Присъда по дело №76/2019 на Районен съд - Русе

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №76/2019г., по описа на РРС, ХІ-ти н.с.

 

Русенска Районна прокуратура е обвинила И.К.Д., с ЕГН-**********, в това, че :

1. на 15.03.2018 г. в гр. Русе, в условията на опасен рецидив, извършил непристойни действия,грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото-на публично място в гр. Русе в сградата на сектор Пътна Полиция“ при ОД МВР Русе, демонстративно скъсал първи екземпляр на АУАН с. Д, бл. № 566004/15.03.2018 г., блъснал и ударил с юмрук полицейския служител А.Т.К. ***, дърпал с ръце якето му,скъсал пагона и ципа на униформеното му яке, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост - престъпление по чл.325, ал. 5, вр. ал. 2, , пр. 1, вр. ал. 1 от НК.

2. На 15.03.2018 г. в гр. Русе, причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на А.Т.К. ***-мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Русе, изразяваща се в болка и страдание,без разстройство на здравето,резултат от блъскане, дърпане за дрехите и удар с юмрук в областтана „стомаха“, като телесната повреда е причинена на полицейски орган, при изпълнение на службата-изпълнение на служебните си задължения във вразка с пътен контрол - престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението.

Подсъдимият и неговите защитници излагат мотиви Съдът да постанови оправдателен съдебен акт по повдигнатите обвинения.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.К.Д. е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, работи, осъждан.

На 11.03.2018г. подс. И.Д. управлявал лек автомобил „ВолвоВ50“ с ДК№ ***. Движел се в локалното платно на бул.“Липник“ в посока към центъра на гр. Русе, локалното платно било разрешено за движение на автомобили в обратна посока. Преди кръстовището на ул.“Братислава“ и бул.“Липник“ било възникнало ПТП, като единия от водачите бил св.Т.П.. На място бил пристигнал екип на сектор ПП при ОД МВР Русе,в състав А.Н. и А.К. като полицейските служители установили, че произшествието е с леки повреди,нямало спор между водачите кой е виновен, предоставили двустранни протоколи на двамата участници, автомобилите им били изместени от кръстовището и преди да тръгнат по маршрута си полицейския служител свидетеля Н. видял, че подс.И.Д. се движи срещу движението в локалното платно и решил да извърши полицейска проверка на водача. Подал ясен знак с ръка за спиране, като му посочил място, но подс.И.Д., въпреки че ясно видял подадения сигнал, не спрял а рязко увеличил скоростта и преминал покрай свидетеля Н.. Св. А.Н. и св.А.К. след като обслужили възникналото пътнотранспортно произшествие направили справка и установили че собственик на л.а. „Волво В50“ с рег. № ***е подс.И.Д., установили и адреса му. Още същия ден св. А.Н. и св.А.К. посетили жилището на подс. И.Д., позвънили на входната врата на жилището, но никой не отворил. Установили телефона на подс.И.Д., търсили го няколко пъти, но подс.И.Д. ги уведомявал, че по това време е на работа, поради което чак на 15.03.2018 г., около 09.30 часа, подс.И.Д. уведомил св.св.К. и Н., че се намира в сградата на сектор „ПП“ при ОД МВР Русе. Свидетелите К. и Н. го помолил да ги изчака на втория етаж в стая №1, като за да бъде пропуснат и ги изчака се обадили на дежурния на входа пол. служител. Около 09.00ч. св. Н. и св. К. пристигнали в сектор „ПП“ при ОД МВР Русе. В стая № 1 на етаж 2 ги чакал обвиняемия Д.. Св.Н. обяснил на подсъдимия, че ще му бъде съставен АУАН за установените нарушения на 11.03.2018г., а св. А.К. ще бъде посочен като свидетел в него. Св.Н. съставил АУАН бл. № с. Д № 566004/15.03.2018г., в който посочил, че нарушенията на подс.Д. били по чл.6, ал.1, от ЗДвП - нарушение на знак, движи се в забранена посока ; по чл.137а, ал. 1 от ЗДвП-при движение не ползва обезопасителен колан и по чл. 103 от ЗДвП-при подаден сигнал не спира на посоченото място от контролния орган. След изготвянето на акта св.Н. го прочел на подсъдимия и му го предоставил да се запознае непосредствено със съдържанието като сам го прочете, евентуално да го подпише. Подс.Д. започнал да чете съдържанието на акта. В един момент казал на висок глас, че не бил виновен, и че свидетелите К. и Н. „искали да го вкарат в затвора“, хванал първия екземпляр на АУАН, смачкал го и го скъсал с ръце на много малки парчета, като същевременно Св. А.К. станал от стола, на който седял в близост до него. Подс.Д. го изблъскал с ръце по тялото, като по този начин св. А.К. залитнал назад и се подпрял в стената зад него. Същевременно подс.Д. отворил вратата на стая №1 и излязъл в коридора на втория етаж, като се придвижил няколко крачки към стълбището, водещо към първия етаж. Св.К. излязъл от стая №1 бягайки след него /при отворена вече врата на стаята/, настигнал го и го хванал с лявата си ръка за лявата горна част на якето, а подс.Д. се обърнал с лице към св.К., облегнат на стената с помощта на силата от ръцете на последния. Подсъдимият в този момент ръкомахал с ръце към св. К. /без да успее да му нанесе удари по тялото или лицето/ и също успял да го държи за кратко време с ръце за униформата. Св.К. успял да принуди държейки с ръце подсъдимия да се свлече на замята, след което държейки подсъдимия с ръце за горната част на якето изправил подсъдимия. През това време св. Н. излязъл за от стаята и се насочил към подс.Д. и св. К., след което свидетелите К. и Н. изправили подсъдимия, държейки го под мишниците, от едната страна св.Н., от другата страна св.К. и го приближили силом до стена на коридора, която е към стая № 1, опрели подсъдимия на стената до стаята, като св. Н. извил зад гърба дясната ръка под лакетната става на подсъдимия, а св. К. държал с ръце през това време подсъдимия за горната лява част на якето му. Свидетели Н. и К., държейки по този начин подсъдимия, го вкарали отново в стая №1 и го сложили да седне на стол вътре в нея. Подс.Д. демонстрирал поведение, че се е успокоил, но след няколко секунди проявил пак агресия, скочил от мястото си и хванал с две ръце униформената горна дреха на св.К. дърпайки я, като по този начин искал отново да излезе от стая №1, която била със затворена врата в този момент. Свидетелите К. и Н. успели да сломят съпротивата на подс.Д., като го съборили на земята и му поставили белезници на ръцете, подс.Д. им крещял, че не искал пак да ходи в затвора. След като поставили белезници на подсъдимия св.св.К. и Н. го поставили да седне на един от столовете в същата стая. За случилото се бил уведомен Началника на Сектор „ПП“, а в последствие било образувано и ДП – предмет на настоящото съдебно производство.

По делото е назначена съдебно медицинска експертиза, от заключението на която се установило, че св. А.К. е получил лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, изразяваща се в болка и страдание, резултат от блъскане, дърпане за дрехите и удар с юмрук в областта на „стомаха“.

По делото е назначена съдебно медицинска експертиза, от заключението на която било установено, че подс.Д. при задържането му е получил “повърхностно охлузване на лявата скула“.Други травматични увреждания не били установени. Увреждането преценено по медикобиологочен признак представлява болка и страдание-лека телесна повреда.

При разследването след като било повдигнато обвинение на подс.Д. били предоставени копия от медицински документи от които се установило, че обвиняемия бил лекуван в Център за психично здраве Русе 14 дни в мъжко отделение в центъра в периода 14.03.-22.03.2016 г. с диагноза „Специфично разстройство на личността.Хистерично разстройство на личността“.

По делото е назначена комплексна съдебно психиатрично психологична експертиза. От заключението на същата е видно, че подс.Д. ***. Към момента на деянието обвиняемия е могъл да разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си.Към настоящия момент разбира свойството и значението на това което върши и може да ръководи постъпките си.Обвиняемия е в състояние правилно да възприема факти от значение за делото. Подс.Д. не се нуждае от приложение на разпоредбите на чл.89 от НК.

По делото е назначена техническа експертиза на предадения магнитен носител със записи от охранителни камери намиращи се в сектор ПП при ОД МВР Русе и към заключението бил изготвен снимков материал. В съдебното производство по искане на страните съдът е предявил вещественото доказателство 1 бр. оптичен носител марка DVD+R EMTEC с капацитет 4.7 GB и № PSP328SB071421462, съдържащ записи от охранителни камери за видеонаблюдение в сградата на сектор ПП при ОД МВР Русе, чрез възпроизвеждане с мултимедиен плейър на два видеофайла.

Така изложената фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на св.св.А.Н.Н. / и прочетени по реда на чл.281 от НПК/, А.Т.К. /и прочетени по реда на чл.281 от НПК/, Б.Л.Д. /и прочетени по реда на чл.281 от НПК/, Т.Е.П., И.В.И., М.Й.Д., И.В.И., Р. П.П. /прочетени по реда на чл.281 от НПК/, обясненията на подс.Д. /и прочетени по реда на чл.279 от НПК/, както и от приложените по делото доказателства и доказателствени средства- заключенията на вещите лица по назначените две съдебно медицински експертиза, техническа експертиза, писмо-отговор, заповед, разпореждане, протокол, комплексна съдебно психиатрично психологична експертиза, свидетелство за съдимост, автобиография и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

Анализ на доказателствата и правни изводи

Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. Съдът счита, че от всички събрани по делото доказателства, частично се установи от обективна страна деятелността на подсъдимия касаеща повдигнатото обвинение по чл.325 от НК, но със значително по – малка на обществената опасност, а така както е формулирано от прокуратурата и повдигнато обвинение по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК не бе доказано да е извършено по несъмнен начин от събраните в съдебната фаза на производството. Доказателствата, имащи за източник всяко от доказателствените средства по делото не са съответстващи до такава степен, че логично да разкриват фактическата обстановка на деянието по повдигнатото обвинение, напротив, съдът е възприел фактическа обстановка в по-различен аспект. В събрания доказателствен материал по делото съществуват съществени противоречия, касаещи обвинението по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК и значителни такива по отношение на обвинението по чл.325, ал. 5, вр. ал. 2, , пр. 1, вр. ал. 1 от НК. От събраните доказателства, съдът е достигнал до единствено възможният извод за невиновността на подсъдимия по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК и за виновността на подсъдимия по чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ, във вр. с чл.305, ал.6 от НПК, поради което и го е оправдал да е извършил престъплението по чл.325, ал. 5, вр. ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1 от НК.

Съдът намира, че с деянието си подсъдимият И.К.Д. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.325, ал. 5, вр. ал. 2, , пр. 1, вр. ал. 1 от НК, поради следното :

По делото безспорно са установени като извършени от подсъдимия и от обективна страна следните действия :

На инкриминираната дата - 15.03.2018г. в гр. Русе, намирайки се в стая №1 в адм. сграда на Сектор “ПП“ при ОДМВР – Русев, след изготвянето от св.Н. и връчването му на АУАН бл. № с.Д №566004/15.03.2018г., подс.Д. демонстративно го е смачкал и накъсал пред св.К. и св.Н., след което е изблъскал с ръце св.К., отворил вратата на стаята и се е запътил бягайки към стълбите на втория етаж. При последвалото му задържане в района на стълбите на втория етаж и пред стаята е оказал минимална съпротива ръкомахайки с ръце към св.К., без да успее да му нанесе удари по лицето или тялото. Безспорно е установено и, че е проявил отново агресия срещу св.К., т.к. след като бил вкаран силом отново в стая №1 от св.св.К. и Н., подс.Д. се изправил от мястото/стола където бил седнал и хванал с две ръце униформената горна дреха на св.К. дърпайки я, като по този начин искал отново да излезе от стая №1 на втория етаж.

За да изведе тези безспорно установени действия от обективна страна на подсъдимия, Съдът следва да коментира следните обстоятелства :

На първо място, съдът кредитира в пълна степен приетата по делото техническа експертиза на магнитен носител със записи от охранителни камери намиращи се в сектор ПП при ОД МВР Русе, както предявяването в съдебно заседание на вещественото доказателство 1 бр. оптичен носител марка DVD+R EMTEC с капацитет 4.7 GB и № PSP328SB071421462, чрез възпроизвеждане с мултимедиен плейър. На това предявяване св.св.Н. и К., както и подсъдимия се разпознаха непосредствено като участници в инцидента, поради което и съдът безспорно възприема действията им за извършени по това време и място.

С оглед възприетата и посочената по-горе фактическата обстановка във връзка с действията по време на инцидента – тези на св.Н., св.К. и подс.Д., Съдът следва да обсъди защо кредитира или не свидетелските показания дадени в с.з. /и прочетени от ДП по реда на чл.281 от НПК/, поради следното :

1.Св.Н., при проведения му разпит в с.з. от 28.03.2019г. твърди следното /цит./: „ …Докато четях на господина АУАН, той стана, дръпна ми АУАН от ръцете и започна да го къса на малки парчета ….В момента в който накъса акта, блъсна колегата К. и тръгна да излиза от стаята, като каза, че сме искали да го вкараме в затвора, той не е виновен, не е извършил нищо нередно, той не е управлявал тогава автомобила….. Вече в коридора К. дръпна подсъдимия за якето и му каза – „заповядайте, недейте, елате в стаята отново”. Колегата К. отново успя да вкара подсъдимия в стаята, след което подсъдимия отново тръгна да излиза от нея. Тогава вече  се сборичкаха. Господинът, който е бил водач и собственик на автомобила удари колегата в стомаха, тръгна отново да излиза от стаята. Тогава вече му направихме ключ на лява и дясна ръка, сложихме му белезници, защото вече оказваше яростна съпротива …… Вече в коридора К. дръпна подсъдимия за якето и му каза – „заповядайте, недейте, елате в стаята отново”. Колегата К. отново успя да вкара подсъдимия в стаята, след което подсъдимия отново тръгна да излиза от нея. Тогава вече  се сборичкаха. Господинът, който е бил водач и собственик на автомобила удари колегата в стомаха, тръгна отново да излиза от стаята. Тогава вече му направихме ключ на лява и дясна ръка, сложихме му белезници, защото вече оказваше яростна съпротива….“. Тази версия на случилото се, св.Н. поддържа и в прочетените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания от 28.11.2018 г. /лист 160 на ДП/. В най – непосредствените времево след инцидента свидетелски показания на св.Н. от ДП – тези от 16.03.2018 г.    /прочетени също по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, се излага друга версия на случилото се, а именно /цит./ : „…Започнах да чета акта, като по едно време, както беше седнал на стола до колегата К., И.Д. скочи рязко, издърпа от ръцете ми и откъсна първия екземпляр на акта, след което започна да го къса демонстративно пред мен на малки парчета. Докато късаше акта, Д. единствено викаше, че не бил виновен, и че сме искали да го вкараме отново в затвора. В това време К., докато ставаше от стола, на който седеше, беше блъснат от Д. с ръка в лявото рамо. Колегата К. залитна настрани и се блъсна в стената на стаята. Д. продължаваше да вика, че не е виновен. Премина покрай мен и колегата К. и излезе от стаята, като се насочи към стълбите на втория етаж. Двамата с колегата догонихме Д. точно преди стълбите. К. го хвана за якето, каза му да спре и да се върне обратно в стаята. Тогава Д. оказа яростна съпротива, като продължаваше да се дърпа и с дясната си ръка удари колегата К. в стомаха. Тогава колегата К. събори Д. на земята и му каза да се успокои. След това двамата го изправихме и го вкарахме отново в първа стая. Пуснахме го. Тогава Д. хвана колегата К. с двете си ръце за униформеното яке и започна да го дърпа. При тези действия с колегата употребихме спрямо Д. физическа сила с оглед задържането му като му направихме ключ на лява и дясна ръка зад гърба и му поставихме белезници. След това видях, че единият пагон от якето на колегата К. е скъсан и е на земята в стаята….“.

Съпоставяйки двете по-късни и покриващи се като фактическа обстановка версии в разпитите на св.Н. – този на ДП от 28.11.2018г. и този проведен в с.з. на 28.03.2019г. - на версията изложена в най – ранният му разпит на ДП – от 16.03.2018г., дават на Съда основание да не кредитира в значителна и най- вече относимата към предмета на делото част деятелността на св.Н. и св.К., що се отнася до това какво се е случило след принудителното въвеждането на подс.Д. в стая №1 в сектор „ПП“ при ОДМВР-Русе, непосредствено след първия инцидент между тримата след скъсването на АУАН от страна на подс.Д. и напускането му на стая №1 на втория етаж в адм. сграда на сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе, в която не е било монтирано записващо устройство /видеокамера/.

2.Св.К., при проведения му разпит в с.з. от 28.03.2019г. твърди следното /цит./: „ …Колегата Н. започна да му чете акта какво сме написали. Ние бяхме написали, че се е движил срещу движението и не е спрял на подадения ясен и разбираем сигнал от пътен полицай. След като колегата почти му беше прочел акта, подсъдимия изведнъж каза – „Вие искате да ме вкарате в затвора”. С едната си ръка грабна акта, издърпа го от колегата и го скъса. Аз през това време се надигнах да стана, защото подсъдимия вече беше станал. Той ме блъсна. Столът се намираше отзад зад краката ми и като ме блъсна аз се ударих в стената. Той премина покрай мен и излезе през вратата. Вратата най-вероятно е била отворена. Аз успях да се съвзема и да го настигна преди стълбите. Стаята ни е много близо до стълбите на втория етаж. Там го хванах за якето и започнах да го дърпам. Той има малко по-къси ръце от мен и се опита да ми нанесе няколко удара. Имаше няколко удара, но мога да кажа, че бяха слаби, с които не успя да ме удари толкова силно. Доколкото си спомням, колегата Н. дойде и успяхме да върнем подсъдимия обратно в стаята. Там има столове до катедрата, сложихме го да седне на столовете…. Както уж се беше поуспокоил, беше седнал и стана и докато си приказвахме с колегата какво да правим, дали да съставяме нов акт, защото този е скъсан, и подсъдимият изведнъж пак стана и тръгна срещу мен. Аз не мога да си обясня защо агресията му беше насочена само срещу мен. Тръгна срещу мен и пак по същия начин с блъскане, с удари с юмруци. Хубаво, че успявах по някакъв начин да ги предотвратя. Аз се опитвах да го задържа, а той правеше опити пак да излезе през вратата. Когато се опитвах да го задържи ми нанесе удар в стомаха, който наистина успя да ми извади малко въздуха. Благодарение на колегата, който беше дошъл, го съборихме на земята и му сложихме белезници. През това време усетих, че се дърпаме с подсъдимия….Най-сериозният удар в стомаха беше нанесен в стаята. Аз получих между 5-6 удара, няколко леки, а най-сериозния удар, който беше вече болезнен е получен вътре в стаята. Преди това имаше удари в коридора. В коридора не си спомням да сме събаряли подсъдимия на земята. Може и да сме го съборили в коридора за момента с някоя подсечка, защото той беше страшно агресивен...“. Тази версия на случилото се, св.К. не поддържа и в прочетените по реда чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК свидетелски показания от 28.11.2018г. /лист 162 от ДП/, а именно /цит./ : „…Докато аз залитах и се подпрях на стената, И.Д. мина покрай мене дърпайки и късайки първия екземпляр на акта. Отвори вратата и излезе в коридора. Стигнах го вече в коридора. В коридора преди стълбищата двамата с колегата Н. опитахме да го задържим. Аз го хванах за якето. И.Д. се обърна и с дясната ръка ми нанесе удар в стомаха. След като ме удари се дръпна, изтървах якето и се опита да продължи по стълбите към първия етаж, но колегата Н. вече беше дошъл и двамата държейки го за ръцете го върнахме в първа стая. Докато го държахме за ръцете, през цялото време той се дърпаше и правеше опити да се освободи от нас. Вече в стаята го оставихме да седне, но Д., стана насочи се към мене. Хвана ме за униформеното яке. Тогава ми скъса пагона и ми се разпори ципа като се мъчеше да ме свали на земята….“

В най – непосредствените времево след инцидента свидетелски показания на св.К. от ДП – тези от 15.03.2018 г.  /прочетени също по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК/, се потвърждава тази версия на случилото се от проведения разпит на ДП разпит от 28.11.2018г. /лист 162 от ДП/, а именно /цит./ : „… Почти бях станал от стола, когато докато късаше акта Д. ме блъсна с длан с дясната си ръка в лявото рамо. От това негово действие залитнах настрани и се блъснах в стената, като не можах да се ударя. След като ме блъсна Д., продължавайки да вика, че не е виновен, премина покрай мен, излезе от стаята и се насочи към стълбите на втория етаж, които водят към изхода на сградата на сектор Пътна полиция при ОД МВР Русе. Заедно с колегата Н. го догонихме точно преди стълбите. Аз го хванах за якето и му казах да спре да се върне обратно в стаята. Д. ми оказа яростна съпротива като продължаваше да се дърпа и с дясната си ръка ми нанесе удар в стомаха. При тези негови действия го съборих на земята и му казах да се успокои. След това с колегата му изправихме и го вкарахме отново в първа стая. След като влязохме в стаята го пуснахме и тогава Д. ме хвана с двете си ръце за униформеното ми яке и започна да ме дърпа. След като видяхме, че Д. няма да се успокои, с колегата употребихме физическа сила с оглед задържането му, като му направихме ключ на лява и дясна ръка зад гърба и му поставихме белезници. След това констатирах, че десният пагона униформеното ми яке е скъсан от Д., когато ме е дърпал за якето. Също така от дърпането на Д. ципът ми, който преди това беше вдигнат догоре, беше повреден и разкопчан...“.

Съпоставяйки двете по-ранни и покриващи се като фактическа обстановка версии в разпитите на св.К. – тези на ДП от 15.03.2018г. и от 28.11.2018г.,  с версията му изложена в проведения в с.з. на 23.04.2019г. разпит, дават на Съда основание да не кредитира в значителна и най- вече относимата към предмета на делото част деятелността на св.К. и св.Н., що се отнася до това какво се е случило в стая №1 в сектор „ПП“ при ОДМВР-Русе, след принудителното въвеждането на подс.Д. и непосредствено след първия инцидент между тримата след скъсването на АУАН от страна на подс.Д. и напускането му на стая №1 на втория етаж в адм. сграда на сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе, в която не е било монтирано записващо устройство /видеокамера/.

  3.Съдът кредитира обясненията от подс.Д. /дадени на л.94 от ДП - прочетени на основание чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.4 от НПК/, досежно това, че бил недоволен от вписаните в съставения му АУАН бл. № с. Д № 566004/15.03.2018г. нарушения, поради което и изразявайки недоволството си го намачкал и скъсал, след което демонстративно излязъл от стаята обвинявайки на висок глас св.св.К. и Н., че „искали да го вкарат в затвора“. В останалата им част, Съдът приема същите за изолирани от установената по делото фактическа обстановка и най вече досежно твърдението, че бил пребит от св.св.К. и Н. в стая №1, тъй като в приложената по делото СМЕ касаеща него се коментира, че нараняването „повърхностното охлузване на лявата скула“ може да е получено при съприкосновение с тъпоръбест предмет /напр. дрехите на участниците в инцидента или пода на помещението/ и не е характерно за удари с юмрук или шамар, каквато версия излага подс.Д..

 Съдът не е установил за несъмнено доказано по делото, че подс.Д. на 15.03.2018г. е извършил непристойни действия, които грубо да нарушават обществения ред и да са изразяващи явно неуважение към обществото, а именно - на публично място в гр. Русе в сградата на сектор „Пътна Полиция“ при ОД МВР Русе, демонстративно скъсал първи екземпляр на АУАН с. Д, бл. № 566004/15.03.2018 г., блъснал и ударил с юмрук полицейския служител А.Т.К. ***, дърпал с ръце якето му,скъсал пагона и ципа на униформеното му яке, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, поради което и го е оправдал по повдигнато обвинение по чл.325, ал.5, вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1 от НК.

Това е така, т.к. за да е обективират хулиганските действия по повдигнато обвинение по чл.325, ал.5, вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1 от НК, които са вменени да е извършил подсъдимия, следва да се докаже по несъмнен начин неговата престъпна деятелност непосредствено преди задържането му в стая №1, чрез използването на помощни средства /белезници/ от страна на св.св.К. и Н. и по точно, че приложеното по делото ВД – пагон от униформа, действително е намерен непоставен на униформата на св.К., а на земята, в резултат на действията /дърпане на дрехата, удари с ръце и др./ на подс.Д. срещу св.К.. Както бе посочено по-горе, с оглед съществените противоречия в многократно даваните показания от св.св.К. и Н., Съдът е кредитирал изолирано и критично показанията им в тези им части. В този връзка остава под критично високо съмнение и достоверността на показанията на св.св.Н. и К. досежно обвинителната теза на РРП, касаеща физическия контакт на подсъдимия със св. А.К., изразяващ се в нанасяне на удар с юмрук, късане на ципа на униформеното яке и пагона, още повече, че приложения пол. пагон по-принцип е така поставен на униформата, че може да се извади без да се бъде „скъсан“, а и по делото не е запазено като ВД горната част на униформата на св.К., на която бил скъсан ципа за закопчаването и, във връзка с действията на подсъдимия спрямо св.К..

При така установената фактическа обстановка, Съдът счита, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението хулиганство по смисъла на чл.325 от НК от обективна страна.

За да е осъществено престъплението хулиганство, от обективна страна е необходимо кумулативно да е налице извършване на непристойни действия и тези действия грубо да нарушават обществения ред. Безспорно действията на подсъдимия в сградата на полицията следва да бъдат квалифицирани като оскърбителни за св.св.К. и Н., тъй като същият е скъсал на дребни парчета изготвения от св.Н. АУАН с.Д, бл. № 566004/15.03.2018г. и е обвинил двамата пол. служители, че с дейността си искали да го „вкарат в затвора“. Не е налице обаче следващата кумулативна предпоставка, а именно с тези непристойни или оскърбителни действия грубо да се нарушава обществения ред. Това изисква действията да са станали достояние на неограничен кръг лица и те да са останали силно възмутени от това. Безспорно подсъдимия е извършил нарушаване на обществения ред касаещ етиката и уважението към труда, който  извършват пол. служители в адм. сграда на сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе, но според приетите и кредитирани по делото доказателствата от Съда, тези действия на подсъдимия са силно ограничени по интензитет и упоритост в умисъла, не съответстват на повдигнатото му обвинение в тази му част и не могат да се охарактеризират като грубо нарушаващия обществения ред, тъй като изначало във всяка  адм. сграда на полицията достъпа на лица неработещи в нея е строго регламентиран. По начина на извършване на действията от тримата участници в инцидента, същите не биха могли да станат достояние до неограничен кръг лица, а единствено и най-вече на тях  самите /св.Д., св.Н. и подс.Д./. Поради това и предвид процесуалната възможност визирана чл.305, ал.6 от НПК, Съдът е признал подс.Д. за невинен по повдигнатото му обвинение по чл.325, ал.5, вр. ал.2, пр.1, вр. ал.1 от НК и за виновен в това, че на 15.03.2018г. в гр. Русе, извършил непристойни действия, нарушаващи обществения ред - на публично място в гр. Русе, в сградата на Сектор „Пътна Полиция“ при ОД МВР Русе, демонстрирал оскърбително отношение и неуважение към орган на властта - скъсал първи екземпляр на АУАН с бл. № 566004/15.03.2018г., блъснал и дърпал с ръце униформеното облекло на полицейски служител от Сектор „ПП“ при ОД МВР Русе - А.Т.К., като е наложил  наложил наказание за извършено хулиганство, което има белезите и се характеризира като такова по смисъла на чл.2, ал.1 от УБДХ. При определяне на наказанието по реда на чл.1, ал.1 от УБДХ, Съдът е преценил, че във връзка с генералната и лична превенция по чл.36 от НК, на подс.Д. следва да се наложи наказание по вид „глоба” - в максимален законов размер размер от 500 лв. Така наложеното наказание съответства, по преценка на Нъда, на степента на обществената опасност на проявата и на личността подс.Д.. С налагането му той ще има възможност да преусмисли постъпката си и да съобрази за в бъдеще поведението си със зачитане на общоприетите норми за приличие в обществото и спазване на обществения ред и спокойствие.

Поради това, че Съдът счита, че подсъдимият не е осъществил с действията си от обективна страна състава на основния текст по чл. 325, ал.1 от НК е ненужно да се излагат и съображения относно предявеното обвинение за извършено хулиганство в условията на опасен рецидив по смисъла на ал.5, вр. ал. 2, пр. 1, вр. ал.1 на чл.325 от НК.

От субективна страна административното нарушение е извършено с пряк умисъл от подсъдимият, като форма на вината по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Той съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал неговите общественоопасни последици и искал настъпването на тези последици, т.к. от заключението на назначена комплексна съдебно психиатрично психологична експертиза е видно, че подс.Д. ***. Към момента на деянието същият е могъл да разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си, да разбира свойството и значението на това което върши и да ръководи постъпките си, в състояние правилно да възприема факти от значение за делото.

Съдът не е установил за несъмнено доказано по делото, че от обективна и субективна страна подс.Д. на 15.03.2018г. е причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на А.Т.К. ***-мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Русе, изразяваща се в болка и страдание,без разстройство на здравето,резултат от блъскане, дърпане за дрехите и удар с юмрук в областтана „стомаха“, като телесната повреда е причинена на полицейски орган, при изпълнение на службата-изпълнение на служебните си задължения във връзка с пътен контрол - престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

На първо място твърдението, че подс.Д. бил нанесъл силен удар в областта на стомаха на св.К. не се установява по несъмнен начин от доказателствата по делото. Както бе посочено и коментирано по – горе от Съда, ако изобщо има такъв по-силно нанесен удар от подсъдимия към св.К., то не става ясно къде се е случило това – пред или в стая №1 на втория етаж в Сектор „ПП“ Освен това св.К. /който има в случая качеството на пострадал/ си сменя показанията в тази им част на няколко пъти /в проведените на ДП два разпита твърди, че въпросния удар му бил нанесен от подсъдимия пред стая №1, а в с.з. се синхонизират показанията му с тези на св.Н., че това се е случило вътре в стаята, и където дефакто  се получават най – големите различия в гласните им показания досежно кой какви действия е извършил/, поради което Съдът не кредитира изцяло показанията му в тази им част.

На второ място, конструкцията на обвинението на РРП досежно престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК на практика е копие на диспозитива по първото обвинение – по чл.325 от НК, като е посочено, че това деяние било извършено от подсъдимия против св.К., при изпълнение на служебните му задължения във връзка с пътен контрол.Т.к. съдът не е възприел, че телесната повреда по 130, ал. 2 от НК е безспорно и несъмнено причинена от подсъдимия но св.К., поради мотивите посочени по – горе, и е коментирал подробно действията на подсъдимия относно повдигнатото обвинение по чл.325 от НК, както и защо го е оправдал да ги е извършил от обективна страна, а му е наложил адм. наказание по смисъла на чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ, то логично е оправдал изцяло подсъдимия по второто повдигнато му обвинение.

Подсъдимият следва да заплати направените разноски на досъдебното и съдебното производство, предвид разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК.

 

Така мотивиран, Съдът се произнесе с присъдата си.

 

 

 

Районен съдия :