Р Е
Ш Е Н И Е
№156/8.10.2020г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На тридесети
септември
2020 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В.Драганов
Административно дело № 151 по описа на 2020 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
жалба на Н.Г.Ж.,
ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, против Решение № 2153-28-33 от 16.06.2020
г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й с вх.№ 1012-28-83/24.03.2020г. против Разпореждане №
О-28-000-00-01372019 от 27.02.2020г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ
гр.Ямбол, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за отглеждане на
малко дете по чл. 54 от КСО.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалните и процесуални
норми и се прави искане същото да бъде отменено със законните
последици от това.
В съдебно
заседание оспорващата, редовно призована, се явява лично и с адв. И. Д. от АК-Ямбол,
която поддържа жалбата и направеното искане и претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът
по делото своевременно и редовно призован, изпраща процесуален представител ст.
юрисконсулт А. С., която оспорва жалбата и моли за постановяване на решение, с което същата да бъде
отхвърлена с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Допълнително представя подробни писмени бележки.
След цялостна преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ЯАС приема за установена
следната фактическа обстановка:
На
16.03.2020 г., видно от приложеното известие за доставяне № PS 8600 00R9АN S, на жалбоподателката Ж. било връчено Разпореждане № О-28-000-00-01372019 от
27.02.2020г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ гр.Ямбол, с което на осн. чл. 40, ал.3 от КСО и чл. 47, ал.1 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/
на същата е отказано отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко
дете по чл. 54 от КСО. Разпореждането е издадено във връзка с постъпило в ТП на
НОИ гр.Ямбол приложение с вх. №
Р14-28-000-00-**********/15.5.2019г. от осигурителя Община Тунджа, с което е
представена молба-декларация за изплащане
на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст.
В мотивите към разпореждането е
посочено следното: „ На осн. чл. 48а от КСО осигурените лица
за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност
и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж
като осигурени за този риск. Вие не отговаряте на горните изисквания, поради
което следва да Ви бъде отказано
изплащане на парично обезщетение. Имате
заличени данни за осигурителен стаж в Регистъра на осигурените лица от
предходен осигурител.“
С Жалба вх. № 1012-28-83 от 24.03.2020
г. Н.Ж. е оспорила по административен ред Разпореждане № О-28-000-00-01372019 от 27.02.2020г. на
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ гр.Ямбол, като е поискала отмяната му като
незаконосъобразно, позовавайки се на добросъвестност при получаване на
паричните обезщетения. Горестоящият административен
орган се произнесъл по така подадената жалба с Решение № 2153-28-33 от 16.06.2020 г., като приел същата за
допустима, но по същество – за неоснователна, по подробно изложени в акта
съображения. Директорът на ТП на НОИ гр.Ямбол оставил без уважение жалбата на Ж.,
като приел, че в случая с оглед данните по чл. 5, ал.4, т.1 от КСО към момента
на подаване на искането, същата е била осигурена за риска „Общо заболяване и
майчинство“ за 10 месеца, т.е. по малко
от необходимите 12 месеца. Този извод е обоснован с обстоятелството, че Ж.
реално не е полагала труд по възникналото трудово правоотношение между нея и
предходния осигурител „***“ ООД, поради което няма качеството на осигурено
лице. Обстоятелството за липса на реално положен труд за „***“ ООД адм. орган е
мотивирал с позоваване на декларираното от управителите на дружеството в
Декларация № 1130-28-179#1 от 27.06.2019 г. по описа на ТП на НОИ-Ямбол, че от
датата на регистрация, в същото с трудов
договор са били назначени само три лица, а останалите 97 лица сред които е и Н.Г.Ж., не са постъпвали реално на
работа и не са получавали трудови възнаграждения. В случая, видно от Констативен протокол №
КП-5-28-00589191 от 05.07.2019 г., в хода на извършена в периода 27.06.2019 г.
- 05.07.2019 г. проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на
осигурителя „***“ ООД с ЕИК *********, със седалище: гр. Ямбол, ул. „***“ 28, е
констатирано следното: основната икономическа дейност на дружеството е
производство и търговия със селскостопанска продукция; съдружници
са Й.Г.Й. и Т. Й.Г. (с размер на дяловото участие в съотношение 50% на 50 %),
като начинът на управление е заедно и поотделно; от Справка „Актуално състояние
на всички трудови договори, вписани от осигурител“ е установено, че „***“ ООД е
бил в трудови правоотношения със 100 лица, със 75 от които – за кратък период
от време (по няколко месеца). В тази връзка от осигурителя е изискано
представяне на документи с оглед установяване на осигурителни права и
упражняване на трудова дейност от лицата. На 27.06.2019 г. от двамата
собственици на дружеството е подписана декларация, в която, в качеството си на
управители, декларират, както следва: „от датата на регистрация на дружеството
– 07.03.2011 г., до настоящия момент са назначени само лицата Д.Я.Д., С. Г. И.
и Р.Й.Т. (с посочени ЕГН); всички останали лица, които са назначени във фирмата
ни, не ги познаваме, не сме подписвали трудови договори с тях и не са
упражнявали трудова дейност при нас“. Поради това на осигурителя са връчени задължителни предписания № ЗД-1-28-00589169/05.07.2019г. за заличаване на
подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за 97
лица, сред които е оспорващата/ № 93 от предписанията/.
Въз основа на неизпълнението на издаденото задължително предписание №
ЗД-1-28-00589169/05.07.2019г. за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО за лицето Н.Ж. е подадено заявление № 1019-28-184/31.07.2019 г.
заедно с придружително писмо №
1019-28-184#l/31.07.2019г. до НАП офис Ямбол за заличаване на данните по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 05.12.2016г. до 21.04. 2019г., съгласно чл. 3,
ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда
за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица.
Решение № 2153-28-33 от 16.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр.Ямбол, е получено лично от оспорващата с известие за доставяне на 21.06.2020г., а
жалбата до съда е подадена, чрез адм. орган с вх. №
2103-28-11/26.06.2020г.
По делото
е представена и съответно приета цялата адм. преписка
по издаване на Решение № 2153-28-33 от 16.06.2020
г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт
гр.Ямбол и
Разпореждане № О-28-000-00-01372019 от 27.02.2020г. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП
на НОИ гр.Ямбол. С оглед
изясняване на обективната истина, по реда на чл. 176 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, са изискани обяснения от оспорващата за
относими по делото обстоятелства, като на основание
чл. 176, ал. 2 от ГПК, съдът е съобщил въпросите, на които следва да бъде даден
отговор, а именно: с
кого и кога е сключила представения по делото Трудов договор № 86 от 05.12.2016
г.?; кога и при какви обстоятелства е оформена трудовата й книжка със
съответните подписи и печати и от кого?; подробно да опише конкретното мястото
и естеството на извършената работа в „***“ ООД, за какъв период от време е
ставало това и от кого е била възложена извършената работа. В качеството на свидетел по делото е разпитан и един от управителите на „***“
ООД - Й.Г.Й., който с показанията си установява относими
към повдигнатия правен спор обстоятелства.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна
и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което е допустима. Разгледана по същество
жалбата се преценя като неоснователна по
следните съображения:
В съответствие с
разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. чл. 142 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към
момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се
ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като установяването на нови
факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания. За да е законосъобразен един административен
акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за
валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма,
при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от
посочените изисквания за законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Решение № 2153-28-33 от 16.06.2020
г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт
гр.Ямбол, с
което е оставена без уважение жалбата на
Н.Г.Ж. с вх.№ 1012-28-83/24.03.2020г.
против Разпореждане № О-28-000-00-01372019 от 27.02.2020г. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП
на НОИ гр.Ямбол, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за
отглеждане на малко дете по чл. 54 от КСО.
Оспореното
решение е издадено от Директора на ТП на НОИ–Ямбол, с оглед на което съдът
намира, че то е постановено от компетентен орган по смисъла на чл. 117 от КСО, в предвидена от закона форма, с посочване
както на фактическите, така и на правните основания послужили за издаването му.
Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя,
време и място орган.
Настоящият
съдебен състав счита също, че решението – предмет на жалбата е издадено при
спазване на административно производствените правила, в съответствие с материално правните разпоредби и с целта на
закона предвид следното:
Видно от разпоредбата на чл. 48а от КСО, осигурените лица за общо заболяване и
майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо
трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за
този риск. Съгласно чл. 52а от КСО осигурените лица за общо заболяване и
майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на дете до
навършване на 2-годишната му възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като
осигурени за този риск.
Легално определение на понятието „осигурено
лице“ се съдържа в § 1, т. 3 от ДР на КСО, където е предвидено, че „осигурено
лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски, съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. Осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й.
В
конкретния случай оспорващата е имала сключен трудов договор с „***“ ООД, който
към момента на получаване на паричните обезщетения по чл. 48а не е бил прекратен. Съгласно трайната практика
на ВАС на РБ обаче, наличието на трудово правоотношение не е достатъчно, за да
възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на
обезщетение. От съдържанието на цитираното по-горе определение за осигурено
лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се
счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО. Идентичност между
трудовото/служебното и осигурителното правоотношение не съществува. Наличието на
трудово или служебно правоотношение в повечето случаи води до възникване и на
осигурително правоотношение, но това не е достатъчно - изискването на
законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла
на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно лицето да
има валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова
дейност въз основа на това правоотношение. Изключенията от това правило са
регламентирани в изречение второ на т. 3 от § 1 от ДР на КСО, съобразно която
осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и
през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5, който текст
предвижда следното: за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски,
се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; на
платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за
бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст; на
неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година; времето, през
което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват
за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и
майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност,
бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при
осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на временна
неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали
право на парично обезщетение.
Посочените в съставения Констативен протокол № КП-5-28-00589191
от 05.07.2019 г. факти и обстоятелства, послужили като основание за издаване на
оспореното решение, се потвърждават изцяло от дадените от Й.Г.Й. показания, в
качеството му на свидетел при разпита му в проведеното на 30.09.2020 г. открито
съдебно заседание по делото. Свидетелят сочи, че дружеството, в което участва в
съдружие със сина си Т. Й.Г., е с наименование „***“ ООД; същото е учредено
през 2011 г. със седалище в гр. Ямбол, но офис на фирмата в града няма, тъй
като се обработва земя в с. ***; предметът на дейност е единствено земеделие;
за периода от учредяването през 2011 г. до 2019 г. счетоводството на фирмата е
осъществявано от Й.Д., чийто офис се намира в гр. Ямбол, ул. „***“, ***, и
където са предавани съответните документи, свързани с дейността на дружеството.
Свидетелят е категоричен, че не познава оспорващата и че в деня на съдебното
заседание я вижда за първи път; потвърждава автентичността на собственоръчно
подписаната и приета като доказателство по делото декларация, като при
предоставянето й от съда категорично заявява, че именно това е декларацията,
която са подписали пред органите на НОИ заедно със своя син. При запитване от
съда, свидетелят изрично заявява, че подписът, положен за работодател върху
Трудов договор № 86 от 05.12.2016 г., сключен между „***“ ООД, представлявано
от Й.Г.Й. и Н.Г.Ж. не е негов. Свидетелят отрича да е полагал своя подпис и
върху поставения правоъгълен печат в трудовата книжка на оспорващата Ж. на
страницата, на която на последната е оформен трудов стаж от 05.12.2016 г. до
22.04.2019 г.
Същевременно, в дадените по реда на чл. 176 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК обяснения, оспорващата
изрично сочи, че процесният трудов договор й е предоставен от Й.Д. в офис на ул. „*** 16, етаж 5, подпечатан и с
положен подпис за работодател. Ж. сочи, че е работила в този офис около 20 дни, като изпълнявала
задачи по архивиране на документи поставени от Д., след което поради проблеми с
бременност се стигнало до издаване на
болнични листове. Свидетелката сочи също, че трудовата си книжка е получила оформена и подпечатана от Й.Д.,
като е категорична, че не познава свидетеля Й.Г.Й..
При
тази установеност, дори и да се приеме, че реално е полаган труд от оспорващата
Ж., то се налага извод, че доколкото същата е работила, е извършвала дейност в
полза на физическото лице Й.Д., но е била назначена като работеща в „***“ ООД с
цел да ползва правата на осигурено лице.
Изложеното до тук недвусмислено
сочи, че изводът на административния орган досежно
липсата на осъществявана от страна на Н.Ж. трудова дейност по силата на
сключения и впоследствие прекратен трудов договор, е напълно обоснован.
Доказателствата по делото сочат, че оспорващата не е полагала фактически труд
за процесния осигурителен период, поради което към
датата на подаване на
искането за отпускане на парично обезщетение
за отглеждане на малко дете, е била осигурена за риска
„общо заболяване и майчинство“ само за
10 месеца, поради което правилно е отказано отпускане на исканото обезщетение.
Както бе посочено по горе, съгласно чл. 52а от КСО осигурените
лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за
отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, ако имат 12 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск.
С оглед изложеното, съдът намира, че
оспореното решение на Директора на ТП на НОИ–Ямбол и потвърденото с него
разпореждане са издадени от
компетентни органи, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Подадената жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и на основание чл.
143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл.
78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, Я А С, трети
административен състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.Ж. против Решение № 2153-28-33 от 16.06.2020 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт
гр.Ямбол, с
което е оставена без уважение жалбата й
с вх.№ 1012-28-83/24.03.2020г. против
Разпореждане №О-28-000-00-01372019 от 27.02.2020г. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП
на НОИ гр.Ямбол.
ОСЪЖДА Н.Г.Ж., ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО
ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр. ЯМБОЛ сумата от 100 (сто) лева, съставляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн.
чл. 119 от КСО във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „е“ от КСО.
СЪДИЯ: /п/ не се чете