РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Тутракан, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четвърти май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20213430100572 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на „Е. м.“
ЕООД с ЕИК *** срещу Р. Д. Я. с ЕГН **********.
Касае се за установителен иск по реда на чл. 422 ГПК във връзка с
издадената по ч.гр.д.№ 420/2021 на ТнРС Заповед № 232/07.09.2021 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в размер на 3000 лева,
срещу която в срок е постъпило възражение по чл. 414 ГПК.
Ищецът „Е. м.“ ЕООД твърди, че на 27.04.2009 г. е сключен Договор
за ползване на пакет „Бизнес Партньорство“ за корпоративни клиенти на ОББ
АД между „Обединена Българска Банка” АД, в качеството на кредитор и ЗП
Р. Д. Я. с ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, по силата на
който Кредиторът е предоставил на Клиента пакет от услуги, описани в
раздел I „Предмет на договора“. С договора и съгласно приложение № 1 и
приложение № 2 на Клиента е отпуснат кредит под формата на овърдрафт по
разплащателна сметка в размер на 3000 лева. Кредитът е отпуснат за
оборотни нужди. Ищецът твърди, че кредитополучателят не е обслужвал
кредита регулярно съгласно условията на договора и допълнителните
споразумение и приложения към него, поради което е налице неизпълнение
на поетото задължение за връщане на заемната сума.
За материалната си легитимация кредиторът ищец се позовава на
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2018 г.
между „Обединена Българска Банка” АД, с ЕИК *** (в качеството на
1
универсален правоприемник на СИБАНК ЕАД) и „Е. М.” ЕООД, по силата на
който задължението на Р. Д. Я. с ЕГН ********** е изкупено от „Е. М.”
ЕООД.
Ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за
установено, че Р. Д. Я. дължи на „Е. м.” ЕООД - гр. София сумата от 3000
лева – непогасена главница по гореописания договор, посочена в заповедта за
изпълнение по частно гр. дело № 420/2021г. по описа на Районен съд гр.
Тутракан, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано
от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът Р.Я., чрез процесуален представител, оспорва иска.
Оспорва изцяло изложената в исковата молба фактическа обстановка. Счита,
че не дължи на ищеца претендираните в заповедното и исковото
производство суми. Оспорва да е подписвал с „ОББ” АД Договор за ползване
на пакет „Бизнес партньорство” за корпоративни клиенти на „ОББ” АД на
дата 27.04.2009 г. Предполага, че подписът на последна страница на
представеното заверено копие от документа е негов, но страница № 1, 2, 3 и 4
от документа не носят подписа му. Моли на основание чл. 183, ал. 1 от ГПК
съдът да задължи ищеца да представи оригинала на въпросното писмено
доказателствено средство. Оспорва при подписване на какъвто и да било
договор с „ОББ” АД да са му били предоставени Общи условия на „ОББ” АД
за дебитни и кредитни карти. Оспорва да му е била предадена кредитна карта.
Оспорва да му е била предоставена сумата от 3000 лева – както от ищеца, така
и от „ОББ” АД. Оспорва, че „след преустановяване на плащанията по
договора за кредит” „е останало непогасено задължение за 3000 лева –
главница. Дори да се приеме, че има възникнали през 2009 г. договорни
отношения между него и „ОББ” АД, ответникът твърди, че е погасил
частично задължението си, а за неплатената част от главницата и лихвите
вземането на „ОББ” АД спрямо него е погасено по давност. Оспорва
вземането на „ОББ” АД спрямо него да е било надлежно цедирано на „Е. М.”
ЕООД. Оспорва представеното заверено копие на Договор за прехвърляне на
парични вземания от 31.01.2018г. в гр. София. Моли на основание чл. 183, ал.
1 от ГПК съдът да задължи ищеца да представи оригинал на това писмено
доказателствено средство, ведно с всички приложения към него. Оспорва
договора за цесия и представеното Приложение № 1 към него и моли
съда да задължи ищеца да представи същите в оригинал, в тяхната
цялост, а не отделни, произволно подбрани страници. Настоява, че дори да
е имало валидно сключен между него и „ОББ” АД договор, то същият е бил
прекратен автоматично още през 2009 г. и поради това – дори да е
съществувало вземане на „ОББ” АД спрямо него, то същото е погасено но
давност – с изтичане на 5-годишен срок за главницата и 3-годишен срок - за
лихвите, като начален момент следва да се приеме датата на прекратяване на
сключения с банката договор. Твърдя, че „ОББ” АД е обявила кредитът за
предсрочно изискуем на 02.06.2010 г., ето защо най-късно от посочената дата
следва да се приложи институтът на погасителната давност за вземането на
„ОББ” АД спрямо него.
2
Преценявайки твърденията на страните, техните искания и събраните по
делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 430, ал. 1 от
Търговския закон във връзка с чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Същият е неоснователен.
