П Р И С Ъ Д А

 

№ ……………………

гр. С., 16.12.2016 г.

 

 

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в отрито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав :

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ

                                         СЪДЕБНИ  ЗАСЕДАТЕЛИ : 1. С.М.

                                                                                         2. Й.Т.

 

            при секретаря Е.Г. и в присъствието на прокурора Любомир Русев, като разгледа НОХД  № 944/2016 г. и въз основа на закона и доказателствата по делото,

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМАTА Х.А.Д., родена на *** ***, българка, български гражданин, омъжена, неосъждана, с висше образование, пенсионер, живуща ***, ЕГН **********, ЗА ВИНОВНА в това, че на 23.07.2015 г. около 07.40 ч., в гр. С., по пътното платно на ул. „*****”, в посока на движение от ул. „Орехова гора” към ул. „Бяла черква”, в района на кръстовището с бул. „П. Ю. Т.”, на пешеходна пътека „М 8.2” от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата (ППЗдВП), обозначена с пътна маркировка и регулирана със светофарна уредба, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Ситроен”, модел “Ц4 Пикасо”, с ДК  № *****, нарушила правилата за движението по пътищата, а именно чл. 116 от ЗДвП („Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците”) и чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП („Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар, водачът на пътно превозно средство е длъжен, след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека“), като не пропуснала пресичащия по прилежащата пешеходна пътека, отляво на дясно, спрямо посоката и на движение, пешеходец и по непредпазливост причинила смъртта на Т. И.К., ЕГН **********, настъпила на 31.07.2015 г., която смърт е в пряка и непрекъсната причинно - следствена връзка с причинените му травматични увреждания, в резултат на настъпилото на 23.07.2015 г. пътно транспортно произшествие, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „б”, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „б”, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и определя наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

            На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание от две години „лишаване от свобода“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

            На основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 49, ал. 2 от НК, НАЛАГА на Х.А.Д. наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

            На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА Х.А.Д. да заплати разноските по делото в размер на 1 144.88 (хиляда сто четиридесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки) лева, от които 704.88 (седемстотин и четири лева и осемдесет и осем стотинки) лева в полза на държавата, а 440 (четиристотин и четиридесет) лева – в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд, както и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК – по 5 (пет) лева държавна такса за издаване на всеки един брой изпълнителен лист, по сметка на Софийски градски съд.

 

            ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и/или протестиране в петнадесет дневен срок от днес, пред Апелативен съд - С..

 

 

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : …………………………..

 

 

                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1. ……………………….

 

                                                                                               2. ……………………….

 

 

 

 

 

 

 

 

Мотиви към присъда по НОХД  № 944/2016 г. на СГС – НО, 20-ти състав

 

            Софийска градска прокуратура (СГП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 11321/2015 г. по описа на „РТП“ - СДВР, пр. пр. № 27198/2015 г. по описа на СРП срещу Х.А.Д. за това, че на 23.07.2015 г.1 около 07.40 часа, в гр. С., по пътното платно на ул. „*****“, в посока на движение  от ул. „О.Г.“ към ул. „Бяла Черква“, в района на кръстовището с бул. „П.Ю.Т.“, на пешеходна пътека „М 8.2“ от от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата (ППЗДвП), обозначена с пътна маркировка и регулирана със светофарна уредба, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „Ситроен“, модел „Ц4 Пикасо“, с рег.  № *****, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл. 116 от ЗДвП („Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците”) и чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП („Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар, водачът на пътно превозно средство е длъжен, след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека“), като не пропуснала пресичащия по прилежащата пешеходна пътека, отляво на дясно, спрямо посоката и на движение, пешеходец и по непредпазливост причинила смъртта на Т. И.К., ЕГН **********, настъпила на 31.07.2015 г., която смърт е в пряка и непрекъсната причинно - следствена връзка с причинените му травматични увреждания, в резултат на настъпилото на 23.07.2015 г. пътно транспортно произшествие, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „б”, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

            С разпореждането на съдията – докладчик от 01.03.2016 г., по чл. 252 от НПК, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, по реда на глава двадесета и седма от НПК.

            На наследниците на починалото лице своевременно е съобщено за образуването на съдебното производство, датата на съдебното заседание и възможността да се конституират като частни обвинители и/или да предявяват граждански иск. Наследниците И.И.К., И.Т.К. и М.Т.К. са направили искане за конституирането им като частни обвинители, като не са предявили гражданска претенция. С оглед на изрично направеното искане и поради обстоятелството, че то е депозирано своевременно и отговаря на изискванията на чл. 76 от НПК, на основание чл. 271, ал. 6, вр. чл. 76 от НПК, съдът ги конституира като частни обвинители. Същите се представляват от упълномощения им повереник – адв. В.О., САК.

            Подсъдимото лице се защитава от упълномощен защитник – адв. В.К., САК.

            В хода на съдебното следствие, подс. Д. даде пред съда обяснения, в които подробно излага обстоятелства по фактическата обстановка и изразява съжаление за случилото си, без да взима отношение по въпроса за вината.

            В съдебното заседание, прокурорът поддържа обвинението, така както е формулирано с обвинителния акт.  Твърди, че от събраните по делото доказателства се доказва по несъмнен и категоричен начин авторството и вината на подсъдимата. Държавният обвинител излага становище за наличие на съпричиняване от страна на пешеходеца, който не се е съобразил с предписанието на чл. 113, т. 3 от ЗДвП и е предприел пресичане на платното за движение на червен забранителен сигнал. Предлага наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, като бъде определен изпитателен срок в размер от 5 години.

            Повереникът на частните обвинители излага позицията, че въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства по един безспорен и несъмнен начин се доказва, че подс. Х.Д. е осъществила престъплението, за което ѝ е повдигнато обвинение. Отрича твърденията на свид. Р.Т., че починалият е предприел пресичане на пътното платно на червен забранителен сигнал, тъй като този свидетел от мястото, на което се е намирал, не би могъл да вижда едновременно светлинните полета на светофарната уредба и светофарния сигнал на подсъдимата, каквито твърдения е навел в съдебно заседание. На следващо място, повереникът извършва анализ на обясненията на подсъдимата, като достига до извода, че е абсолютно нелогично да е навлязла в кръстовището на зелен разрешителен сигнал, тъй като от разстояние около 65 метра е гледала светофарната уредба, която е светела зелено и със скоростта, с която се е движела е сигурно, че светофара е променил сигнала в нейната посока за движение. Посочва още, че се доказва категорично, че скоростта, с която се подсъдимата е управлявала лекия автомобил, е много по-висока от твърдяната от нея, с оглед на което ударът е бил предотвратим, тъй като с колкото по-ниска скорост се е движела тя, толкова е било по-лесно да възприеме пешеходеца. Адв. О. изразява несъгласие с доводите на представителя на СГП, че подсъдимата се е обадила на телефонен номер за спешни повиквания „112”, тъй като такива доказателства не са налице, а напротив - една от свидетелките се е обадила на посочения телефон. На следващо място, повереникът намира механизмът на пътно - транспортното произшествие за напълно изяснен, като преценява неоснователни доводите, че пострадалият е допринесъл по някакъв начин за настъпването му. Желае признаването на подс. Д. за виновна и налагането и на справедливо наказание, като да бъде ефективно такова, над установения минимум.

            Частният обвинител (ЧО) И.К. се присъединява към думите на повереника си – адв. О., САК. Излага, че не подсъдимата, а друго лице е позвънило на телефонния номер за спешни повиквания „112”, както и че последната е знаела за съществуването на пешеходна пътека на мястото на инцидента. Счита, че пострадалият е предприел пресичане на платното за движение на зелен разрешителен сигнал. В заключение, заявява, че желае налагането на ефективно наказание на подсъдимата.

            Защитата на подсъдимата набляга на изразеното съжаление от нейна страна за случилото се. Анализира събраните по делото доказателства и по-конкретно гласните доказателствени източници, като достига до извод, че пострадалият е слязъл на пътното платно и е предприел действия по пресичане на забранителен за него светлинен сигнал на светофарната уредба. Оспорва приетия от вещото лице Т. механизъм на удар на пешеходеца, като счита, че същият е настъпил след пешеходната пътека, при предприета маневра „ляв завой“. Посочва още, че пешеходецът не е пресичал върху пешеходната пътека, а по диагонал, поради което подзащитната му не е имала възможност да го забележи и възприеме. В заключение, моли съдът да възприеме, че е налице случайно деяние и да оправдае подсъдимата.

            В правото си на лична защита, подс. Д. заявява, че се е движела с изрядна кола, с изрядни документи, на зелен светофар, със скорост под разрешената. Изразява съжаление за случилото се, но счита, че просто не е могла да направи нищо.

            В правото си на последна дума, подсъдимото лице моли за справедлива присъда.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи на доказване, съобразявайки доводите и възраженията на страните, обсъдени и преценени при спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 от НПК, намира за установено следното :

 

            От фактическа страна :

 

            На 23.07.2015 г., около 07.40 часа, в гр. С., Т. К. вървял към автобусната спирка, находяща се в близост до кръстовището на ул. „*****“ и бул. „П. Ю. Т.“, движейки се в посока към бул. „Г.Д.”. В района на кръстовището на ул. „*****” с бул. „П. Ю. Т.”, пътната настилка била суха, съставена от дребнозърнест асфалт, без неравности, наклон, дупки и посипаности. Пътят в този участък бил прав. Кръстовището било регулирано със светофарна уредба, като за пешеходците били монтирани отделни секции на уредбата. В зоната на ул. „*****“, преди кръстовището с бул. „П. Ю. Т.“, се намирала пешеходна пътека „М 8.2“, съгласно означението ѝ по ППЗдВП (Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата), обозначена с пътна маркировка и регулирана със светофарна уредба. Когато достигнал началото на пешеходната пътека, намираща се на ул. „*****”, Т. К., без да се огледа, предприел пресичане на пътното платно по обособената пешеходна пътека на червен забранителен сигнал на светофарната уредба за него.

            По същото време, подс. Х.Д. управлявала лек автомобил, марка „Ситроен“, модел „Ц4 Пикасо“, с ДК  № *****, движейки се по ул. „*****”, в лявата пътна лента, с посока на движение от ул. „О.Г.“ към ул. „Бяла черква“. Пътят, по който се движела подс. Д., бил с широчина единадесет метра, предназначен за двупосочно движение, като във всяка посока имало по две пътни ленти. Подсъдимата управлявала автомобила си със скорост от порядъка на 20 - 25 км/ч. Съгласно чл. 116 от ЗДвП (Закона за движение по пътищата), „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…“, а съгласно чл. 120, ал. 1, т. 2 от същия нормативен акт - „Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар…, водачът на пътното превозно средство е длъжен :... след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването – да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека“. Подс. Д. не съобразила своето поведение със задълженията си, произтичащи от горецитираните норми на ЗДвП, като не пропуснала пешеходеца Т. К., който се движел по това време по прилежащата пешеходна пътека, отляво на дясно спрямо посоката ѝ на движение. Приближавайки към кръстовището, на което в този момент светофара за нея светел в зелен разрешителен сигнал, достигнала пресичащия от ляво на дясно по посоката ѝ на движение по пешеходната пътека Т. К., вследствие на което настъпил удар между управлявания от подсъдимата лек автомобил и пешеходеца. Автомобилът на подсъдимото лице, странично, лявата си страна, в зоната на преден ляв калник и ляво странично огледало за обратно виждане, ударил пешеходеца от дясната му страна, който в момента на удара е бил в движение с посока към автомобила. Вследствие на удара, пешеходеца бил изваден от равновесие, ротиран около оста си и отхвърлен напред и в ляво на автомобила, след което настъпило падане върху пътя и тялото му се установило в зоната на пешеходната пътека, по която се движел преди това.

            Вследствие на удара, Т. К. получил гръдна травма, изразяваща се в контузия на гръдния кош в ляво странично и отзад, с оформен травматичен джоб, счупване на леви ребра от 4-то до 12-то, по няколко линии отзад и странично, с разкъсване на пристенна плевра хемоторакс и контузия на бял дроб, счупване на десните ребра от 6-то до 10 то задно външно без разместване, контузия на сърцето, масивни плеврални излази и травма на опорно - двигателния апарат, изразяваща се в счупване на лява лопатка, масивни кръвонасядания и контузия на лява раменница и на ляво бедро, охлузване в областта на левия лакътен израстък, контузия на задно вътрешните повърхности на средните трети на дясна раменница и предраменница, характерно дъговидно охлузване външно странично, на ляво коляно, контузия с кръвонасядане по вътрешната повърхност на ляво коляно на ниво на колянната ямка и подобно увреждане по вътрешния глезен и гръбната повърхност на дясно ходило, охлузване с надигната кафеникава коричка по предната повърхност на дясно подбедреница, над проекцията на тибиалния ръб в средна трета. Посочените тежки травми довели до непреодолими  дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, които довели до настъпването на смъртта на Т. И.К. на 31.07.2015 г.

            Контактният удар между автомобила, управляван от подсъдимата и пресичащият на пешеходната пътека Т. К. е настъпил около шест метра вдясно от левия бордюр по посока на движението на автомобила и по дължина на платното за движение, в зоната на обособената пешеходна пътека на ул. „*****“, преди кръстовището с бул. „П. Ю. Т.“.

            Подс. Х.А.Д. е родена на *** ***, българка, български гражданин, омъжена, с висше образование, пенсионер, живуща ***, ЕГН **********.

            Същата е неосъждана и е правоспособен водач на МПС, притежаваща свидетелство за управление  № *********, категория „B“, валидно до 01.06.2020 г.

 

            По доказателствата

 

            Така изложената фактическа обстановка се установи по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, закрепени в гласните, писмени и веществени доказателствени средства, писмените и вещественото доказателства, както и способи на доказване - експертизи, а именно : показанията на свидетелите И.К. (л. 35/гръб – л. 37/гръб от съдебното производство), С.Н. – Д. (л. 55 – л. 58, включително и приобщените от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК), Р.Т. (л. 58/гръб – л. 60/гръб от съдебното производство), И.К. (л. 61 – л. 62 от съдебното производство), М.К. (л. 62 от съдебното производство), П.Ч. (л. 108 – л. 110/гръб от съдебното производство), П.Й., (л. 109/гръб – л. 110 от съдебното производство), М. Г. (л.    110/гръб – л. 111 от съдебното производство), В.К. (л. 160 от съдебното производство) и В.В. (л. 161 от съдебното производство), обясненията на подс. Х.А.Д. (л. 162 – л. 166 от съдебното производство) ; писмени доказателствени средства и писмени доказателства – справка от МЗ – ЦСМП (л. 100 от съдебното производство), заедно със заверени електрофотографски (ксерографски) копия на отчетни картони и фиш за спешна медицинска помощ (л. 100а – л. 101 от съдебното производство), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на преписка по щета  № 150300021871 по описа на ЗД „Б.И.“ АД (л. 176 – л. 181 от съдебно производство), констативен протокол  № 607 (л. 5 от досъдебното производство), протокол за оглед на местопроизшествие (л. 9 – л. 10 от досъдебното производство), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на удостоверение за наследници (л. 46 от досъдебното производство), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на акт за смърт (л. 47 от досъдебното производство), справка за съдимост на подс. Х.Д. (л. 13 от съдебното производство) ; веществени доказателствени средства – снимки, възпроизвеждащи дигиталното съдържание на приобщено към материалите по делото веществено доказателство - дигитален носител – компактдиск, с надпис „MAXELL CD-R compact disc recordable” (л. 186 – л. 199 от съдебното производство), скица към протокол за оглед на местопроизшествие (л. 11 от досъдебното производство), снимки (фотоалбум) към протокол за оглед на местопроизшествие (л. 12 – л. 13 от досъдебното производство) ; веществено доказателство – дигитален носител – компактдиск, с надпис на лицевата си страна „MAXELL CD-R compact disc recordable” (л. 185 от съдебното производство) ; способи за доказване – заключения на съдебномедицинска експертиза на труп  № Т – 57/2015 г. (л. 19 – л. 25 от досъдебното производство), заключението на изготвената комплексна медицинска и автотехническа експертиза (КМАТЕ) (л. 34 – 43 от досъдебното производство).

            В посочената доказателствена съвкупност не фигурират писмени доказателства, гласни, писмени и веществени доказателствени средства и способи за доказване, които да не са относими към предмета на доказване по наказателното производство.

            Съдът не се ползва при изграждането на фактическите си изводи от гласното доказателствено средство – показанията на св. К.И., тъй като спрямо него са налице отрицателните процесуални предпоставки за разпита му като свидетел, визирани в чл. 118, ал. 2 от НПК, а именно същият е извършил действие по разследването – оглед на местопроизшествие (л. 108 от съдебното производство).

            Изложената по-горе, приета за установена фактическа обстановка, по съществото си съответства с описаната в обвинителния акт, най-вече досежно инкриминираните с обвинителния акт факти. Не са възведени нови съставомерни такива, които да съставляват съществено изменение на обвинението. Направените от съда конкретизации по никакъв начин не засягат съставомерните за съответните инкриминирани деяния, приети за доказани фактически твърдения на прокуратурата.

            Събраните и проверени в хода на съдебното производство доказателства, изводими от посочените по-горе гласни, писмени и веществени доказателствени средства и писмени и веществено доказателства, включително и приобщените по предвидения за това процесуален ред от досъдебната фаза на процеса, както и способи на доказване - експертизи, подкрепят безспорно изложената фактическа обстановка.

            Съдът намира, че всички гласни, писмени и веществени доказателствени средства (снимки и скица), веществено доказателство и писмени доказателства и способи на доказване (съдебномедицинска и комплексна медицинска и автотехническа експертизи) по делото са еднопосочни и в пълнота изясняват фактическата обстановка по делото. Същите са взаимоподкрепящи се и безпротиворечиви в пресъздаването на обстоятелствата от значение за предмета на доказване в настоящото наказателно производство. Не са налице основания за игнорирането им, тъй като те кореспондират както едно с друго, така и всяко едно, отнесено към останалите събрани по делото доказателствени източници. Въз основа на тях се установяват с категоричност фактите свързани с времето, мястото и механизма на осъществяване на инкриминираното деяние. Не се установиха съществени противоречия в тази насока, както и такива, които не биха могли да се обяснят с индивидуалните възможности за възприемане, запаметяване и възпроизвеждане на всеки един от свидетелите, специално за гласните доказателствени средства.

            В основата на фактическите си изводи съдът положи, като главен доказателствен източник в това производство, показанията на св. Р.Т., както и заключенията на съдебномедицинската експертиза и комплексната медицинска и автотехническа експертизи, вещественото доказателство - дигитален носител – компактдиск, съдържащ снимки, направени непосредствено след пътно - транспортното произшествие, преди управлявания от подсъдимата лек автомобил да бъде изместен, както и веществените доказателствени средства – снимки, възпроизвеждащи съдържанието на дигиталния носител – компактдиск.

            По делото са налице две групи фактически обстоятелства, относими към предмета на доказване по настоящото наказателно производство. Първите от тях са безспорни не само за съда, а и за страните, и се установяват на практика еднопосочно и безпротиворечиво от всички събрани и проверени по делото доказателствени източници – гласни - свидетелски показания и обяснения на подсъдимия, както и писмени – писмени доказателствени средства и писмени доказателства, а също и способ за доказване – съдебно - медицинска експертиза. Тях съдът обособява условно като първа група. Другите, върху които по същество се концентрира спора между страните, които са оспорвани и непризнати от защитата и от подсъдимото лице, се извличат и установяват чрез внимателна преценка и изследване на всеки един от горепосочените доказателствени източници и прецизното му съпоставяне с останалите.

            Към условно обозначена като първа група фактически обстоятелства, които са безспорно доказани за съда и страните и същевременно значими за целите на настоящия наказателен процес, съдът отнася времето и мястото (не в конкретиката на пътното платно, а изобщо) на инкриминираното деяние, правоспособността на водач на моторно - превозно средство на подс. Д., посоката ѝ на движение с управляваното от нея моторно- превозно средство, характеристиките на пътното платно, нараняванията на Т. К., причинени от процесното пътно - транспортно произшествие, последвалия летален изход и конкретните медицински причини за него.

            Във втората условно формирана група фактически обстоятелства, по които има спор, най-съществените са две - къде точно на пътя е реализирано пътно - транспортното произшествие, дали на пешеходната пътека или извън нея и на какъв светлинен сигнал е пресичал пешеходецът Т. К..

            Въз основа на писменото доказателствено средство - констативен протокол № К – 607, безспорно се установи, че към инкриминираната дата подс. Д. е била правоспособен водач на моторно - превозно средство, притежаваща свидетелство за управление  № *********, категория „B“, валидно до 01.06.2020 г.

            Също по категоричен и несъмнен начин се установи датата, часът и мястото на процесното пътно - транспортно произшествие. В този смисъл показанията на разпитаните свидетели са напълно еднопосочни, а от съставените писмени доказателствени средства – горепосочения констативен протокол за пътно - транспортно произшествие и протокол за оглед на местопроизшествие, е видно, че същото е настъпило на 23.07.2015 г., около 07.40 часа, в района на ул. „*****“, малко преди кръстовището с бул. „П. Ю. Т.“.

            Отново по безспорен начин се доказа, че лекият автомобил, управляван от подсъдимата, се е движел по пътното платно на ул. „*****“, в лявата пътна лента, с посока на движение от ул. „О.Г.“ към ул. „Бяла черква“. По делото няма спор, че в района на местопроизшествието пътното платно е с широчина единадесет метра, предназначено е за двупосочно движение, като във всяка посока има по две пътни ленти. Безспорно е по делото, също така, че пътната настилка в участъка на инцидента е била суха, съставена от дребнозърнест асфалт, без неравности, наклон, дупки и посипаности, както и че е представлява прав участък от пътя. Въз основа на свидетелските показания се установява, че времето било ясно, имало добра видимост.

            С оглед позоваването на свидетелските показания, съдът намира за необходимо да уточни, че при изграждане на фактическите си изводи по делото се довери на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели. Като цяло, те са еднопосочни и безпротиворечиви, пресъздаващи обстоятелства от значение за предмета на доказване в настоящото наказателно производство. Не са налице основания за некредитирането им, с изключение на отделни части в показанията на двама свидетели, които обаче не влияят върху общия извод за достоверността и обективността им и изрично ще бъдат обсъдени по-долу, тъй като цялостно те кореспондират както помежду си, така и с останалите събрани и приложени по делото доказателствени източници. Въз основа на тях категорично се установяват фактите, свързани с времето, мястото и механизма на осъществяване на инкриминираното деяние, като не се установиха съществени противоречия в тази насока.

            Както вече бе посочено по-горе, в основата на фактическите си изводи съдът постави от гласните доказателствени средства показанията на св. Р.Т.. Това съдебният състав не стори произволно, а съобразявайки обстоятелството, че този свидетел е единственият очевидец на инкриминираното деяние, както и отчитайки пълната кореспонденция на показанията му с писмените доказателствени средства, писмени доказателства, заключенията на извършените по делото експертизи и веществените доказателствени средства, в частите на тези доказателствени източници, относими към изнасяните от свидетеля обстоятелства. Показанията на св. Т. се отличават с логичност, яснота, пълна запазеност на спомена, подробност и висока информативност за съществените за изхода на настоящия процес обстоятелства. Съдът оцени същите като обективни, добросъвестни и безпристрастно дадени, поради липсата на каквито и да е доказателства по делото, дори индиция за такива, че свидетелят се познава, още по-малко, че има отношения, с която и да е от страните по наказателното производство. Това обуславя незаинтересованост на свидетеля от изхода на делото, респективно обективност на депозираните свидетелски показания. От значение за доказателствената оценка на съда на показанията на св. Т. бе и обстоятелството, че в тях не се идентифицира никакво надграждане, в полза на обвинителната или оправдателната теза.

            Въз основа на свидетелстването на св. Т. пред съда, се установи безспорно, че пострадалият е ходил бавно, с наведена глава, гледайки към земята. Друго важно обстоятелство, което се установява категорично е, че когато започнал да пресича ул. „*****“, починалият Т. К. нито спрял, нито се огледал, преди да слезе от тротоара на пътното платно, а просто продължил своя ход напред. Съдът се довери на така изнесените обстоятелства в тази насока от св. Т., тъй като същият лично и непосредствено е възприел събитията покрай произшествието. Също така, свидетелят е бил позициониран по начин, който му е позволил да възприеме ясно както светлинните сигнали на трите светофарни уредби - на двете пешеходни пътеки и тези за движението на автомобилите, така и пострадалото лице, което е било точно срещу него. В подкрепа на изнесеното от св. Т. се явяват показанията и на св. И.К., който в съдебно заседание подробно описва физическото състояние, в което се намирал баща му Т. К., а именно, че последният е имал двигателни проблеми, с оглед на които се движел много бавно.

            Един от съществените спорни въпроси по делото е на какъв сигнал пешеходецът Т. К. е започнал пресичането на пътното платно. За настоящият съд е безспорно, че пешеходецът е навлязъл в пешеходната пътека на насрещното платно за движение на червен сигнал, с оглед показанията на очевидеца Р.Т.. При разпита си същият изнася, че преди сблъсъка на управлявания от подсъдимата лек автомобил с възрастния пешеходец, ляв завой са направили още два - три автомобила, които са се движели преди този на подсъдимата. Косвено, фактът относно пресичането на Т. К. в момента на сблъсъка на червен сигнал, се потвърждава и от показанията на св. Н. - Д., която не е наблюдавала конкретно светлинната сигнализация на пешеходния светофар, но сочи за липсата на автомобили към момента, в който е пресичала платното на улицата, за да отиде на мястото на инцидента.

            Съдът приема без съмнение, че пешеходецът Т. К. не само е бил на червен за него светофар в частта на пешеходната пътека, намираща се в насрещното платно за движение, но е и започнал пресичането на червен сигнал на светофара за него и на зелен за автомобилите, завиващи наляво, по бул. „П. Ю. Т.“. Това се установява безусловно отново най-вече от показанията на единствения свидетел - очевидец - Р.Т.. В хода на разпита си пред съда, той на няколко пъти заявява, че е абсолютно сигурен, че възрастният пешеходец е стъпил на пешеходната пътека на червен сигнал за него. Настоящия съдебен състав се съмнява в достоверността на изнесеното от св. Т., тъй като той изключително детайлно, последователно и безпротиворечиво възпроизвежда непосредствено възприетото от него и изрично пояснява, че от мястото, където се е намирал, е имал пряка видимост към светофарната уредба за пешеходците. С изложеното напълно кореспондира и установения маниер на движение на Т. К., а именно пешеходния му ход с наведена глава. Както вече бе посочено, св. Т. е категоричен, че когато пешеходецът достигнал пътното платно на улицата, не се спрял, не се огледал, а просто продължил напред. В същата насока е и твърдението на св. Т., което не е опровергана от нито един друг доказателствен източник, че два - три автомобила преди този на подсъдимата, са се движели преди пешеходецът да слезе на пътното платно, докато все още се е намирал на тротоара.

            От показанията на св. Т. се установява и другото съществено за настоящия процес фактическо обстоятелство, по което има спор, а именно, че самият удар между пострадалия и автомобила, управляван от подсъдимата, е станал на обособената пешеходна пътека.

            Съдът се довери на казаното от посоченото лице, отново заради фактическата му позиция на очевидец на случилото се и липсата на каквито и да е доказателства в обратна на твърдяното от него в тази насока, а напротив, наличие на такива, които го подкрепят. Св. Т. лично е възприел движението на пешеходеца Т. К. по пътното платно и е категоричен, че същият се е движел по пешеходната пътека. В подкрепа на така изтъкнатото от свидетеля се явяват и приобщените в хода на съдебното следствие веществени доказателствени средства, представляващи снимки от мястото на инцидента, направени непосредствено след него, от които ясно се вижда, че автомобила на подсъдимата е спрял малко след пешеходната пътека. В този смисъл напълно кореспондиращо с тези веществени доказателствени средства и с показанията на свидетеля е и заключението на извършената в хода на досъдебното производство КМАТЕ, съгласно която мястото на удара между лекия автомобил „Ситроен“ и пострадалият пешеходец е в зоната на обособената пешеходна пътека на ул. „*****“, преди кръстовището с бул. „П. Ю. Т.“.

            Отново от показанията св. Т., в съвкупност със заключението на КМАТЕ и съдебно - медицинска експертиза на труп, се извежда и механизма на настъпилото съприкосновение между лекия автомобил, управляван от подсъдимата и впоследствие починалия пешеходец. В показанията си посоченият свидетел без каквото и да е колебание сочи, че колата на подсъдимата ударила пешеходеца, при което се счупило страничното огледало, след което последният се завъртял във въздуха и паднал на платното. В тази си част, показанията на разпитаното лице не остават изолирани, а тъкмо напротив – кореспондират в пълна степен с установения в КМАТЕ механизъм на сблъсък и констатираните травматични увреждания на починалия.

            Съдът напълно кредитира и останалите възпроизведени в съдебно заседание от св. Т. обстоятелства, непосредствено възприети от него. Свидетелят подробно разказва как подсъдимата веднага след сблъсъка излязла от своя автомобил, изпаднала в шок, била в истерия, въртяла се в кръг и се „вайкала“. В тази част показанията му намират пряка подкрепа от тези на св. Д., която също посочва, че подсъдимата била притеснена и се опитвала да окаже помощ на пострадалия, питала го как е, молела го да остане на земята, докато пристигне линейка. В този смисъл са и разказите на останалите свидетели, които са имали възможност да възприемат състоянието на подсъдимата непосредствено след произшествието.

            Съдът се доверява и на показанията на св. С.Н. – Д.. Намира и тях за обективни, последователни и безпристрастно дадени. Вярно е, че с оглед изминалия период от време, съдът констатира липса на спомен по отношение на някои обстоятелства, за които свидетелката е дала показания по време на досъдебното производство, но същата е преодоляна посредством процесуалния способ на приобщаване на казаното от нея в хода на разследването. Въпреки че свидетелката не е пряк очевидец на самия механизъм на настъпване на произшествието, информацията, която възпроизвежда, има особено значение за изясняване на обективната истина. Така от показанията ѝ несъмнено и категорично се установява, че същата се е намирала в района на инцидента, като възприела факти и обстоятелства непосредствено след неговото настъпване. Съдът намира за правдиви твърденията ѝ, че след като чула силен удар, се обърнала и видяла кола, която била застанала по диагонал на кръстовището – ситуирана на светофара, тръгвайки да завива наляво, а на земята на пешеходната пътека лежал възрастен мъж. По отношение местоположението на тялото на пешеходеца, св. Н. - Д. подробно описва, че той се е намирал далеко от бордюра, от който е предприел пресичане на пътя. Налице е известно несъответствие между казаното от нея, касаещо местоположението на автомобила след инцидента в показанията ѝ дадени пред разследващите органи и тези пред съда. Съдът се довери на тези, дадени в хода на съдебното следствие. В тях свидетелката изнася, че автомобилът на подсъдимата е бил съвсем леко излязъл на бул. „П. Ю. Т.“, за да завие наляво. В досъдебното производство е заявила, че същият е спрял на пешеходната пътека, което по същността си кореспондира частично с находящия се по делото снимков материал. От него се вижда, че действително автомобилът на подсъдимата е навлязъл в кръстовището, като се намира на съвсем близко разстояние до пешеходната пътека, което е и вероятна причина за погрешните възприятия на св. Н. - Д.. Свидетелката дава сведения и за поведението на подсъдимата, която оказала помощ на пострадалото лице и макар да била силно притеснена го питала дали е добре, молела го да остане на земята, докато дойде помощ.

            За съда носител на косвена правно – значима за делото информация се съдържа и в показанията на ЧО - св. И.К.. Същата не е очевидец на пътния инцидент, а е отишла на място в един по-късен момент. Показанията ѝ обаче изцяло кореспондират с останалите гласни доказателствени източници, поради което съдът ги кредитира, независимо от процесуалната и позиция на страна в процеса. Свидетелката подробно описва как е разбрала за произшествието със съпруга ѝ, с оглед на което веднага отишла на място. Следващите събития, за които изнася, са свързани с това, че там е заварила подсъдимата, както се установи в хода на съдебното следствие. Подсъдимата се опитала да я успокои, като ѝ казала, че е пострадалият е ударен леко, закачен само с огледалото на автомобила, но в гласа ѝ се долавяла уплаха.

            На същата фактическа плоскост съдът обсъди и показанията на другия ЧО, а именно св. И.К.. Той също не е присъствал и не е очевидец на случилото се, но въз основа на изнесеното от него се установява актуалното към инкриминираната дата физическо състояние на баща му, който имал двигателни проблеми и ходел бавно, а също и фактът, че е отивал към автобусната спирка, находяща се от другата страна на улицата. Съдът не дава вяра на твърдението на свидетеля, че баща му е предприел пресичане на пътното платно на улица „*****“ на зелен разрешителен сигнал за него. От една страна, ЧО И.К. не е бил очевидец на точно това обстоятелства, а от друга, по-съществената, в тази си част достоверността на показанията му се изключва от тези на св. Т., който е бил очевидец и пряко е наблюдавал инцидента. В показанията си последният е категоричен, че е видял как Т. К. е стъпил на пътното платно на червен сигнал за него. Съдът вече обоснова защо кредитира твърденията именно на св. Т., поради което не би могло да дари с доверие и диаметрално противоположните, досежно това обстоятелство, такива на св. И.К.. При преценката си, съдебният състав отчете освен, че ЧО не е бил очевидец на случилото се, а и че не споделя личните си възприятия за светлинната сигнализация, а само изводите си в тази насока.

            За изграждане на фактическите си изводи съдът използва и показанията на свидетелите П.Ч. и П.Й.. Същите, в качеството си на полицейски служители, отишли на мястото на катастрофата, за да окажат съдействие и запазят местопроизшествието, докато служителите на КАТ поемат случая. Показанията на тези две лица са логични, ясни и непротиворечащи помежду си. Св. Ч. изнася, че когато пристигнали на място, заварили пешеходеца и автомобила на подсъдимата. Пострадалият от пътно - транспортното произшествие лежал на земята, като бил ударен от страничното огледало на лекия автомобил. По отношение местоположението на колата на подсъдимата след сблъсъка, свидетелят уточнява, че същата била навлязла в кръстовището на ул. „*****“ с бул. „П. Ю. Т.“, което от своя страна напълно кореспондира с наличните по делото веществени доказателствени средства – снимките, от които ясно се вижда, че автомобилът е навлязъл в бул. „П. Ю. Т.“ и е спрял малко след пешеходната пътека, намираща се на ул. „*****“. В показанията на св. Ч. се съдържат данни и за състоянието на подсъдимата, в което се намирала, а именно, че била силно притеснена от случилото се и се опитвала по всякакъв начин да помогне на пострадалия от пътно - транспортното произшествие.

            По отношение показанията на свидетелите В.К. и В.В. следва да се отбележи, че същите, макар и преценени от настоящият съдебен състав като достоверни и добросъвестни, не са високо информативни по отношение на фактите и обстоятелствата, подлежащи на доказване. Това е така, тъй като предвид изминалия период от време и естеството на работата на тези лица, свързана с много подобни случаи, те не могат да си спомнят конкретните детайли относно възприетото от тях. Показанията им съдържат най-общи данни за мястото на възникналото пътно - транспортно произшествие, както и пострадалия от него, на което са оказали помощ.

            Съдът не се довери на част от показанията на св. М. Г.. Въпреки че тя е имала възможност да възприеме факти и обстоятелства, свързани с местоположението и състоянието на блъснатия пешеходец веднага след удара между него и лекия автомобил, в отделни части изнесеното от нея се опровергава от останалите събрани доказателства. В хода на разпита си пред съда, тя подробно описва, че докато вървяла към работата си, видяла Т. К. да лежи на земята. Тялото му било разположено отстрани, до предна лява и задна лява гуми на пътното превозно средство, а малка част от краката му влизали под тях. Досежно това обстоятелство, изнесеното от свидетелката не кореспондира с установените травматични увреждания, съгласно които няма прегазване на тялото на пострадалия. Възможността тялото на пешеходецът да се е намирал частично под автомобила е вероятна, ако същото е било преместено, за каквито действия не са налице каквито и да било данни, още по-малко доказателства по делото. Точно обратното - всички разпитани свидетели, които дават информация във връзка с това обстоятелство, са категорични, че бутнатият пешеходец не е бил местен след установяването му върху пътното платно, а е останал на мястото си, както е бил паднал, до идване на екипа на спешна медицинска помощ. За съда е обоснована тази липса на преместване на тялото на пострадал от удара с лекия автомобил, с оглед предотвратяване на евентуални усложнения от настъпилите от пътния инцидент травми. Поради гореизложеното, съдът не се довери на заявеното от св. Г., касаещо местоположението на пострадалия върху пътното платно.

            На следващо място, при оценка достоверността на показанията на същата свидетелка, съдът не кредитира и тази част от тях, в която твърди, че автомобилът на подсъдимата се е намирал върху пешеходната пътека. Видно от изготвените по делото веществени доказателствени средства – снимки, това твърдение на св. Г. е в противоречие с тях. От веществените доказателствени средства се установяват доказателства, че лекият автомобил е ситуиран малко след пешеходната пътека и е навлязъл в кръстовището. Също така, в съдебно заседание вещото лице Т., участвало при изготвянето на КМАТЕ, изрично посочва, че от техническа гледна точка е обосновано автомобилът да е навлязъл в кръстовището, след като ударът е настъпил на пешеходната пътека.

            Въпреки обаче горните констатации, съдът не счете, че показанията на св. Г. са недобросъвестни, респективно недостоверни. Това е така, тъй като видно от веществените доказателствени средства - снимки, автомобилът на подсъдимата се е намирал малко след пешеходната пътека. Предвид наличните по делото доказателства, включително и от същите веществени доказателствени средства, че пешеходната пътека е била частично изтъркана и не се е отличавала пределно ясно на платното, то съдебният състав съобрази възможността при тази обективна находка субективните възприятия на свидетелката да бъдат объркани и тя да възприеме местоположението на автомобила погрешно.

            С оглед установеното по категоричен начин от показанията на свидетелите, преценени в съвкупност с изготвените по делото веществени доказателствени средства – снимки, конкретно и точно място на настъпилия между управлявания от подсъдимата и пешеходеца Т. К. удар, съдът не кредитира обясненията на подсъдимото лице, в които то заявява, че ударът е настъпил в кръстовището след пешеходната пътека, намираща се на улица „*****“. Изхождайки от двойствената процесуална природа на обясненията на подсъдимия, а именно освен като доказателствен източник и като основно средство за защита, при което липсва задължение на подсъдимото лице да изнася само верни обстоятелства, съдът прецени обясненията на подс. Д., в тази им част, именно като защитна версия, опровергана от останалите доказателства. Така представените твърдения за това обстоятелство се опровергават на първо място от тези на св. Т., който е пряк очевидец на инцидента, незаинтересован и обективен в показанията си. Същият е категоричен, че ударът между автомобила на подсъдимата и движещия се по пътното платно пешеходец е настъпил върху пешеходната пътека, обособена на ул. „*****“. На следващо място, доказателства за мястото на удара се извличат и от местоположението на пътното превозно на подсъдимата, което е ясно отличимо от веществените доказателствени средства, изготвени при извършения в съдебно заседание оглед на веществено доказателство. Видно от тях, управляванията от подсъдимата лек автомобил е навлязло в бул. „П. Ю. Т.“, малко след пешеходната пътека на ул. „*****“. Съдът прие, че мястото, на което се е установил автомобилът, е безспорно установява, тъй като освен приложените веществени доказателствени средства, са налице данни за него и от разпитаните полицейски служители, посетили местопроизшествието. В тази насока са и дадените в съдебно заседание разясненията на вещото лице Т., при защитата на експертното му заключение. В тях той подробно описва, че при преценка на мястото, където е настъпил контактния удар между лекия автомобил и пешеходеца, следва да се изхожда от навлизането на автомобила от около 5 до 7-8 метра в кръстовището. Изрично уточнява, че пострадалия може да бъде ударен в зоната на пешеходната пътека, да бъде отхвърлен на 2-3 метра и отново да остане върху нея. За да достигне до тези свои изводи, вещото лице е взело предвид скоростта на движение на автомобила, която предвид предстоящата маневра от 90 градуса не е била голяма.

            В останалите си части, обясненията на подс. Д. не противоречат на другите събрани и проверени по делото доказателствени източници, логични и последователни са, поради което бяха приети от съда за обективни, респективно достоверни, поради което и кредитирани. Съдът намира за необходимо да отбележи изрично, че се доверява на твърдяното от подсъдимото лице, че се е движела с ниска скорост, в порядъка от около 20 км/ч., че е светел зелен разрешителен сигнал за движещите се в нейната посока пътни – превозни средства и че следвайки потока от коли е предприела маневра за завиване на ляво, при което чула шум и с периферната си част на зрението видяла силует на падащ човек, на който по – късно се опитала да окаже помощ. В тази връзка от значение за доказателствения извод на съда е и подкрепата, която получават обясненията на подсъдимата, в частта си за скоростта на движение на управлявания от нея автомобила, от заключението на приетата по делото КМАТЕ. За последната е важно да се посочи, че е подробна и изчерпателна при описване на способите и пътя, по който са достигнати съответните ѝ заключения, че в хода и са съобразени всички обективни обстоятелства по делото, изготвена е от компетентни в съответната област на науката лица и отговаря в пълнота на поставените ѝ въпроси. Освен това, при защитата и в съдебно заседание за съда не възникнаха каквито и да е съмнения в нейната обективност, пълнота и правилност. Въз основа на нея се установява, че установените щети по автомобила и конкретната пътна обстановка – предстояща маневра ляв завой на 90 градуса, дават основание да се приеме именно тази скорост на движение. В съдебно заседание вещото лице Т. разяснява, че 25 км/ч. е максимално приетата скорост на движение, но дори да се приеме 20 км/ч., каквито са възприятията на подсъдимата, изводите за предотвратимостта на пътно - транспортното произшествие ще бъдат същите, както са посочени в заключението ѝ.

            Писмените доказателствени средства и писмените доказателства, приети в хода на съдебното следствие, съдът кредитира изцяло, като прецени, че същите кореспондират по категоричен начин с останалите доказателствени източници. От протокола за оглед на местопроизшествие се установява, че към момента на идване на полицейските служители, извършващи това  процесуално – следствено действие, местопроизшествието не е запазено, а автомобилът на подсъдимата е бил преместен. Предвид това, настоящият съдебен състав изиска и приобщи към делото от ЗД „Б.И.“ АД преписката по заведената там щета на застрахования в това застрахователно дружество лек автомобил на подсъдимата, в заверено електрофотографско (ксерографско) копие. Към нея е и приобщения в процесуалното качество на веществено доказателство, по реда на чл. 159, ал. 1 от НПК, дигитален носител на информация – компакт диск с надпис на лицевата си страна „MAXELL CD-R compact disc recordable”, който бе огледан в съдебно заседание от съда и страните и бяха изготвени при това процесуално - следствено действие веществени доказателствени средства – тринадесет броя снимки, отразяващи находящите се на вещественото доказателство тринадесет броя файла. Същите представляват в дигитален вид снимки на лекия автомобил на подсъдимата и на точното му местоположение, преди преместването му, във вида, в който е бил спрял непосредствено след реализираното с Т. К. пътно - транспортно произшествие. От тези файлове, обективирани и на хартиен носител – изготвените веществени доказателствени средства, безпротиворечиво се доказва точното местоположението на управлявания от подс. Д. лек автомобил, непосредствено след процесния пътен инцидент.

            По аналогични на вече изтъкнатите по-горе съображения досежно заключението на извършената по делото КМАТЕ, съдът се довери и кредитира изцяло и заключението на съдебно - медицинската експертиза. От заключенията и на двете експертизи по категоричен начин се доказва, че причината за смъртта на Т. К. е тежката гръдна травма, с контузия на белите дробове и сърцето и клинични морфологични прояви на мастна емболия, които независимо от проведеното високоспециализирано адекватно лечение, са довели до настъпване на неблагоприятния, съставомерен летален изход.

            Вещите лица, извършили съдебно - медицинската експертиза, заключват, че е налице пряка причинно - следствена връзка между установените травматични увреждания и пътно - транспортното произшествие, независимо от наличните съпътстващи заболявания на пострадалия. Те, също така изнасят, че между получените травми от пътния инцидент на 23.07.2015 г. и настъпването на смъртта на Т. К. на 31.07.2015 г., има пряка и непрекъсваща се връзка. При направената в съдебно заседание подробна и обоснована защита на заключението им, експертите потвърждават, че причината за смъртта е травматична и независимо от установените заболявания преди произшествието, пострадалият си е живял с тях, а смъртта е настъпила вследствие на травмите. Именно и поради това, независимо от доказано съществуващите хронични заболявания на пострадалия, за съдът е категорично доказано, че настъпилата смърт е в пряка, непосредствена и непрекъсната връзка с причинените от инкриминираното пътно - транспортното произшествие травматични увреждания. В случая без правно значение е обстоятелството дали починалият е имал болести или не, щом като между настъпилия инцидент и смъртта му не се е намесила нова причина, поставена от друго лице, което да прекъсне причинно - следствената връзка. В настоящият казус безусловно се доказва, че не е налице привнасяне към деянието на една нова, самостоятелна по произход деятелност, която да допринесе за настъпване на съставомерния резултат. Или казано с други думи, починалият е имал множество хронични заболявания, но е живял дълги години с тях, като смъртта му е настъпила едва след инцидента и вследствие настъпилите от него травматични увреждания.

            Изводите за скоростта на движение на процесният автомобил преди катастрофата, опасната му зона на спиране, конкретното място на настъпилия удар, механизма на пътно - транспортното произшествие и техническите причини за него, както и възможността за предотвратяването му, съдът базира преимуществено върху заключението на изготвената КМАТЕ. Настоящият съдебен състав възприе това заключение като пълно, ясно и обосновано и не намери основание да се съмнява в неговата правилност и обективност при направената му защита в съдебно заседание. Същото е изготвено от висококвалифицирани експерти, чиято професионална подготовка, компетентност и добросъвестност не бе поставена под въпрос. Именно въз основа на тази експертиза, изводимо от получените щети по автомобила, мястото на удара, конкретната пътна обстановка – предстоящ ляв завой на 90 градуса, се доказа безспорно скоростта на управлявания от подсъдимата лек автомобил, в порядъка от около 20 – 25 км/ч.

            Отново въз основа на заключението на КМАТЕ се доказа несъмнено, че мястото на удара между управлявания от подсъдимата лек автомобил и пешеходецът Т. К., по широчина на платното за движение по ул. „*****“, е на около шест метъра вдясно от левия бордюр, по посока на движението на автомобила, а по дължина на платното за движение е в зоната на обособената пешеходна пътека на ул. „*****“, преди кръстовището с бул. „П. Ю. Т.“. Вещите лица са установили чрез съответните научни способи и опасната зона за спиране на процесния лек автомобил, която при определена скорост на движение от около 25 км/ч. е 12 м. Скоростта на движещия се със спокоен ход Т. К. преди настъпването на пътно - транспортното произшествие, е била около 3.2 км/ч. Поради липса на каквото и да е съмнение в правилността на така дадените експертни заключения, съдът ги възприе изцяло.

            Поради тези съображения, съдебният състав прие за доказано и че преди настъпване на пътно - транспортното произшествие подсъдимата е имала възможност да вижда пострадалия пешеходец през цялото време, докато той се е движел от левия тротоар, за посоката на автомобила, до мястото на удара. В момента на първото стъпване на пешеходеца на платното за движение, подс. Д. е имал достатъчно време и разстояние за да намали скоростта или да спре преди мястото на удара и с това да предотврати настъпване на инкриминирания пътен инцидент. Този извод на съда не се разколебава от наличието на твърдяна от подсъдимата по-ниска скорост на движение, от установената от вещите лица, а именно 20 км/ч., която съдът също възприема за възможна, тъй като по-ниската скорост обуславя още по-голяма възможност за водача на пътното – превозно средство, от по-далечно разстояние да възприеме намиращия се на пътното платно пешеходец или всичко друго, находящи се на пътя.

            Съдът се довери изцяло и на установеното от КМАТЕ, че преди настъпване на пътно - транспортното произшествие пешеходецът Т. К., който се е намирал върху левия тротоар за посоката на движение на процесния автомобил и е предприел перпендикулярно пресичане на ул. „*****“, по пешеходната пътека, обособена на кръстовището с бул. „П.Ю.Т.“, е имал възможност да вижда приближаващият го автомобил от дясната му страна и е имал време да спре пресичането на улицата, като не навлиза в пътната лента, по която се е движел автомобилът на подсъдимата, като по този начин е имал възможността да предотврати удара. Според вещите лица, обаче, независимо от възможността и на пешеходеца да избегне настъпването на пътно - транспортно произшествие, от техническа гледна точка причината за настъпилото му са и субективните действия на подсъдимата, която не е задействал спирачната система своевременно.

Гореизложените обстоятелства налагат извода, че на инкриминираните дата и място, с деянието си, подс. Х.Д. е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл. 116 от ЗДвП, „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…“, а съгласно чл. 120, ал. 1, т. 2 от същия нормативен акт - „Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар…, водачът на пътното превозно средство е длъжен :... след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването – да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека“, следствие което е причинила процесното пътно - транспортно произшествие, в резултат на което, в непрекъснато причинно – следствена връзка, е настъпила и смъртта на ударения пешеходец – Т. К..

            Съдът формира фактическите си изводи за необремененото съдебно минало на подсъдимото лице, въз основа на приобщената по делото справка за съдимост.

            С оглед дотук изложеното, съдът намира, че установената от него фактическа обстановка се доказва безпрекословно от направения анализ на гласните, писмените и веществени доказателствени средства, писмените доказателства и веществено такова и способите за доказване – съдебно - медицинска и комплексна медицинска и автотехническа експертизи. Тази фактическа обстановка съответства напълно на описаната в обвинителния акт и, по посочените по-горе аргументи и съображения, съдът намери, че именно въз основа на нея следва да гради правните си изводи.

 

            От правна страна

 

            При така установената по безспорен и категоричен начин фактическа обстановка по делото, съдът установи, че подс. Х.Д. е осъществила, от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК. На инкриминираните време и място, на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка и регулирана със светофарна уредба, при управляване на процесното моторно - превозно средство, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл. 116 и чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като не пропуснала пресичащия на прилежащата пешеходна пътека, от ляво на дясно, спрямо посоката ѝ на движение, пешеходец Т. И.К. и по непредпазливост причинила смъртта му, настъпила на 31.07.2015 г.

            Нормата на чл. 343 от НК е бланкетна и съдържанието ѝ се допълва от конкретно нормативно установени правила за движение по пътищата, които се съдържат най-вече в ЗДвП и правилника за приложението му. Според обвинението, както е повдигнато, тези правила са именно чл. 116 и чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. С деянието си, подсъдимата е нарушила горепосочените норми, с което е осъществила от обективна страна състава на престъплението, в което е обвинена. В двата текста на чл. 116 и чл. 120, ал. 1,т .2 от ЗДвП се установяват задължения за внимание и предпазливост към пешеходците, а вторият състав конкретно установява задължение пешеходците, стъпили на пешеходната пътека, да бъдат пропускани от водачите на моторни - превозни средства. Именно несъобразяването на подсъдимата с тези правила, е довело до настъпване на съставомерния резултат, изразяващ се в причиняване на смъртта на пешеходеца.

            От обективна страна, налице е квалифициращият признак на престъплението, визиран в ал. 3 на чл. 343 от НК, а именно деянието е извършено на пешеходна пътека. Безспорно въз основа на анализираните доказателствени източници се доказа, че контактният удар между лекия автомобил, управляван от подсъдимата и пешеходеца се е осъществил върху обособената на ул. „*****“ пешеходна пътека, по която той се е движел.

            От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимата по непредпазливост, при форма на вина груба небрежност – подс. Д. не е предвиждала настъпването на вредните последици и не ги е желала, но е могла и е била длъжна да ги предвиди и предотврати, което задължение произтича и от задължението ѝ, съгласно специалния ЗДвП, да спазва правилата за движение. Подс. Д. не е предвиждала възможната поява на другия участник в движението на платното за движение пред нея, но е била длъжна да го предвиди, още повече, че е имала пълна, невъзпрепятствана от нищо техническа възможност да забележи движението му по платното своевременно, както и вероятността да настъпи сблъсък с него, именно заради обстоятелството, че пешеходецът е предприел пресичане на платното от ляво на дясно по посоката на движение на автомобила, към който е имала пълна и ясна видимост. Подсъдимата е била длъжна да предвиди произтичащите от гореописаните обстоятелства вредни последици, а също и не е имало обективни пречки за предотвратяване на вредоносния резултат, чрез предприемане на съответните действия, адекватни на правилата за движение по пътищата - своевременно спиране на движението на автомобила, чрез навременно задействане на спирачната система. Предприемайки описаните отклонения и обстоятелството, че се намира пред пешеходна пътека, подсъдимата е следвало да прояви по-голяма бдителност, да съобрази скоростта на движението с всички фактори на конкретната пътна обстановка, да се огледа добре, преди да предприеме преминаване, независимо от разрешителната светлинна сигнализация.

В тази връзка и предвид изложеното, съдът не приема довода на защитата, че е налице случайно деяние, по смисъла на чл. 15 от НК. Подсъдимата като водач на лекия автомобил е могла и е била длъжна да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Съобразно константната практика на ВКС, когато водач на моторно превозно средство не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици на деянието, за него то се явява случайно, по смисъла на чл. 15 от НК. Настоящият случай обаче не е такъв. Точното тълкуване на чл. 15 от НК сочи, че деецът не е могъл да предвиди общественоопасните последици, по време, когато той все още е имал възможност да ги предотврати. Безспорно, въз основа на извършената в хода на производството КМАТЕ се установява, че подсъдимата е имала възможност да възприеме и забележи пострадалия пешеходец и да го вижда през цялото време, докато той се е движел от левия тротоар, по посоката на автомобила, до мястото на удара, в период от време, когато за нея е била възможност да предотврати настъпването на удара. При това положение е видно, че за подсъдимата е била налице възможност, при проява на повече бдителност, каквото задължение при наближаването и преминаването специално през пешеходните пътеки е и нормативно установено, да предвиди и предотврати настъпването на общественоопасните последици.

 

            По наказанието

 

            За извършеното от подсъдимата престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до петнадесет години.

            При определяне на вида и размера на наказанието, съдът отчете наличието на множество смекчаващи вината обстоятелства за подс. Д.. В настоящият случай, съдът намери, че спрямо подсъдимата са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, по смисъла на чл. 55 от НК, обуславящи приложението на тази материално - правна разпоредба, с оглед и липсата на отегчаващи вината обстоятелства.

            Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете необремененото съдебно минало на подсъдимата, добрата дисциплина като водач на МПС, фактът, че инцидентът е настъпил със скорост значително по-ниска от максимално разрешената, изразеното искрено съжаление за извършеното, възрастта ѝ – пенсионер, липсата на каквито и да е негативни за личността ѝ данни, обстоятелството, че деянието е извършено при по-малко укоримата форма на вина, а именно небрежност, възрастта на починалото лице, която несъмнено е способствала за настъпването на съставомерния резултат, съобразно конкретиката на настоящия случай, вземайки предвид всичките специфики на процесното пътно - транспортното произшествие, като скорост на движение при съприкосновението, контактна повърхност на лекия автомобил при удара (странично огледало за обратно виждане), механизъм на падане на засегнатия пешеходец. Обществената опасност на деянието като престъпление, отнесена към общата престъпност, се отчита като висока, но в конкретния случай не е особено завишена, с оглед начина на извършване на престъплението и причините за това. В кръга на смекчаващите обстоятелства следва да се включат действията на подсъдимата по оказване помощ на пострадалия. Събраните доказателства категорично сочат, че подсъдимата веднага е напуснала автомобила и отишла до пострадалия, молела го да остане на едно място и да не се движи до идване на екип на спешна медицинска помощ, била е силно притеснена и уплашена. Това нейно поведение съдът прецени, че е извършване на всичко необходимо в конкретния случай, зависещо от подсъдимата за оказване помощ на пострадалия, доколкото предвид установените травматични увреждания същият е следвало да не се мести и да стои неподвижно до идване на помощ. Следва да се отбележи, че последното, когато не представлява частен съставомерен признак на привилегирования състав на чл. 343а, ал. 1 от НК, в съответствие с константната и еднопосочна практика на върховната съдебна инстанция, се цени като смекчаващо обстоятелство.

            В съответствие с тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС, като самостоятелно смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и неправомерното, съобразно императивните правила на ЗДвП, пътно поведение и на пешеходеца Т. К.. Същият не е спазил светлинната сигнализация на светофарната уредба, регулираща преминаването на пешеходната пътека, с оглед на което е съпричинил вредоносния резултат.

            При така установените смекчаващи и липса на отегчаващи обстоятелства, настоящата съдебна инстанция намира, че са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК, в случая, поради предвидения минимум на наказанието за конкретната престъпна проява, на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.

            Смекчаващите обстоятелства характеризират деянието като такова със значително по-ниска обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят, предвиждайки наказанието за съответното престъпление. Тогава неговото налагане и в най-ниския възможен предел би било едно ненужно репресиране на виновния. Като е отчел това и следвайки идеята за използване на минимум наказателна принуда в борбата с престъпността, както и по хуманни съображения, действащият НК урежда специално тази хипотеза в чл. 55. Цитирана разпоредба се прилага по отношение на всички видове престъпления — както на визираните в общите състави, така и при осъществен специален състав. Тя предвижда три възможности за случаите, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко като реакция срещу дадено конкретно престъпление - определяне наказанието под най-ниския предел ; замяна на предвиденото наказание с по-леко по вид или неналагане от съда на по-лекото наказание, което законът предвижда, наред с наказанието „лишаване от свобода“.

            Основание за използване на посочените възможности е наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при които е извършено престъплението. Под „изключително обстоятелство“ следва да се разбира такова, което е оказало много и необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието. Съдебната практика приема, че макар и в закона да е употребено множествено число, за приложението на чл. 55 от НК е достатъчно и наличието само на едно, изключително по своя характер, смекчаващо обстоятелство. Многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния брой и които също оказват много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма изключителен характер, но именно защото са много като количество, те в съвкупност значително намаляват обществената опасност на престъплението.

            В конкретиката на настоящия случай, при анализа на всички горепосочени обстоятелства може да се направи обоснования извод, че са налице многобройни смекчаващи отговорността, което и обуславя приложението на чл. 55 от НК.

            Естествено, съдът не изпусна от внимание, че дори и при наличие на изключително или на многобройни смекчаващи обстоятелства, не е задължително да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. Необходимо е още да бъде констатира, че и най-лекото, предвидено в закона, наказание се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление.

            В настоящия казус, като се съобразят всички обстоятелства по делото - тежестта на извършеното престъпление, личността на подсъдимата, възрастта на пешеходеца и конкретния механизъм на настъпилото пътно - транспортно произшествие, генералната и индивидуалната превенция, наказание от три години „лишаване от свобода“, предвиден като минимум за извършеното престъпление, действително се явява несъразмерно тежко наказание. Това може и следва да се компенсира, чрез законовата възможност за прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 1,т. 1 от НК.

            Прилагайки посочената разпоредба, наложеното наказание като вид следва да бъде „лишаване от свобода“, а като размер – под минималния предвиден за конкретното престъплението, а именно две години, с което ще бъде възможно постигането на индивидуалната и генералната превенция.         Съдът прецени, че в конкретния случай са налице и материално - правните предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Чистото съдебно минало на дееца и размерът на наложеното наказание (ненадвишаващо три години) очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна норма. За поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага същото да бъде изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на така определеното наказание „лишаване от свобода“, още повече при нейната възраст, форма на вина и прочие, изтъкнати по-горе обстоятелства. За да се изпълнят целите на специалната и генералната превенция в този случай, не е необходимо оказване на въздействие от по-интензивен тип, чрез въдворяването на подсъдимата в място за лишаване от свобода, което би се явило решение, несъобразено с личността на подсъдимата и небалансирано с интересите ѝ и тези на обществото. Това, заедно с изложеното по-горе, обосновава извод, че за постигането на целите на наказанието и предимно за поправянето на подсъдимото лице не е необходимо тя да изтърпи ефективно наложеното и наказание, което обуславя прилагането на института на условното осъждане, като законосъобразно и справедливо решение, още повече, че ефективно изтърпяване на определеното наказание „лишаване от свобода“ е законосъобразно само при положение, че в противен случай не биха се постигнали цените на наказанието. В този смисъл, съдът прецени, че ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, в конкретиката на настоящия случай, не би обслужило целите на закрепените в нормата на чл. 36, ал. 1 от НК желани последици на наказанието, а по-скоро би било проява на излишна и прекомерна строгост, която не би допринесло за реализиране на целения от законодателя ефект от налагането на наказанието. Визираните в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК цели на наказанието сочат, че същото следва да осигури, по възможно най-балансиран, ефективен и приемлив за обществото и личността на осъдения начин, едновременно поправително, превъзпитателно и предупредително действие върху осъденото лице и превантивно и предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. В конкретния случай, според становището на съда, изолирането на подсъдимата от обществото в местата за лишаване от свобода и откъсването и не само от обичайната и социална среда не се налага по никакъв начин от общественият интерес, а и личността на самото подсъдимо лице не оправдават такова разрешение, насочено към отделянето ѝ и социалната ѝ дезинтеграция. Както бе посочено и по-горе, евентуално такова би се явило непропорционално на извършеното престъпление и би излязло извън законноустановените цели на наказанието, като би ги надхвърлило и изопачило. Съдът намира за необходимо да отбележи, че настоящата инкриминирана проява е с инцидентен характер за подс. Д.. При подсъдимата не са формирани престъпни навици (чисто съдебно минало). С оглед личността ѝ (висше образование, без наличие на противообществени прояви, пенсионер), законноустановените цели на наказателната репресия са постижими и без ефективното изтърпяване на наказанието. В тази връзка е необходимо да се отчете, че самият факт на обвинението и на провеждания наказателен процес, на осъждането ѝ и на налагането на наказание, е от естество да окаже върху подсъдимата и върху останалите граждани достатъчно интензивно репресивно и възпитателно - поправително въздействие. При това, предоставеният изпитателен срок на условно осъждане, притежава и силно възпиращо - превантивна функция, изразяваща се в латентната възможност за привеждане в изпълнение на наложеното наказание в случай, че подсъдимата в рамките на определения и изпитателният срок извърши ново престъпление. Съдът намира това обстоятелство за достатъчно обвързващо за подсъдимото лице, в контекста на наложеното и наказание, както и силно мотивиращо бъдещото и законосъобразно поведение, в аспекта и на необходимостта от спазването на законите.

            Воден от изложените до тук съображения, съдът отложи, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“, за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на изпитателния срок, съдът съобрази преимуществено личностовите данни на подсъдимата, като едновременно с това отчете обстоятелството, че законодателят изрично свързва ролята на условното осъждане с преобладаващото му значение за поправяне на подсъдимия, като въз основа на това прие, че именно такъв размер отлагателен срок, близък до максималния, ще окаже в най-голяма степен поправително и продължително  възпитателно - превантивно въздействие върху подсъдимото лице и останалите членове на обществото.

            Вземайки предвид всички посочени по-горе обстоятелства, съдът намира, че така определеното наказание е справедливо и съответно на обществената опасност на конкретните деяние и деец, отговаря в най-пълна степен на изискванията на наказателната репресия и на принципите на българското наказателно законодателство, както и в пълна степен би изпълнило визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на специална превенция. Същевременно се явява достатъчно за осигуряване поправянето на подсъдимата и оказване на предупредително въздействие върху нея и върху останалите членове на обществото.

            Съобразно разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът наложи на подсъдимата и задължителното, кумулативно предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно – превозно средство. При определяне на размера на лишаването от това право, съобразно нормата на чл. 49, ал. 2 от НК, имайки предвид и определения изпитателен срок, съдът намери за справедливо да определи срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Именно такъв срок съдът прецени за достатъчен подсъдимото лице да осъзнае не само законовата, а и житейски обусловената необходимост от стриктно спазване на всички задължения на водача на моторно – превозно средство при движението му по пътищата, особено засиленото внимание към несравнимо по-малко защитените, в сравнение с шофьорите и пътниците в пътните – превозни средства, пешеходци. Същевременно, този срок, според съда, не се явява по никакъв начин прекомерен и ненужно затрудняващ нормалния житейски ритъм на подсъдимата, както поради вече изтъкнатата ѝ неколкократно възраст, така и с липсата и на трудова активност – пенсионер, а и с оглед целите на наказателната репресия, закрепени в чл. 36, ал. 1 от НК. От този срок не следва да се приспада време на задържане на свидетелството по административен ред, тъй като по делото няма данни за предприето такова.

 

            По разноските

 

            С оглед признаването на подсъдимата за виновна, същата е осъдена да заплати, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, направените по делото разноски, в размер на 1 144.88 (хиляда сто четиридесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки) лева, от които 704.88 (седемстотин и четири лева и осемдесет и осем стотинки) лева в полза на държавата, тъй като представляват сторени в хода на досъдебното производство разноски, а 440 (четиристотин и четиридесет) лева – в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд, тъй като това са направените в хода на първоинстанционното съдебно производство разноски. Също така, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, подсъдимата е осъдена да заплати и по пет лева за служебно издаване на всеки един брой изпълнителен лист, по сметка на Софийски градски съд, в случай на липса на доброволно изпълнение и необходимост от образуване на принудително такова.

 

            Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ......................................