Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр. София, 11.2.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-15 състав, в открито заседание на първи октомври две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
При участието на секретаря Михаела Митова
Като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 5948 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Д.С.М. срещу Прокуратура на Република България искове с правна
квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и
чл. 2б ЗОДОВ.
Ищецът Д.С.М. твърди, че му е повдигнато обвинение за престъпления
по чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК и чл. 354в, ал. 1 НК. Досъдебното
производство е образувано на 30.08.2012 г. по описа на 05 РУП СДВР срещу
неизвестен извършител за придобиване и държане на високорисково наркотично
вещество на 30.08.2012 г. на адрес: гр. София, кв. “Челопечане”, ул. “*******Образувана
е прокурорска преписка № 28070/2012 г. по описа на СРП. На 15.02.2013 г. на
ищеца е повдигнато обвинение и му е взета мярка за неотклонение “подписка”. На
12.07.2013 г. е внесен обвинителен акт в СРС. В сезиращата молба подробно са
описани проведените и отложени съдебни заседания и причините за отлагането им.
На 14.09.2016 г. е постановена присъда, с която ищецът е признат за виновен по
обвинението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК и оправдан по обвинението в
престъпление по чл. 354в, ал. 1 НК. В частта, с която подсъдимият е признат за
виновен, присъдата е обжалвана пред СГС. С решение от 09.06.2017 г.
първоинстанционната присъда е отменена на основание чл. 334, т. 4 НПК вр. чл.
24 ал. 1 т. 3 вр. чл. 81, ал. 3 НК. Твърди се общият срок на продължителност на
наказателното производство да е 4 години 9 месеца и 10 дни. Досъдебното
производство е продължило 10 месеца и 13 дни, съдебното производство на 2
инстанции общо 3 години и 10 месеца и 24 дни. Относимият период спрямо ищеца е
4 години 9 месеца и 9 дни. Твърди се делото да не се отличава с фактическа и
правна сложност, ищецът не е станал повод за отлагане на делото, тъй като в
заседанията, на които не е присъствал, са били налице пречки от обективен
характер. Съдебните заседания на първа инстанция са насрочвани в период
по-дълъг от 3 месеца и това е увеличило общата им продължителност с около 9 месеца. Мотивите са
изготвени 5 месеца след постановяване на присъдата. Наказателното производство
е продължило 3 месеца след изтичане на давността. Продължителността на
наказателното производство е причинила на ищеца неимуществени вреди - унижение,
потиснатост, тревожност, чувство за несправедливо обвинение, ограничено право
на придвижване за срок от 24 часа, взимане на мярка за неотклонение “подписка”.
Притеснявал се е от налагане на сериозна имуществена санкция. Накърнени били
отношенията с близки и познати, той загубил тяхното уважение. Членовете на
семейството на ищеца били викани и разпитвани като свидетели. Ищецът чувствал
липса на справедливост и реални опасения за изхода на делото. Наказателното
производство било изключително натоварващо за психиката на ищеца, той успешно
се борел с наркозависимост и биполярно афективно разстройство, за което взимал
лекарства. По изложените съображения претендира осъждане на ответника да му
заплати (при съобразяване на уточнителна молба от 27.01.2021 г. и уточнение в
съдебно заседание на 01.10.2021 г. – че противоправността касае период от
01.03.2017 г. до 08.06.2017 г.):
- на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ неимуществени вреди по повдигнатото обвинение в извършване
на престъпление по чл. 354в, ал. 1 НК ал. 1 НК за водено досъдебно производство
и НОХД 12532/2013 г. на СРС в размер на 30000 лв., както и имуществени вреди в
размер на 100 лв., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано
от 30.09.2016 г. до окончателното изплащане;
- вреди от забавено правосъдие по чл. 2б ЗОДОВ (задължителни
указания, дадени с Определение № 2491/20.09.2021 г.) по повод повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр. ал. 3, т. 1 НК за водено
досъдебно производство, по което е постановена осъдителна присъда по НОХД
12532/2013 г., отменена по ВНОХД 1623/2017 г. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 26000 лв. дължими за периода 01.03.2017 г. –
08.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В
отговор на исковата молба ответникът оспорва претенциите. Посочва, че няма
доказателства за реално претърпени неимуществени вреди. Претендираното
обезщетение е в прекомрен размер. Излага съображения, че моментът на прекратяван
на наказателното производство поради изтекла давност в съдебна фаза не зависи
от ПРБ и от ответника не може да се търси обезщетение на такова основание.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На
30.08.2012 г. на основание чл. 212, ал. 1 НПК е образувано досъдебно
производство ЗМ 2150/2012 г. по описа на 05 РУП СДВР срещу неизвестен
извършител за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК. На 31.08.2012 г. Д.М.
е задържан със заповед на инспектор 05 РУП СДВР за срок от 24 часа. Извършен е
личен обиск на задържания и са снети обяснения. Назначени и изготвени са
физикохимична експертиза, съдебнооценителна експертиза психиатрична и
психологична експертиза.
На
15.02.2013 г. на Д.М. е повдигнато обвинение за държане на високорисково
наркотично вещество без съответно разрешително – престъпление по чл. 354а ал. 5
вр. ал. 3, т. 1 НК, както и за отглеждане на храст – коноп, престъпление по чл.
354в, ал. 1 НК. Взета е мярка за неотклонение подписка. След повдигането на
обвинение Д.М. е разпитан на 22.02.2013 г.
По
внесения на 15.07.2013 г. обвинителен акт в СРС е образувано НОХД 12532/2013 г.
по описа на 2 с-в. Първото съдебно заседание проведено на 03.04.2014 г.,
разпитани/прочетени са показанията на 6 свидетеля. Делото е отложено за
изслушване на вещите лица. По молба на подсъдимия насроченото за 05.11.2014 г.
съдебно заседание е отложено поради заболяване на подсъдимия и заявено искане
да участва при провеждането му. Молба за отлагане е подадена и за насроченото
на 27.05.2015 г. съдебно заседание. Следващото съдебно заседание насрочено на
18.09.2015 г., отложено по искане на процесуалния представителна Д.М. поради
влошено здравословно състояние на последния. Насроченото за 16.11.2015 г.
съдебно заседание е отложено поради неявяване на подсъдимия и на двамата му
защитници. В съдебно заседание на 03.02.2016 г. подсъдимият е поискал
разглеждането на делото да се отложи поради заболяване на свидетеля В.М. и личен
разпит на свидетеля. На проведеното на 28.03.2016 г. съдебно заседание е приета
физико-химична експертиза, съдебно-оценителна и психиатрична експертизи. Делото
е отложено за 26.04.2016 г. за разпит на свидетеля М.. Следва отлагане на
делото поради болнично лечение на свидетеля. На 14.09.2016 г. е проведен разпит
на свидетелката Д.П.-Г.. Подсъдимият и защитникът са заявили, че нямат други
доказателствени искания и е приключено съдебното следствие, даден е ход на
съдебните прения.
На
14.09.2016 г. е постановена присъда, с която Д.М. е признат за невиновен в
извършване на престъпление по чл. 354в Нк – отглеждане на растения – коноп в
нарушение на чл. 27 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите. Признат е за виновен в това, че на 30.08.2012 г. в гр. София, кв.
„Челопечене, ул. „*******, е държал високорискови наркотични вещества – коноп с
тегло 4,49 грама и равностойност 26,94 лв., като случаят е маловажен –
престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК, като му е наложено
наказание глоба в размер на 300 лв.
Присъдата
е обжалвана в частта, с която подсъдимият е признат за виновен – въззивна жалба
вх. № 71771/28.09.2016 г. На 10.04.2017 г. делото е постъпило в СГС. Образувано
е ВНОХД 1629/2017 г. по описа на СГС, 7 въззивен състав. С определение от
12.04.2017 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на делото
е насрочено в открито съдебно заседание на 29.05.2017 г. В откритото заседание
подсъдимият е заявил, че моли присъдата да бъде отменена, алтернативно – да
бъде прекратено наказателното производство поради изтекла абсолютна давност. Прокурорът
е посочил, че изтичането на давността е абсолютно основание за прекратяване на
производството и не следва да се излагат аргументи в защита или
противопоставяне по отношение виновността на подсъдимия. С решение №
674/09.06.2017 г. съдът е приел, че абсолютната давност е изтекла на 01.03.2017
г. и са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 3 НК вр. чл. 81, ал. 3 НК за
прекратяване на делото и отмяна на присъдата. В този смисъл е и постановения
диспозитив.
За
установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г.В.. Свидетелят сочи, че познава
ищеца от 2010-2011-та година. Ищецът бил младо, весело и симпатично момче. Бил
болен от туберколоза. Свидетелят споделил, че преди години употребявал
наркотици и бил в процес на отказ. След година и нещо ищецът позвънил на
свидетеля и му казал, че в къщата на баба му е извършено претърсване, намерени
са някакви вещества. Свидетелят посъветвал ищеца да отиде в полицията, ако го
извикат. На разпита свидетелят отишъл с ищеца. Около половин година по-късно на
ищеца било повдигнато обвинение за две престъпления. Свидетелят не помни колко
съдебни заседания били проведени. По по-тежкото обвинение била постановена
оправдателна присъда, а по по-леко наказуемото – глоба. Свидетелят, като
защитник на подсъдимия, подал въззивна жалба. До насрочване на съдебното
заседание абсолютната давност изтекла и по искане на подсъдимия производството
било прекратено. По време на процеса ищецът се изтормозил. Притеснявал се, че
поради призоваванията в районното ще му е трудно да устои да не се върне към
наркотиците. Помощ му оказвала приятелката му Д.. Дори след частичното
оправдаване ищецът не можел да се успокои поради постановената осъдителна
присъда.
По иска с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Предпоставките, включени във фактическия състав на правната норма
по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ,
обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение са
свързани с установяване на следните правно релевантни факти: повдигнато
обвинение за извършено престъпление срещу ищеца, наказателно производство,
приключило с оправдателна присъда, претърпени вреди, както и пряка причинна
връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат
разпоредбите на гражданските закони.
По отношение на неимуществените
вреди трайната съдебна практика приема, че съдът дължи да отчете: тежестта
на обвинението, продължителността на наказателното производство, срокът на
изтърпяване на мярката за неотклонение "подписка" и „гаранция“,
данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца
в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение
за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди, като например: наличието или не на увредено или влошено
здравословно състояние, вкл. психическо, вследствие на незаконното обвинение;
степента на засягане на личния и социален живот от наказателното преследване,
доколкото търпяните болки и страдания са произтекли от съдебни дела; съдебното минало и налични
предишни осъждания с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на
негативните изживявания; медийни публикации, направили обществено достояние
обвинението; обществено – икономическата конюктура в страната и др. В
горепосочената практика на ВКС по чл. 290 ГПК изрично е изтъкнато, че при
определяне размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички
неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по
които ищецът е оправдан, в случай че са повече от едно, съдът следва не само да
обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно
съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята
преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия
размер на обезщетението (арг. от гр. дело № 871 по описа за 2018г. на Трето ГО
на ВКС).
В конкретния случай по
делото бе установено, че е налице влязла в сила присъда, с която ищецът е
оправдан по повдигнато срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 354в,
ал. 1 НК предвиденото наказание е лишаване от свобода от две до пет години и
глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. Установява се, че спрямо ищеца е взета мярка
за неотклонение „подписка“, както и че е осъществено задържане за срок от 24
часа.
По
отношение твърдението наказателното производство по повдигнатото обвинение да е
разгледано в неразумен срок съдът приема следното. От повдигането на обвинение
спрямо Д.М. досъдебното производство е продължило пет месеца (15.02.2013 г. –
15.07.2013 г.). На досъдебна фаза са изготвени четири експертизи, на ищеца са
снемани обяснения, извършен е личен обиск и е разпитан в качеството му на
обвиняем. Този период не може да се счете за неразумен. Съдебната фаза е
започнала на 15.07.2013 г. с внасянето на обвинителния акт и образуване на
НОХД. Първото съдебно заседание е насрочено след 9 месеца. След провеждането на
03.04.2014 г. му следват отлагания на делото на 05.11.2014 г., 27.05.2015 г.,
18.09.2015 г., 16.11.2015 г. и
03.02.2016 г. поради влошено здравословно състояние на подсъдимия и нарочно
искане за осигуряване на възможност за лично участие в разглеждането на делото
или при разпит на свидетел. На следващите заседания на 28.03.2016 г. са
изслушани и приети две от експертизите. Следва ново отлагане на делото от
26.04.2016 г. поради неявяване на свидетел, като на последното заседание на
14.09.2016 г. този свидетел - М., не е
разпитан но подсъдимият е заявил, че няма други доказателствени искания. В
обобщение е видно, че в три от съдебните заседания са събирани доказателства,
останалите са отлагани по искане на самия подсъдим и с оглед осъществена от
него преценка за необходимост от лично участие, както и разпит на свидетел,
което искане впоследствие не се поддържа и присъда е постановена без тези
показания. Т.е. на първа инстанция делото продължава в периода 15.07.2013 г. –
14.09.2016 г. като от значение е насрочването на заседанията през относително
продължителен период от време и забавеното написване на мотивите. Извън това
няма действия на съда, свързани с несвоевременна организация, непризоваване на
свидетели и експерти т.н., които да водят до забавянето, продължителността е
свързана с искания за отлагания или доказателствени искания на подсъдимия.
Кредитирайки
събраните гласни доказателства съдът приема за установен негативния ефект от
наказателното производство върху ищеца в личен план, свързани с притеснения при
участие в процесуалноследствени действия, очакване на присъда, опасение поради
производството ищецът да не се върне отново към наркотиците. Не се установява
наказателното производство да е довело до ограничаване на социалните контакти
на ищеца, засягане на трудово правоотношение или преживяване на стрес, влошил
психичното здраве и функциониране на ищеца.
Предвид изложеното, доколкото се установи наличие на законовите
предпоставки за основателност на предявения иск по отношение на неимуществените
вреди следва да бъде частично уважен.
Съгласно
т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието "справедливост" е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Наред с изложените мотиви за определяне размерът на
обезщетението съдът отчита и икономическия стандарт в страната по време на
провеждане и приключване на наказателното производство. В обобщение - съдът
намира, че справедливо е обезщетение в размер на 2500
лв., като за разликата до 30000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Изцяло
основателен е искът за имуществени вреди в размер на 100 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение. Върху посочените суми лихва е дължима считано от 30.09.2016
г.
По иска с правно основание чл. 2б ЗОДОВ по отношение на повдигнатото обвинение
за престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 т. 1 НК, съобразно
квалификацията на спора, дадена от САС в отменително определение №
2491/02.09.2021 г. съдът намира следното. В съдебно заседание ищецът препраща
към уточнение на претенцията, заявено в частна жалба вх. № 336091/09.07.2021 г.
като се твърди забавеното разглеждане на делото да е за периода 01.03.2017 г.
(изтичане на погасителна давност) до 08.06.2017 г. – постановяване на
оправдателна присъда. Съдът намира, че посоченият период от три месеца не може
да се счете за бавно правосъдие, нарушаващо правото на ищеца за разглеждане на
делото в разумен срок. В този период е проведено делото е изпратено за
разглеждане от въззивен съд, постановено е определение за насрочването му в
открито съдебно заседание за срок от около месец и 10 дни, проведено е открито
съдебно заседание и е постановено решение 11 дни след заседанието.
По изложените съображения искът по чл. 2б ЗОДОВ следва да се
отхвърли изцяло като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 0,80 – държавна такса, както и 110,65 лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*******да заплати на Д.С.М., ЕГН **********:
-
на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 1 от ЗОДОВ: сума в размер на 2500,00 лв., обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, по повод повдигнато срещу ищеца обвинение,
за което е оправдана с присъда по НОХД 12532/2013 г. на СРС, ведно със
законната лихва от 30.09.2016
г. до окончателното изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата до пълния предявен размер от 30000,00 лв;
-
на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 1 от ЗОДОВ: сума в размер на 100,00
лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатено адвокатско
възнаграждение, по повод повдигнато срещу ищцата обвинение, за което е оправдан с присъда по
НОХД 12532/2013 г. на СРС, ведно със законната лихва от 30.09.2016 г. до окончателното изплащане на вземането.
-
на основание 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, сума в
размер на 0,80 лв. – държавна такса за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.М., ЕГН ********** срещу П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*******иск
с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца вреди от
забавено правосъдие по повод повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а,
ал. 1 вр. ал. 3, т. 1 НК за водено досъдебно производство, по което е
постановена осъдителна присъда по НОХД 12532/2013 г., отменена по ВНОХД
1623/2017 г. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 26000
лв. дължими за периода 01.03.2017 г. – 08.06.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от 08.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*******да
заплати на адв. Р.Р.М.на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 110,65 лв. – адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: