Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1397

 

град Пловдив,19.07.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурор Владимир Вълев като разгледа докладваното от съдия Ангелов административно дело № 389 по описа за 2023 година, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Делото е образувано по искова молба, предявена от А.С.Л., чрез адв. С.Д. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Ищцата иска ответникът да бъде осъден да и заплати обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, за претърпени от нея  неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания за здравето и живота и, обида, огорчение, стрес, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, причинени и при пребиваването в Ареста Пловдив  за периода твърдяния период / 28.10.2021 г. до 24.10.2022 г./

Ищцата посочва следните оплаквания: през цялото време на изтърпяване на наказанията е била в пренаселени килии - под 3 кв. м. нетна площ и при лоша хигиена – дървеници, хлебарки, гризачи, нямало течаща топла  и студена вода и санитарен възел. Предоставяло се старо и мръсно спално бельо. Липсвали условия за раздвижване и спорт. Липсвали извънредни свиждания за Коледа, Нова година и Великден. Ищцата си нарушила зрението вследствие на продължително четене на лоша светлина. Не са и били предоставяни лекарства по врема на престоя. Храната била лоша. Липсвала осигурена библиотека по време на престоя.

Редовно призована, ищцата не се явява, не се представлява.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител ст.юрк.Ч., оспорва предявените искови претенции по основание и размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция по основание и размер.

          От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е прибивала в Ареста Пловдин от 28.10.2021 г. до 28.06.2022 г. след което е преместена в Затвора Сливен. Ищцата не оспорва официалните удостоверителни документи досежно времето на нейния престой в Ареста и не обосновава с исковата молба нарушения на чл.3 от ЗИНЗС проявили се по отношение на нея на територията на Затвора Сливен.

В тази връзка процесния за изследване период е от 28.10.2021 г. до 28.06.2022 г.

По делото са постъпили  справка рег.№ СА-307/01.03.2023г. /л.25/ обобщена справка рег. №СА-1404/12.10.2021г. от Арест-Пловдив ОС „Изпълнение на наказанията“, в които се посочва, че за периода от от 28.10.2021 г. до 28.06.2022 г.  е налична следната информация:

За процесния период ищцата е пребивавала с други две задържани лица в килии  с площ на всяка от тях – 14,74 кв.м. , в която насока се се установява, че жилищна площ в посочените помещения е отговаряла на изискуемия стандарт. Килията са оборудвани с по три легла, маса за хранене с размери 60/60 см. и съответния брой кръгли табуретки  с диаметър 30 см.

Постелъчният инвентар в арестните помещения е чаршафи, одеала и възглавници. Чаршафите се изпират ежеседмично в пералните помещения на Арест-Пловдив. На задържаните лица е дадена възможност да използват и собствени чаршафи. Коридорите и всички общи помещения се почистват и дезинфекцират ежедневно. Поддържането на чистотата в арестните помещения се поддържа от задържаните в тях лица след предоставяне на препарати и средства от страна на затворническата администрация. Във всяка килия в Арест Пловдив има обособен санитарен възел с размери 125/112 см. и мивка с постоянно течаща студена вода, а топлата вода се подава всеки ден сутрин и вечер, съобразно обема на бойлерите, които са по един за двата етажа на Арест-Пловдив. Според посоченото в справките, през 2018г. е направено отделяне на санитарните възли от жилищната част на килиите, посредством конструкция с алуминиеви профили, а през периода октомври 2021г – февруари 2022г. на всики санитарни възли е извършен ремонт. Извеждането до банята става по утвърден график, най-малко два пъти седмично. Достъпа на дневна светлина е осигурен чрез отваряем прозорец с размери 150/150 см., който има отваряемо крило за по-добър приток на свеж въздух. Арест-Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори, свързани към водогреен газов котел, който се ползва за отопление на ареста през зимния сезон и охлаждане през летния. По сключен договор, в Арест-Пловдив по график, както и при допълнителна нужда се изпълняват обработки за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, за което по делото са приложени съответните протоколи. На всички задържани под стража ежедневно се осигурява време за престой на открито съгласно ЗИНЗС като за целта има обособени отделни карета за съответния брой задържани лица, които да ползват правото си на престой на открито, което е в размер на  един астрономичен час всеки ден.

По данни от ГДИН е сключен договор за ДДД обработка на всички помещения в затворите, която се извършва по утвърден график. По делото са представени приемо-предавателни протоколи за извършена ДДД обработка на 23.03. 2021г. и 15.06.2021г. /л.40/

По делото е разпитана като свидетел Б.Я.. Свидетелката  заявява, че е била с ищцата в ареста, като не уточнява точно периода, защото не си спомнея, но условията били лоши, леглата биил на вишки, едно над друго. Пръскало се за дървеници и хлебарки, но задържаните не били изкарвани навън и дишали. Санитарните възли са без вентилация. Дишали влагата от изпраните дрехи.

Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, намира същата за допустима, а по същество за неоснователна:

          Както вече се посочи, ищцата претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди за периода от 28.10.2021 г. до 24.10.2022 г. и по-конкретно, за периода през който е пребивавала в Арест-Пловдив, т.е от 28.10.2021 г. до 28.06.2022 г., пряка последица от допуснатото от страна на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.

На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.

Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение като в ал.2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1./всяко умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2./умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3./унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като съгласно ал.3, за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или бездействията по ал.2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.43, ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл.43 ал.4 ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Според ал.5 от посочената разпоредба, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Относима към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“.

С оглед събраните писмени доказателства по делото и възведеното в обстоятелствената част на исковата молба, съдът намира, че с оглед представени доказателства от страна на ответника за периода на пребиваване на Л. ***, а именно от от 28.10.2021 г. до 28.06.2022 г. по делото са налични достатъчно и обективни доказателства, че ищцата не е пребивавала в помещения, в които да не е спазено законоустановеното изискване за полагаема се 4 кв.м. жилищна площ на всеки лишен от свобода.  В този смисъл, по отношение на последно посочения период на престой на ищцата в Арест Пловдив, съдът намира  претенцията за неоснователна.

Неоснователни и недоказани се явяват оплакванията на ищеца за липса на течаща топла и студена вода и санитарен възел в помещенията. Установява се от писмените доказателства, представени по делото, че във всяка килия в Арест Пловдив има обособен (през 2018г.) санитарен възел с размери 125/112 см. и мивка с постоянно течаща студена вода, а топлата вода се подава всеки ден сутрин и вечер, съобразно обема на бойлерите, които са по един за двата етажа на Арест-Пловдив. Извеждането до банята става по утвърден график, най-малко два пъти седмично.

По отношение на оплакванията неосигуряване на престой на открито, раздвижване и спорт, съдът намира същите за неоснователни, предвид изрично посочената информация, в приетите и неоспорени по делото справки, за осигурените на задържаните места за престой на територията на ареста както и поради липсата на други изявления и/или доказателства, които да сочат, че престой на открито на Л. ***.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден. Следователно такова право имат и задържаните лица за изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража, което съгласно справката, която както вече се посочи и по-горе, не е оспорена от ищеца, на всички задържани под стража лица ежедневно е било осигурявано задължителното съгласно ЗИНЗС време за престой на открито. Не  се твърди, някой от задържаните да е подал оплакване.

Все в тази насока и следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл. 164, ал. 1 ЗИНЗС предвижда осигуряване на условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден, извън времето за престой на открито, която разпоредба обаче не е императивна и не създава задължение на администрацията да го изпълни точно в този обем. Изпълнението на разпоредбата е според възможностите на съответното място за лишаване от свобода, респ. задържане под стража при съобразяване с наличната материална база, брой лишени от свобода и др. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 151, ал. 5 ППЗИНЗС, съгласно която на всеки лишен от свобода освен престоят на открито се осигурява по възможност физическа или спортна активност. С други думи казано, доколкото не е въведено императивно задължение, то неосигуряването му не би могло да доведе до причиняването на неимуществени вреди на ищеца, т. е. не е налице неизпълнение на законово задължение на администрацията на Арест - Пловдив.

По конкретизираното само по отношение на периода на пребиваване в ареста оплакване на ищцата, че е предоставена лоша храна, съдът намира, че в настоящото производство не се доказа подобна хипотеза. Не са налични по делото данни за писмени или устни жалби от Л. или други лишени от свобода по отношение на качеството на предоставената храна за посочения период. 

През исковия период не се установява нарушение на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения, в които е пребивавала Л. са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, в приложеното от ответника становище, се сочи, че в Ареста Пловдив на задържаните лица е осигурен достъп до такава, съгласно график, като за жени тази кратност е най-малко три пъти седмично.

Не са ангажирани доказателства от ищцата, че за процесния период е имала заболяване на очите. Не се представят доказателства от ищцата, че по време на престоя същата е била ограничавана от достъпа до библиотека. Напротив видно от представената справка се установява, че при ежедневния обход на дежурния служител се съобразяват желанията за книги, и при налични единици от номенклатурата същите се предоставят.

По отношение на чистотата, от твърденията на ищеца и разпитания свидетел, е възможно да се приеме, че помещението, в което е пребивавала, е с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от задържаните лица, които се грижат за почистването, освен това, същите са имали свободен достъп през цялото денонощие до санитарен възел и течаща студена вода, както и топла вода сутрин и вечер. Осигурена се установи да е и пряка слънчева светлина чрез наличния в килията прозорец с размери 150/150см., който е с отваряемо крило и чрез който при желание на задържаните лица може да се извършва проветряване. Отделно от това, установява се, че в Арест Пловдив е изградена и функционира вентилационна система, посредством която въздухът от помещенията се извежда навън и се вкарва свеж въздух, съответно чрез изградена модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление, се осигурява необходимата осветеност. До извод в обратната насока не водят показанията на свидетелката Я..

По делото не се установиха и данни да има гризачи и дървеници, в каквато насока са твърденията на ищеца, доколкото от страна на Арест – Пловдив са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията. Отделно от това от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да са били подавани оплаквания за хигиената в помещенията в Арест – Пловдив. Оплакванията на ищеца за лоша хигиена, поради наличие на дървеници, хлебарки и гризачи са оборени от представените по делото приемо-предавателни протоколи за извършена ДДД обработка през  2021г. и наличието на действащ договор между ГД“ИН“ и ДЗЗД „Фаворит мениджмънт“.

Недоказани останаха и следващите твърдения, а именно, че дюшеците и спалното бельо са стари и мръсни, доколкото в справката, която не е оспорена от ищеца, се посочва, че постелъчният инвентар се изпира ежеседмично в пералните помещения на ареста, в т. ч. е предоставена възможност на задържаните лица да ползват собствен такъв. Не се установи и през зимата да е много студено, съответно през лятото много топло и задушно, няма данни и да има мухъл в килиите, както и ищецът да е имал проблеми с очите, вследствие на лошото осветление, в т. ч. към момента на депозиране на исковата молба да е с нарушено зрение. За липса на достатъчно време за къпане и достатъчно количество топла вода за всички задържани не твърди и разпитания свидетел. По идентичен начин стои въпросът и със следващите оплаквания, а именно, че на новогодишните, коледните и великденските празници е трябвало да има извънредно свиждане, но това не е спазено, както и че храната била лоша, че не са и осигурявани необходимите лекарства и че няма библиотека, тъй като в търсената насока липсват ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът :

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.Л., с ЕГН **********, иск за сумата от 10 000 лв. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за претърпени от нея  неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания за здравето и живота, обида, огорчение, стрес, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, причинени при пребиваването в Ареста Пловдив  за периода от 28.10.2021 г. до 24.10.2022 година.

ОТХВЪРЛЯ направеното искане за присъждане на разноски в полза на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София.

Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал. 1, пр. 2 ЗИНЗС.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: