№ 21232
гр. София, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110145661 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
2001598/24.01.2020 г., подадена от името на * с ЕИК: **, чрез адвокат Х. Х.
срещу *, ЕИК ***, чрез адвокат М. М., с която е предявен положителен
установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4 726,84 лева
(четири хиляди седемстотин двадесет и шест лева и 84 стотинки),
представляваща незаплатено възнаграждение / формирано от стойността на
уговорените годишни такси/ за поддръжка на имот с идентификатор **,
находящ се в община *, гр. *, п.к. 2760, местност *, представляващ къща -
еднофамилна вилна сграда, по неформален договор за поддръжка и
управление на имот с идентификатор **, находящ се в община *, гр. *, п.к.
2760, местност *, представляващ къща - еднофамилна вилна сграда, сключен
между * с ЕИК: ** и *, ЕИК ***, за която сума са издадени фактури № №
**********/12.01.2018 г. и **********/05.01.2019 г., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 23.05.2023 г. до изплащане на
вземането.
Със заявление вх. № 144050/23.05.2023 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу *, ЕИК *** за сумата от 4 726,84
лева (четири хиляди седемстотин двадесет и шест лева и 84 стотинки),
1
представляваща незаплатено възнаграждение / формирано от стойността на
уговорените годишни такси/ за поддръжка на имот с идентификатор **,
находящ се в община *, гр. *, п.к. 2760, местност *, представляващ къща -
еднофамилна вилна сграда, по неформален договор за поддръжка и
управление на имот с идентификатор **, находящ се в община *, гр. *, п.к.
2760, местност *, представляващ къща - еднофамилна вилна сграда, сключен
между * с ЕИК: ** и *, ЕИК ***, за която сума са издадени фактури № №
**********/12.01.2018 г. и **********/05.01.2019 г., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 23.05.2023 г. до изплащане на
вземането.
На 02.06.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените
суми.
Препис от издадената в производството по ч.гр.д. № 28033/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, е връчен на длъжника, като в
законоустановения срок е депозирано възражение от името на същия срещу
издадената заповед за изпълнение. В тази връзка заявителят е уведомен за
възможността да предяви иск за съществуване на вземането си на 31.07.2023
г. Исковата молба е депозирана в съда в законоустановения за това срок /на
14.08.2023 г./.
Ищецът – * с ЕИК: ** твърди, че по силата на неформален договор за
поддръжка и управление на имот с идентификатор **, находящ се в община *,
гр. *, п.к. 2760, местност *, представляващ къща - еднофамилна вилна сграда,
сключен между * с ЕИК: ** и *, ЕИК ***, за периода 2018 г. – 2019 г. е
осъществявал управление и поддръжка на собствен на ответника недвижим
имот, представляващ имот с идентификатор **, находящ се в община *, гр. *,
п.к. 2760, местност *, представляващ къща - еднофамилна вилна сграда.
Поддържа, че е осъществил уговорените между страните работи във връзка с
поддръжката и управлението на процесния имот, през заявения в исковата
молба период, както и че е налице мълчаливо приемане на работата от страна
на ответното дружество, който не е възразил срещу извършеното от ищеца.
Посочва, че за извършените услуги е издал фактури № №
**********/12.01.2018 г. и **********/05.01.2019 г., както и че е поканил
ответника да му заплати дължимите суми, но изпълнение от страна на
2
последния не последвало.
Моли, за уважаване на предявения иск и за признаване за установено,
че *, ЕИК *** дължи в полза на *, ЕИК ** сумата от 4 726,84 лева (четири
хиляди седемстотин двадесет и шест лева и 84 стотинки), представляваща
незаплатено възнаграждение / формирано от стойността на уговорените
годишни такси/ за поддръжка на имот с идентификатор **, находящ се в
община *, гр. *, п.к. 2760, местност *, представляващ къща - еднофамилна
вилна сграда, по неформален договор за поддръжка и управление на имот с
идентификатор **, находящ се в община *, гр. *, п.к. 2760, местност *,
представляващ къща - еднофамилна вилна сграда, сключен между * с ЕИК: **
и *, ЕИК ***, за която сума са издадени фактури № № **********/12.01.2018
г. и **********/05.01.2019 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 23.05.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума на
02.06.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 28033/2023 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производства пред
Софийски районен съд.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от името на ответника *, ЕИК ***, с който се оспорва иска.
Оспорва се, че през процесния период /2018 г. – 2019 г./ ответникът е бил
собственик на имот с идентификатор **, находящ се в община *, гр. *, п.к.
2760, местност *, представляващ къща - еднофамилна вилна сграда, по
неформален договор за поддръжка и управление на имот с идентификатор **,
находящ се в община *, гр. *, п.к. 2760, местност *, представляващ къща -
еднофамилна вилна сграда. Оспорва се, че между страните е съществувало
валидно възникнало правоотношение по неформален договор за поддръжка и
управление на имот с идентификатор **, находящ се в община *, гр. *, п.к.
2760, местност *, представляващ къща - еднофамилна вилна сграда, сключен
между * с ЕИК: ** и *, ЕИК ***. Оспорва се от страна на ищеца да са
изпълнени твърдените в исковата молба дейности по поддръжка и
управление, като се сочи, че дори такива да са извършвани, то същите са
извършвани от ищеца в качеството му на собственик на комплекс „***“ и
връзка с извършваната от същия търговска дейност в комплекса. Оспорва се
3
от страна на ответното дружество да е възлагано на ищеца да извършва
каквито и да било дейности във връзка с поддръжка и управление на имот,
находящ се в комплекс „***“. Прави се възражение за погасяване по давност
на вземанията, предмет на претенциите заявени от ищеца с исковата молба.
Моли, за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1
ЗЗД.
По отношение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
266 ЗЗД:
Съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а последната - да заплати възнаграждение.
На основание чл. 154 ГПК по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1, вр. чл. 266 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
правоотношение между страните през процесния период по твърдения в
исковата молба неформален договор за поддръжка и управление на имот с
идентификатор **, находящ се в община *, гр. *, п.к. 2760, местност *,
представляващ къща - еднофамилна вилна сграда, сключен между *, ЕИК **
и *, ЕИК ***, по силата на което ищецът е изпълнил точно възложената от
ответника работа, че е предал на възложителя, а последният е приел
извършената работа, както и да установи размера на дължимото
възнаграждение, съобразно уговорените единични цени и количеството
извършена работа.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба,
подаден от името на ответника, възражение за погасяване по давност на
претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и
обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния
срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания
4
от ответника.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че през процесния период именно ответното
дружество е било собственик на посочения в исковата молба недвижим имот.
Източникът на претендираното с исковата молба вземане е договор за
поддръжка и управление на недвижим имот, който съдържа елементите на
договора за изработка по чл. 258 и следв. ЗЗД, с който ищецът твърди да е
поел задължение към собственика на процесния имот да извършва
ежемесечни услуги по поддръжка и управление на имота, както следва:
почистване на имота, почистване с вода на улици и паркинги през летния
период, ежедневна промяна на електрически крушки за улично и фасадно
осветление пред имота, денонощна портиерска служба на главен портал и
контрол на достъпа на трети лица до имота, денонощна жива охрана,
денонощно видеонаблюдение, напояване и поддържане на зелените площи на
имота, допълнително озеленяване и подобряване на озеленяването на имота,
ежеседмично сметоизвозване, ремонт и подмяна на контейнери за отпадъци и
кошове за отпадъци, снегопочистване и почистване на лед и вътрешен път до
имота, използване на паркинг на комплекс Спа Хотел Катарино, както и
ежемесечна услуга дезинфекция, дезинсекция и дератизация на имота –
наричани за краткост „услугите“.
Видно от изложените в исковата молба и отговора на исковата молба
твърдения и възражения, между страните е спорно съществуването на
валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на неформален
договор за поддръжка и управление на процесния недвижим имот, по силата
на който ответното дружество е възложило поддръжката и управлението на
недвижимия имот, а ищецът е изпълнил възложената работа точно и я е
предал на ответника.
Договорът за изработка е неформален, консенсуален, двустранен,
възмезден договор, с който изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи нещо съгласно поръчката на другата страна срещу възнаграждение.
Задължение на изпълнителя е да извърши определените действия, а
задължение на възложителя е да заплати изрично уговореното
възнаграждение, като последното може да бъде определено по различен
5
начин по вид и размер.
При отсъствие на изготвена писмена форма за наличието на
облигационно правоотношение по договор за изработка ищецът следва, в
условията на пълно и главно доказване, да докаже съществуването на валидна
облигационна връзка с всички допустими от ГПК доказателствени средства.
Анализирайки доказателствата в съвкупност и поотделно, съдът счита
за недоказано, че страните са били обвързани от неформален договор за
поддръжка и управление на процесния имот. В подкрепа на този извод са
неподписаните от ответното дружество два броя фактури №
**********/12.01.2018 г. и № **********/05.01.2019 г. с издател „***“ ЕАД и
получател „***“ ООД, подписани само от техния издател. Доколкото
фактурите не съдържат подпис на получател от страна на лице, отговорно за
съответната стопанска операция, данъчните документи не могат да бъдат
годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и
приемане на услугите, респ. доказателство за облигационна обвързаност
между страните по силата на неформален договор за изработка.
Липсата на облигационно правоотношение, както и липсата на съгласие
у ответника за сключване на договор се установяват и от приложената имейл
кореспонденция, съдържаща два броя писма от „***“ ООД до „***“ ЕАД, с
изх. № 03/30.01.2018 г. относно фактура № № **********/12.01.2018 и с изх.
№03/29/01/2019 г. относно фактура № № **********/05.01.2019 г., с които
ответникът отрича наличието на договореност относно възлагането на услуги
по управление и поддръжка на жилищната част и дворното място, както и
вида и обема на услугите, срещу които дружеството ще ги предоставя. Видно
от съдържанието на двете писма, управителят на ответното дружество
категорично се противопоставя и на процесните фактури и заявява, че не
дължи заплащане на посочените във фактурите суми, твърдейки, че същите са
издадени без основание. Обстоятелството, че фактурите са върнати от
ответника и не са заведени в счетоводството му (което изключва и
възможността да е ползван данъчен кредит по тях), наред с неподписването на
фактурите от ответното дружество само по себе си изключва възможността
ответникът да е признал и приел извършените услуги, респ. не доказва
съществуването на договор за изработка между страните.
Индиция за липсата на облигационно правоотношение се извлича и от
6
това, че видно от приложеното уведомително писмо от управителя на
комплекс „***“ ЕАД (л. 42) на ответното дружество е предоставен срок за
явяване и подписване на договор за поддръжка и управление, но такъв не се
установява да е сключен. Ответникът категорично е изразил несъгласието си
да се обвързва в облигационни отношения с ищеца, доказателство за което е
имейл кореспонденцията, в която ответникът отрича съществуването на
договорености между него и ищеца, както и отговорът на нотариалната
покана, с която отрича съществуването на облигационно правоотношение и
посочва, че двете фактури са върнати, тъй като липсва основание за
осчетоводяването им.
Косвен извод за липсата на облигационна връзка са приложените по
делото и неподписани договори за поддръжка и управление, както и
Вътрешен правилник на комплекс „Катарино Хотел и Спа“, неподписан от
страните.
От събраните гласни доказателства на свидетеля Захов – управител на
хотелския комплекс, собственост на ищцовото дружество, които показания
съдът кредитира като непротиворечиви и логични, също се подкрепя изводът
за несъществуване на облигационно правоотношение между страните.
Свидетелят каза, че въпреки предложението за сключване на договор, такъв
не е сключен. От показанията на св. Захов бе потвърдено, че по една от
процесните фактури е постъпило възражение от ответника.
Отказът на ответника за сключване на договор за поддръжка и
управление се установява и от гласните доказателства, събрани чрез разпита
на св. Пандев, който потвърди, че е на ответника е бил предложен договор, но
такъв не е сключен. С показанията си св. Пандев отрича да са възлагани
дейности по поддръжка и управление на имота, както и да са полагани грижи
по отношение на процесния имот.
По делото не са събрани други относими доказателства, които да
установят по безспорен начин съществуването на облигационно
правоотношение. Макар и неформален, договорът е консенсуален, а от
събраните по делото доказателства не се установява да е налице съгласие
както относно сключването на договор за изработка, така и относно
съществените му елементи - възлагане на работа, изпълнение на възложеното,
приемане на извършената работа от въложителя.
7
С оглед гореизложеното и доколкото по делото не се установява
възникването на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение между
страните, съдът счита предявения иск за неоснователен, а претендираните
суми по процесните фактури за недължими на предявеното в производство
основание.
Дори да се приеме, че е налице валидно възникнало и съществувало
между страните през процесния период облигационно правоотношение по
договор за изработка, то за да настъпи изискуемост на задължението на
възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, следва да е налице
приемане на извършената работа. Съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД, поръчващият е
длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на
работата по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД съдържа в същината си два момента
- фактическото получаване на изработеното от поръчващия и признанието на
последния, че то съответства по вид, количество и качество на възложеното с
договора. В този смисъл приемането по смисъла на чл. 264 ал. 1 ЗЗД, което по
силата на закона е вменено като задължение на поръчващия, не съставлява,
само осъществено от негова страна фактическо действие, но и правно такова.
Настоящият съдебен състав счита, че приемането не е обвързано със законово
изискване за форма, като с оглед свободата на договаряне страните могат да
уговарят такава, но дори и в тази хипотеза тя има само доказателствена
стойност. Затова не е налице процесуална пречка приемането по смисъла на
чл. 264, ал. 1 ЗЗД да бъде доказано с всички допустими от ГПК
доказателствени средства, включително чрез осъществени от възложителя
правни и фактически действия. Такива действия, респективно, приемане на
извършената от изпълнителя работа не се доказаха в производството, което е
допълнителен аргумент за неоснователност на предявения иск.
Като допълнителен довод в подкрепа правилността на извода за
неоснователност на предявения иск съдът счита за необходимо да посочи, че
с оглед въведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност,
същото би било основателно дори при наличие на облигационно
правоотношение. Съдът счита, че вземанията по договор за поддръжка и
управление на недвижим имот имат характер на периодично плащане и към
тях е приложим тригодишният давностен срок по чл. 111, б. „в“, предл. трето.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, "периодични плащания" по
8
смисъла на чл. 111, б. “в” ЗЗД се характеризират с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Вземането на годишна такса за управление и
поддръжка във вида, в който я твърди ищецът, не се изчерпва с едно
изпълнение, а възниква всяка година, без да е обусловено от допълнителни
условия, като собственикът следва да заплаща вноската всяка година. С оглед
задължителната дефиниция на понятието „периодични плащания“ съдът
намира, че същата е приложима за конкретния случай. Съгласно разпоредбата
на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от момента на настъпване на
изискуемостта на вземането, като в случая сумите се дължат годишно. При
липса данни за настъпване на падежа на вземанията съдът съобрази
практиката на Върховния касационен съд, съгласно която изпращането на
фактурата на нейния получател представлява волеизявление, че издателят
очаква плащане и че в този случай данъчният документ има и облигационната
последица на покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В тази връзка се установява, че към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(23.05.2023), вземанията по издадените фактури са погасени на основание 3-
годишния давностен срок по чл. 111, б. “в”, предл. трето ЗЗД.
Действително по делото се установи, че от страна на ищцовото
дружество са извършвани действия по поддръжка на комплекса – ***,
включително и по отношение на намиращите се в комплекса къщи. Не се
установи в производството, обаче, наличие на договорни отношения между
страните, с предмет възлагане от страна на ответника на ищеца извършване на
дейности по поддръжка и управление на имот с идентификатор **, находящ
се в община *, гр. *, п.к. 2760, местност „*“, представляващ къща -
еднофамилна вилна сграда. Дори да се приеме извод, че ответното дружество
се е ползвало от извършени от ищеца дейности по поддръжка и управление
на комплекса – ***, включително и по отношение на намиращите се в
комплекса къщи, в качеството си на собственик на процесния недвижим имот,
то при липса на договорни отношения между страните, не може да се приеме
извод за дължимост на суми за извършване на дейности по поддръжка и
управление на имот с идентификатор **, находящ се в община *, гр. *, п.к.
9
2760, местност „*“, представляващ къща - еднофамилна вилна сграда, на
договорно основание.
При липса на заявено различно от договорното основание, съдът,
спазвайки принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,
залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, не може да се произнася относно
дължимостта на суми от ответника в полза на ищеца на основание различно
от заявеното от последния в хода на производството.
С оглед гореизложеното и доколкото по делото не се установява
възникването на облигационно правоотношение между страните, съдът счита
предявения иск за неоснователен, а претендираните суми по процесните
фактури за недължими.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производства:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
има ответникът, като от името на същия са представени доказателства за
извършване на претендирани в исковото производство разноски в размер на
1,200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение в исковото производство по гр.д. № 45661/2023 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и
извършените от процесуалния представител на ответника активни
процесуални действия в производството, намира, че в полза на ответника
следва да се определи адвокатско възнаграждение в исковото производство в
размер близък до минималния, предвиден за съответния вид работа съгласно
разпоредбата чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., а именно 800,00
лева без ДДС или 960,00 лева с ДДС поради наличната регистрация по ДДС
/минималният предвиден размер, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. и предвид защитимия от ответника материален
интерес в производството е 772.68 лева без включен ДДС или 927.22 лева с
ДДС /.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
10
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството. От името на ответника не е направено искане за присъждане
на разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 28033/2023 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав и не са представени доказателства за извършването
на такива, поради което и в полза на ответника не следва да се присъждат
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 28033/2023 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕАД, ЕИК: ** положителен
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че „***“ ООД, ЕИК *** дължи в полза на „***“ ЕАД, ЕИК: **
сумата от 4,726.84 лева (четири хиляди седемстотин двадесет и шест лева
и 84 стотинки), представляваща незаплатено възнаграждение /формирано от
стойността на уговорените годишни такси/ за поддръжка на имот с
идентификатор **, находящ се в община *, гр. *, п.к. 2760, местност „*“,
представляващ къща - еднофамилна вилна сграда, по неформален договор за
поддръжка и управление на имот с идентификатор **, находящ се в община *,
гр. *, п.к. 2760, местност „*“, представляващ къща - еднофамилна вилна
сграда, сключен между „***“ ЕАД с ЕИК: ** и „***“ ООД, ЕИК ***, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 02.06.2023 г. по ч.гр.д. №28033/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК: **, да заплати в полза на „***“ ООД,
ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 960,00 лева /с включен
ДДС/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство по гр. д. № 45661/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12