Р Е
Ш Е Н
И Е №.......
гр.К., 12.01.2018 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К. районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на четиринадесети декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря..........Хр.К.………..................……...…..............................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №2552 по описа за 2017 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявеният иск е за определяне местоживеене,
родителски права, режим на лични контакти и издръжка на дете с правно основание
чл.127, ал.2 и чл.149 вр. с чл.143, ал.2 от СК.
Ищецът
твърди, че заживели с ответницата на съпружески начала през м.03.2009г. в
жилището на родителите му в с.Т. на, ул.“А. м.“ №**. От съвместното им
съжителство са родени децата: С. Д. А., с ЕГН-********** и А. Н. С., родена на ***г.,
която не припознал, тъй като в момента на раждането й работел в К.В. и нямал
възможност да се върне за да я припознае. Първоначално с ответницата живеели в
пълно разбирателство като и двамата полагали грижи в отглеждането и
възпитанието на децата. Значителна помощ в отглеждането им получавали от
родителите му, с които живеели съвместно в едно домакинство. През м.08.2015г.
разбрал, че ответницата има връзка с друг мъж от с.О.. Провел разговор и тя не
отрекла като заявила, че смята занапред да живее с него. Няколко дни след това
тя събрала личните си вещи и напуснала семейното им жилище. Децата останали да
живеят при него. След като ги напуснала на няколко пъти взимала дъщерите им при
нея на свиждане за около два-три дена, но след това напълно преустановила
контактите си с тях, дори по телефона. Няколкократно разговарял с нея да му
предостави полагащите се месечни детски добавки, но тя категорично отказала. От
раздялата им до настоящия момент, вече две години изцяло той полагал грижи по
отглеждането и възпитанието на децата с подкрепата на родителите си. Моли съда
да постанови решение, с което да предостави детето С. Д.А., родена на ***г. да
остане да живее при него в жилището му в с.Т., общ.П. Б., ул.“А. м.“ №**, да
предостави на него упражняването на родителските права спрямо нея като определи
режим на лични контакти на ответницата с детето С.: всяка втора и четвърта събота
от месеца от 9:00 часа до 17:00 часа, както и 20 дни през лятото, когато това
не съвпада с платеният му годишен отпуск, да осъди ответницата да заплаща, чрез
него като баща и законен представител месечна издръжка на детето С. Д. А. в размер
на 150 лв., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от
една година назад от завеждане на исковата молба до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване. Претендира съдебни разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба, не се явява в
с.з. и не е взема становище въпреки указанията на съда на основание чл.59, ал.9
от СК.
От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане ищецът Д.А.К. и
ответницата Н.С.И. са родители на детето С. Д. А., с ЕГН-**********, родена на *** г.
От показанията на св.М. С. Х. и св.Х. Е. Е. се установява, че страните живели в дома на
родителите на ищеца в с.Т. до края на лятото на 2015 г., когато се разделили.
Ответницата заминала да живее с друг мъж в друго населено място. Първоначално
децата били при нея, но след два месеца тя ги оставила на ищеца и оттогава той
се грижи за тяхното отглеждане, възпитание и издръжка. В ежедневните грижи му
помагали неговите родители, с които живеел в едно домакинство. Ответницата
преустановила контактите с децата и не участвала в издръжката им /“…Като
семейството живееха с децата в с.Т. при майката и бащата на Д.. Разделиха се,
тъй се чу, че Н. имала връзка с друг мъж от с.О.. След като се разделиха, в
началото децата бяха при нея, може би месец-два, а след това Н. върна децата
при Д.…Откакто са се разделили до момента Н. не е идвала в с.Т. в дома на Д.,
не е търсила децата…“св.М.Х.; „…Н. познавам, откогато се ожениха от 2009г. и
живееха при родителите на Д.. Имат две момичета – С. и А.…Някъде преди две
години чухме, че Н. има връзка с някакъв мъж от с.О.. Оженили са се и живеят
заедно. Децата останаха да живеят при баща си Д.…При разговор с майката на Д.
разбрах, че Н. ги е взела веднъж или два пъти, като едната вечер са преспали в
дома на мъжа, с когото тя живее, но са ги изгонили и на следващата вечер са
преспали у други хора. Вземала ги е, непосредствено след като са се разделили,
първия-втория месец. От тогава изобщо не ги е вземала, не е идвала на празници
на децата, въобще не съм я виждала…Н. беше взела децата с нея си в с.О.. Тогава
ходихме с моите деца у тях за да видим голямата им дъщеря С., но това, което
видях беше, че децата са мръсни..“св.Х. Е./. Ищецът отглеждал децата в масивна
къща на два етажа, обзаведена. Те имали собствена детска стая.
От представеното удостоверение
№129/07.08.2017 г. е видно, че С. Д. А. била записана в подготвителна група за
задължителна предучилищна подготовка за учебната 2016/2017 г. Представени са 8
бр. заверени копия на приходни квитанции от които е видно, че ищецът е заплащал
таксата за посещение на децата С. и А. в ЦДГ „Н.“ с.Т..
В представената декларация ищецът декларира, че реализира средно месечен
доход от **** лв.
Съгласно социален доклад на Д”СП”-К.
грижите за отглеждането и възпитанието и задоволяване на нуждите на детето С.Д.
А. полага бащата, подпомаган от родителите му. На детето е осигурена добра
среда за емоционално, психическо и физическо развитие. Бащата разполага с
подходящи жилищни условия и успява да покрива разходите на детето С. и е
предприел действия за припознаване на детето А.Н.С. и проявява отговорно
поведение към децата. Малолетната С. има изградена емоционална връзка и с двамата родители и е в неин интерес да
поддържа контакти с майката.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно
чл.127, ал.2 от СК, ако
родителите не постигнат споразумение по ал.1, спорът се решава от районния съд
по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му съгласно чл.59, чл.142,чл.143 и чл.144. Правната теория и
съдебната практика определят производството по чл.127, ал.2 от СК като „спорна
съдебна администрация“ т.е. осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правните
отношения, в резултат на която, постановеното съдебно решение замества
липсващото споразумение между родителите по чл.127, ал.1 от СК. Съдебната
намеса е регламентирана в обществен интерес с цел охрана интересите на децата,
поради което съдът не е ограничен от искането
на страната, инициирала производството, а е оправомощен от
закона да уреди отношенията между спорещите страни служебно и по
целесъобразност. Постановените съдебни актове нямат сила на присъдено нещо и определените с тях мерки могат да бъдат променяни
при изменение на обстоятелствата.
Съдът е сезиран с разрешаване на
възникнал спор между родители относно местоживеенето на детето С. Д. А., с ЕГН-********** поради което са налице кумулативните предпоставки на
чл.127, ал.2 от СК. Безспорно двамата родители имат права и задължения към
децата и те се проявяват както, когато живеят заедно, така и когато са
разделени. Когато родителите са разделени този, при когото детето живее той
упражнява и родителските права. Основно задължение на родителя, произтичащо от
разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да се грижи за правилното отглеждане и
възпитание на детето, а чл.124, ал.1 от СК регламентира правото на детето да
бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално
развитие в т.ч. нравствено и социално. От доказателствата по делото се
установи, че ищецът Д.А.К. и ответницата Н.С.И. са родители на детето С., не са
в брак и не живеят заедно от м.09.2015 г. След раздялата детето живее при
бащата, на адреса му в с.Т., общ.П.Б. и той полага ежедневните преки родителски
грижи за нея. Ищецът се грижи както за С., така и за детето А. Н. и задоволява
както базовите им нужди от храна, облекло и др., така и образователните и
здравословните им потребности, отделя им нужното внимание и е осигурил
подходяща среда за правилното им развитие. В грижите му помага неговите
родители, с които той живее в едно домакинство. Установи се, че ответницата
поддържа редки контакти с детето С. и не й осигурява ежемесечна издръжката в
пари или натура. Установи се, че между бащата и малолетната С. е изградена
стабилна връзка, която създава у детето сигурност. Той разполага с добри
социално-битови условия и средства, необходими за развитието на детето. Изхождайки
от така изложеното като се вземат предвид всички значими фактори- от една
страна: възрастта на детето С., обичайният и начин на живот, който е установен
от години и социалната средата, в която се е адаптирала; характера и
поведението на всеки от двамата родители, способността да се полага в
необходимия обем лични и непосредствени грижи и възможностите за осигуряване на
спокойна домашна среда, както и обективните фактори –емоционалният комфорт на
детето, зависещ изключително от не застрашаване на специфичната, незаместима
връзка и емоционална привързаност между родител и дете, съдът счита, че детето
С. следва да продължи да живее при бащата, който и предоставя в пълен обем
нужните грижи и задоволява потребностите й.
