Решение по дело №383/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

9051

Година

20.11.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

10.21

Година

2015

Председател:

Секретар:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. А. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. П. против [фирма], ЕИК [ЕГН], със седалище и адрес на управление: [населено място], представлявано от управителя Т. Д. Т. и срещу А. Е. Д., ЕГН [ЕГН]

С исковата молба се иска да бъдат осъдени на основание чл. 45 ЗЗД А. Е. Д., ЕГН [ЕГН] в качеството й на Главен редактор на вестник „С." и на основание чл. 49 ЗЗД [фирма], ЕИК [ЕГН], със седалище и адрес на управление: [населено място] представлявано от управителя Т. Д. Т. солидарно да заплатят на С. А. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес: обл. Б., общ. П., [населено място], сумата в размер на 7 000 лв. (седем хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от публикуваната на 16.09.2014 г. във вестник „С.“, брой 214 статия със заглавие „Откриха 80 корена канабис в имота на майката на граничния полицай Финката.", които неимуществени вреди се изразяват в претърпени от ищеца душевни болки и страдания, стрес, притеснение, накърняване на лични права и законни интереси, чест, достойнство, добро име и обществен имидж, ведно със законната лихва от датата на деянието 16.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се в исковата молба, че на 16.09.2014 г. във вестник „С.“, брой 214 на втора страница е публикувана статия със заглавие „Откриха 80 корена канабис в имота на майката на граничния полицай Финката." Сочи се, че самото заглавие на статия цели да накърни доброто име на ищеца, с което се ползва като главен полицай - младши разузнавач в група "Оперативно - издирвателна дейност" от Гранично полицейско управление - З към регионална дирекция "Гранична полиция" - К. при Главна дирекция "Гранична полиция - МВР. Поддържа се твърдение, че в цитираната статия са изведени неверни факти, че "80 корена канабис, засети в две ниви в землището на петричкото огражденско [населено място], откриха гранични полицай. Нивите са собственост на 80 - годишната жителка на селото С. Г.". Сочи се, че в статията се прави уточнение, че С. Г. е майка на служителя на Гранично полицейско управление - З, 40 - годишния С. Г. известен като Ф, който е в системата на Гранична полиция от около 20 години". По нататък в статията се посочва, че работи като оперативен работник в ГПУ - З и заради пропуски в работата бил командирован за известно време в Г О., откъдето от ново е преназначен на З. Поддържа се твърдения, на които ищецът основава иска си, че горепосочената статия дълбоко накърнява общественото мнение за него и очевидно същата има за цел да компрометира дългогодишната му работа като служител към Гранична полиция. Сочи се, че статията е разпространена, чрез най -тиражирания вестник в югозападна Б и станала повод за голям обществен коментар. Засегнат бил дългогодишно градения от ищеца имидж и добро ми име в обществото. Отразеното в статията, че са били намерени 80 корена канабис засети в две ниви собственост на С. Г. е журналистическа измислица и не отговаря на действителността. Твърди се в исковата молба, че в статията недвусмислено е използван израза "засети" 80 корена канабис, което сочи на читателите на вестника, че това наркотично растение не случайно е попаднало в нивите на неговата майка С. Г.. Поддържа се, че в статията "случайно" не се сочи кога е направена тази проверка, къде точно се намират упоменатите ниви, а само чрез журналистически похвати се прави връзката, че ищецът е граничен полицаи, който заради пропуски в работата бил командирован в Г О.. Твърди се, че от една страна в статията се упоменава намерено количество засят канабис в нивите на неговата майка, а от друга страна се упоменава, че бил командирован, поради пропуски в работата му. Сочи се от ищеца в исковата молба, че очевидно между тези два факта не би следвало да има никаква връзка, но в случая се касаело за опит да се внуши на читателите на вестника, че като граничен полицай не си изпълнява съвестно задълженията и възползвайки се от служебното си положение се занимава с производство на наркотични вещества.

Поддържа се и че не отговаря на действителността и отразеното в статията, че поради пропуски в работата бил командирован в Г О.. Със Заповед № К-3965/02.04.2012 г. на основание чл. 192а от ЗМВР, поради служебна необходимост за срок от една година бил преместен от работното си място - младши разузнавач в група "Оперативно - издирвателна дейност" от Гранично полицейско управление - З към регионална дирекция "Гранична полиция" - К. при Главна дирекция "Гранична полиция - МВР на длъжност младши разузнавач в група "Оперативно - издирвателна дейност" от Гранично полицейско управление - Л В. към регионална дирекция "Гранична полиция" - Ареогари при Главна дирекция "Гранична полиция - МВР. Тази заповед била обжалвана от ищеца, като с влязло в сила решение, постановено по адм.д. № 8716/2012 г. по описа на ВАС жалбата е отхвърлена. На 18.03.2013 г. директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР изготвил предложение до министъра на вътрешните работи за прекратяване на преместването му и за ново преместване. Със заповед № К - 3191/25.03.2013 г. министърът на вътрешните работи прекратил преместването му, разпоредено със заповед № К-3965/02.04.2012 г. и на същата дата е издадена заповед № К3193/25.03.2013 г., с която отново е преместен на същата длъжност и място, а именно младши разузнавач в група "Оперативно - издирвателна дейност" от Гранично полицейско управление - Л В. към регионална дирекция "Гранична полиция" - А при Главна дирекция "Гранична полиция - МВР. Тази заповед също била обжалвана от ищеца, като с Решение № 4785/08.04.2014 г. постановено по адм. д. № 7066/2013 г. по описа на ВАС, цитираната заповед била отменена, с мотив, че същата е издадена в нарушение на материалния закон. С решение № 8979/27.06.2014 г. по адм. дело № 7006/2014 г. по описа на САС - петчелен състав оставил в сила решението на тричления състав на САС. Поддържа се, че видно от цитираните заповеди основанието, на което бил преместен е поради служебна необходимост съобразно разпоредбите на чл. 192а от ЗМВР, а не поради пропуски в работата, както се сочи в публикуваната статия. Отразеното в статията за "пропуски в работата" и отстраняването му от работа силно накърнили личното му достойнство, тъй като винаги стриктно изпълнявал служебните си задължения и по този повод бил многократно награждаван.

