Р Е
Ш Е Н
И Е №46/30.1.2020г.
гр. Ямбол, 30.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: П. ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря М. М., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 1243 по
описа на ЯРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалбата на „***“ ЕООД – гр. С. против НП № *** издадено от Директора на
офис „Обслужване“ Я.при ТД на НАП – Б., с което на основание чл.178 от ЗДДС, му
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение по чл.96, ал.1
от ЗДДС.
С жалбата се иска НП да бъде отменено,
като се счита, че същото е издадено от некомпетентен орган и при отсъствие на
материалноправните и процесуалноправни предпоставки за издаването му. Конкретни
оплаквания в подкрепа доводите за материална и процесуална незаконосъобразност
липсват. Оспорват се и фактическите констатации в акта и в НП.
В с.з. жалбата се поддържа от редовно
упълномощен защитник адвокат, който пледира за отмяна на НП. В допълнение към
доводите за процесуална незаконосъобразност, в представените по делото писмени
бележки излага, че неприлагайки разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, АНО е допуснал
съществено процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, също
редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като я
намира за неоснователна. Счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно
и пледира да бъде потвърдено. Претендира и присъждане на разноски –
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
След като обсъди събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 22.08.2019г. управителят на
дружеството жалбоподател подал в офиса на ТД на НАП – Б. в Я. заявление за
регистрация по ЗДДС вх. № ….с приложени към заявлението документи и обяснения.
При обработката на заявлението и проверка на приложените документи св. Р. –
старши инспектор по приходите, установила, че дружеството е реализирало установения
от закона минимален праг на облагаем оборот за регистрация по ЗДДС на
31.07.2019г., като към този момент същият възлизал на 65505,96 лева. Затова, на
09.09.2019г., при връчване на акта за регистрация по ЗДДС, на жалбоподателя бил
съставен АУАН № … от същата дата за нарушение по чл.96, ал.1 от ЗДДС. Актът бил
съставен в присъствието на законния представител на дружеството и в
присъствието на св. П..
В последствие – на 14.10.2019г., въз
основа на акта и при идентично на отразеното в него фактическо и юридическо
описание на нарушението, е издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на свидетелите Р. и П., както и от писмените
доказателства по делото, които са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима - подадена е в предвидения от закона срок и от лице, което има
право да обжалва.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От процесуалноправна страна НП е законосъобразно – издадено е от компетентен
орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, спазени са формата и редът при издаването
му, съдържа изискуемите от закона реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и
юридическо описание на нарушението. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на
акта НП съдържат нормативно установените реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
включително и съставомерните обстоятелства на вмененото нарушение. Посочен е
точно и нарушения закон, а компетентността на издателя на оспорения акт да
издава НП се установява по несъмнен начин от съдържащата се в АНП Заповед на ИД
на НАП - София № …..
Не
е налице и посочено в писмените бележки на жалбоподателя основание за отмяна –
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане наличието или
липсата на маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН. Наличието на обсъждане по
този въпрос не е сред установените в чл.57 от
ЗАНН задължителните реквизити на постановлението, поради което и липсата
му не представлява априори основание за отмяна. Освен това, неизлагането на
съображения в тази насока по никакъв начин не създава неяснота по отношение
волята на АНО, който, след като е издал атакуваното НП, очевидно е приел, че не
са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Доколко тази му преценка е
законосъобразна, е въпрос по същество, и нейната законосъобразност подлежи на
съдебен контрол, както е прието в т.р. №1/2007г. на ОСНК на ВКС. Това обаче е
въпрос по същество, защото, за да се прецени дали конкретно нарушение
представлява маловажен случай, е необходимо първо да се изследва наличието на
извършено нарушение, което винаги е въпрос по същество, а не процесуален такъв.
От
материалноправна страна също не са
налице основания за отмяна на НП.
Доказателствата по делото обосновават по
безспорен начин факта на извършване на адм. нарушение по чл.96, ал.1 от ЗДДС от
страна на жалбоподателя. Нормата установява задължение за подаване на заявление
за регистрация по ЗДДС в 7-мо дневен срок от изтичане на данъчния период, през
който лицето е достигнало облагаем оборот 50000 лева. Преценени поотделно,
помежду си и в съвкупност с писмените доказателства по делото, показанията на
св. Р. категорично сочат, че дружеството е достигнало установения от закона
минимален праг на облагаем оборот за регистрация по ЗДДС на 31.07.2019г., като
към този момент същият възлизал на 65505,96 лева. При това положение, по силата
на горепосочената норма е следвало до 07.08.2019г., вкл., да подаде заявление
за регистрация по ЗДДС. Като е бездействало по отношение на това си задължение,
безспорно, дружеството
е извършило вмененото му нарушение и е осъществило административнонаказателния състав на чл.178 от ЗДДС,
предвиждащ за неподаване в установения от закона срок на заявление за
регистрация по ЗДДС имуществена санкция от 500 до 5 000 лева. Отчитайки
тежестта на нарушението, с оглед непродължителния период на бездействие – 14
дни, обстоятелството, че същото е за първи път и липсата
на настъпили допълнителни вредни последици, АНО правилно и законосъобразно е
определил размера на имуществената санкция в законовия минимум от 500 лева.
Съдът не намери
основание за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като липсват
обстоятелства, които да сочат, че конкретното нарушение разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид, доколкото няма данни и доказателства просрочието да се дължи на
уважителни причини или обективна невъзможност за изпълнение на задължението в
срок.
Настъпилата след извършване на
нарушението законодателна промяна на чл.96, ал.1 от ЗДДС, с ДВ бр.96 от 2019г.,
в сила от 01.01.2020г., също не представлява основание за отмяна на НП, тъй
като не отменя задължението, за чието неизпълнение жалбоподателят е
санкциониран, нито установява по-дълъг срок за подаване на заявлението.
С оглед на изложеното, и тъй като при
извършената служебна проверка относно законосъобразността на НП не се установи
същото да страда от пороци, представляващи основание за неговата отмяна,
направеното от жалбоподателя оспорване следва да се отхвърли. При това
положение и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63,
ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсулскто възнаграждение в размер на 100 лева се явява основателно и
следва да се уважи.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г.,
в сила от 03.12.2019г.), в съдебните производства по обжалване на НП страните
имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът
отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест
на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63,
ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт (както е в случая за НАП – С.), се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Доколкото размерът на
поисканото възнаграждение не надхвъря определения в чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ максимален размер, претендираната сума следва да
се присъди в тежест на жалбоподателя.
Водим от горното, и на осн.
чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № ****., издадено от Директора на офис „Обслужване“
Я.при ТД на НАП – Б., с което на основание чл.178 от ЗДДС, НА „***“ ЕООД – гр.
С., БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр. С., обл. Я., ул. „***“
№ 28, представлявано от Н. А. А., ЕГН **********, е наложена имуществена
санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл.96, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД – гр. С., с посочени по-горе данни, ДА ЗАПЛАТИ на НАП –
С. сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
Административен съд – Я. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: