О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е № 394
гр.Стара Загора, 29.07.2021г.
Старозагорският административен съд, в
закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
като разгледа адм.дело № 435 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоначално производството
е образувано по искова молба, подадена от адвокат М.З., като пълномощник на С.В.Р.
***, против ОД на МВР – Пловдив с посочено правно основание на иска по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ. С предявения иск се претендира осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2 000 лева, ведно със законната лихва от
23.11.2020г., представляваща понесени от ищеца неимуществени вреди – уронване
на честта, достойнството, доброто име и авторитета на ищеца и изпитани от него
срам и унижение вследствие на незаконосъобразни АУАН серия АА, №946791 от
24.11.2020г., съставен от служител на РУ 03 - Пловдив; Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №20-0438-000153 по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП от 24.11.2020г., издадена от ВПД началник РУ към ОД на МВР - Пловдив, РУ
03 - Пловдив; и Заповед за полицейско задържане на лице per. №438зз-421 екз. №4 от 23.11.2020г и воденото срещу
него наказателно производство - ДП № 665/2020г. по описа на РУ 03 - Пловдив и
пр. пр. №10757/2020г. по описа на РП - Пловдив.
Първоначално исковата молба е подадена пред Районен
съд – Чирпан. С определение от 19.05.2021г. е оставена без движение с указания
към ищеца да конкретизира както обстоятелствената част, така и петитума, като
посочи дали се касае за иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ или иск с правно основание
чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ.
С поправена искова молба от 10.06.2021г. ищецът е
посочил, че исковата молба се предявява пред Административен съд – Стара
Загора, като е посочил, че неимуществените вреди са понесени вследствие на
незаконосъобразно издадени АУАН серия АА, №946791 от 24.11.2020г., съставен от
служител на РУ 03 - Пловдив; Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-0438-000153 по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП от
24.11.2020г., издадена от ВПД началник РУ към ОД на МВР - Пловдив, РУ 03 -
Пловдив; Заповед за полицейско задържане на лице per. №438зз-421 екз. №4 от 23.11.2020г и незаконосъобразно
извършените действия – полицейско задържане за 24 часа, видно от описаната Заповед
за полицейско задържане на лице per. №438зз-421
екз. №4 от 23.11.2020г., и обиск от 24.11.2020г., видно от протокол за обиск на
лице рег.№438р-25090/24.11.2020г., издаден от служител на РУ 03 – Пловдив,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.11.2020г. – датата, на
която за ищеца са възникнали сочените неимуществени вреди, до окончателното
изплащане на сумата.
Настоящият състав на Административен съд – Стара
Загора намира, че са налице основания за връщане на исковата молба и
прекратяване на производството по делото, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и
за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или
обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Според чл.203, ал.1 от АПК,
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава XI от АПК. Допустимостта на иска е регламентирана в
разпоредбата на чл.204 от АПК. Съгласно този текст, иск може да се предяви след
отмяната на административния акт по съответния ред (ал.1), като искът може да
се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на
първото заседание по делото (ал.2), а когато вредите са причинени от нищожен
или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява
от съда, пред който е предявен искът за обезщетение (ал.3). Според разпоредбата
на ал.4 от този текст, незаконосъобразността на действието или бездействието се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.
В разглеждания случай се твърдят причинени вреди
вследствие на следните незаконосъобразни актове (и действия): 1. АУАН серия АА,
№946791 от 24.11.2020г., съставен от служител на РУ 03 - Пловдив; 2. Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №20-0438-000153 по чл.171, т.1,
б. „б“ от ЗДвП от 24.11.2020г., издадена от ВПД началник РУ към ОД на МВР -
Пловдив, РУ 03 - Пловдив; 3. Заповед за полицейско задържане на лице per. №438зз-421 екз. №4 от 23.11.2020г.; 4.
незаконосъобразно извършените действия – полицейско задържане за 24 часа, видно
от описаната Заповед за полицейско задържане на лице peг. №438зз-421 екз. №4 от 23.11.2020г. и обиск от
24.11.2020г., видно от протокол за обиск на лице рег.№438р-25090/24.11.2020г.,
издаден от служител на РУ 03 – Пловдив. Изрично в исковата молба е посочено, че
описаните административни актове (и действия) не са отменени и обявени за
незаконосъобразни с конкретен съдебен акт, което е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и е условие за
произнасяне по неговата основателност. В исковата молба липсва и искане
от страна на ищеца за отмяна на незаконосъобразни актове и действия. Предвид на
това и оглед отсъствието на твърдения за нищожността им, или за нищожността на
някои от тях, исковата молба следва да бъде върната като недопустима, а
производството по делото – прекратено.
Отделно от това е налице и друго основание за
недопустимост на исковата молба по отношение на част от посочените за
незаконосъобразни актове или действия.
На първо място, по своята
същност АУАН не представлява административен акт, от отмяната на който да могат
да се търсят вреди по реда и при условията на чл.203 и сл. от АПК във връзка с
чл.1 от ЗОДОВ. В административнонаказателното производство този акт има три
основни функции – констатираща, чрез която се обективира изявлението на
актосъставителя за знание относно конкретно извършено нарушение и личността на
нарушителя; обвинителна, чрез която констатираното нарушение се вменява във
вина на лицето, посочено като нарушител; и сезираща, чрез която възниква
задължението на наказващия орган, след като разгледа преписката, да се
произнесе по въпросите осъществен ли е състав на нарушение, каква е точната му
правна квалификация и др. За защита срещу този акт ЗАНН не предвижда възможност
за обжалване, а само за възражение срещу него – чл.44 от ЗАНН. Не е предвидена
възможност и за изричната му отмяна, като последствията от
незаконосъобразността му са прекратяване на административнонаказателното
производство от наказващият орган или отмяна на издаденото въз основа на него
наказателно постановление от съда, каквито в случая не се заявяват с исковата
молба. В административното производство по издаване на заповедите за прилагане
на принудителни административни мерки по ЗДвП, АУАН има предимно констатираща
функция и незаконосъобразността му има за евентуална последица отмяна на Заповедта
за прилагане на принудителна административна мярка, от незаконосъобразността на
която е допустимо да се претендират настъпването на увреждания. По тези
съображения иск за обезщетяване на вреди от незаконосъобразно издаден АУАН по
реда на ЗОДОВ е недопустим.
Обжалването на заповедта за задържане на
лице е предвидено в разпоредбата на чл.72, ал.4 от ЗМВР. Съгласно този текст, задържаното лице има право да обжалва законността на
задържането пред районния съд по седалище на органа, а съдът се произнася по
жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда
Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд. Както
вече беше посочено Заповед за полицейско задържане на лице peг. №438зз-421 екз. №4 от 23.11.2020г., от издаването на
която се претендират вреди, не е оспорена, а твърдения за нейната нищожност не
са посочени в исковата молба, поради което и е налице процесуална пречка за
разглеждане на иск за обезщетяване на вреди от такава заповед по реда на ЗОДОВ.
Последното важи и за сочените за незаконосъобразни действия – полицейско
задържане за 24 часа и обиск, тъй като същите не са фактически действия, които
да не се основават на административен акт или на закона. Задържането се
основава на издадената и неоспорена заповед за задържане, а извършеният обиск,
обективиран в съответния протокол – на разпоредбата на чл.80, ал.1, т.1 от ЗМВР, която вменява на полицейските органи задължение да извършват обиск на
лице, което е задържано при условията на чл.72, ал.1 от същият закон.
С оглед всичко гореизложено предявеният от С.В.Р. иск,
с които се претендира заплащане на обезщетение в размер на 2 000 лева за
понесени неимуществени вреди – уронване на честта, достойнството, доброто име и
авторитета на Р. и изпитани от него срам и унижение, вследствие на
незаконосъобразните актове: АУАН серия АА, №946791 от 24.11.2020г., съставен от
служител на РУ 03 - Пловдив; Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-0438-000153 по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП от
24.11.2020г., издадена от ВПД началник РУ към ОД на МВР - Пловдив, РУ 03 -
Пловдив; Заповед за полицейско задържане на лице peг. №438зз-421 екз. №4 от 23.11.2020г и незаконосъобразно
извършените действия – полицейско задържане за 24 часа, видно от описаната Заповед
за полицейско задържане на лице peг. №438зз-421
екз. №4 от 23.11.2020г., и обиск от 24.11.2020г., видно от протокол за обиск на
лице рег.№438р-25090/24.11.2020г., издаден от служител на РУ 03 – Пловдив,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.11.2020г. – датата, на
която за ищеца са възникнали сочените неимуществени вреди, до окончателното
изплащане на сумата, следва да се остави без разглеждане по същество като
процесуално недопустим, а производството по настоящото административно дело №435/2021г.
по описа на Административен съд – Стара Загора следва да бъде прекратено.
Предвид
изложените съображения и на основание чл.204, ал.1 от АПК, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд Стара Загора, осми състав
О
П Р Е
Д Е Л И:
ВРЪЩА
исковата молба, подадена от адвокат М.З., като пълномощник на С.В.Р. ***, против
ОД на МВР – Пловдив, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за понесени неимуществени
вреди – уронване на честта, достойнството, доброто име и авторитета на Р. и
изпитани от него срам и унижение, вследствие на незаконосъобразните актове: АУАН
серия АА, №946791 от 24.11.2020г., съставен от служител на РУ 03 - Пловдив;
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0438-000153 по
чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП от 24.11.2020г., издадена от ВПД началник РУ към ОД
на МВР - Пловдив, РУ 03 - Пловдив; Заповед за полицейско задържане на лице peг. №438зз-421 екз. №4 от 23.11.2020г и незаконосъобразно
извършените действия – полицейско задържане за 24 часа, видно от описаната Заповед
за полицейско задържане на лице per. №438зз-421
екз. №4 от 23.11.2020г., и обиск от 24.11.2020г., видно от протокол за обиск на
лице рег.№438р-25090/24.11.2020г., издаден от служител на РУ 03 – Пловдив,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.11.2020г. – датата, на
която за ищеца са възникнали сочените неимуществени вреди, до окончателното
изплащане на сумата, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 435/2021г. по описа на Административен
съд – Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба чрез
Административен съд Стара Загора, пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от неговото съобщаване.
След влизане в сила на определението,
да се върнат изисканите и приложени към настоящото дело – досъдебно
производство и административни преписки.
СЪДИЯ: