№ 579
гр. Плевен, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430106270 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от „ОТП
Факторинг България” ЕАД с ЕИК *** против В. Г. И. с ЕГН **********, в
която се твърди, че ищеца има вземания, произтичащи от сключен нa
15.02.2017г. Договор за обединяване на кредити за общо погасяване,
подписан между кредитодател „Банка ДСК” ЕАД и кредитополучател
ответницата В. Г. И.. С Договора за кредит неиздължени остатъци от
сключени на по-ранен етап със същото лице договор за кредит за текущо
потребление и договор за кредитна карта били обединени за общо погасяване
в нов кредит за текущо потребление в размер на 2 407,00 лв. Приети били и
подписани Общи условия, неразделна част от Договора. Определена била
падежна дата за плащане на вноските по кредита - 15-то число на месеца.
Съгласно чл. 3 от договора, кредита се погасявал чрез разплащателната
сметка на кредитополучателя с IBAN: ***, по погасителен план, неразделна
част от договора. Договорен бил срок за издължаване на кредита от 36 месеца
и крайна падежна дата 15.02.2020 г. Към датата на сключване на Договора,
1
кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент в размер на 13,450%
годишно или 0.04% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR
0,326%, който при отрицателна стойност се приемал със стойност нула, и
фиксирана преференциална надбавка в размер на 13,124%. Годишният
процент на разходите по кредита бил 14,31, като същият можел да бъде
променян при предпоставките, предвидени в Общите условия.
Твърди се, че при погасяване на кредита била допусната забава при
плащането на погасителните вноски по главница и/или лихва, считано от
вноска с падеж 15.03.2018 г., което довело до настъпване на предсрочна
изискуемост на вземането на основание т. 18.2 от Общите условия, съгласно
които при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90
дни, целият непогасен остатък от главницата ставал предсрочно изискуем и
се олихвявал с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер 10
процентни пункта. Излага се, че кредитодателя обявил на длъжника
предсрочната изискуемост на кредита с писмо с изх. № 08-20-
00995/27.06.2018г., връчено от *** Т.К., с peг. № *** на *** на основание чл.
18, ал. 5 от З*** чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК на адреса на
длъжника в ***.
Излага се, че на 10.08.2018г., вследствие неизпълнение на задълженията
от страна на кредитополучателя по Договора за кредит и настъпила
предсрочна изискуемост на вземането, кредиторът „Банка ДСК” ЕАД
пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред като
подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от
ГПК срещу кредитополучателя. Образувано било ч.гр.д. № *** по описа на
***, по което съдът разпоредил да се издаде в полза на „Банка ДСК ЕАД
Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист за сумите, описани по- горе. На
23.08.2018г., въз основа на издадените Заповед №*** за изпълнение на
парично задължение от 13.08.2018г. и Изпълнителен лист №***, по ч.гр.д. №
*** по описа на ***, по молба на “Банка ДСК” ЕАД срещу кредитополучателя
В. И. било образувано изпълнително дело *** по описа на *** П.Д., peг. №
*** на ***, с район на действие ***. | ’
Твърди се, че на l0.05.2019г., по силата на Договор за покупко-продажба
на вземания, „Банка ДСК” ЕАД прехвърлила на ищеца „ОТП Факторинг“
ЕАД пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и
2
принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число било
прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК“ ЕАД
като кредитор и ответницата В. Г. И., като кредитополучател по Договор за
обединяване на кредити за общо погасяване от 15.02.2017г. Твърди се, че
цесията била съобщена на длъжника от стария кредитор, чрез пълномощник.
Излага се, че на 09.08.2019г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД се
конституирало като взискател по образуваното ИД *** по описа на *** П.Д., с
рег. №***, с район на действие ***, след предоставяне на необходимите
документи за извършената цесия, ведно с уведомителното писмо до
задълженото лице.
Твърди се, че заповедния съд по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС дал
указания на кредитора за възможността да предяви иск за установяване
съществуване на вземанията му, за които е издадена заповед за изпълнение. С
това се мотивира правния интерес за иницииране на исковото производство.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ответницата дължи сумите,
за които е издадена заповедта за изпълнение, както следва: 1705,58 лева -
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.08.2018г. до
изплащане на вземането, 100,47 лева - договорна лихва за периода от
15.03.2018г. до 09.08.2018г., 21,74 лева - лихва за забава за периода от
01.12.2017г. до 09.08.2018г. и 120,00 лева - заемни такси. Претендират се и
направените деловодни разноски, в това число в заповедното производство.
Ответницата В. И. е депозирала, чрез назначения особен представител
адв.В. И. писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете.
Навеждат се доводи, че процесния договор от 15.02.2017 година бил
сключен в нарушение на чл.5, ал.2 от Закона за потребителските кредити.
Оспорва се, че заемателят бил запознат предварително от заемодателя с
преддоговорна информация, предоставена под формата на Стандартен
Европейски формуляр и приложимите Общи условия. Сочи се, че не било
посочено ясно и разбираемо какво точно било включено като задължение на
клиента и какво представлявало описаното в погасителния план договорно
задължение. В случай, че кредиторът бил включил в месечната вноска
някакво възнаграждение, което по същество представлявало такса или
комисионна, то това противоречало на установената с ал.2 на чл.10а от ЗПК
3
забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, т.к. т.нар. договорно
възнаграждение със сигурност представлявало прикритата забранена такса за
управление. А съгласно чл.21, ал.1 ЗПК, всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на закона била нищожна и като такава непораждаща права и задължения за
страните по заемното правоотношение. В случая не били посочени ясно
компонентите в заемната сума и дали общият размер бил механичен сбор от
такси и услуги, за които ответника без специални знания не можел да разбере.
Не била формирана цена за всяка от услугите поотделно, каквито били
изискванията заложени в разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Ако в
месечните вноски били включени такси и комисионни, то дължимо било не
само потребителят да е предварително запознат с тях и да е дал съгласие за
конкретния им размер, но и същите да са индивидуализирани в договора.
Неупоменаването им в договора предопределяло неравноправност и
нищожност на клаузите, с чието съдържание потребителят трябва да е
предварително запознат и да е наясно с тях.
Навеждат се доводи, че оспорените клаузи не били индивидуално
уговорени и потребителят нямало как да изрази становище по тяхното
съдържание и да влияе върху него.
Оспорва се и съобщаването на цесията от предишния кредитор по реда
на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Релевира се и възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
Установява се от приложеното ч.гр.д. №*** по описа на ПлРС, че
исковете са предявени след успешно проведено заповедно производство и в
законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на
заповедния съд. Предявени са от цесионер, което е допустимо, съгласно
даденото тълкуване в т.10б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Ето защо, съдът приема исковите
претенции за допустими и следва да ги разгледа по същество.
От приложения препис на Договор за обединяване на кредити за общо
4
погасяване от 15.02.2017г. се установява, че е бил подписан между „Банка
ДСК ЕАД, *** от една страна като кредитор и от друга – В. Г. И., в
качеството на кредитополучател. По силата на същия страните са приели, че
кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит за текущо
потребление, съгласно договор от 02.10.2008г. в размер на 3 000лв. и
кредитна карта, съгласно договор за издаване и обслужване на КК с
револвиращ кредит на физически лица от 30.06.2008г. с лимит 1 500лв., от
които правоотношения към 15.02.2017г. са били налице следните непогасени
остатъци: от Кредита за текущо потребление – 829,92лв., в това чискло
главница в размер на 810,52лв., редовна лихва в размер на 18,18лв. и лихва за
забава в размер на 0,22лв.; от договора за кредитна карта – 1 630,52лв., в това
число главница в размер на 1 618,28лв. и редовна лихва в размер на 12,24лв.
По делото са представени в препис сочените в процесния договор
съглашения, вземанията, по които са обединени за общо погасяване.
Подписвайки процесното съглашение, страните са се съгласили, че
кредиторът се отказва от вземането си за наказателни лихви в размер на
0,06лв. и в размер на 0,16лв., а останалите непогасени суми от горните
кредити се обединяват за общо погасяване в кредит за текущо потребление в
размер на 2 407лв.
Уговорили са в това си съглашение всички произтичащи от договорната
връзка права и задължения. Според закрепеното в чл.5.1 кредитът се олихвява
с променлив лихвен процент в размер на 13,450% годишно, формиран от
стойността на 6-месечен Sofibor 0,326%, който при отрицателна стойност се
пиема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на
13,124%. При това е пояснено, че лихвеният процент се променя с промяната
на 6-месечния Sofibor, като в случаите на отрицателна стойност на
съответния лихвен индекс, същата се приема със стойност 0%, а крайният
лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на фиксираната
стандартна надбавка. Определен е бил в разпоредбата на чл.6 годишен
процент на разходите в размер на 14,31%, който може да бъде променян при
предпоставките, предвидени в ОУ. Срокът за издължаване на кредита е бил
определен на 36месеца, изтичащ на 15.02.2020г.
Според обективираното в чл.9 от договора кредитополучателя е заявил,
че са му били предоставени преддоговорната информация по чл.5 от ЗПК,
5
както и приложимите Общи условия, като е видно, че последните са и
подписани от ответницата. Кредитополучателят е заявил също така, че е
запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК
прилага по извършваните услуги на клиента и ще заплаща предвидените в нея
такси.
Според предвиденото в чл.18.2 от ОУ при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от главницата
става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
От представения препис на покана-уведомление, връчена чрез съдебен
изпълнител на ответницата на 23.07.2018г. по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, се
установява, че на сочената дата банката кредитор е уведомила
кредитополучателя, че обявява договора за банков кредит от 15.02.2017г. за
предсрочно изискуем.
От представения препис на Договор за покупко-продажба на вземания
цесия) от 10.05.2019 г. се установява, че кредитора „Банка ДСК“ ЕАД е
прехвърлил в полза на ищеца ОТП Факторинг Българпия пакет от вземания,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, и изтекли лихви,
в това число са прехвърлени и вземанията срещу ответницата, произтичащи
от процесния договор за кредит.
Представен е и препис на писмено потвърждение от цедента до
цесионера за извършената цесия със сочения по-горе Договор от 10.05.2019г.
Приложено е и изрично пълномощно от “Банка ДСК“ ЕАД, с което
упълномощава цесионера да съобщи на длъжниците извършената цесия по
правилото на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
От изслушаното в о.с.з. на 05.04.2022г. заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 15.03.2017г.
до 16.03.2018г. ответницата е внесла за погасяване на кредита суми в общ
размер на 783,45лв. Установява се, че след обявяване на предсрочната
изискуемост – на 02.08.2018г. ответницата е внесла сума в размер на249,52лв.
Така към датата на иницииране на заповедното производство – 10.08.2018г. са
били внесени суми в общ размер на 1 032,97лв. и с тях са били погасени
главница в размер на 701,42лв. дължима за периода от 15.03.2017г. до
6
14.03.2018г., договорна лихва в размер на 321,61лв. дължима за същия период
и санкционираща лихва в размер на 9,94лв.
Установява се още от експертното заключение, че към датата на
връчване на изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита – приетата по-горе 23.07.2018г., просрочени са били вноски с
падежи за периода от 15.03.2018г. до 15.07.2018г. в общ размер на 367,87лв.
Към датата на иницииране на заповедното производство непогасени са били
задълженията за главница в размер на 1 705,58лв., за договорна лихва в
размер на 100,47лв. за периода от 15.03.2018г. до 09.08.2018г., за наказателна
лихва за същия период в размер на 21,74лв. (предвидената лихвена надбавка
при забава) и за такса изискуемост в размер на 120лв.
Съдът възприема изцяло заключението по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, като обективно, компетентно и неоспорено от
страните.
При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
От обсъдените доказателства се установи, че между праводателя на
ищеца - „Банка ДСК” ЕАД и ответницата В. И. е бил сключен договор за
обединяване на кредити за общо погасяване за сума в размер на 2 407лв. С
подписване на договора, страните са се съгласили с обективираните в него и
приложимите ОУ уговорки относно начина и срока на връщане, дължимите
лихви и такси, и съответните последици при забава в плащанията. От това
правоотношение произтичат задълженията на ответницата.
Съдът намира, че преддоговорната информация по чл.5 от ЗПК е била
предоставена на потребителя, т.к. това изрично е декларирано от него при
подписване на съглашението – ч.9 от същото. След като е налице такова
признание, ответницата следва да установи съществуването на факти, които
го опровергават, а такива в настоящото производство не са изяснени.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответницата за
нищожност на процесния договор, поради неспазване изискването на чл.11,
ал.1, т.11 от ЗПК, т.к. липсвала информация какви вземания на банката били
включени в месечните вноски и дали в тях нямало такси и / или комисионни,
които били забранени. Процесният договор, чиято неразделна част е
7
погасителния план, съдържа необходимата информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Както
националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване
към съдържанието на договора посочване на компонентите на всяка една
погасителна вноска- каква част от нея е за погасяване на главница и каква
част - за лихва, макар и в случая да е налице такова разграничение. В този
смисъл е и даденото от Съдът на Европейския съюз в Решение по дело С-
42/15 тълкуване на норми от Директива 2008/48/ЕО. В същото време от
експертното заключение стана ясно, че в месечните вноски по погасителния
план са били включени единствено главница и договорна лихва, както е и
изрично посочено в погасителния план.
С оглед горното, съдът намира, че ответницата В. И. е била обвързана
от валидно правоотношение с „Банка ДСК“ ЕАД, възникало въз основа на
подписания Договор за обединяване на кредити за общо погасяване от
15.02.2017г.
Съдът приема, че банката кредитор е изпълнила своето задължение по
съглашението, т.к. е приела за погасени задълженията по кредитите, които са
били обединени.
Установи се, че ответницата е погасила единствено дължимите
главница и договорна лихва за периода от 15.03.2017г. до 14.03.2018г. и то
извършвайки плащанията със закъснения, като последното от тях преди
обявяване на предсрочната изискуемост е било сторено на 16.03.2018г.
Ето защо, съдът счита, че към датата, на която банката е предприела
действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 23.07.2018г., са
били налице основанията за това, предвидени в чл.18.2 от приложимите
Общи условия - забава в плащанията на главница/лихва над 90 дни.
Установи се от обсъдените доказателства, че банката-кредитор
законосъобразно е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем преди депозиране на заявлението си по чл.417 от ГПК,
уведомявайки кредитополучателя за това на 23.07.2018г. Волеизявлението е
редовно връчено чрез съдебен изпълнител по реда на чл.47, ал.1 от ГПК.
С оглед горното, съдът приема, че към момента на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК вземанията на банката по процесния договор за
8
кредит са били изискуеми в претендираните в заповедното производство
размери, установени в настоящото от заключението по изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза.
Установи се от обсъдените доказателства, че след образуване на
заповедното производство – на 10.05.2019г., банката кредитор а епрехвърлила
вземанията си, произтичащи от процесния договор в полза на ищеца „ОТП
Факторинг България“ ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие
спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.
Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а
не и такова от цесионера.
Както приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор
да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити
срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е
Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл.290 от ГПК).
В случая, както се установи от доказателствата по делото, цесионера
„ОТП Факторинг България“ ЕАД е предприел уведомяване на длъжника за
извършената цесия, в качеството на пълномощник на цедента „Банка ДСК”
ЕАОД, съгласно изрично пълномощно за това действие.
Съдът намира, че уведомяването не е надлежно сторено преди
депозиране на исковата молба, т.к. няма представени доказателства в тази
насока.
Въпреки горното, обаче, уведомителното писмо, заедно с
пълномощното от цедента е връчено на ответницата по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК, като приложение към исковата молба. Както приема трайната практика
на ВКС (изразена в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009
г., II т. о., ТК; Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II
т. о., ТК Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК), получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство
9
по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по
правилото на чл.235, ал.3 от ГПК. Следва отново да се отбележи, че се касае
за уведомление, изходящо от упълномощено от цедента лице, а не от
цесионера в качеството на последващ кредитор.
Предвид изложеното, съдът приема, че претенциите на ищеца за
установяване съществуването на вземанията, за които срещу ответницата е
издадена заповед за изпълнение са изцяло основателни и доказани в
претендираните размери и следва да бъдат уважени като такива.
Неоснователно се явява релевираното възражение за давност, при
съобразяване, че вземанията на ищеца за главница се погасяват с петгодишна
давност, а тези за лихва с тригодишна, която не е изтекла към датата на
образуване на заповедното производство – 10.08.2018г., от когато се счита
предявен иска.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 38,95лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8
от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 88,95лв. В
исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса в
размер на 38,96лв.; за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.,
определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП,
за възнаграждение на особения представител в размер на 495лв. и за вещо
лице в размер на 250лв. или общо 883,96лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, във вр. с чл.99 от ЗЗД, че В. Г. И. с ЕГН
**********, с настоящ и постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ на „ОТП Факторинг
10
България” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, като
правоприемник на “БАНКА ДСК”АД, ЕИК ***, по силата на Договор за
цесия от 10.05.2019г., следните суми: 1 705,58 лв. – главница; 100,47лв. -
договорна лихва за периода от 15.03.2018 г. до 09.08.2018 г.; 21,74лв. – лихва
за забава за периода от 01.12.2017г. до 09.08.2018г. и 120лв. – заемни такси,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК с №*** по ч.гр.д.№ ***
по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В. Г. И. с ЕГН
**********, с настоящ и постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП
Факторинг България” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, сумата от 88,95лв., представляваща деловодни разноски за заповедното
производство по ч.гр.д.№*** на ПлРС и сумата от 883,96лв., представляваща
деловодни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11