Съгласно чл. 430, ал. 3 ТЗ договорът за банков кредит се сключва в
писмена форма. На ищеца беше указано още с определението по чл. 140 ГПК
да представи всички писмени доказателствени средства, носещи подписа на
ответника, в оригинал. В деня преди откритото съдебно заседание –
03.05.2022, същите са били изпратени по пощата, но в деня на съдебното
заседание – 04.05.2022, още не са били пристигнали в съда и затова с
протоколно определение съдът изключи от доказателствения материал
преписите на договора и всички останали доказателствени средства, носещи
подписа на ответника. На следващия ден – 05.05.2022, оригиналите постъпват
в деловодството на РС Тутракан. Срещу протоколното определение на съда е
постъпила жалба до Силистренския окръжен съд, която е недопустима, тъй
като е насочена срещу необжалваем съдебен акт. В нея е направено искане,
което и сам Тутраканският районен съд би могъл да удовлетвори, а именно да
отмени определението си, с което е даден ход на устните състезания, и да
продължи съдопроизводствените действия с приемане на оригиналите на
писмените доказателства. Това обаче не е необходимо, тъй като причината да
се отхвърли искът е друга.
Дори да се допусне, че процесният договор за банков кредит, сключен
на 27.04.2009 между „Обединена българска банка“ АД и Р. Я., включително с
последващите анекси, е валиден и вземането по него за главницата от 3000
лева е възникнало в полза на кредитодателя, респективно възникнало е
задължението на ответника да върне тази сума, съдът не приема, че вземането
е цедирано на ищеца. С Определение № 111/22.03.2022 не бе уважено
искането на ответната страна да се задължи ищецът да представи в оригинал
както рамковия договор за цесия, така и цялото приложение № 1 към него, в
което са индивидуализирани цедираните вземания. Не се изтъкваше разумна
причина, и такава според съда липсва, да се представят оригиналите, след
като тези документи не носят подписа на ответника. Като основателно беше
преценено искането да се задължи ищецът да представи цялото Приложение
№ 1 към договора за цесия (като заверен препис). Това е така, защото не е
ясно, след като се представят извадки от документа – отделни страници, дали
тази, на която се намира процесното вземане, има връзка с титулната страница
и с последната, на която са подписите на цедента и цесионера, или се касае за
страница, която няма нищо общо с документа в неговата цялост. Ищцовата
страна не изпълни указанието да представи заверен препис на цялото
Приложение 1 към договора за цесия, обяснявайки в молба вх.№
1720/04.05.2022, че документът е с около 800 страници и съдържа лични
данни. Доводът е неоснователен. Съдът и процесуалните представители на
страните имат достъп ежедневно до множество лични данни на лица, които
попадат в кориците на делата, без да са страни по тях, но това не води до
задължение за участниците в процеса, които са задължени да представят
3
даден документ, да заличават съдържащите се в него лични данни на третите
лица. Колкото до физическия обем на документа, ако страната е имала
някакви притеснения с него, същата е разполагала с възможност да го
представи по реда на чл. 183, ал. 2 ГПК – като електронен образ, заверен с
квалифициран електронен подпис, с какъвто процесуалният представител на
ответника разполага.
Поради неизпълнение на горното указание, трите страници извадки от
Приложение № 1 към рамковия договор за цесия, бяха изключени от
доказателствения материал по делото. Липсват доказателства за това, че
процесното вземане е било цедирано на ищеца, и затова съдът приема, че по
отношение на „Е. м.“ ЕООД не е налице активна материалноправна
легитимация. Искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Независимо от горните мотиви, съдът намира, че дори страницата, на
която ищецът твърди, че е индивидуализирано процесното вземане, не
доказва връзката между него и договора за кредит и анексите към него. В
страницата от Приложение 1 към договора за цесия е посочено, че датата на
договора за кредит е 02.06.2009 и главницата е 3000 лева. Нито един от
представените от ищеца документи за дълга не носи тази дата. Договорът,
който е представен по делото, е от 27.04.2009 г. Допълнителното
споразумение № 1 е от дата 01.06.2009 г. и касае главница 1000 лева.
Допълнителното споразумение № 2 е от 30.06.2009 и в неговото Приложение
№ 1 вече се споменава сумата 3000 лева. При това разминаване в дати и суми
настоящият съдебен състав на Тутраканския районен съд не би уважил иска
дори ако всички неприети писмени доказателствени средства бяха надлежно
приети по делото, защото изводът отново би бил същият. Липсват
доказателства вземането на „ОББ“ АД по кредита, за който се представят
документи, именно то да е цедирано на ищеца.
Като насочена срещу необжалваем акт на съда, жалбата с вх.№
1857/12.05.2022 е недопустима и следва да се върне. Защитата на страната
срещу визираните в нея процесуални нарушения е чрез обжалване на
настоящото решение.
В полза на ответника следва да се присъдят разноските, които е
направил за адвокатска защита в размер на 440 лева.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Е. м.“ ЕООД с ЕИК *** против Р. Д. Я. с ЕГН
********** за установяване на вземането в размер на 3000 лева (три хиляди
лева), ведно със законната лихва от 12.07.2021, за което по ч.гр.д.№ 420/2021
на Районен съд Тутракан е издадена Заповед № 232/07.09.2021 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, представляващо главница по Договор
от 27.04.2009 г. за ползване на пакет „Бизнес партньорство“ за корпоративни
клиенти на ОББ АД, Допълнително споразумение № 1 от 01.06.2009 и
4
Допълнително споразумение № 2 от 30.06.2009 г.
ВРЪЩА на ищеца жалбата с вх.№ 1857/12.05.2022 г., насочена срещу
протоколните определения на съда от 04.05.2022 г.
ОСЪЖДА „Е. м.“ ЕООД с ЕИК *** да плати 440 лева (четиристотин и
четиридесет лева) на Р. Д. Я. с ЕГН ********** за сторените разноски по гр.д.
№ 572/2021 на ТнРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5