№ 7363
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110129240 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на
доставена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за
забава в плащането на цената.
Ищецът „Т” ЕАД твърди, че Ц. В. П., следва да му заплати главница за периода от
01.10.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 68,96 лв. цена на доставена от дружеството
топлинна енергия , ведно със законна лихва от 25.08.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 31.12.2018г. до 16.08.2021 г. в размер на 12,50 лв., сума в размер на
19,87 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от
25.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.08.2018г. до 16.08.2021 г. в
размер на 4,35 лв. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Сухата река,
бл. 49,вх.В, магазин 14, аб.№ 444172. Ищецът твърди, че между страните е било налице
облигационно отношение въз основа на неоснователно обогатяване, тъй като ответникът
консумирал топлинна енергия без да я заплаща. Ищецът му изпратил покана за сключване на
договор, но такъв не бил подписан. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна
енергия до ползвания от ответника топлоснабден имот, като последният не е престирал
насрещно – не заплатил дължимата цена, с което са се обогатили за сметка на обедняването
на ищеца. Ответната страна отговаря на условията за потребител по смисъла на §1, т.43 ЗЕ
на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабдения имот при общи условия
съгласно чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, поради което е обвързан от общите условия на ищеца, дължи
заплащане на доставената топлинна енергия. Според общите условия на ищеца (чл.40, ал.1)
купувачът следва да заплаща топлинната енергия в 20-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася задължението, и след получаване на фактура, след което изпада
в забава за него. Ищцовото дружество е доставяло в имота топлоенергия през процесния
период, чиято цена не е заплатена от ответника, без да е подавано от него възражение срещу
начислените суми (чл.40, ал.2 ОУ). Съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна
енергия в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
1
наличието на договор с лице, вписано в регистъра по чл.139А ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1, т.2
ЗЕ ищцовото дружество е начислявало сумите за топлинна енергия по прогнозни месечни
вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение според чл.71 Наредба №2/2004 г. за
топлоснабдяването и Наредба №16-334/2007 г. за топлоснабдяването. Претендира разноски.
Ответникът Ц. В. П., чрез адв. С. Р., оспорва предявените искове. Поддържа, че
процесният имот не е топлоснабден, както и че не било ясно в коя секция на сградата се
намирал процесният магазин номер 14. Не отговаряло на истината и твърдението на ищеца,
че ответникът е ползвал топлинна енергия за процесния период заради това, че неговото име
не стояло зад абонатния номер 444172. Оспорва да е налице каквото и да е правоотношение
с ищеца. Счита, че по делото не са представени доказателства ответникът да е собственик
или ползвател на процесния имот. Оспорва представените от ищеца писмени доказателства.
Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД.
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице, в случаите
когато е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на
друго лице – обеднелият, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, следва
да произтичат от един общ факт или от обща група факти. Тези предпоставки са налице
когато, при липса на облигационно отношение – несключен писмен договор или такъв с
изтекъл срок, едно лице ползва доставена от топлопреносното предприятие топлинна
енергия в имота като спестява разходи за плащане на дължимата цена, с което се обогатява.
Съответно топлопреносното предприятие обеднява, тъй като не получава цената на
доставената ТЕ, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от
общи факти – доставката на ТЕ до имота и ползването й от ответника.
Възражението за недопустимост на предявените искове, от ответника е
неоснователно. Видно от приложеното ч. гр. д. № 49212/2021 г. по описа на СРС, 141 състав,
вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като
предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Възражението,
че исковете за неоснователно обогатяване са винаги осъдителни е неоснователно, тъй като
няма пречка същите да бъдат предявени чрез заявление по реда на чл.410 ГПК, респ.
впоследствие да се развие исково производство по реда на чл.415 ГПК с правно основание
чл.422 ГПК, в което винаги се разглеждат установителни искове, доколкото се цели
установяване съществуването на вземания по издадена вече заповед за изпълнение.
В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на
сключен между страните писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от
ответника. Не е спорно по делото, че между страните не е сключван договор за доставка на
топлинна енергия за небитови нужди до горепосочения имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. На
тази основа съдът приема, че страните не са били обвързани от облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди. По делото са представени и
приети като писмени доказателства Нотариален акт за учредяване на вещно право на строеж
№ 70, том IV, рег. № 8530, дело № 588/2007 г., видно от който на Ц. В. П. е учредено право
на строеж за построяването на подробно описаните в договора обекти, сред които и магазин
№ 14, съвпадащ по описание с процесния имот, писмо с изх. № 08-00-499/14.06.2012 г.,
2
издадено от ГИС-София, Протокол № 6 от 14.09.2014 г. за проведено общо събрание на
етажните собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с
адрес: гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 49, вх. А, Б и В, списък на собствениците на имот в
сграда на посочения адрес, от които по безспорен начин се установява, че ответникът е
собственик на процесния магазин № 14, находящ се в гр. София, ж. к. „Сухата река“, бл. 49,
вх. В, партер. Oтветникът не твърди да се е разпорил с правото на собственост на имота,
нито пък представя доказателства в тази насока.
Топлоснабдяването на сградата, в която се намира процесният търговски обект,
магазин № 14, се установява от една страна от приетия по делото Акт за разпределение на
отопляемите обекти по проект в сградата, находяща се в гр. София, ж.к. Сухата река № 49, в
който е посочено, че магазинът е с отопляем обем от 134.98 (135) куб.м., което се
потвърждава и от вписаното в списъка на собствениците на имотите в процесната сграда. Че
сградата е топлоснабдена, се установява също така и от приетото заключение на СТЕ.
Няма спор между страните, че между тях липсва сключен договор за продажбата на
топлинна енергия, като видно и от приложените по делото писма и известия за доставяне,
поканите на ищеца към ответника за сключване на индивидуален договор по повод
продажбата на топлинна енергия за небитови нужди /съгласно чл. 149, ал. 3 ЗЕ/ са се
върнали като непотърсени от абоната. Следователно ищецът е бил собственик през исковия
период на имот магазин, чието предназначение е извършване на търговска дейност, като
няма ангажирани доказателства, оборващи този извод на съда. Формалната житейска логика
налага извод, че ответникът или лице, на което същият е предоставил ползването на имота, е
потребявал доставяното количество топлинна енергия през исковия период, с което се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Ответникът не е провел насрещно доказване в
този смисъл, а и от представения списък на абонатите от етажната собственост на
процесната сграда, от представените от ищеца документи и обстоятелството, че партидата
на имота е на името на Ц. В. П., може да се направи извод, че имотът не е бил ползван от
трето за спора лице, поради което и отговорност за начислените суми за доставената до
имота топлинна енергия следва да понесе именно собственикът на имота, без значение дали
той трайно е обитавал имота през този период или не. Фактът, че ответникът, като
собственик на имот за небитови нужди, потребява топлинна енергия без да сключи договор с
ищеца, го освобождава от договорна връзка с „Т” ЕАД, но не и от задължението да заплати
доставената и консумирана топлинна енергия при предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – лицето,
което се обогатява неоснователно за сметка на топлопреносното предприятие със стойността
на доставената топлинна енергия е това, което е присъединило обекта си към
топлопреносната мрежа без да сключи или без да поднови договора си за доставка на
топлинна енергия за небитови нужди, т.е. в случая това е ответникът – собственик на имота.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено от специалист в
съответната област след запознаване с материалите по делото. От него се установява, че
сумите за исковия период са начислени съгласно действащата нормативна уредба. През
процесния имот услугата „дялово разпределение” е била осъществявана от „Т” ЕАД, като в
топлоснабдения имот не са били начислявани суми за отопление и за топла вода, а само за
енергия, отдадена от сградната инсталация. Вещото лице е изяснило, че начислената
топлинна енергия за сградна инсталация е пропорционално на отопляемия обем на обекта по
проект, като при начисляването не са констатирани нарушения на чл. 6.6. от Приложение
към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/2007 г., действаща през процесния периода. При
съобразяване на изгответните изравнителни сметки, експертът е посочил, че дължимата
3
сума за топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. е 64,63 лв.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена
от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната дефиниция, дадена в
пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или
ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на
сградата, предвидени за отопление по проект. Легално определение на „сградна инсталация“
е дадено в § 1, т.4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването – „съвкупността от
топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинната енергия от
абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и
вертикални разпределителни линии“. Сградните инсталации за отопление и горещо
водоснабдяване са обща етажна собственост, а топлинната енергия, отдадена от сградна
инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект. Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в
общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването им и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на
общото събрание. Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140 ал. ЗЕ, чл. 38
ал. 1 ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи
стени на имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата в цялата сграда. Ето защо всички собственици на имоти, находящи
се в сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази
енергия се използва за отопляване на собствения им имот. В този смисъл е и изричната
разпоредба на чл. 153 ал. 6 ЗЕ, съобразно която клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не
е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците на
имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която
никой не може да се откаже, и че е изградена по предварителен проект, поради което и
плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. Макар в
топлоснабдения имот да не е ползвана топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела в
него, и топла вода, до имота на ответника е доставяна топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, която не е заплащана, и по този начин се е стигнало до
имущественото неравновесие – обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. Налице е
4
общ правопораждащ обедняването и обогатяването факт и това е спестяването на разходи от
страна на ответника за заплащането на доставената топлинна енергия. Ответникът не е
доказал да е заплатил начислената сума от 64,63 лв. за топлинна енергия, поради което искът
следва да се уважи до посочения размер.Неоснователни са възраженията на процесуалния
представител на ответника за липса на периодични проверки в предвидения двугодишен
срок на уредите за търговско измерване в АС, тъй като по делото безспорно бе доказан
доставката на топлинна енергия и това възражение има отношение само досежно
количеството на доставената топлинна енергия, респ. приложение следва да намери
разпоредбата на чл.162 ГПК.
Предвид изложеното предявеният иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи за
сумата от 64,63 и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 68,96 лв.
Основателна се явява и претенцията на ищеца за заплащане на начислените суми
за дялово разпределение в размер на 19,87 лв. за периода м.юли.2018 г. – м.април 2018 г.,
чийто размер се установява от изготвеното заключение на ССчЕ /таблица № 3/. От приетите
по делото писмени доказателства, както и от изготвените експертизи се установява, че
именно ищецът е извършвал през процесния период дяловото разпределение за търговския
обект, поради което ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца,
спестявайки си заплащането на този разход. Поради това искът за сумата от 19,87 лв.,
представляваща стойността на услугата за извършване на услугата дялово разпределение, се
явява доказан по основание и размер и като такъв следва да бъде изцяло уважен.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86. ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага
установяване наличието на главен дълг; настъпване на неговата изискуемост, както и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, като според чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая не намират приложение
Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от ищеца, тъй като
главното вземане на ищеца черпи своето основание от института на неоснователното
обогатяване, а не от сключен между страните договор, действащ в исковия период. В
хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата, тъй
като неоснователността на преминаване на благата съществува при самото преминаване, а
не в някой последващ момент, като същото не е обвързано със срок, поради което
кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Вземането за обезщетение за мораторна
лихва при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва
след покана на кредитора. Поканата за заплащане на обезщетение има значение за
определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която
5
неоснователно се е обогатил. По делото не е представена от страна на ищцовото дружество
покана, надлежно връчена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поради което предявените
акцесорни претенции се явяват изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право
на разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в размер на общо 639,66 лева, съразмерно с
уважената част от исковете. Ответникът също има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът е претендирал
разноски в общ размер на 700 лв., от които 300 лв. за заповедното производство и 400 лв. за
исковото производство. Предвид възражението за прекомерност, инкорпорирано в исковата
молба, съобразно правната и фактическа сложност на делото, броя и обема на извършените
правни действия от процесуалния представител на ответника – адв. Р., съдът счита, че
договореното за заповедното производство възнаграждение следва да бъде намалено до 50
лв., от които по съразмерност му се следва сумата от 90,18 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
че Ц. В. П., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ...2, дължи на „Т“ ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление в гр. София, ..., сумата от 64,63 лв., представляваща
главница за потребена топлинна енергия, доставено до имот с абонатен номер 444172, с
която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца за периода м.11.2018 г. –
м.април 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 25.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 19,87 лв. – стойността на доставена услуга дялово разпределение за периода
м.11.2018 г. – м.април.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.08.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска главница за потребена топлинна енергия до
пълния предявен размер от 68,96 лв., както и иска за мораторна лихва за сумата 12,50 лв. –
обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия за периода 31.12.2018
г. – 16.08.2021 г., както и иска за мораторна лихва в размер на 4,35 лв. върху главницата за
дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
49212/2021 г. по описа на СРС, 141 състав.
ОСЪЖДА Ц. В. П., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ...2, да заплати на
„Т“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. София, ..., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 639,66 лева, представляваща разноски по делото съразмерно с
уважената част от исковете.
6
ОСЪЖДА „Т“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. София, ...
да заплати на Ц. В. П., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ...2, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 90,18 лв. разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка на „Т“ ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми:
IBAN ....
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7