Поддържа се в исковата молба, че в резултат на така изнесени недостоверни факти, ищецът претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се причинени душевни болки и страдания. Същите му причинили силен дискомфорт. След като прочел неверните факти, отразени в процесиите статии, се променил целият му досегашен начин на живот. Сочи се от ищеца, че изпитал изключително притеснение и за това, как ще бъдат възприети посочените публикации от неговите близки, колеги и познати и от обществото като цяло. Всичко това се отразило и върху здравословното му състояние, като започнал да вдига кръвно, страдал от безсъние, и от постоянно главоболие, в резултат на причинения му стрес. По така изнесения материал в статията от страна на ръководството на гранична полиция му било наредено да напише докладна, както и да дава обяснения за неща, които не са верни и не отговарят на действителността. Поддържа се и че посочения вестникарски материал, се отразил неблагоприятно и върху работа на ищеца, която е пряко свързана с разкриване и предотвратяване на разпространението на наркотични вещества в граничните райони. Твърди се, че с оглед на изложената фактическа обстановка, са налице основанията за ангажиране на деликтната отговорност на първия ответник по иска - А. Д., като Главен редактор на вестник „С.". Именно в качеството си на главен редактор на вестник „С." първия ответник е отговорен за публикациите в печатното произведение на статия със заглавие: „Откриха 80 корена канабис в имота на майката на граничния полицай Ф.", публикувана на 16.09.2014 г., на втора страница, брой 214. Поддържа се, че от качеството на Главен редактор на вестник „С.", следва задължението на първия ответник по делото да провери, редактира и прецени, кои статии и в какъв вид, следва да бъдат отпечатани. При изпълнение на това свое задължение, същият е следвало в съответствие с правилата на „добрите нрави" и журналистическата етика да не допуска да бъдат публикувани материали, засягащи авторитета и доброто име на лицата, за които същите се отнасят, както и да не допуска публикуването на недостоверни факти. Именно по този начин, чрез публикацията на процесния материал са доведени до знанието на неограничен кръг от хора, позорящи доброто име и имиджа на ищеца недостоверни и непроверени факти, в резултат, на което са претърпените от него неимуществени вреди. Последните, които продължава да търпи и понастоящем се изразяват в преживени душевни болки и страдания, стрес, притеснение, накърняване на лични права и законни интереси, чест, достойнство, добро име и обществен престиж. Твърди се, че посочените неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от деянието - публикация на визираната статия. В настоящата хипотеза посоченото лице не е извършило необходимата проверка относно истинността на публикуваната информация, съгласно установената журналистическа практика, допуснал е да бъдат публикувани и засягащи авторитета на ищеца невярна информация. Освен това при публикацията на процесната статия, не е дадена възможност на ищеца, в качеството му на засегнато лице да изрази своята позиция по случая. Изложеното безспорно сочи, че в настоящия случай е налице професионална недобросъвестност, която обосновава гражданска отговорност. Твърди се, че в своята професионална дейност първият ответник по иска има задължението да се ръководи и спазва трайно изградените фактически правила в журналистическата сфера, които правила кореспондират с нормите на чл. 39 и чл. 41 от Конституцията. Твърди се и че Главният редактор в качеството си на специалист, работещ в журналистическата сфера е длъжен да не допуска публикацията на неверни данни и обстоятелства, както и такива, които необосновано злепоставят лицата, накърняват тяхната чест, достойнство и добро име. Същият е в състояние и е длъжен да знае, че от посочените действия неминуемо настъпват негативни последици, част от които представляват накърняването на честта и достойнството на личността. Предвид изложеното, от субективна страна действията на Главния редактор на вестник „С." са виновни. Налице е и обективна противоправност на деянието, тъй като недопустимо от правото и от морала е разгласяване на неверни факти и данни, както и на такива, които необосновано накърняват човешката чест и достойнството на личността.

По отношение на втория ответник по иска, [фирма], се поддържа в исковата молба, че са налице основанията за ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност на дружеството, съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД. Сочи се, че вторият ответник по исковете [фирма], в качеството си на издател на вестник „С." се явява възложител на работа по отношение на Главния редактор на вестник „С." по смисъла на чл. 49 от ЗЗД и в частност на лицето изготвило процесиите материали. В настоящата хипотеза, чрез публикацията на процесната статия, от страна на [фирма], последният е довел до знанието на неограничен кръг лица изложените в тях неверни факти и обстоятелства и използваните негативни определения. Като пряка и непосредствена последица от посоченото са и претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживени душевни болки и страдания, накърняване на лични права и законни интереси, чест, достойнство и обществен престиж. Твърди се в исковата молба, че размера на неимуществените вреди на ищеца е 7 000.00 лв. (седем хиляди лева), които са адекватни да обезщетят причинените му от страна на ответниците неимуществени вреди, в резултат от непозволено засягане на неговите лични права и законни интереси, чест, достойнство, добро име и обществен престиж.

С разпореждане № 408/19.01.2015г., след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до всеки ответник с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.С Разпореждане, съдия – докладчикът след като е извършил проверка за редовност на исковата молба и доказателствата към нея, в съответствие с чл.131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.

Преписи от исковата молба и приложенията са връчени на ответника [фирма] на 10.02.2015г. и на ответника А. Д. на 20.02.2015г.

Видно от данните по делото в законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответниците по иска чрез пълномощника-адв. А.. С отговора се оспорват предявените искове по основание и размер. На първо място се оспорва пасивната легитимация на ответниците. Поддържа се, че приложеното извлечение от търговски регистър не установява, че издателската дейност, посочена като част от предмета на дейност на [фирма], представлява именно издаването на в."С.". Твърди се, че без да бъде установена по несъмнен начин пасивна легитимация не може да бъде ангажирана и гаранционно обезпечителната отговорност. Сочи се и че искът за деликтна отговорност по отношение на втория ответник е неоснователен и неподкрепен с доказателства. Материалът, от който според ищеца произтича деликтната отговорност е подписан от И. Г.. Към исковата молба не са приложени доказателства, че автора на материала и ответника А. Д. са едно и също лице. Твърди се, че доводът, неведен в исковата молба, че главният редактор е отговорен за публикациите е необоснован по две съображения: На първо място, ако изобщо е налице, отговорността за публикацията е друг вид, различна от деликтната. На второ място липсва пряка връзка между редактирането на едно печатно издание и отговорността на автора на публикувания материал. В този смисъл се поддържа, че в предявения иск. дори не се и сочи. че в публикувания метериал има редакционна намеса на ответника А. Д.. Твърди се още в отговора, че в публикацията в бр. 214 от 16.09.2014 год. не се съдържат неверни факти, като по същество в исковата молба не се оспорва, че са намерени 80 корена канабис, че са намерени в имот собственост на С. Г. и ищеца е неин син. Сочи се и че ищеца изгражда исковата си претенция основно върху твърдението, че не отговаря на истината посочената в статията причина да бъде командирован в [населено място]. В подкрепа на това свое твърдение ищеца се позовава на Решение № 4785 от 08.04.2014 год. по адм.д. 7066/2013 год. по описа на ВАС П. отделение, с което е отменена заповед № К-39193/25.03.2013 год. на министъра на Отбраната, което решение е потвърдено с решение № 8979 от 27.06.2014 год. на ВАС петчленен състав II колегия. Цитираните решения касаят процесуална недопустимост на преместването на друго работно място на служител на МНО. Твърди се обаче, че направеното оплакване не държи сметка на друг, влязъл в сила съдебен акт- Решение № 7363 от 30.05.2013 год. по адм. Д. №953/2013 год. на ВАС Петчленен състав II колегия, с което е отменено решение № 15408 от 04.12.2012 год. по адм.д. № 8716/2012 год. по описа на ВАС. Освен че е отменил решението, с което заповедта на Министъра на МВР за преместване С. Г. на длъжност граничен контрол на пропусквателен пункт АГ О., в мотивите си съдът е изложил обстойни мотиви за причините за това преместване. Твърди се, че на стр. втора, след като приема, че жалбата на МВР е основателна, съдът е кредитирал приетото от него от фактическа страна че е "придобита достоверна информация за нерегламентирани контакти на главен полицая Г. с криминално проявени лице, което е било свързано с каналите за незаконно извеждане граждани през граница и контрабанда на цигари. Прието е за установено че на 1.10.2010 год. чужди гранични власи са установили проведени телефонни разговори от ищеца с това лице, както и че въпреки провеждането на оперативно-издирвателни и оперативно-технически мероприятие в зоната за отговорност на гранично полицейско управление Златарево, не е бил налице резултат в противодействието на извършваната престъпна дейност. Сочи се, че придобитата по- горе информация е била докладвана, включена в подробно кадрова справка за ищеца и е било предложено да бъде изведен от корупционната среда на Граничен пункт Златарево и преместен на аерогара Г О.. В същото решение изрично е призната дискрецията на Министъра на МВР, чрез преместването на служител по реда на чл.192а от ЗМВР да упражнява и без да упражнява дисциплинарна власт/стр. 8 от мотивите по адм.д. № 953/ да посочи основания за издаване на заповед за преместване и въз основа на данни, които имат характер на дисциплинарни нарушения. С оглед изложеното се поддържа, че правилно в материала е отразено, че поради пропуски в работата си ищецът е бил преместен от З, тъй като това отговаря на обективната истина.По изложените съображения се поддържа, неоснователност на предявената искова претенция, като се иска отхвърлянето й.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител, поддържа предявените искове, ангажира гласни и писмени доказателства. По същество изразява становище за доказаност и основателност на предявените искове и се иска осъждане на ответниците при условията на солидарност. Претендират се и сторените по делото разноски, с приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът [фирма], в съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа подадения отговор, оспорва предявените искове и се иска отхвърлянето им.

Анализа на събраните по делото доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:

Видно от представения и приет по делото оригинал на вестник „С.“ и заверено копие е, че на 16.09.2014г. е излязъл брой 215. На втора страница във вестника е публикувана статия със заглавие „Откриха 80 корена канабис в имота на майката на граничния полицай Финката“. Като автор на статията е посочено лицето И. Г.. Според публикацията "80 корена канабис, засети в две ниви в землището на петричкото огражденско [населено място], откриха гранични полицай. Нивите са собственост на 80 - годишната жителка на селото С. Г.. При полицейска акция миналата година пак в нейни имоти са открити корени канабис". Посочено е в статията, че С. Г. е майка на служителя на Гранично полицейско управление - З, 40 - годишния С. Г. известен като Ф, който е в системата на Гранична полиция от около 20 години". По нататък в статията се посочва, че работи като оперативен работник в ГПУ - З и заради пропуски в работата бил командирован за известно време в Г О., откъдето отново е преназначен на З.

Видно от справка от търговски регистър ответното дружество [фирма] е вписано в Търговския регистър с ЕИК[ЕИК], с предмет на дейност-издателска дейност, разпространение и продажба на печатни издания, рекламна дейност, както и всяка друга дейност, която не е забранена от закона. Видно от списък на подадените декларации по чл. 7а, ал. 3 от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и от декларация с вх. № 26-00-41/09.01.2014г. /л. 100 от делото/ е, че е подадена декларация по посочената разпоредба на закона, като издател на вестник „С.“ е посочен ответника [фирма], а за собственик [фирма]. От трудов договор № 2/25.01.2012г. е видно, че по силата на същия е възникнало трудово правоотношение между ответното дружество и ответника А. Е. Д., по силата на което е заемала длъжността „технически изпълнител“. С Допълнително споразумение № 13/15.02.2013г. към посочения трудов договор ответницата Д. е преназначена на длъжността „главен редактор“.

Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 15/09.05.1974г. е, че ищецът С. А. Г. е син на С. С. Г..

От грамота на МВР се установява, че ищецът е награден със Заповед № К-10181/04.12.2009г. на генералния комисар на МВР с „обявяване на благодарност“ с допълнителен платен отпуск в размер на 5 дни, за постигнати високи резултати и за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните си задължения.

Видно от заповед №К-3965 от 02.04.2012г. /л. 14 от делото/, издадена на основание чл. 192а ЗМВР, поради служебна необходимост главен полицай С. А. Г. бил преместен от длъжност младши разузнавач в група „Оперативно-издирвателна дейност“ в Гранично полицейско управление – З, Регионална дирекция „Гранична полиция“ – К., Главна дирекция „Гранична полиция“, категория Д, на длъжност младши разузнавач в група „Оперативно-издирвателна дейност“, гранично-контролно пропускателен пункт А Г О., Гранично полицейско управление – летище В., Регионална дирекция „Гранична полиция“ – А, за срок от една година. Самият ищец не оспорва, а твърди в исковата си молба, че е обжалвал посочената заповед, като с Решение по адм.д. № 8716/2012г. по описа на ВАС, влязло в сила жалбата му е била отхвърлена. Решенията на съда са общодостъпни и са публикувани на интернет сайта на ВАС, като видно от постановеното решение на № 7363/30.05.2013г. по адм.д. № 953/2013г. по описа на ВАС, което е публикувано на сайта на ВАС със същото е отменено решение №15408 от 04.12.2012г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело №8716/2012г. и вместо него е отхвърлена жалбата на С. А. Г., [населено място], [община] срещу заповед №К-3965 от 02.04.2012г. на министъра на вътрешните работи. Посочено е в решението, като установен факт, че с предложение, изх. №15371 от 27.03.2012г., директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“ информирал министъра на вътрешните работи за придобита достоверна оперативна информация за нерегламентирани контакти на главен полицай Г. с криминално проявено лице, което било свързано с каналите за незаконно извеждане на граждани през границите и контрабанда на цигари. Посочил, че на 01.10.2010г. от компетентните македонски власти постъпила оперативна информация за контрабанда на цигари като били посочени няколко телефонни номера на участници, единият от които бил номерът на полицай Г.. На 29.10.2010г. постъпила информация от македонските власти за извършено нарушение на държавната граница като от извършените оперативно-издирвателни мероприятия била установена съпричастност на криминално проявеното лице, което било в контакт с Г.. Установено било, че в периода 14.11.2010г. – 23.11.2010г. между Г. и криминално проявеното лице били проведени около десет телефонни разговора в рамките на една седмица и лични срещи. Въпреки провежданите оперативно-издирвателни и оперативно-технически мероприятия в зоната на отговорност на гранично полицейско управление З не бил налице резултат в противодействието на извършваната престъпна дейност, най-вероятно поради подаване на служебна информация от полицай Г.. Придобитата информация за служителя била докладвана през 2010г. и 2011г. за проверка чрез оперативни методи и средства, получено било съгласие за извеждането му от корупционната среда и изготвена заявка за изпращането му на експертно психологическо изследване. В предложението е включена подробна кадрова справка за Г., в т.ч. получени награди и проведени обучения. С оглед на тази информация е направено предложение с цел извеждане от корупционната среда, поради служебна необходимост полицай Г. да бъде преместен на друга длъжност. В резултат на това е постановена и заповед №К-3965 от 02.04.2012г., издадена на основание чл. 192а ЗМВР. В решението на съда подробно е изложено какво следва да се разбира под термина „служебна необходимост“, като е прието, че изложените в предложението до министъра факти представляват „потребности“ на службата, като в дискрецията на министъра е в интерес на службата да го изведе за определен период от средата, в която има данни, че комуникира с оперативно интересни лица. Това безспорно е в интерес на службата, на задачите на министерството като цяло и в частност на задачите на гранично полицейско управление Златарево, от където служителят е преместен.

Видно от Заповед № К-3193/25.03.2013г., издадена на основание чл. 192а ЗМВР, ищецът отново е преместен на длъжност и място- младши разузнавач в група "Оперативно - издирвателна дейност" от Гранично полицейско управление - Летище В. към регионална дирекция "Гранична полиция" - А при Главна дирекция "Гранична полиция - МВР. Видно от представените и приети по делото Решение № 4785/08.04.2014 г. постановено по адм. д. № 7066/2013 г. по описа на ВАС и решение № 8979/27.06.2014 г. по адм. дело № 7006/2014 г. по описа на САС - петчленен състав, цитираната заповед е отменена, с мотив, че същата е издадена в нарушение на материалния закон, като в решенията е коментирано единствено, че ищецът съобразно разпоредбата на закона може да бъде преместен само за срок от една година, а с повторната заповед този срок е продължен.

От писмо рег. № 439800-804/18.06.2015г. на Главна Дирекция „Гранична полиция“ РДГП-К., ГПУ З се установява, че за периода от 01.01.2014г. до 18.06.2015г. има проведена една специализирана полицейска операция съгласно изготвен план съвместно със служители от ГПУ-П. и ГПУ-З в землището на [населено място], общ. П., като в хода на проведената операция в местността „Водохващането“ в землището на [населено място] са открити две терасовидно оформени ниви със зелени тревисти растения, наподобяващи канабис. Едната с площ от около 80 кв.м. с около 30 бр. растения и втората с площ от около 100 кв.м. с около 48 бр. растения, като са образувани ДП № 145/11.09.2014г. и ДП № 146/11.09.2014г. по описа на ГПУ-П. срещу неизвестен извършител. Отразено е още, че за този период не е намиран засят канабис в ниви, собственост на лицето С. Г. от същото село. Видно от справка вх. № 2822/13.10.2015г. на РП-П. по ДП № 145/2014г. по описа на ГПУ П. и справка вх. № 2823/13.10.2015г. на РП-П. по ДП № 146/2014г. по описа на ГПУ П. и двете досъдебни производства са срещу неизвестен извършител, като и по двете не е провеждан разпит на лицето С. Г. от [населено място], общ. П. във връзка със съпричастност към деянията, за които са образувани.

Ангажирани са от страна на ищеца по делото и гласни доказателства.

В показанията си в съдебно заседание свидетелят Г. Х. Г., колега на ищеца, сочи че го познава от осем години като колега. Сочи, че в средата на месец септември излязла статия във вестник С., относно засаден канабис на ниви на майка му в [населено място]. С ищеца по това време били на лекции в Ю. “Н. Р.”, от което той се почувствал доста зле. Потърсил му цигара, въпреки че е непушач, свидетелят го попитал каква е причината и той му посочил статията. Там било написано, че има засадени около 80 корена канабис на нивата на неговата майка и че лицето е изпратено по служебна необходимост в Г О., имало в статията, че е имал пропуски в работния режим на работата. Свидетелят сочи, че се е наложило той да управлява личния автомобил на ищеца, тъй като последния не бил в състояние за това. Твърди, че не познавам ищеца като служител за това той да има пропуски и във връзка с това да е бил командирован, но пропуски и да е имал и да е нямал това го решават съответните ръководители на съответното звено. Заявява, че Г. е скромно, възпитано момче, активен спортист. Сочи, че статията станала известна на всички и имало коментари от колеги, подмятания в смисъл “как си наркобароне”, което той приемал леко с усмивка, но в същото време го виждали, че не е така, както по принцип работи. Свидетелят сочи, че според него след статията ищецът е малко по- свит и по- нерешителен. Заявява, че не е видял в статията публикувано твърдение, че лично „Ф“ да е засял канабис, като в работата колегите наричат С. Г.- Ф.

В показанията си свидетелят Д. К. Ч., колега на ищеца сочи, че го познава от 2008г., познава го като сериозен колега, стриктен в работата си, с добри впечатления е за него. Сочи, че знае, че през 2014г. месец септември, излазла статия във вестник “С.”, че в нива на майка му е засят канабис и че е местен в ГО. за пропуски и слабости в службата, тъй като я е чел. Знае, че е бил командирован в ГО. по служебна необходимост, но не знае да е бил командирован не по служебна необходимост, а заради пропуски. Твърди, че според него статията се е отразила доста на колегата му, имало подигравки от колеги, включително и свидетеля му е казвал“Ей, наркобарон, какво правиш? В., тук във вестника те има, пак си медийна звезда”. Ищецът станал по- затворен, когато отивали на проверки го виждал, че не е толкова активен в тази дейност, както бил преди. Той по принцип е свит, такъв му е характерът, известен е като Ф. Сочи още, че не знае каква е причината да бъде командирован ищеца, има доста резултати спрямо наркоразпространението и оглеждането на наркокултури, той е един от награждаваните колеги в тази връзка.

Свидетелят К. А. М., колега на ищеца сочи в показанията си, че работи с него от около 8 години и го познава като много уравновесен, конфликти не е създавал в работата, винаги си вършел задълженията както трябва. Сочи, че месец септември 2014 година е чел лично статия, в която се упоменавало, че са открити канабисови насаждения 80 или 100 корена в ниви, които са собственост на майката на С. Г.. Ясно се упоменавало, че това е майка на граничния полицай С. Г.. Най- накрая в статията се упоменавало, че служителят е командирован, поради пропуски в работата в Г О.. Свидетелят заявява, че той лично не знае да са намирани корени канабис в нива, собственост на майката, като на него и колегите му е известно, че ищецът е командирован в Г О., поради служебна необходимост. Твърди, че като колега, който го познава не знае до сега той да е имал някакви пропуски в работата, но не може да го оцени, като пряк началник или ръководител, защото не му е такъв. Имало подмятания от рода на “какъв си станал”, “наркобос ли си станал”. Това в рамките на шегата, но от гледна точка на това, как се отрази на него ясно си проличало по това, че бил по- общителен, а след като излязла тази статия станал по- затворен в себе си човек, личало си, че не е същият човек, както преди статията. Има прякор Ф, от С. – Ф.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като намира същите за последователни, логични, непротиворечиви.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

С оглед твърдените факти и поддържаното въз основа на тях искане за защита срещу ответните страни, при условията на обективно кумулативно съединяване, са предявени два осъдителни иска – срещу физическото лице А. Е. Д., в качеството й на Главен редактор на вестник “С.” с правно основание чл. 45 ЗЗД и срещу [фирма] съответно с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД – за осъждането им при условията на солидарност.

Ищецът цели да ангажира имуществената отговорност на двамата ответници, при условията на солидарност, в хипотезите на чл.45 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД, търсейки обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в следствие на публикацията във вестник „С.”, издаван от ответното дружество и редактиран от А. Д., в качеството й на главен редактор, съдържаща неверни, недостоверни и непроверени факти, засегнали личните права и законни интереси, честта, достойнството, доброто име и обществен имидж на С. Г., причинили му душевни болки и страдания, стрес, притеснение.

Изобилна е съдебната практика, в това число и задължителната такава, за допустимост на солидарната отговорност в хипотезите на чл.45 и чл.49 от ЗЗД, в случаите, в които увреденият насочва иска си, както срещу прекия причинител на вредата, така и срещу възложителя на работата. В случай, че се установи наличието на предпоставките за всяка от двете отговорности, двамата ответници биха могли да бъдат осъдени солидарно да репарират причинените вреди. В този смисъл са Постановление №7 от 29.X..1958г. на Пленума на ВС, според което пострадалият има възможност да предяви иска за обезщетението солидарно срещу непосредствения извършител и лицето, което му е възложило работата, или по избор срещу един от тях, както и Решение №581 от 30.09.2010г. на ВКС по гр. д. №1019/2009г., III г. о., ГК, по чл.290 от ГПК, според което възложителят на работата по смисъла на чл.49 от ЗЗД и прекият причинител отговарят солидарно спрямо пострадалия за причинените вреди, макар, че солидарността произтича от закон или договор, а ЗЗД не предвижда изрично тази хипотеза.

Относно възражението на ответниците, че не е доказана пасивната легитимация на същите, съдът намира същото за неоснователно. От събраните по делото доказателства- списък на подадените декларации по чл. 7а, ал. 3 от Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и от декларация с вх. № 26-00-41/09.01.2014г. , по безспорен начин се установи, че издател на вестник С. е именно ответното дружество, а ответника А. Д. е главен редактор на вестника. Предвид изложеното е налице пасивна легитимация.

По основния състав на непозволеното увреждане срещу физическото лице иска с правно основание чл.45 от ЗЗД :

Предявения иск е процесуално допустим – заявен е от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – ищецът твърдят, че в резултат на противоправно действие на ответните страни е претърпял неимуществени вреди, чието парично възмездяване претендира.

По същество:

Основателността на иска по основния състав на деликтната отговорност предполага кумулативно наличие на следните елементи: деяние в една от двете форми – действие или бездействие, деянието да носи белега противоправност, от него да са причинени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние, което да е извършено виновно. Последният елемент се презюмира /оборимата презумпция на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД /. Вредоносният резултат може да бъде както от имуществен, така и от неимуществен характер.

Ищецът не доказа, за което носят доказателствената тежест по арг. на чл.154 от ГПК, първият обективен елемент от този фактически състав, а именно, че ответника А. Е. Д., действаща като Главен редактор на в-к “С.” през времето, когато е публикувана визираната статия, е обективирала противоправно деяние, под формата на действие или бездействие, т.е., че този ответник е обективирал някакво действие, респ.бездействие, нарушаващо правна повелителна норма, задължаваща към определено поведение или общия принцип да не се вреди другиму.

Главният редактор на печатното издание може да носи отговорност за вреди, настъпили в следствие на публикации в това издание, само в случаите, в които се установи, че публикацията е следствие на негово действие или бездействие. Без значение е характерът на правоотношението между издателя и редактора, но отговорността на последния се основава на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД и представлява отговорност за вреди от лично поведение. Именно на това основание е и заявената срещу А. Д. претенция. Не се доказа обаче, последната да е извършила конкретно деяние, довело до публикуването на процесната статия. Следователно А. Д. не може да отговаря за вредите, настъпили от нея. Ответницата не може да отговаря и в хипотезата на чл.49 от ЗЗД, тъй като в качеството й на отговорен редактор не е работодател на журналистите в изданието, нито е възложител на тяхната работа. В такъв смисъл са изводите, направени в решение №147 от 18.03.2011г. на ВКС по гр.д.№1640/2010г., IV г.о., ГК, имащо задължителен характер за съдилищата, по въпроса: отговаря ли главният редактор на едно печатно издание (а не неговият издател), за вреди от публикуван неверен журналистически материал. В решението се дава отрицателен отговор на този въпрос, в случаите, в които не се докаже извършването на действия от страна на редактора. Сочи се, че изключение би било налице, когато например: против волята на автора на статията главният редактор внесе в съдържанието й злепоставяща определени субекти информация, защото в този случай разпространител на тази информация (въпреки формалното авторство на статията) би се явил главният редактор, а не журналистът; случаят, в който въпреки съзнанието за неверност на информацията в статията, главният редактор разпореди публикуването й. Но за изготвен от друго лице материал, който е публикуван без намеса и който съдържа клеветническа информация, главният редактор на изданието не отговаря нито по реда на чл.45 ал.1, нито по реда на чл.49 от ЗЗД. В случая видно от материала е посочен като негов автор И. Г., т.е. главния редактор не е автор на изявленията в публикацията, а и това не се твърди и от ищеца. Ищецът претендира отговорността на този ответник единствено въз основа на обстоятелството, че А. Д. е била главен редактор на вестника, в който са публикувани неверните твърдения и е следвало да не допуска публикацията на материал неотговарящ на обективната действителност и уронващ доброто име на ищеца. Сам по себе си обаче фактът, че едно физическо лице е в договорноправни отношения с издател по повод редактирането на изданието му, не е основание за ангажиране на отговорността му, ако самото това лице не е извършило деликт. В процеса ищецът не ангажира доказателства и не доказа, че ответницата Д. е извършила действие по съставяне на статията, редактирането й, а не автора на статията. Още повече, в настоящия случай не се установи какви изобщо са правомощията на ответницата, като главен редактор на изданието.

Изложеното очертава неоснователността на исковата претенция, насочена към А. Е. Д. и само на това основание, поради липсата на един от кумулативните елементи на иска по чл. 45 ЗЗД същият спрямо нея следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл.45 от ЗЗД– предявен при условията на солидарност и срещу издателя, като възложител на работата.

Искът е процесуално допустим.

По същество:

Съгласно Постановление № 7 от 1959 г., Пленум на ВС, отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително- гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Следователно отговорността на [фирма], в качеството му на издател на вестник „ С.”, може да бъде ангажирана, като не е необходимо и установяване, авторите на публикацията да се намират в трудовоправна обвързаност с издателя, т.е. да се установява възлагане на работата на прекия причинител и извършването на последния на деликт при и по повод изпълнение на възложеното.

В случая безспорно се установи по делото, че издател на вестник „С.“, в който е публикувана процесната статия е именно ответника [фирма].

Относно наличието на деликт:

Ищецът поддържа в исковата си молба, че отразеното в статията, че са били намерени 80 корена канабис засети в две ниви собственост на С. Г. е журналистическа измислица и не отговаря на действителността. Твърди се в исковата молба, че в статията недвусмислено е използван израза "засети" 80 корена канабис, което сочи на читателите на вестника, че това наркотично растение не случайно е попаднало в нивите на неговата майка С. Г.. Поддържа се, че в статията "случайно" не се сочи кога е направена тази проверка, къде точно се намират упоменатите ниви, а само чрез журналистически похвати се прави връзката, че ищецът е граничен полицаи, който заради пропуски в работата бил командирован в ГО.. Твърди се, че от една страна в статията се упоменава намерено количество засят канабис в нивите на неговата майка, а от друга страна се упоменава, че бил командирован, поради пропуски в работата му. Сочи се от ищеца в исковата молба, че очевидно между тези два факта не би следвало да има никаква връзка, но в случая се касаело за опит да се внуши на читателите на вестника, че като граничен полицай не си изпълнява съвестно задълженията и възползвайки се от служебното си положение се занимава с производство на наркотични вещества. Поддържа се и че не отговаря на действителността и отразеното в статията, че поради пропуски в работата бил командирован в Г О..

На първо място относно отразеното в статията като факти, че са били намерени 80 корена канабис засети в две ниви собственост на С. Г., че С. Г. е майка на служителя на Гранично полицейско управление - З, - годишния С. Г. известен като Ф, който е в системата на Гранична полиция от около 20 години", съдът намира следното.

Безспорно по делото се установи от приетите писмени доказателства, че ищецът е действително син на посочената в статията С. Г. и е служителя на Гранично полицейско управление - З, както и че е известен като Ф, т.е. посоченото в статията в тази й част отговоря на истината. Нещо повече това, че ищецът е син на лицето не е нито позорно, нито обидно. Относно обстоятелството, от което ищецът твърди, че е настъпила неимуществена вреда за него и е осъществен деликт, а именно че е внушено, чрез този журналистически похват, че чрез служебното си положение се занимава с производство на наркотични вещества, съдът намира посоченото за неоснователно. Липсва в тази част на статията отразяване, че именно ищецът е засял, намерените наркотични вещества, както и че те са намерени в негови ниви. Т.е. липсва отразен в статията неверен факт, чрез който да му се приписва престъпление, тъй като нямаотразяване на информация, че именно ищеца е извършил някакви действия във връзка със засяване на наркотични вещества или пък нивите да са негова собственост. А що се касае до верността дали наистина са открити в ниви собственост на майката на ищеца посочени наркотични вещества или не, същото би могло да е относимо само по предявен иск от нея, тъй като именно тя е засегнатото лице от отразеното в тази част от статията, а не ищеца, тъй като посочените факти не се касаят до него. Обстоятелството, че същия след прочита си субективно си е направили извода за това, не може да доведе до извода, че са насочени именно срещу него. На следващо място, за да е налице деликт следва да е разгласено позорно обстоятелство или да е приписано престъпление. В исковата молба се поддържа, че са разгласени позорни обстоятелства или са приписани престъпления, изразяващи се в това, че се внушава на читателите, че като граничен полицай не си изпълнява съвестно задълженията и възползвайки се от служебното си положение се занимава с производство на наркотични вещества. На първо място съдът намира, че статията не съдържа такива внушения, а на следващо следва да бъде отбелязано, че законът изисква изрично разгласяване на позорно обстоятелство или на приписване на престъпление, индивидуализирано чрез излагане на обстоятелства по извършването му, като например време, място, предмет и др., т.е. твърдение че се е осъществил позорен за лицето, до което е отнесен, факт или е осъществено престъпление от него. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация. Законът не предвижда възможност деянието да е осъществено чрез внушение и логиката е, че внушението може да бъде възприето /и в този смисъл да възпроизведе действието си/ по отношение на едни и изобщо да не бъде схаванато от други. Тоест дали внушението ще произведе резултата, към който е насочено, зависи от това кой и как го акцептира и в каква степен му повлиява да си направи един или друг извод. В инкриминираните изрази не е съобщено, че именно ищецът е засял и се занимава с наркотични вещества, а дали това е внушено не подлежи на доказване, тъй като прочитът е различен за всеки.

По отношение на втория израз, който твърди ищецът, че е неверен и уронва неговата чест, достойнство, добро име и обществен престиж, а именно „че заради пропуски в работата бил командирован за известно време в Г О.“ съдът намира следното.

Безспорно по делото се установи от представените заповеди, че ищецът е бил командирован, като в заповедите е отразено като причина-служебна необходимост. Установи се едновременно с това обаче, че ищецът е обжалвал посочените заповеди, като жалбата срещу първата е отхвърлена. Той сам е цитирал и в исковата си молба номера на делото, по което е отхвърлена жалбата. Установява се от Решение № 7363/30.05.2013г. по адм.д. № 953/2013г. по описа на ВАС, което е публикувано на сайта на ВАС и е общодостъпно за всички, включително и за съда и за журналисти, че със същото е отменено решение №15408 от 04.12.2012г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело №8716/2012г. и вместо него е отхвърлена жалбата на С. А. Г., [населено място], [община] срещу заповед №К-3965 от 02.04.2012г. на министъра на вътрешните работи. Посочено е в решението, като установен факт, че с предложение, изх. №15371 от 27.03.2012г., директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“ информирал министъра на вътрешните работи за придобита достоверна оперативна информация за нерегламентирани контакти на главен полицай Г. с криминално проявено лице, което било свързано с каналите за незаконно извеждане на граждани през границите и контрабанда на цигари. В тази връзка съдът е приел, че изложените в предложението до министъра факти представляват „потребности“ на службата, като в дискрецията на министъра е в интерес на службата да го изведе за определен период от средата, в която има данни, че комуникира с оперативно интересни лица. Това безспорно е в интерес на службата, на задачите на министерството като цяло и в частност на задачите на гранично полицейско управление Златарево, от където служителят е преместен. Предвид изложеното съдът намира, че не само, че отразеното в статията от журналиста отговаря на действителността, но и същото е доста смегчено от това, което в действителност е станало причина за командироването на ищеца. По отношение на обстоятелството, че решението не е представено в писмен вид пред съда, следва да се отбележи, както се посочи, че същото е общодостъпно и като такова е достъпно и за журналисти. Постановените от съда съдебни актове се публикуват в интернет и при необходимост могат да се прочетат и мотивите на съда, обосноваващи едно или друго решение, като в случая журналистът написал статията във връзка със задължението си за добросъвестно излагане на фактите и проверка на информацията е изпълнил същото, като явно се е запознал с общодостъпното решение на ВАС.Добросъвестността в установената журналистическа практика изисква да се извърши проверка относно истинността на информацията, чрез използване на обективно съществуващите и възможни нейни източници, като в случая съществува източник на информацията, който е общодостъпен.

С оглед на изложеното за липсата на отразена невярна, недостоверна информация, факти и обстоятелства, които да засягат ищеца, съдът намира предявения иск и срещу [фирма] за неоснователен, тъй като предполага наличието на елементи от основния състав на деликатната отговорност, а именно извършено от лице, на което от възложителя е възложено извършване на определена работа да е осъществено противоправно деяние /действие и/или бездействие/, от което за трети лица да са причинени вреди, пряка причинно следствена връзка между вредите и причинения вредоносен резултат.

С оглед изложеното исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

Ответниците не са направили искане за разноски, поради което такива не се присъждат /арг. чл.78, ал.1 от ГПК/.

Водим от горното и на основание чл. 45 и чл.49 от ЗЗД, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. А. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. П. против [фирма], ЕИК [ЕГН], със седалище и адрес на управление: [населено място] представлявано от управителя Т. Д. Т. и А. Е. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове – да бъдат осъдени на основание чл. 45 ЗЗД А. Е. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: в качеството й на Главен редактор на вестник „С." и на основание чл. 49 ЗЗД [фирма], ЕИК [ЕГН], със седалище и адрес на управление: [населено място] представлявано от управителя Т. Д. Т. солидарно да заплатят на С. А. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес: обл. Б., общ. П., [населено място], сумата в размер на 7 000 лв. (седем хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от публикуваната на 16.09.2014 г. във вестник „С.“, брой 215 статия със заглавие „Откриха 80 корена канабис в имота на майката на граничния полицай Финката.", които неимуществени вреди се изразяват в претърпени от ищеца душевни болки и страдания, стрес, притеснение, накърняване на лични права и законни интереси, чест, достойнство, добро име и обществен имидж, ведно със законната лихва от датата на деянието 16.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Благоевградския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: