Р
Е Ш Е
Н И Е
N 133
Гр.Велико Търново 10.08.2020г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Великотърновският административен съд, І-ви касационен състав, в публично заседание
на десети юли две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Ивелина Янева
Росен Буюклиев
при секретаря С.
Фъртунска и с участието на прокурора Иванова като разгледа докладваното от
съдията И. Янева к.н.дело № 10086 по описа на Административен съд гр.Велико
Търново за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.
Предмет на касационното производство е Решение № 130 / 20.02.2020г., постановено по АНД № 1605 по описа на ВТРС
за 2019г., втори състав, с което е потвърдено наказателно постановление №
19-1275-001487 / 18.07.2019г., издадено от Началник група в сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Велико Търново, в частта, в която на Анжело Е.Я. са
наложени административни наказания в размер на 3 000лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.175а, ал.1, предложение 3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от същия закон.
Касационното
производство е образувано по жалба от Анжело Е.Я.,
в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон,
поради неправилно тълкуване на доказателствата. Изложени са доводи за липсата
на описание на фактите в наказателното постановление и за занасяне на
автомобила поради грешка на водача. Моли се за отмяна
на въззивното решение и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът не изразява становище по същество на спора.
Представителят на прокуратурата дава
заключение за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на решението.
В
хода на въззивното производство са установени следните факти – Анжело Я.
управлява лек автомобил в гр.Велико Търново на кръстовището на ул.Магистрална и
ул.Никола Габровски като умишлено
блокира движението на задните колела и поднася задната част на автомобила вляво
и в дясно по посока на движението му.
Административнонаказващият
орган приема наличието на нарушение на чл.104б, т.2
от ЗДвП и на водача са наложени глоба и лишаване от право да управлява МПС.
Въззивният съд приема, че нарушението и нарушителя са безспорно
установени, не са допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на
административно наказателното производство и правилно са определени вида и
размера на наказанията, поради което и наказателното постановление е потвърдено.
Настоящият състав намира изводите на районния съд за съответстващи
на доказателствата по делото и материалния закон.
Доколкото
съставът на нарушението е използване на пътя не по предназначение, наличието на
опастност за останалите участници в движението и съответно наличието на други
автомобили и пешеходци при маневрирането на касатора са факти без значение за
правния спор, поради което и изложените в тази връзка съображения в
касационната жалба не следва да се обсъждат.
Правилен
е извода на въззивния съд за липсата на процесуални нарушения при издаването на
наказателното постановление. Казационните възражения за непълно описание на
мястото на нарушението и на механизма на извършването му са неоснователни.
Макар и лаконично описанието на нарушението е достатъчно за да може нарушителя
да разбере за какво е наказан и да може да ангажира адекватна защита. В
резултат на какви действия на водача е достигнато занасянето на автомобила не
може да бъде установено от органите на полицията при проверката, тъй като те
само са наблюдавали движението на автомобила. Следователно механизма на
поднасянето е известен на водача, а изложените от свидетелите данни за
използване на ръчна спирачка са техни предположения в резултат от опита им като
водачи. Мястото на нарушението е описано достатъчно конкретно, като освен
посочването на двете улици, които се пресичат е вписан и находящ се наблизо
голям търговски обект.
Твърденията
на касатора за случайно поднасяне на автомобила и съответно липсата на
нарушение на ЗДвП се опровергават от показанията на очевидците, както правилно
посочва и въззивния съд. Допълнителен аргумент може да бъде изведен и от факта
на сигнализиране чрез телефон 112 за нарушението. В хипотезата на еднократно
случайно поднасяне на автомобила при движението му от точка А до точка Б това
поднасяне би било възприето единствено от подалия сигнал по телефона гражданин,
като до пристигането на полицейските органи автомобилът би следвало да е
напуснал кръстовището и да се е отдалечил. Все пак между възприемането на
поднасянето от лицето до пристигането на полицейски органи по сигнал минава
известно време – поне 5-10 минути. При обаждане на телефон 112 се изисква
предоставяне както на информация за местоположение на деянието, така и
индивидуализация на подаващия сигнала. Отделно след получаване и документиране
на сигнала се осъщесвява връзка със съответния орган – в случая ОД на МВР
Велико Търново, където също се документира сигнала и едва след това се
уведомяват контролните органи за необходимостта от извършване на проверка. Следователно
поднасянето на автомобила е продължило повече от 1 обиколка на кръстовището,
което води до извод за съзнателно поднасяне и използване на пътя за
демонстриране на опасно управление на превозното средство. Дори да се приемат за верни дадените пред
районния съд обяснения за необходимост от двукратно преминаване през процесното
кръстовище, то явно при всяко преминаване автомобилът е поднасял след като това
е наблюдавано от подалия сигнал до 112 и от полицейския служител пристигащ на
място. Това отново води до извод за съзнателна маневра на водача, а не случайно
събитие.
По
тези съображения, настоящият касационен състав намира оспореното решение
постановено при спазване на материалния закон и то следва да бъде оставено в
сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.
2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 130
/ 20.02.2020г., постановено по АНД № 1605 по описа на ВТРС за 2019г., втори
състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.