№ 525
гр.
Русе, 1.12.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публично
заседание на девети ноември през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Антоанета Атанасова
при
секретаря Галина И.а като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр.
дело № 171 по описа за 2017
година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Делото е образувано по предявени от Д.М.Г.
*** чрез адв. Г.Ч. АК Силистра искове срещу
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и здраве“ АД, ЕИК ********* за заплащане на 7019,96 лв. - обезщетение за
нанесени имуществени вреди, представляващи изразходвани средства за лечение,
вследствие претърпяно на 28.12.2015 г. ПТП и 30 000,00 лв. неимуществени
вреди, представляващи претърпени физически и психически болки и страдания от
претърпяното на 28.12.2015 г. ПТП, ведно със законната лихва върху двете суми,
считано от деня на предявяване на претенцията му до ответното дружество –
29.06.2016 г. до окончателното им изплащане. Ищецът твърди, че на 28.12.2015 г.
около 15 часа в гр. Русе, на кръстовището на ул. „Плиска“ с ул. „Сан Стефано“, управлявайки собствения си мотопед „Пиаджо“ с рег. № Р *** Х претърпял ПТП, виновен за което
бил другият участник Л.Д.Н., който управлявайки л.а. „Ауди 80“ с рег. № ****АТ
нарушил правилата за движение и го блъснал. Виновният водач имал застраховка ГО
в „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД № ВG/30/115002484111, валидна до 5.10.2016 г. Вследствие на
удара бил съборен на земята и получил травми на двете колена
и на десния лакет. Получил охлузни
рани, рентгеновите снимки не установили счупвания, но болките му се засилили,
лявото коляно се подуло. Не можел да се придвижва самостоятелно. След извършено
с ЯМР изследване се установило, че е налице скъсана кръстна връзка в лявото
коляно. Претърпял операция на 23.04.2016 г. в Спортсклиник
„Еуровита“ гр. София за която заплатил 6500 лв. След
операцията се придвижвал едни месец с патерици, а цялостното възстановяване му
отнело 6 месеца. За рехабилитационни процедури и
помощни материали заплатил 414 лв., а за изписаните му лекарства сумата от
105,96 лв. Твърди още, че и до сега понякога движенията му са затруднени,
изпитва болка и дискомфорт, т.е. не се е възстановил
напълно. От извършеното срещу него непозволено увреждане претърпял и големи
физически и психически травми за продължителен период от време, продължаващ и
до сега. Към момента на ПТП работел на две места: .. с основна дейност
производство на земеделска продукция. И двете му длъжности изисквали много
пътувания и движение пеш, но поради травмите си дълго време не могъл да ги
практикува. Обездвижването, откъсването от работа, постоянната болка го
направили нервен, избухлив, раздразнителен, на моменти разсеян и подтиснат.
Загубил нормалната си комуникативност. Твърди още, че
към момента на ПТП-то бил активен състезател ….. Вследствие претърпените травми
пропуснал финалите на държавното първенство, провело се през м. юни, 2016 г.
Това, че не могъл да практикува любимия си спорт и да помогне на отбора си в
първенството на страната допълнително го депресирало и разстроило. Претендира
30 000 лв. неимуществени вреди за преживените от него болки и страдания,
голям физически и психически дискомфорт. Заявява още,
че на 29.06.2016 г. заявил пред ответното дружество претенция за заплащане на
причинените му вреди, но такава му била отказана, поради което предявил и настоящите
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и здраве“ АД, ЕИК ********* е депозирал отговор на исковата молба. С него
ответникът намира предявените искове за допустими, но неоснователни. Оспорва ги
изцяло както по основание, така и по размер – както главните, така и акцесорните, намирайки ги за неоправдано и прекомерно
завишени. Счита, че не са налице всички елементи от фактическия състав на
отговорността на застрахователното дружество. Оспорва изложените в исковата
молба твърдения и наведени обстоятелства и по – конкретно: твърдените
травматични увреждания, твърдените болки и страдания, подлежащи на
компенсиране, твърдените психологически последици от инцидента и тяхната
продължителност, причинно-следствената връзка между поведението на водача и
настъпилите увреждания, механизма на осъществяване на твърдяното събитие, както
и наличието на причинно – следствена връзка на всички твърдени неимуществени
вреди с механизма на ПТП, вината на водача, застрахован при него. На
самостоятелно основание възразява срещу искането за присъждане на законна лихва
от датата на претенцията, предвид непълната преписка представена пред него в
качеството му на застраховател. Оспорва твърденията за изключителна вина само у
водача и прави възражение за съпричиняване от страна
на ищеца, твърдейки, че същият с поведението и действията си е допринесъл за
настъпването на пътния инцидент. Поради това, на отделно основание, предвид
твърдяното съпричиняване, възразява срещу предявения
размер на ищцовите претенции, намирайки ги за
прекомерни.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Безспорно е между страните по
делото, а това се установява и от неоспорения в тази му част констативен протокол
за ПТП № 1715/383, съставен на 28.12.2015 г. /л. 6/, както и от съставения на
същата дата за нуждите на производството по налагане на административно
наказание, акт за установяване на административно нарушение /л. 141/, че на 28.12.2015
г. в гр. Русе, на кръстовището на ул. „Плиска“ с ул. „Сан Стефано“
около 15.02 часа се е състоял пътен инцидент с участници: лек автомобил „Ауди
80“ с ДК № Р **** АТ, управляван от св. Л.Д.Н. и мотопед „Пиаджо“
с ДК № Р *** Х, управляван от ищеца по делото. Горните документи имат характер
на официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, поради което
обвързват съда с материална доказателствена сила до оспорването им. Тъй като
актът от 28.12.2015 г. не е оспорен изобщо, а протоколът за ПТП от 28.12.2015
г. е оспорен, но не в частта му досежно участниците в
пътния инцидент, то в този смисъл и тези обстоятелства следва да се приемат за
безспорно констатирани в настоящия случай.
Не се спори между страните по делото, въпреки, че нито
една от тях не е представила застрахователната полица - оригинал или заверено
копие, че за лекия автомобил, участвал в произшествието и управляван от Л.Д.Н.,
е налице валидно сключен застрахователен договор със „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД по
застраховка "Гражданска отговорност" към момента на настъпване на ПТП,
представляващо с оглед сключената застраховка, застрахователно събитие. Това
обстоятелство е и удостоверено в неоспорената от ответната страна част на
съставения протокол за ПТП № 1715/383 от 28.12.2015 г., назована
"Участници в ПТП", като там са посочени и индивидуализиращите белези
на застрахователния договор: номер на полица, валидност, застраховател.
От
извършената и приета по делото без възражения от страните съдебна-автотехническа
експертиза (л. 130 – л. 134), изготвена от вещото лице инж. О.Д., която съдът
преценява като компетентна, обективна и безпристрастно дадена и възприема
изцяло, се установява детайлно и безпротиворечиво
механизма на настъпилото ПТП. Констатациите на вещото лице изцяло потвърждават
отразеното от съставителя св. Ц.П. в оспорената част на протокола за ПТП и
потвърдено от него при разпита му в о. с. з. на 14.09.2017 г., а и се подкрепят
от събраните свидетелски показания на разпитания в производството по делото в
качеството му на свидетел Л.Н., управлявал лекия автомобил и с преки
впечатления от пътния инцидент. При това положение съдът намира, че начинът, по
който е протекло произшествието, е установен безпротиворечиво
от всички посочени по-горе доказателства.
Констатира се, че ПТП е настъпило в район,
където няма данни за ограничаване на скоростта под максимално разрешената за
движение на съответната категория МПС в населено място. Към началото на удара и
двете превозни средства са се движели със скорости, значително по-ниски от
максимално разрешените за движение на съответната категория МПС в населено
място, съответно лекия автомобил „Ауди“ с около 30 км/ч към началото на удара,
а мотопеда с около 35-40 км/ч към същия момент. Опасната зона за спиране на
л.а. „Ауди“ при тази скорост на движение е 15,17 м, а на мотопеда – 19,28 м при
35 км/ч и 23,44 м при скорост 40 км/ч. Експертът уточнява още, че изследванията
в експертизата са направени като за начало на възникване на опасността е приет
моментът, в който л. а. „Ауди“ е започнал да завива наляво. Дава заключение, че
водачът му Л.Н. е имал обективна възможност преди да започне да завива наляво
да види в огледалата за обратно виждане приближаващия се зад него в лявата
лента мотопед и имал техническата възможност да предотврати произшествието, ако
преди да започне да завива наляво е пропуснал движещия се след него в лявата
лента мотопед. Няма данни препятствия или други участници в движението да са
ограничавали видимостта на двамата водачи непосредствено преди произшествието.
Св. Л.Н. – водач на лек автомобил „Ауди 80“ с ДК № Р **** АТ, разпитан по искане на ответника, свидетелства, че по време на процесното ПТП се е движел с около 30 км/ч, тъй като движението било натоварено, бил в средното платно, пуснал ляв мигач, тъй като предприемал маневра завой наляво, но въпреки, че било около 15 - 16 часа, при нормална видимост, не видял движещия се зад него мотопед. Завил наляво, след което чул силен трясък в задното колело на управлявания от него автомобил отляво. Спрял веднага. Видял водача на мотопеда, който бил с каска и черно яке да се държи за крака, но не си спомня за кой точно. След като св. Н. излязъл от управлявания от него автомобил водачът на мотопеда бил на бордюра. Обяснява още, че предприел маневрата завой наляво от средната лента, тъй като в дясната половина улицата /негово ляво/, по която искал да завие имало автомобил, който чакал на знак „Стоп“. Първоначално ищецът му казал, че е добре, но като се върнал след около два часа да си прибере мотопеда /през които отишъл на преглед в болницата/, стоял седнал в лек автомобил и не се движел.
Веднага след произшествието ищецът е прегледан
в спешно отделение /л. 7/ като от направената рентгенова снимка не били
констатирани фрактури по костите на коляното. На 29.12.2015 г. бил
освидетелстван по негово желание от съдебен лекар при МБАЛ Русе, за което му
било издадено СМУ, приложено на л. 8 от делото.
На 7.01.2016 г. е проведено изследване
с ЯМР в МБАЛ Русе /л.12/ на лявата колянна става на ищеца.
На 1.03.2016 г. Д.Г. е провел първична консултация в „ Спортсклиник
Еуровита“ ЕООД София /л.13/, при която е отразена
следната диагноза: дисторзио на дясна колянна става с лезия на трансплантата, лезия на лат. менискус, ст. пост реконструкция на лява колянна става. На 23.04.2016 г. в същата клиника му е направена
операция: артроскопия на ляво коляно, което се
установява от приложената на л. 14 - л. 15 епикриза.
За нея заплатил сумата от 6500,00 лв., за което е представена фактура №
156/24.04.2016 г. на л. 17 от делото. Назначено му било медикаментозно лечение
/л. 15/, за провеждането, на което заплатил 105,96 лв., което се установява от
касов бон, приложен на л. 20 от делото. За рехабилитационни
процедури и помощни материали заплатил общо 414 лв. съгласно фактури, приложени
на л. 16, л.1 8 и л. 19 от делото.
На л. 62 – л. 64 са приложени резултати
от проведени в следоперативния период консултации на ищеца в „ Спортсклиник Еуровита“ ЕООД, а на
л. 65 – л. 67 - следоперативния му рехабилитационен
план, предоставен от същата клиника. От л. 68 до л. 78 пък на делото са
приложени амбулаторни листи, касаещи провежданата от ищеца рехабилитация в град
Русе след извършената му операция за периода от м. май, 2016 г. до м. август,
2016 г.
От
23.04.2016 г. до 22.08.2016 г. ищецът е бил в отпуск поради временна
неработоспособност от *****, което се
установява от приложените на л. 21 - л. 28 болнични листи.
Така описаните писмени доказателства са
надлежно приобщени към доказателствения материал.
В подкрепа на твърденията на ищеца за претърпените
от него неимуществени вреди, по делото са разпитани свидетелите И.М. и М.Г.. Те
изнасят данни за интензитета на болките и притесненията на ищеца вследствие
причинените му телесни увреждания от процесното ПТП.
Установяват по безпротиворечив начин, че тези болки,
неудобства и притеснения продължават и понастоящем – почти две години след
увреждането. Ищецът се е отказал напълно от активната си спортна дейност като
състезател ...., както и от хобитата си - каране на ски, игра на футбол с
приятели, туризъм в планината. Непосредствено след претърпяното ПТП бил на
обезболяващи, не можел да се обслужва сам, тъй като се движел трудно, ползвал
патерици. Нуждаел се от чужда помощ. Работата си като .... изоставил напълно
след ПТП, тъй като първите мероприятия, свързани с нея били в периода март - април,
когато се чувствал най-зле. Отделно и естеството на работата било такова, че
налагало пътуване, което предвид състоянието си не могъл изобщо да осъществява.
Непосредствено след ПТП продължил да ходи на работа в ….. като малкото време,
което прекарвал в офиса изисквало да подпира крака си на табуретка. Работата му
била свързана с придружаване …, която ищецът не могъл въпреки поетите от
фирмата ангажименти да изпълни. Наложило се … да го смени. Обемът на работа
обаче на туристическата фирма силно намалял предвид състоянието му и
невъзможността пълноценно да упражнява трудовата си дейност. Впоследствие, след
операцията, излязъл в продължителен болничен, тъй като било необходимо дълго
време за възстановяването му. По време на рехабилитацията бил придружаван от своите
приятели, от .... си или от съпругата си, тъй като около два месеца след това се
придвижвал с патерици, не можел да шофира. Вследствие на болката станал
сприхав, нервен, лабилен. И двамата свидетели твърдят, че въпреки предходната
претърпяна от ищеца операция през 2013 г. преди процесното
ПТП Д.Г. не е имал изменение в походката. Спортувал е активно, в т.ч. е бил и ……. Заради травмата си в края на 2015 г. не
могъл да участва в кръг от . .... и поради обстоятелството, че този спорт
изисква голямо натоварване изобщо преустановил упражняването му след 2015 г.
Към настоящия момент излизал с приятели на излети в планината, но по-скоро на
разходки, бягал от време, но от ските и футбола се отказал напълно, тъй като се
страхувал от появата на травми.
Съдът намира, че тези
показания следва да се кредитират напълно, като безпротиворечиви,
логически свързани и подкрепящи се и от писмените доказателства, и от
експертизите по делото. Данните, изнесени от М.Б.Г., съдът анализира от аспекта
на възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, предвид
обстоятелството, че е .... на ищеца. Те се кредитират изцяло, тъй като не са в
противоречие с останалия доказателствен материал и се
подкрепят от него.
Горните факти се установяват
и от приетата съдебномедицинска експертиза. Вещото лице дава заключение, че
ищецът е получил следните увреждания: оток на лява гривнена
става, охлузване на дясна лакетна става, охлузване на
дясна колянна става, навяхване на лява колянна става, оток на лява колянна
става, разкъсване на хирургично възстановена предна кръстна връзка на лява колянна става и разкъсване на латералния мениск на лява колянна става,
наложили оперативна интервенция. Описаните увреждания са в резултат на
действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при ПТП на 28.12.2015
г. Така установените увреждания на ищеца могат да се квалифицират по
медико-биологичен признак- трайно затрудняване на движенията на ляв долен
крайник за срок повече от 30 дни. От СМЕ и от обясненията на вещото лице в о.
с. з. на 9.11.2017 г. се установява, че
магнитно –резонансна томография на лява колянна става
на Д.Г. с № 6886/2016 г. е извършена на 7.01.2016 г. като в представеното по
делото СМУ № 9603/2015 г. е допусната техническа грешка. Действително първата
дата на разчета на проведеното изследване, непосредствено след ПТП, е 7.01.2015
г., но вярната дата е 7.01.2016 г., тази дата е отразена и в приложения по
делото диск, който вещото лице е ползвало за нуждите на експертизата. Отделно
експертът обяснява, че се свързал с д-р Д., извършила изследването, която след
справка потвърдила, че датата на изследване с № 6886 е 7.01.2016 г. Що се
отнася до описаното в оперативния протокол от 23.04.2016 г. съгласно
приложената по делото епикриза, разкъсване на задния
рог на латералния мениск на ляво коляно тип „дръжка
на ведро“ обичайно следва да се вижда и диагностицира
при ЯМР томография, но е възможно при някои условия да не се види. В о. с.
з. на 9.11.2017 г. вещото лице обяснява
още, че за предходна трамва - скъсване на кръстна
връзка две години преди процесното ПТП в приложената
по делото медицинска документация има данни. Тази предходна операция се виждала
и при проведеното изследване с ЯМР на 7.01.2016 г. Тя била свързана с
изграждане на съвършено нова кръстна връзка. Нямало връзка между предходното
скъсване на кръстната връзка и новото такова. При новото пак била необходима
нова травма, болките пак били същите. Съдът намира, че следва да се кредитира
заключението на д-р П.Д. като неоспорено, компетентно и обективно.
На 29.06.2016 г.
ищецът заявил пред ответното дружество претенция за заплащане на причинените му
вреди /л. 29- л. 33/, но такова му било отказано.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Ищецът е предявил при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 226 от КЗ (отм)., приложим на осн. § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Тъй като настъпилото събитие не е било разглеждано от
наказателен съд, за да е приложима разпоредбата на чл. 300 от ГПК,
по основателността на исковете, включително и в частта им за установяване на
деянието като непозволено увреждане, гражданският съд ще трябва да изследва,
дали са налице всички юридически факти от хипотезиса
на чл. 45 от ЗЗД
и съответно на чл. 226 от КЗ (отм.)
Непозволеното увреждане (деликтната
отговорност) по чл. 45 от ЗЗД
като източник на задължения и основание за ангажиране на гражданската
отговорност на едно лице, представлява фактически състав, който кумулативно
включва: (1) деяние - действие или бездействие; (2) вреда; (3) противоправност на деянието; (4) причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат и (5) вина, която се предполага. Именно
ефективното носене и осъществяване на тази отговорност по отношение на
пострадалия цели да обезпечи предвидената в законодателството задължителна
застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите".
Следователно, освен наличието на валидно застрахователно правоотношение, каквото
не се оспорва, че съществува в настоящия случай, е необходимо да се установят и
елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност, които ответникът отрича.
Съдът счита, че безспорно се установиха всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД.
На първо място, от всички данни по делото се установи,
че Л.Д.Н., като водач на лек автомобил „Ауди 80“ с ДК № ДК № Р **** АТ е
причинил пътнотранспортно произшествие на 28.12.2015 г. около 15.00 часа в гр.
Русе, на кръстовището на ул. „Плиска“ с ул. „Сан Стефано“,
като ударил движещия се с мотопед ищец.
На второ място, е налице и противоправност
на деянието, поради нарушаване на общата забрана да не се вреди никому,
посочена в императивната правна норма на чл. 45 от ЗЗД,
изразяваща се конкретно в управление на МПС в нарушение на правилата за
движение по пътищата. Установи се, че водачът Л.Д.Н. е нарушил правилата за предимство
и конкретно чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗДвП,
според която разпоредба при извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея.
На трето място, от събраните гласни и писмени
доказателства, както и от приетата съдебно-медицинска експертиза се установи,
че са причинени и неимуществени и имуществени вреди на ищеца Д.Г., изразяващи
се в болки и страдания, породени от претърпените травматични увреждания: оток
на лява гривнена става, охлузване на дясна лакетна става, охлузване на дясна колянна
става, навяхване на лява колянна става, оток на лява колянна става, разкъсване на хирургично възстановена предна
кръстна връзка на лява колянна става и разкъсване на
латералния мениск на лява колянна
става, наложили оперативна интервенция и свързаните с тях разходи за лечение и
рехабилитация.
На четвърто място, от съдебномедицинска експертиза
безспорно се установява пряката и непосредствена причинно-следствената връзка
между противоправното поведение на водача на лекия
автомобил - неспазване на правилата за движение по пътищата, довело до
настъпване на ПТП - удар на движещия с мотопед ищец от движещ се лек автомобил
и възникнали в резултат на удара травматични увреждания у ищеца. Възражението
на ответника, че не е доказано, че скъсването на менискуса
е настъпило в резултат на процесното ПТП съдът намира
за неоснователно по следните съображения. В о. с. з . на 9.11.2017 г. при
приемане на СМЕ във връзка със зададените от страните на основание чл.200, ал.
2 ГПК въпроси за изясняване на заключението, вещото лице обяснява, че
обикновено изследването с ЯМР се прави под различни ъгли и би трябвало
разкъсването на менискуса да се види, когато ищецът е
бил изследван на 7.01.2016 г., но не може да каже с точност защо не е било
видяно. Експертът е изложил доводи както за това, че увреждането /скъсване на менискус/ е получено едновременно със скъсването на
кръстната връзка, така и доводи, че не е получено едновременно. Всъщност довод
за последното според него е единствено обстоятелството, че не е било видяно при
изследването с ЯМР. Уточнява още, че с много по-голяма тежест са доводите за
едновременно получено скъсване на кръстната връзка и разкъсване на менискуса. Обяснява, че за разкъсване на менискуса е необходимо сериозно натоварване в областта на
коляното, до което трудно би се стигнало при вече получено скъсване на кръстна
връзка /както е в случая, което безспорно е констатирано с ЯМР на 7.01.2016 г./,
при което пациентът щади коляното, не извършва много динамични и силно
натоварващи движения поради болката и нестабилността. Малко вероятно е пациент
със скъсана кръстна връзка да извърши такива действия, които да доведат до
скъсване на менискус. Тези изводи на вещото лице се
подкрепят от свидетелските показания на св.М. и св. Г. с преки впечатления от
физическото състояние на ищеца, които изнасят данни за това, че същият
непосредствено след ПТП се е нуждаел от чужда помощ, не можел да се обслужва
сам, придвижвал се с патерици, бил на
обезболяващи. Предвид изложеното съдът намира за доказано, че скъсването на менискуса на лявото коляно на ищеца е настъпило в резултат на процесното
ПТП.
На пето място, е налице и вина на деликвента
Л.Д.Н.. Законът урежда в чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при деликтната отговорност с оборима презумция, като приема,
че във всички случаи на установено непозволено увреждане - противоправно
поведение, вината се предполага до доказване на противното. Предвид наличието
на презупмция за вина на деликвента,
и обстоятелството, че въпреки предоставената възможност, освен голословното и
неподкрепено с фактически твърдения и доказателства нейно оспорване, по делото
не бяха ангажирани никакви данни от ответника за оборването на законовата презумция, вината следва да се счита установена, поради
наличието на презумпционните предпоставки за приложение на ал.2 на чл. 45 ЗЗД, констатирани по-горе.
Наличието
на горните юридически факти, представляващи състава на деликтното
правоотношение, наред със сключената валидна застраховка "Гражданска
отговорност" с ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за лекия автомобил марка „Ауди
80“ с ДК № ДК № Р **** АТ, води до еднозначен извод, че са налице всички
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, в качеството му на
застраховател, по смисъла на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), за заплащане на обезщетение за причинените на Д.Г.
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
поведението на застрахования. В тази връзка съдът приема, че предявените искове
срещу ответника са доказани по основание.
Спорен между страните и е въпросът за размера на
обезщетението за имуществени и неимуществени вреди.
Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД
по справедливост. При определяне размера на обезщетението, съдът взема предвид
характера и степента на уврежданията, прогнозата за тяхното възстановяване,
развитие на постравматични заболявания, намаляването
на работоспособността, възрастта на пострадалия, икономическата конюнктура,
както и съпричиняването за настъпване на вредоносния
резултат. Понятието неимуществени вреди, включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
лицето, общоизвестно намиращи отражение не само върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт за определен период от време.
Установи се, че ищецът е получил като резултат от
удара с лекия автомобил разкъсване на предна кръстна връзка и на латералния мениск на лява колянна става,
наложили оперативна интервенция. Травмите са били съпроводени с болки и
страдания, както до операцията, така и в оздравителния период. Съгласно СМЕ при
увреждания, каквито са установени при Д.Г., в случай, че не са налице
усложнения, основният възстановителен процес продължава 3 - 4 месеца след
извършване на оперативната интервенция, след което е възможно да има леки
ограничения в движенията, които са индивидуални. Според експерта към м.
октомври, 2016 г. /около 10 месеца след травмата и около 6 месеца след
оперативната интервенция/ е отчетено почти пълно функционално възстановяване на
лява колянна става. От СМЕ е видно още, че при такива
увреждания като установените при ищеца
доминиращите болки са в областта на лява колянна
става, като са с най-голям интензитет в денонощието след травмата, като
продължават със значителен интензитет до извършване на обездвижване или на
оперативна интервенция, като се засилват при движения и натоварвания в лява колянна става. В следоперативния период обикновено болките
намаляват в рамките на основния възстановителен период, като е възможно
болезненост в колянната става да персистира
за по-дълъг период от време, в рамките на години, особено при физически
натоварвания или промяна в атмосферните условия.
За
обезщетяване на така претърпените неимуществени вреди, предвид описания
интензитет на болките и тяхната продължителност, периодът, необходим за
възстановяване на ищеца, свързаните с възстановяването обичайни сътресения и
неудобства в житейски план, за всички тези гореописани неблагоприятни
последици, настъпили в живота на Д.Г. вследствие на катастрофата, съдът намира че
е справедливо обезщетението за неимуществени вреди да се определи на сумата, претендирана с исковата молба в размер на 30 000 лв. Тази
сума е съобразена и с икономическите условия на живот в страната за съответния
период. При определяне на размера съдът съобразява още и обстоятелството, че
ищецът е млад човек /на 28 години към момента на ПТП/, активно спортуващ, който
е бил принуден заради получените травми да се откаже както от активната си
състезателна дейност като ватерполист, така и от редица свои занимания и
хобита, свързани с по-големи натоварвания – каране на ски, игра на футбол.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение
от страна на ответното застрахователно дружество за прекомерност на така
претендираното и присъдено обезщетение. В посочения размер, според съда, то
отговаря на действително претърпените от ищеца болки и страдания, както и
тяхната продължителност, като същото е съобразено и със съдебната практика по присъждане
на обезщетения за този вид увреждания.
Претенциите на ищеца за обезщетяване на
имуществените вреди са в общ размер на 7019,96 лв. - за заплащане на
операцията, лекарства, изследване, рехабилитационни
процедури и помощни материали, като за възстановяване на тези разходи по делото
с исковата молба са представени и приети от съда писмени доказателства -
фактури и касови бонове, обосноваващи основателност на претенцията.
Съдът намира за неоснователно направеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца. Основание за този извод дава заключението на
приетата по делото автотехническа експертиза, която
след като анализира поведението на участниците в ПТП, скоростта на движение на
управляваните от тях автомобили и създадената пътно-транспортна ситуация, стига
до извода, че ищецът не е имал техническа възможност да предотврати чрез
спиране катастрофата въпреки, че се е движил със скорост, съобразена с
въведените ограничения. Експертизата не е оспорена от страните и се възприема
от съда изцяло, тъй като вещото лице обосновава изводите си за причините на
настъпването на процесното ПТП чрез сравняването на
опасните зони на движение на двата автомобила, а и не съществуват факти или
обстоятелства, установени по делото, които да разколебават тези изводи.
Следователно липсват каквито и да са данни за съпричиняване.
Направените от застрахователя възражения са формулирани бланкетно
и "по принцип", без да се подкрепят от приложените по делото
доказателства.
Основателността на главните претенции
обуславят основателността и на акцесорните по чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана. Исковете са предявени с правно основание чл. 226 КЗ
(отм.), като се цели ангажиране на отговорността на застрахователя на извършителя
на ПТП, но отговорността се търси по силата на закона, а не по силата на
застрахователно правоотношение, тъй като такова между ищеца и ответника няма.
Независимо от това, ответникът носи отговорност за действията на причинителя на
непозволеното увреждане в същия обем, в който отговорността се носи и от самия
извършител, от което следва, че законната лихва съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД се дължи от деня на извършеното ПТП - 28.12.2015 г. Доколкото обаче
законната лихва се търси от друга дата, следваща увреждането, то /за да не се
допусне произнасяне свръхпетитум/ обезщетенията
следва да се присъдят ведно със законната лихва, считано от 29.06.2016 г. до
окончателното плащане. Съобразно гореизложеното, неоснователно се явява
възражението на ответника относно началния момент, от който следва да бъде
присъдена законна лихва върху определените обезщетения.
С оглед изхода от делото и отправеното искане на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, които съдът констатира да са в размер на 3320,80 лв., от които
заплатена държавна такса – 1480,80 лв., възнаграждение
за вещо лице – 200,00 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение – 1640,00 лева,
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и
приложените доказателства за тях (л. 4, л. 5 и л.
86 от делото).
Мотивиран
така, Русенският окръжен съд:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ №
1, представлявано от Б. Г. И., Р. В. М.
и И. С. К. ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Г. *** със
съдебен адрес:*** чрез адв. Г.Ч. от АК Силистра СУМАТА от 30 000 лв. /тридесет хиляди
лева/ обезщетение по чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) за неимуществени вреди, представляващи
претърпени физически и психически болки и страдания от ПТП, причинено на
28.12.2015 г. в гр. Русе, на кръстовището на ул. „Плиска“ с ул. „Сан Стефано“ по вина на Л.Д.Н., ЕГН ********** при управление
на лек автомобил „Ауди 80“ с ДК № ДК № Р
**** АТ, с когото дружеството имало сключена застраховка "Гражданска
отговорност", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.06.2016 г. до
окончателното й изплащане, както и СУМАТА
от 7019,96 лв. /седем хиляди и деветнадесет лева и деветдесет и шест
стотинки/, обезщетение по чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, представляващи
изразходвани средства за лечение, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 29.06.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА„Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ №
1, представлявано от Б. Г. И., Р. В. М.
и И. С. К. ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Г. *** със
съдебен адрес:*** чрез адв. Г.Ч. от АК Силистра СУМАТА от 3320,80 лв. /три хиляди
триста и двадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща общ размер на
сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: