№ 51
гр. Велико Търново, 10.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, десети състав, в публично заседание на десети
февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:
Ивелина Янева
при секретаря В.Г. като
разгледа докладваното от съдията И. Янева
адм.дело N 790 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2020
год., за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по чл.145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на ЕООД „МБАЛ Св.Иван Рилски – Горна Оряховица” с
адрес на управление гр.Горна Оряховица, ул.”Отец Паисий” № 72 срещу Заповед за налагане на санкция № РД-09-1172 / 10.12.2020г. на
Директора на РЗОК – Велико Търново в частите по т.1, т.2, т.6 и т.7. В
жалбата се твърди, че заповедта е издадена в нарушение на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Изложени са
подробни съображения за липсата на нарушения по т.1 и т.2 поради наличие на резултатите
от хистологичните изследвания към документацията. По т.6 и т.7 се твърди липса
на законово изискване за прилагане към медицинската документация на епикриза за
претърпян мозъчен инсулт при еднократно лечение на пациента, каквито са
процесните. Моли се за отмяна на атакувания административен акт и присъждане на
сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна Директора на РЗОК Велико Търново изразява
становище за неоснователност на жалбата с подробни съображения за липсата на
съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на заповедта и
наличието на нарушения на клиничните пътеки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на
интерес от обжалване, поради което е допустима.
Предмет на обжалване е Заповед за налагане на санкция №
РД-09-1172 / 10.12.2020г. на Директора на РЗОК – Велико Търново в частите по
т.1, т.2, т.6 и т.7.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.168 от АПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Между ЕООД „МБАЛ Св.Иван Рилски –
Горна Оряховица” и Националната здравноосигурителна каса е сключен Договор №
040459 / 24.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и
извършване на амбулаторни процедури с НЗОК, включително и клинични пътеки 138, 169
и 262. Със Заповед № РД-09-1043 / 20.10.2020г. на контролни органи към РЗОК
Велико Търново е възложено извършване проверка на болничното заведение за
отчетената дейност през месец август 2020г. За проверката е съставен
Констативен протокол № 218 / 27.10.2020г. с вписани следните констатации:
Т.1 В болничното заведение в
периода 27.07 – 10.08.2020г. е хоспитализирана Т.Ч.по клинична пътека № 138
„Оперативно лечение на заболявания в областта на ушите, носа и гърлото със
среден обем на сложност” и история на заболяването 5128 / 2020г. Съгласно
оперативен протокол и епикриза е взет материал от лимфен възел на шията и е
изпратен за хистологична верификация. В история на заболяването липсва приложен
резултат от взетия материал за хистологично изследване. Прието е наличието на
нарушение на чл.295, т.14 от Националния рамков договор за медицински дейности
2020-2022г. - при взет материал за хистологично изследване в медицинската
документация се прилага резултатът / с положени име и подпис на лекаря,
осъществил изследването/ с посочена диагноза от патоанатомичния журнал.
Т.2 В болничното заведение в
периода 03.08 – 10.08.2020г. е хоспитализирана Н.К.по клинична пътека № 138
„Оперативно лечение на заболявания в областта на ушите, носа и гърлото със
среден обем на сложност” и история на заболяването 5278 / 2020г. Съгласно
оперативен протокол и епикриза е взет материал от лимфен възел на шията и е
изпратен за хистологична верификация. В история на заболяването липсва приложен
резултат от взетия материал за хистологично изследване. Прието е наличието на
нарушение на чл.295, т.14 от Националния рамков договор за медицински дейности
2020-2022г. - при взет материал за хистологично изследване в медицинската
документация се прилага резултатът / с положени име и подпис на лекаря,
осъществил изследването/ с посочена диагноза от патоанатомичния журнал.
Т.6 В периода 31.07 –
07.08.2020г. е хоспитализиран Сашо Тодоранов по клинична пътека 262 „Физикална
терапия и рехабилитация на болести на централната нервна система” с история на
заболяването № 5220 / 2020г. Окончателната диагноза по МКБ 10 е 169.3
„Последици от мозъчен инфаркт”. В епикризата е вписано „Касае се за пациент,
преживял мозъчен инфаркт на 13.08 т.г. със засягане на леви крайници...Лекуван
стационарно и с физиотерапия. След контролен преглед при невролог е насочен за
провеждане на рехабилитация в ОФРМ”. В историята на заболяването липсва
приложена епикриза, доказваща инцидента. Прието е наличието на нарушение на
чл.292, т.6”а” и чл.390, ал.1 от Националния рамков договор за медицински
дейности 2020-2022г.
Т.7 В периода 18.08 –
25.08.2020г. е хоспитализирана К.М.по клинична пътека 262 „Физикална терапия и
рехабилитация на болести на централната нервна система” с история на
заболяването № 5664 / 2020г. Окончателната диагноза по МКБ 10 е 169.3
„Последици от мозъчен инфаркт”. В епикризата е вписано „Касае се за пациентка,
преживяла мозъчен инфаркт на 05.06 т.г. със засягане на леви крайници. След
диагностично уточнение и лечение в неврологично отделение е провела курс на
ранна рехабилитация в ОФРМ. Поради персистиране и засилване на слабостта в леви
крайници, особено в ръката се насочва за провеждане на етапна рехабилитация в
ОФРМ”. В историята на заболяването липсва приложена епикриза, доказваща
инцидента. Прието е наличието на нарушение на чл.292, т.6, б.”а” и чл.390, ал.1
от Националния рамков договор за медицински дейности 2020-2022г.
Констативният протокол е връчен
на представляващия дружеството. Въз основа на извършената тематична проверка е
издаден Протокол за неоснователно получени суми, с който се иска възстановяване
на заплатени суми само по три случая.
Срещу констатациите на
проверяващите не е подавано възражение от лечебното заведение и с оспорената
частично заповед от директора на РЗОК Велико Търново са наложени имуществени
санкции.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от
компетентен орган, в предвидената форма и при
спазване на процесуално правните норми за издаването му.
Изводите
на административния орган за наличието на нарушение на чл.295, т.14 от
Националния рамков договор за медицински дейности 2020-2022г. са в противоречие
с доказателствата по делото. В представените по делото и приети без оспорване
от страните писмени доказателства са налични история на заболяването № 5128 /
2020г. и № 5278 / 2020г. И в двете медицински документации са налице „Резултат
от Хистологично изследване” с диагноза, дата и име и подпис на лекар.
Следователно е налице изпълнение на изискването на Националния рамков договор
за медицински дейности за попълване на медицинската документация с резултатите
от проведените изследвания и липсва нарушение на чл.295, т.14 от същия. В
писмената защита на процесуалния представител на ответника се навеждат
твърдения за нарушения на чл.293, ал.3 от Националния рамков договор за
медицински дейности 2020-2022г., а именно, че в епикризата не е вписан
резултата от хистологичното изследване. Подобно нарушение не е описано в нито
един от документите в административната преписка. И в констативния протокол и в
заповедта за налагане на санкция неизпълнението на нормативно установени
задължения е описано като липса на резултат от хистолтгичен анализ в историята
на заболяването и е квалифицирано като нарушение на чл.295, т.14 от Националния
рамков договор за медицински дейности 2020-2022г. Недопустимо е в съдебното
производство да се изменя фактическото и правно основание за издаване на
административния акт, в конкретния случай фактическото и правно основание за
налагане на имуществена санкция. За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че и това нарушение не се установява от материалите по делото – и в
двете епикризи в истории на заболяването № 5128 / 2020г. и № 5278 / 2020г.
резултатът от хистологичното изследване е вписан с посочване на поставената
диагноза „тумор на Вартин”.
По
отношение на наложената имуществена санкция по т.2 в разпоредителната част на
заповедта е вписно като правно основание чл.293, ал.3, т.14 и чл.295, т.14 от
Националния рамков договор за медицински дейности 2020-2022г. Разпоредбата на
чл.239, ал.3 от Националния рамков договор за медицински дейности 2020-2022г.
съдържа изискванията към епикризата, като т.14 предвижда извадка от оперативния
протокол. В констативния протокол и мотивите на заповедта за налагане на санкция
липсват данни за съдържанието на епикризата на пациента Василка Кирилова,
поради което в тази част е налице противоречие между мотивите и диспозитива на
заповедта. При преглед на приложената към история на пациента епикриза е видно,
че същата съдържа извадка от оперативен протокол, поради което и липсва
нарушение на чл.293, ал.3, т.14 от Националния рамков договор за медицински
дейности 2020-2022г.
По отношение на твърдяните нарушения
на чл.292, т.6, б.”а” и чл.390, ал.1 от Националния рамков договор за
медицински дейности 2020-2022г. по точки 6 и 7 от оспорената заповед, съдът
намира, че твърденията на административния орган са в противоречие с
доказателствата по делото. Видно от представените истори на заболяването № 5220
/ 2020г. и № 5664 / 2020г. между изискуемата
медицинска документация са налице епикризи за претърпян мозъчен инфаркт. Следва
да бъде отбелязано, че съгласно посочения по-горе текст на чл.295 от
Националния рамков договор за медицински дейности 2020-2022г., определящ
необходимата документация при хоспитализация, липсва изискване за приобщаване
към историята на заболяването предхождащи хоспитализацията документи –
експертизи, изследвания и др. Следователно липсва законоустановено задължение
за прилагане в историята на заболяването на предходна епикриза. Описаните факти
– неприлагане на предходна епикриза – не кореспондират с твърдяното нарушение.
Съгласно чл.292, т.6, б.”а” от Националния рамков договор за медицински
дейности 2020-2022г. клиничните
пътеки се състоят от задължителни за изпълнение от лечебните заведения основни компоненти, един от които е индикации за хоспитализация, включващи задължително
обективни критерии за заболяването, диагностично доказани и аргументиращи
необходимостта от хоспитализация. Не е ясно как този общ законов текст е нарушен в
конкретния случай. Не е установено от органа какви са разписаните по клинична
пътека 262 индикации за хоспитализация, какви са действията на служители на
жалбоподателя и кои обективни критерии не са изпълнени. След като в направление
за хоспитализация от лекар специалист е направена преценка за необходимостта от
провеждане именно на лечение по клинична пътека 262, то са налице диагностично
доказани обективни критерии за необходимостта от лечение. Именно в този смисъл
е и текста на клинична пътека 262. В частта „Индикации за хоспитализация”, в
точка 1.3 е посочено - физикална терапия и рехабилитация на пациенти със заболявания на нервната система, при които не е налице достъчен
терапевтичен ефект от провежданата рехабилитация в извънболничата помощ по преценка на лекаря специалист,
провеждащ амбулаторното
диспансерно наблюдение на пациента и/или рехабилитацията.
Следователно с представените направления за хоспитализация е изпълнено
условието на клинична пътека 262 за основание за хоспитализация на пациентите и
липсва нарушение на чл.292, т.6, б.”а” от Националния
рамков договор за медицински дейности 2020-2022г.
Посочената като нарушена разпоредба
на чл.390, ал.1 от Националния рамков договор за медицински дейности
2020-2022г. не съдържа правило за поведение, поради което и не може да бъде
нарушена. Тя определя правомощията на ответника за възстановяване на платени
дейности, поради което не може да бъде състав на нарушение от изпълнител на
медицинска дейност.
Предвид
изложените съображения, съдът намира оспорената заповед за издадена в нарушение
на материалния закон, поради което следва да бъде отменена.
Предвид изхода на спора и разпоредбата на
чл.143, ал.1 АПК,
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено за направените разноски за държавна такса в размер
на 50лв. Съгласно разпоредбата
на чл. 143, ал.1 от АПК при отмяна на административния
акт държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Следователно разноски за процесуално
представителство се дължат единствено при представляване от адвокат, но не и
при представляване от юрисконсулт, какъвто е настоящия случай,
поради което и искането за присъждане на юрисконсутско възнаграждение следва да
бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкция № РД-09-1172 / 10.12.2020г. на
Директора на РЗОК – Велико Търново в частите по т.1, т.2, т.6 и т.7.
ОСЪЖДА
Районна
здравноосигурителна каса Велико Търново да заплати на ЕООД „МБАЛ Св.Иван Рилски – Горна Оряховица” с
адрес на управление гр.Горна Оряховица, ул.”Отец Паисий” № 72 сумата в размер на 50лв. / петдесет лева/,
представляващи направените в производството разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ЕООД „МБАЛ Св.Иван Рилски – Горна Оряховица” с адрес на
управление гр.Горна Оряховица, ул.”Отец Паисий” № 72 за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: