№ 19012
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20241110102821 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. И. Н. срещу „.........“
АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с предмет отричаното от ищеца право
на принудително изпълнение на процесните притезания на взискателя, а именно 1) сумата в
размер на 9034,21 лева - главница по договор; 2) сумата в размер на 893,10 лева - договорна
лихва за периода от 25.11.2010г. до 28.09.2011 г., и законната лихва върху главницата от
29.09.2011 г. до изплащане на вземането; 3) сумата в размер на 417,46 лева - разноски по
делото, за които е издаден изпълнителен лист от 19.10.2011 г. по ч.гр.д. № 41225/2011 г. по
описа на СРС, и въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2011........0408770 по
описа на ЧСИ М. Б., рег. № .........
В исковата молба се твърди, че е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 19.10.2011 г., съгласно която Р. И. Н., е длъжен да заплати процесните суми.
Твърди се, че е бил издаден изпълнителен лист от 19.10.2011 г., въз основа на който било
образувано изпълнително дело № 2011........0408770 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № .........
Твърди се, че с молба от 07.09.2015 г. ответникът е поискал да бъде конституиран като
взискател в качеството му на цесионер на „..........“ АД. Поддържа, че по изпълнителното
дело е образувано с молба на взискателя от 24.11.2011 г., като е наложен запор на
притежаваните от него дружествени дялове от капитала на „.........“ ООД на 02.02.2012 г.
Сочи, че с искане за вписване на възбрана с изх. №......... г. частният съдебен изпълнител е
поискал вписване на наложената от него възбрана върху притежаваните от него ½ идеални
части от недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. София, ............ като наложената
възбрана е била заличена на 26.02.2021 г. Твърди, че с постановление от 24.01.2021 г.
1
частният съдебен изпълнител е прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК, като същото е влязло в законна сила на 19.03.2021 г. Навежда твърдения, че при
справка по изпълнителното дело е установено, че последното изпълнително дело е
налагането на възбрана върху идеални части от недвижим имот и изпратеното искане от
ЧСИ за вписване на възбрана с изх. № ......... г., след налагането на която, други
изпълнителни действия не са поискани от взискателя и не са извършвани по изпълнителното
дело. Твърди, че е изтекъл давностния срок, в който взискателят, е можел да потърси
събиране на вземанията си, с оглед на което моли да се признае за установено, че същите не
се дължат. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът с отговора на исковата молба признава
изцяло по основани и размер предявения срещу него иск, арг. чл. 237 ГПК. Моли съда да
постанови решени с оглед на извършеното признаване на иска. Счита, че не е дал повод за
завеждане на делото, поради което моли разноските да останат в тежест на ищеца.
Алтернативно, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на
процесните притезания на взискателя, обективирани в изпълнителен лист от 19.10.2011 г. по
ч.гр.д. № 41225/2011 г. по описа на СРС. Правната квалификация на предявения иск е по чл.
439 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване
обстоятелството, че ответникът е материално легитимиран като кредитор на притезанията,
обективирани в изпълнителен лист от 19.10.2011 г. по ч.гр.д. № 41225/2011 г. по описа на
СРС.
В тежест на ответника е да установи пълно и главно съществуването на правото на
принудително изпълнение на отричаните от ищеца притезания, включително извършването
на действия водещи до спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна
давност по смисъла на ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда
да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на
иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкретния
случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С
отговора на исковата молба ответникът направи изрично изявление за признание на иска. С
оглед събраните по делото доказателства, исковете се явяват основателни, което не се
оспорва от страните. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което
страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира
2
предявения иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен. Ето защо, съдът
постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2
ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има ищеца, въпреки направеното признание в отговора на
исковата молба, доколкото ответникът е дал повод за завеждане на настоящето
производство. Самото обстоятелство, че ответникът има възможност да насочи
принудително изпълнение върху имуществото на ответника, въз основа на процесния
изпълнителен лист, е достатъчно основание да се приеме, че ответникът е дал повод за
завеждане на процесното дело, поради което следва да носи и отговорността за разноски.
Ищецът е представил доказателства за сторени разноски в размер на 1 814,99 лева, от
които 1 400 лева – адвокатско възнаграждение и 414,99 лева – д.т. Настоящият състав на
съда намира възражението за прекомерност на адвокатския хонорар за основателно, поради
което намалява размера на същия до сумата от 1 000 лева, която съответства на спецификите
на процесния правен спор.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 439 ГПК, че Р. И. Н., ЕГН **********, не дължи на „.........“ АД,
ЕИК .........., заплащане на сумата в размер на 9034,21 лева - главница по договор; сумата в
размер на 893,10 лева - договорна лихва за периода от 25.11.2010г. до 28.09.2011 г., и
законната лихва върху главницата от 29.09.2011 г. до изплащане на вземането; сумата в
размер на 417,46 лева - разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от
19.10.2011 г. по ч.гр.д. № 41225/2011 г. по описа на СРС, и въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 2011........0408770 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № .........
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „.........“ АД, ЕИК .........., да заплати на Р.
И. Н., ЕГН **********, сумата от 1 414,99 лева, представляваща сторените съдебни
разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3