покупко- продажба на посочения ЛА ,тя не се е
осъществила, това твърдение не опровергава сключения между страните устен
договор за продажба на ЛА, който от събраните гласни и косвени писмени такива е бил
обезпечен с привидния договор за паричен заем .
От събраните показания от св.Я.
както и косвените данни от постановлението на ВрОПрокуратура поради скандал
между страните , покупко- продажбата на ЛА"Мерцедес" МЛ 63 АМГ с
рег.№ Вр****ВК , не е осъществена , а от приложеното удостоверение изх.№1/07.07.2016 г от
"Драгневи-2003 ООД със седалище гр.Велики Преслав се установява ,че М.М. е
предал на 17.04.2016 г на фирмата
ЛА"Мерцедес" МЛ63 АМГ с рег.№
Вр **** ВК с поръчка да бъде извозен до
гр.Враца, Източна промишлена зона, транспортна база на "Спътник
96"ЕООД и е доставен там на
17.04.2016 г .След служебна справка
в търг. регистър е видно ,че ЛА е извозен до фирмата на ищеца
"Спътник 96"ЕООД,чиито едноличен собственик е той, където е оставен автомобила.
5.По делото са представени
разпечатки на текстови съобщения /SMS/ от мобилния телефон на М. М., които
проц. представител на ищеца Кр.Н., в съдебно заседание на 19.04.2018 г е
оспорил,че не са изпращани от телефона
на ищеца до ответника, но с уговорката
,че не го твърди категорично. Съдът
приема ,че тези текс. съобщения с дата 18.04.2016 г са изходящи от телефона на ответника, тъй като по
ЗЕДЕП/Закона за електронните документи и електронен подпис/ данни за
идентифициране на потребителите могат да се
разкриват само във връзка с националната сигурност, по искане на
Министерството на отбрана, МВР и Държавна агенция "Съобщения" (чл. 40
от този закон). Налице е невъзможността
гражданският съд да търси информация от чий телефон са изпратените SMS , авторството им и до кого са изпратени, тъй като
делото не е свързано с национална сигурност , поради което съдът приема,че единствено
титулярът на моб. телефон /ответника/ би могъл да ги предостави по
делото.Затова съдът е заличил и назначената по този повод спец. компютърна
експертиза. От тези текст. съобщения се установява ,че сключения
устен договор за продажба на ЛА "мерцедес" -е бил едностранно
прекратен от ответника и процесния ЛА е
щял да бъде върнат на ищеца, което де факто е станало на 17.04.2016 г/виж т.4/ и този факт е доказан.
6.С оглед гореизложеното съдът
приема ,че договора за паричен заем между страните е нищожен , тъй като
противоречи на закона поради привидност, поради факта ,че с него е обезпечена
друга сделка- договор за продажба на МПС"Мерцедес"- МЛ 63 АМГ с рег.№
Вр****ВК . Съдът не следва да се произнася
за прикритата сделка, тъй като няма предявен установителен иск от ответника по чл. 17 ал.1 от ЗЗД, а освен
това договора за продажба на МПС е бил едностранно прекратен от страна на
ответника с връщане на ЛА на ищеца.
От писмените доказателства по делото се установява ,че ответникът е
превел по банков път на ищеца 20 824 ,31 евро
като вноска по договора за заем, но поради нищожността на договора за
заем като привиден и едностранното прекратяване на договора за продажба на МПС, тези пари са платени от М. на Н. на отпаднало
основание. Затова К.Н. следва да бъде
осъден да върне тази сума на ответника М.М..
При този изход на делото
разноските остават така както са направени от страните. Ответникът не е
претендирал никакви разноски по делото пред ВОС и тъй като
е освободен изцяло от внасяне на д.т. по насрещния иск в размер на
1629,15 лв, при този изход на
делото на осн.чл.78 ал.6 от ГПК д.т.
следва да бъде заплатена от К.И.Н. по
сметка ВОС.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за паричен заем от 06.02.2015 г между К.И.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***
и
М.И.М., ЕГН**********,*** А , с нот.
заверка на подписите от 25.02.2015 г от Г.К.-помощник нотариус по заместване на
Св.Б. нотариус рег.№482 на НК ,като привиден.
ОСЪЖДА
К.И.Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** да заплати на М.И.М.,
ЕГН**********,*** А , по предявения насрещен иск сумата от 20 824,31/двадесет хиляди осемстотин двадесет и четири хиляди и 0,31 / евро на отпаднало
основание.
ОСЪЖДА К.И.Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** да заплати по сметка ВОС сумата от 1629,15/хиляда шестстотин двадесет и девет и 0,15/ лева д.т. върху уважения насрещен иск от М.И.М..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски Апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщението до
страните.
Окръжен съдия: