Решение по дело №1323/2023 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 269
Дата: 8 септември 2023 г. (в сила от 29 септември 2023 г.)
Съдия: Емилиян Кирилов Ангелов
Дело: 20233630201323
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юни 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. Шумен, 08.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Емилиян К. А. Административно наказателно
дело № 20233630201323 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.145 - чл.178 АПК вр. чл.72, ал.4 ЗМВР. Образувано е
по жалба на С. И. Г., ЕГН ********** от с.О. общ.П. чрез адв. Ю. Р. – АК Шумен, против
Заповед за задържане на лице рег. № 12331зз-4/09.06.2023 г., издадена от И.С.И. – на
длъжност ОД при ОДМВР Шумен, с която на основание чл. 72, ал. 1, т.1 ЗМВР и е наложена
принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24 часа". В жалбата се излагат
съображения, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в противоречие с
материалния закон., като се претендира нейната отмяна. В съдебно заседание
жалбоподателят С. И. Г. , редовно призована, не се явява, като се представлява от адв.Р.,
който в пледоарията, пространно излага съображенията си, поради които счита, че
атакуваната заповед следва да бъде отменена. Ответникът, И.С.И. ,чрез процесуален
представител, оспорва жалбата, като гл.юриск.С. във фазата по същество моли издадената
заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. . По допустимостта на
жалбата: Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна и при спазване на 14-
дневния преклузивен срок по чл.149, ал.1 АПК. Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Заповед за задържане
на лице рег. № 12331зз-4/09.06.2023 г. издадена на същата дата в 15.00 часа в гр. Шумен от
И.С.И. с която на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържана за 24 часа в помещение за
временно задържане в РУ – Шумен лицето С. И. Г.. Тази заповед е подписана от
задържаното лице и му е връчена срещу разписка без да е посочена дата на връчването. В
същата разписка е отразено обаче, че лицето е освободено в 14.55 на 09.06.2023 година. В
заповедта е посочено, че същата на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с
продължаване на Заповед № 12324зз-11/08.06.2023 г. издадена в 15.00 часа от служител на
1
ГДБОП – МВР Пазарджик. . В акта са посочени името, длъжността и местоработата на
полицейския орган издал заповедта, дата, часа на задържане, данни индивидуализиращи
задържаното лице и разясняване на правата му, както и правното основание за задържането
по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК и като такъв подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 АПК. При
проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в
предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните
разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл.169 АПК поставя
допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на
административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери дали
административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е
изискването за законосъобразност на административния акт. Като извърши дължимата на
основание чл.168, ал.1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, освен на
основанията, сочени от оспорващия, но и на всички основания по чл.146 АПК, съдът
намери, че жалбата е основателна. В обжалваната заповед е посочено, че същата се издава
във връзка със Заповед за задържане № 12324зз-11/08.06.2023 г. изготвена от служител на
ГДБОП – МВР Пазарджик, с която обаче категорично не се изпълняват изискванията на чл.
74, ал. 2, т. 2, предл. 1 от Закона за ЗМВР за излагане на фактическото основание за
задържане на лицето. Както и в заповедта и поставените документи във връзка с издаването
липсват данни, относно конкретни факти и обстоятелства наложили задържането на
жалбоподателя, освен посоченото, че е издадена друга заповед за задържането.
Необективирането на твърденията за наличието на някой от релевантните юридически
факти с които закона свързва полицейското задържане прави заповедта немотивирана и
препятства както възможността на задържаното лице да се запознае с мотивите на акта, така
и съдебния контрол по осъществяване на фактите дали основание за издаване на заповедта,
т.е. наличието на материално правните предпоставки за задържането. Липсата на
фактически основания за издаване на административния акт представлява съществен порок
във формата му и е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на акта. В конкретния
случай се установява, че заповедта е издадена след като вече от друг орган е била издадена
предходна такава, със същия предмет. Видно е, че със заповед за задържане на лице с рег. №
12324зз-11, издадена на 08.06.2023 г., в 15.00 часа от Пазарджик, относно данни за участие в
организирана престъпна група е задържано лицето С. И. Г., след което е разпоредено
конвоирането на това лице от РПУ – Пазарджик до РПУ – Шумен за настаняване в
помещение за задържане. В случая жалбоподателя вече е бил задържан в гр. Пазарджик от
полицейски орган по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и е липсвало както правно
основание, така и практическа възможност същия да бъде задържан повторно в гр. Шумен,
с нова заповед издадена на 09.06.2023 година с посочен час на издаване -15.00 часа, като
парадоксалното е, че лицето е било освободено 5 минути по рано, а именно в 14.55 часа.
Ответникът И. – на длъжност ОД при ОДМВР Шумен се е произнесъл напълно
недопустимо с нов акт, в отклонение от общите правила на производството регламентирани
2
в чл. 27, ал 2, т. 2 от АПК. Липса на висящо административно производство със същия
предмет, пред същия орган и при участието на същата страна, независимо дали е във фазата
на издаване или оспорване, издадената втора заповед за задържането на същото лице, като
предходната се явява нищожна, като при първа липсва правно основание. Атакуваната
заповед за задържане на лице е издадена и в пълен дисонанс и изискванията на Инструкция
№ 8121-з-78 от 24.01.2015 год. за реда за осъществяване на задържане и настаняване на
задържани лице в МВР, издадена от Министъра на вътрешните работи, в която ясно и точно
е отбелязано, че при преместване на задържаното лице от една структура на МВР в друга да
се отчита общото време на принудителния престой на лицето в структурите на МВР, като се
спазва 24 часовия срок на полицейско задържане, като за задържаното лице по чл. 72 от
ЗМВР от полицейските органи се издава само една заповед от полицейски орган ограничил
правото на свободно придвижване на лицето, независимо от последяващото преместване на
задържаното лице в друго място за настаняване. . В конкретната хипотеза оперативния
дежурен при ОДМВР – Шумен не е полицейския орган ограничил правото на свободно
придвиждане на жалбоподателката и не е разполагал с правомощията да издава втора
заповед за задържане. В тази връзка съдът намери, че оспорената заповед е издадена в
нарушение на материалния закон, поради което жалбата е основателна. При този резултат
от оспорването, право на разноски има жалбоподателят, който е направил такова искане.
Видно от приложените доказателства съгласно чл.143, ал.1 АПК разноските в размер на 300
лева следва да бъдат възложени в тежест на ответната страна, която да ги заплати на
жалбоподателя Г.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ АПК, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 12331зз-4/09.06.2023 г., издадена от
И.С.И. – на длъжност ОД при ОДМВР Шумен , с която на основание чл. 72, ал. 1, т.1 ЗМВР
на С. И. Г., ЕГН ********** е наложена принудителна административна мярка "Задържане
за срок до 24 часа“
. ОСЪЖДА ОД МВР Шумен, на основание чл.143, ал. 1 АПК ДА ЗАПЛАТИ на С. И.
Г., ЕГН ********** с адрес с.О. общ.П. ул.”*** сумата от 300 триста/ лева ,
представляваща направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Шумен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението на основание чл.138 АПК да се изпрати на страните.

3
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4