Живеенето с родител е съществен
елемент от родителските права и задължения, и текущото им упражняване се
извършва от родителя, при когото живее детето. Следователно родителските права
спрямо детето С. следва да бъдат предоставени за упражняване на бащата, при
когото тя живее и който е доказал способностите си на отговорен родител.
Съгласно чл.124, ал.2 от СК детето
има право на лични отношения с двамата родители, а нормата на чл.124, ал.1 от СК регламентира правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин,
който да осигурява неговото нормално развитие в т.ч. нравствено и социално.
Следователно родителят, при когото детето живее следва да осигурява възможност
и да не препятства личните контакти между детето и другия родител, тъй като
съзнателното прекъсване на емоционалната и родствена връзка е укоримо
родителско поведение, което би се отразило негативно върху пълноценното му
социално и емоционално развитие. За да се поддържа и развива връзката между
майката и малолетната С. следва да бъде дадена възможност на ответницата да
осъществява режим на лични контакти с нея : всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца от 9:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя
с преспиване, първите пет дни на пролетната ваканция, както и 30 дни през
лятната ваканция, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. Така определения
режим на лични контакти е в състояние да способства за развитие както на
отношенията с другия родител, при когото детето не живее като занапред, в
случай на необходимост, този режим подлежи на промяна, когато това се налага в
интерес на децата или при изменение на обстоятелствата.
Издръжката на ненавършили
пълнолетие деца е алиментно задължение на родителите им, независимо от
трудоспособността и дохода им- арг. чл.143, ал.2 от СК, като минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от работната заплата за страната,
без да е определен максимален размер- арг.142, ал.2 от СК. От м.11.2015 г. и
към 05.09.2017 г. /датата на подаване на исковата молба/ ищецът се грижи за
отглеждането и издръжката на детето С.. Майката не е полагала грижи и не е
давала ежемесечно издръжка в натура или пари. Ищецът претендира издръжка за
минало време т.е. от 05.09.2016 г. Тогава С. е била на 6 години и шест месеца,
а понастоящем е на 7 години и девет месеца като за изминалата една година
детето е пораснало и са се увеличили потребностите му. Средно месечните доходи
на бащата са **** лв. Въпреки указаната тежест на доказване по делото
не са представени доказателства за доходите на майката, но тъй като тя е в
трудоспособна възраст за неин доход следва да се приеме минималната работна
заплата за страната. Минимална по размер издръжка се присъжда в случаите,
когато задълженият родител реализира доходи в размер на минималната работна заплата
или е без доходи. От необходимите средства за издръжката на детето като
се вземе предвид възрастта и нуждите му, доходите на родителите и нормата на
чл.142, ал.2 от СК съдът счита, че ответницата следва да заплати на малолетната
С.издръжка за минало време в размер на ** лв. месечно от
05.09.2016 г. до 05.09.2017г., както и ежемесечна издръжка в размер на **
лв., считано от 06.09.2017 г. до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, а останалите средства, ведно с грижите за следва да бъдат поети от
бащата.
Ответницата дължи и следва да
заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК съдебни разноски в
размер на 290 лв.
Ответницата следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Казанлък **лв. държавна
такса за постановените издръжки.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАНОВЯВА детето С. Д. А., с ЕГН-********** да живее при бащата Д.А.К., с ЕГН-********** ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето С. Д. А., с ЕГН-********** на бащата Д.А.К., с ЕГН-********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката Н.С.И., с ЕГН-**********
*** и детето С. Д. А., с ЕГН-**********, който да се
осъществява всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 9:00
часа в събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване, първите пет дни на
пролетната ваканция, както и 30 дни през лятната ваканция, когато това не
съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА Н.С.И., с ЕГН-********** *** да заплаща
чрез Д.А.К., с ЕГН-********** *** като баща и законен представител, издръжка за
минало време на детето С. Д. А., с ЕГН-********** в размер на 115 лв. месечно, от 05.09.2016
г. до 05.09.2017г. като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претендираните 150 лв. месечно
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н.С.И., с ЕГН-********** *** да заплаща чрез Д.А.К., с ЕГН-**********
*** като баща и законен представител месечна издръжка на детето С. Д. А., с ЕГН-********** в размер на 115 лв., считано от
06.09.2017 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване,
като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претендираните 150 лв. като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Н.С.И., с ЕГН-********** *** да заплати на Д.А.К., с ЕГН-**********
*** на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на
290 лв.
ОСЪЖДА Н.С.И., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по по сметка на РС-Казанлък 220.80 лв. държавна такса.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд- С. З., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: