Р
Е Ш Е
Н И Е
№262846
Гр.Варна, 22.11.2021год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ-ти състав, в публично съдебно заседание
на двадесети октомври през две хиляди и
двадесет и първа година , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря Г.
Дамянова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 16786 по описа за 2020год. на ВРС , за да се произнесе взе предвид
следното:
Кумулативно съединени искове с правно основание чл.
415, ал.4 от ГПК във вр. чл.422 от ГПК и чл.79 ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът В.М.А., с ЕГН **********, с адрес: *** дължи на ищеца "Е. – П.
П." АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
П. С. С., Я. М. Д. и Д. К. Д., чрез: адв. В.М. от
САК, личен номер на адвокат №*, преупълномощена от
Адвокатско дружество „В., Ж. и П.", Булстат: *, представлявано от
управляващ съдружник адв. Г. В. В. от САК, адрес за
призоваване и съобщения: *, сумата в размер на 1105,06 лв. представляваща главница за незаплатена ел. енергия по
фактура № **********/09.03.2018г., на стойност от 1105.06 лева, начислена в
съответствие със справка за корекция №47119_F83F/06.03.2018г. за периода от 06.12.2017г. до 05.03.2018г., за обект
на потребление с адрес: *, обл.Варна, обл.Варна, с клиентски № * и абонатен № *, както и сумата в
размер на 215,18 лева,
представляваща мораторната лихва за забава, за
периода от падежа на горепосочената фактура до 28.02.2020г., ведно със
законната лихва от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед
по чл.410 от ГПК в съда до окончателно изплащане на задължението.
Моли да му бъдат присъдени сторените в производството съдебно -
деловодни разноски,включително и тези за адвокатско възнаграждение.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право:
Депозира пред Районен съд - Варна заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, вр.
ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.П." АД, вр. с чл.107 от Закона за енергетиката срещу В.М.А., с ЕГН **********,
с адрес: ***, за което е образувано ч.гр.д.№8288/2020г. по описа на Районен съд
- гр.Варна, XVI състав, за сумата от 1105,06 лева, представляваща главница за
незаплатена ел.енергия по Фактура № **********/09.03.2018г. на стойност 1105.06
лева, за периода от 06.12.2017г. до 05.03.2018г., с падеж - 29.03.2018г. за
обект на потребление с адрес: *, обл.Варна, обл.Варна, с клиентски № * и абонатен № *, както и за
сумата от 215,18 лв., представляваща мораторна лихва
за главницата по описаната фактура за периода от падежа на същата до
28.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал
възражение срещу заповедта за изпълнение. Така изложеното твърдения е невярно,
тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК и с разпореждане №272532 /27.1.2020год. са дадени указания за
предявяване на иск в едномесечен срок от съобщаване.
В дадения му срок ищецът предявява настоящия иск за установяване съществуването
на вземането си.
Основания,
факти и обстоятелства, от които произтича вземането, представляващо главница в
общ размер на 1105,06 лв. са следните:
Налице е правно основание за възникване на вземането
на „Е. – П. П." АД към ответника за потребена
електрическа енергия на стойност 1105,06 лв., поради следните съображения:
Вземането, конкретизирано по размер с фактура №
**********/09.03.2018г. на стойност 1105.06 лева, представлява цената на
коригираното със Справка за корекция №47119_F83F/06.03.2018r. количество
електрическа енергия за периода 06.12.2017г. до 05.03.2018г. се дължи от ответника на основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 48, от ПИКЕЕ.
„Е. – П. П." АД и ответникът са страни по
облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е потребител на
доставяната от ищцовото дружество електрическа
енергия.
В конкретния случай корекцията е извършена по реда на
чл. 48, ал.1, т.1 Б от ПИКЕЕ, т.е. извършена е корекционна
процедура на основание чл. 48 от ПИКЕЕ, при неизмерване, неправилно и/или
неточно измерване на ел.енергия.
„Е. – П. П." АД, в качеството си на страна по
облигационното правоотношение и в рамките на предоставената му лицензия,
добросъвестно осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа
енергия в обект, находящ се в *, обл.Варна,
обл.Варна, с клиентски № * и абонатен №*.
На 05.03.2018г. е извършена техническа проверка от
служители на „Е. С." АД /с предишно наименование „Е. – П. М." АД/ на
средството за търговско измерване - електромер с фабричен № 1125011000955918,
което обслужва обекта на посочения по-горе адрес. Техническата проверка на
средството за търговско измерване, което обслужва обекта на ответника, е
извършена в присъствието на двама свидетели.
За извършената проверка е съставен Констативен
протокол №1400738/05.03.2018г., в който е отразено, че: „По време на проверката
се установи наличието на извършено неправомерно присъединение към
електроразпределителната мрежа, осъществено чрез УИП със сечение 16 мм2,
ползващ се за фаза. Присъединението е извършено към една от фазите на
захранващите ЕМТ-УИП Зх70мм2+50 мм2 u оттам въздушно влиза в имота, където
захранва ел.инсталацията. По този начин консумираната ел.енергия не преминава
през СТИ, не се отчита от СТИ u съответно не се заплаща. "Предприети са
технически мерки за отстраняване на нередностите по измервателната система:
„Демонтиран неправомерно присъединен проводник - възстановена правилна схема на
свързване".
В изпълнение на изискванията на разпоредбата на чл.48,
ал.2 от ПИКЕЕ, служителите на „Е. С." АД, които са извършили проверката на
посочения адрес, са подали сигнал до органите на полицията, като е получен отказ
да бъде изпратена оперативна група на адреса на проверката.
Във връзка с направените констатации, „Е.С." АД
/с предишно наименование „Е. – П. М." АД/ съставя Справката за корекция
№47119_F83F/06.03.2018r. за периода 06.12.2017г. до 05.03.2018г. Поради
невъзможността неотчетената част от потребената
енергия да бъде точно измерена е приложена корекционна
процедура за фикционно изчисление на доставеното
количество енергия за 90 /един отчетен период/ по одобрената от ДКЕВР методика
в изпълнение на чл. 48, ал.1, т.1 Б от ПИКЕЕ.
На 06.03.2018г., с оглед изчисленията извършени в
Справката за корекция №47119_F83F/06.03.2018r., ищецът издава фактура
№**********/09.03.2018г., с което е определена цената на електрическата
енергия, потребена от 06.12.2017г. до 05.03.2018г., а
именно 1105.06 лв.
С писма от „Е. С." АД (изх.
№47119_КП1400738_1/09.03.2018) и от „Е. – П." АД (изх.
№47119_КП1400738_2/14.03.2018) уведомява абоната за извършената проверка,
съставен констативен протокол и издадена фактура.
Ответникът, в депозираното възражение, отрича
ползването на електрическа енергия през процесния
период в количеството начислено в справката за корекция.
Електрическата
енергия е родово определена движима вещ като собствеността върху нея се
прехвърля след индивидуализацията й - чрез измерване от средството за търговско
измерване и преминаването й през точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако част от
доставената и преминала към консумативните уреди на обекта електрическа енергия
не може да бъде измерена, то потребителят е усвоил чужда вещ без правно
основание, уврежда имуществения интерес на ответното дружество и дължи
заплащането на цената на вещта. Засегнато е правото на ответното дружество,
установено в чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на цялото пренесено до
обекта на ищеца количество електроенергия. За да бъде възстановено равновесието
между доставено и заплатено количество електроенергия е предвидена корекционната процедура. Процесното
вземане /по двете гореописани фактури/ се дължи от ответника на основание
чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 48 от ПИКЕЕ.
Относно акцесорния иск.
Съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато денят на изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Сумата от 215,18 лева /двеста и петнадесет лева и 18
ст./ представлява мораторна лихва за забава, като
периодът, за който е изчислена мораторната лихва за
главницата по фактура № **********/09.03.2018г. с падеж на фактурата -
29.03.2018г., е периодът от падежа на фактурата до 28.02.2020г.
Ответникът в
срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, депозира отговор на исковата
молба, чрез особен представител адв.П.П. от ВАК. Исковата молба намира за допустима, но
неоснователна поради следните доводи:
Доставчикът на ел.енергия, незаконосъобразно извършва
начисления в справката за корекция.Нямало е база за сравнение в предходни
периоди преди корекционната процедура тъй като още от
2016 година по фактура № ********** от 12.08.2016 г. ищецът е начислявал потребена ел.енергия също по корекционна
процедура, видно от представената справка извлечение за фактури и плащания за
период от 03.12.2020 година.По справката за потребление от 04.12.2020 г.на
първа страница за електромер номер е посочен 1125011000955918, а на втората
страница е посочен друг номер на електромер 1125071110217978, по фактура
**********, а по делото няма данни и доказателства този електромер да е сменян,
което означава, че данните които са представени, се отнасят явно за различни
партиди и за различни лица,въпреки посочването на адреса и имената на
ответницата.
От констативен протокол № 1400738 от 05.03.2018 година
изрично са записани показанията на нощна - 002374 и дневна - 7783, а в същото
време във фактура № ********** от дата 09.03.2018 г. са посочени показания - 0.
В справките за потребление от 04.12.2020 г. също са посочени показания - 0.
Това отново потвърждава констатацията, че има противоречие между отделните
писмени документи на ищеца относно показанията на електромера отнасящи се за
други партиди.
Оспорва начина на начисляване на мораторната
лихва.
В
съдебно заседание ищецът , чрез проц. представител адв.Николета Неделчева моли за уважаване на исковете и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответницата, чрез особен
представител адв. П.П. от
ВАК моли за отхвърляне на исковете.В
срок депозира писмени бележки.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,
възраженията и доводите на страните , приема за установено следното от
фактическа и правна страна.
От
приетото за послужване ч. гр.д .№8288/2020 г. по описа на ВРС се установява, че
е удовлетворено заявление на ищеца и е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника В.М.А., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Е. – П. П.“ АД, ЕИК * със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., чрез
пълномощник юрисконсулт Н. И.,сума в размер от 1105,06 лв. (хиляда сто и пет лева, шест ст.), представляваща
главница за незаплатена ел.енергия по фактура издадена на 09.03.2018г., за
обект с абонатен номер *, с адрес: * и клиентски № *, сума в размер от 215,18 лв. (двеста и петнадесет лева,
осемнадесет ст.), представляваща мораторна лихва
за периода от падежа на всяка една от фактурите до 28.02.2020г.,ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 17.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 410 ГПК,както и за сторените по делото съдебно деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, от които държавна такса в размер от 26,40 лв. (двадесет и шест лева,
четиридесет ст.) и 50,00 лв. (петдесет лева) юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК. С
разпореждане №272532 от 27.11.2020год. , на кредитора е указана възможността да предяви
установителен иск за вземането си. Заявителят е
получил съобщение с указания за предявяване на иск на 03.12.2020год. Видно от датата
на входиране на исковата молба, същата е подадена на
29.12.2020год. , т.е. в срок. Ето защо исковата претенция се явява
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По делото са
приети следните писмени доказателства: констативен протокол №1400738 от
05.03.2018г.; справка №47119_F83F от 06.03.2018г. за корекция при неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия; фактура
№********** от 09.03.2018г.; уведомително писмо
изх.№47119_КП1400738_1/09.03.2018г.; уведомително писмо
изх.№47119_КП1400738_2/14.03.2018г.; известие за доставка – 2 бр.; .; справка
за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 04.12.2020г. за клиентски
№*; извлечение за фактури и плащания за период към 03.12.2020г. за клиентски №*;
извлечение от сметка към 28.02.2020г. за клиентски №* и аб.№*.
По делото са
ангажирани специални познания , чрез заключението на ВЛ по СТЕ , което съдът цени ,
като обективно и компетентно дадено. От заключението по тази експертиза се
установява следното: В настоящия случай, чрез процесния
СТИ, по начина по който е установено, че е бил свързан към мрежата, не е възможно
да бъде измерена цялата потребена от ответника
ел.енергия в периода от 06.12.2017 г. до 05.03.2018 г.
Това е така,
защото в обекта има прекаран допълнителен проводник, който захранва цялата
инсталация в обект с абонатен № **********.
Допълнителния проводник
заобикаля електромера и по този начин, преминалата ел.енергия през неправомерно
прекарания кабел не се измерва и не се отчита от СТИ.
В Констативен
Протокол за техническа проверка 1400738/05.03.2018 г., изготвен от специалисти
енергиен контрол към ЕРП „Север" е документирана проверката на електромер
тип NP71E с фабричен № 1125011000255918.
В настоящия
случай при проверката е констатирано, че в обект с абонатен № ********** през
електромер, тип, NP71E с фабричен № 1125011000255918 не преминава консумираната
ел.енергия, поради неправомерно присъединяване на допълнителен проводник.
В периода от
06.12.2017 г до 05.03.2018 през процесния СТИ тип
NP71E с фабричен № 1125011000255918, не е преминала цялата доставена и потребена от ползвателя, електроенергия, и на дисплея не е
отчетено нищо.
Към настоящия
момент, няма техническа възможност да се установи, какво е точното количество
неотчетена електроенергия за минал период. Във формулата, чрез която се
изчислява коригиращата сметка, параметъра „мощност" е неизвестен,
определен е служебно, ето защо изчисленото количество електроенергия за
доплащане е предполагаемо.
Няма технически
уред, с който към днешна дата да се установи точното, неотчетено количество
електроенергия за минал период, освен по изчислителен метод.
В периода от
06.12.2017 г. до 05.03.2018 г., в обект с абонатен № **********, измервателната
схема на електромер, тип NP71E с фабричен № 1125011000255918 не е измерила и
отчела цялото доставеното и потребено в обекта
количество електроенергия, констатирана е неправомерна намеса в измервателната
схема на СТИ, монтиран е допълнителен проводник, който заобикаля СТИ.
Налице е
неотчитане на, преминалата, от захранващия кабел към обект с абонатен №
********** електроенергия, от измервателната схема на СТИ, тип NP71E с фабричен
№ 1125011000255918.
В настоящия
случай е налице неизмерване на електрическата енергия, монтиран е допълнителен
проводник, който заобикаля електромера.
Приложената към делото Справка
47119/06.03.2018 за корекция на сметки е направена съгласно чл.48, ал.1, т.Б, отПИКЕЕ, на основание КП № 1400738/05.03.18 г.
Количеството
ел.енергия за доплащане от 5940 kWh, в справката за
корекция на сметки № 47119/06.03.2018 г. е изчислено математически точно с
използваните параметри на основание констатираното неправомерно вмешателство в
измервателната схема на СТИ, документирано в КП 1400738/05.03.2018 г. за
периода от 06.12.2017 г до 05.03.2018 - 5940 kWh х
0.186036 = 1105.05 лв.
Общо за целия
период левовата равностойност на начислената електроенергия от 5940 kWh, за доплащане за битови абонати е 1105.05 лв., същата
сума е посочена във фактура **********/09.03.2018 г.
Математическите
изчисления по извършената корекционна процедура,
съгласно използваната методика и използваните параметри са аритметично точни.
При предвидена
допустима мощност от 12 kW, потреблението в обект с
абонатен № ********** може да достигне до 18144 ieWh
за 90 дни.
Техническите
параметри на присъединителните съоръжения и техния допустим продължителен ток
на захранващите проводници показват, че отчетената електроенергия за периода от
06.12.2017 до 05.03.2018 г. от 0 kWh и определената
за доплащане ел.енергия от 5940 kWh , общо 5940 kWh, в обект с абонатен № ********** е в рамките" на
допустимото количество, т.е. може да бъде доставена. (Средно, дневна коцеу^ация 66kWh.)
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 415, ал.4 от ГПК във вр. чл. 422 от ГПК и чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,
В настоящият
случай съдът намира, че не е спорно между страните , че ответникът
е потребител на продаваната от ответното
дружество електроенергия за битови
нужди по смисъла на § 1, т. 2а ЗЕ, както
и че имотът, в който е монтиран процесния електромер
е присъединен към електропреносната мрежа, поради
което ищецът има задължение да заплаща използваната ел. енергия. По делото не е
представен индивидуален договор за достъп и пренос на ел.енергия между страните, но не се оспорва , че е налице договор за
доставка на ел.енергия през периода на
проверката и на корекцията.
Ответникът който носи доказателствената
тежест не установи наличие на основание и законосъобразност на извършената
корекция на сметка.
Към датата на извършване на процесната проверка на СТИ на ищеца, на посочения адрес за
доставка на ел.енергия не съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество
да извършва едностранна корекция на количество ел.енергия.
С Решение № 1500 от 6 февруари 2017
г. по административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС е обезсилено Решение №
12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462
по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се
отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013
г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в
„Държавен вестник", бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази
част, обезсилено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния
административен съд, в частта, с която се отхвърля оспорването на Т. Т. Ч., „М.
М." - АД, с ЕИК * и „М." - ЕООД, с ЕИК * на чл. 47 и на „М. М."
- АД, и „М." - ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за
извършване на преизчисление (корекция) на
количеството електрическа енергия" от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147
от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране,
обнародвани в „Държавен вестник", бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е
прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено
по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния
административен съд, в останалата част и вместо това е постановено, че се
отменя по жалбата на „Е. Б. Е." - ЕАД, с ЕИК *, Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147
от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране,
обнародвани в „Държавен вестник", бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на
чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт.
Т.е. към момента на извършване на процесната проверка
са действали приетите през м.ноември 2013 г. Правила за измерване на
количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/, изготвени на осн.чл.83,
ал.1, т.6 ЗЕ и същите като подзаконов нормативен акт са задължителни за
страните. Към момента на извършване на проверката чл.1-чл.47 и чл.52-чл.56 от
ПИКЕЕ са отменени с горепосоченото
решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм.д.№
2385/16 г. на ВАС, 5-членен състав, обн.ДВ
бр.15/14.02.2017 г. След влизане в сила на решението по горепосоченото адм.дело на практика не съществува нормативна уредба, която
да регламентира отношения като процесните. Това е
така,защото наличието на чл.48,49,50 и 51 от ПИКЕЕ, които към него момент не са
отменени, по никакъв начин не припокриват изискването за наличие на действащи
правила за измерване на количеството ел.енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена ел.енергия. Въпросните членове регламентират единствено
начините по които се изчислява служебно начислената ел.енергия при неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена такава и то при отменен чл.47, който като
норма имаща процесуален характер описва реда за извършване на проверката.
Очевидно е ,че при липса на регламентация относно стъпките , които следва да
бъдат извършени при проверката, това е нормативен вакуум, който няма как да
бъде запълнен. Ето защо при липса на установена процедура в правна норма, която
да гарантира правата и на потребителя, чрез установени правила при извършване
на такива проверки, няма как едностранното коригиране на сметките да бъде санирано с наличието единствено на формули за изчисляване
на служебно начислената ел.енергия, каквито разпоредби съдържат останалите
членове на ПИКЕЕ.
При липса на
предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от
доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал
период, същият не може да обосновава това право с приетите от самия него и
обвързващи потребителите Общи условия, тъй като такива клаузи, съдържащи се в
тях, са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и като такива
- нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като
нарушават основните принципи за равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на
потребителите при търговия с електрическа енергия. Трайната съдебна практика се
придържа към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена
електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно
отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82
от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е
доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане. В
случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа
енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът
на електрическа енергия следва да установи периода на грешното измерване или
неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен
случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално
консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на
сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да
получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа
енергия. В тази насока е съдебната практика , установена с Решение № 29 от 15.07.2011 г. на ВКС по т.
д. № 225/2010 г., II т. о., ТК Решение № 104 от 5.07.2010 г. на ВКС по т. д. №
885/2009 г., II т. о., ТК. решение №165 от 19.11.2009г. по т. дело №103/2009г.
и решение от 11.04.2011г. по т.дело
№39/2010г.
Горецитираната задължителна съдебна практика се придържа и към
разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия
само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на
доставяната електроенергия, противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД
виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано
виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки
положена грижа от лицензианта, чрез монтиране и
поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на
квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства.
Съответно дори и такова да се установи безспорно, размера на неотчетената, а
дори и изцяло отклонената от отчитане енергия не може да се определя по
методика с определени отнапред периоди, а подлежи на доказване като фактическо
реално потребление.
Наред с това според действащото
законодателство (чл. 120 ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 28 ал. 8 от
Наредба № 6/ 09.06.2004 г.) средствата за търговско измерване, както и електромерните табла, са собственост на
електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност
за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за
отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или нерегламентираният
достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която
се изразява в способността за точното и коректно измерване на реално
консумираната енергия. В тежест на ответника е да докаже наличие на осъществен
без санкцията на дружеството достъп на ищеца до електромера, за да се ангажира
отговорността му, като при липса на данни в тази насока не може да се презумира виновно поведение на потребителя. Недопустимо е
без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното
отчитане, да се ангажира неговата отговорност чрез едностранна корекция в
сметките му за минал период, защото правоотношението между доставчика на
ел.енергия и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение
на едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл. 82 от ЗЗД
тя да бъде санкционирана за всички настъпили за съконтрагента
й вреди. Дори да се приеме за категорично доказано, че електромерът е манипулиран,
т.е. че върху него е въздействано неправомерно, не се
установява именно виновно поведение на ищецът или негов представител да е
извършил манипулацията.
По изложените съображения се налага извода, че
ответникът не установи наличие на основание и законосъобразност на извършената
корекция на сметка, с оглед на което и се налага извода за основателност на
претенцията за главното вземане.
С оглед неоснователността на главното вземане ,
неоснователно се явява и искането за установяване на акцесорно
вземане , представляващо мораторна лихва за забава.
Вземайки предвид горното съдът постановява решение с
което отхвърли исковете в цялост.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Е. – П. П." АД,
с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П. С. С., Я.
М. Д. и Д. К. Д. срещу В.М.А., с ЕГН
**********, с адрес: ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът има неизплатени задължения към ищеца, възлизащи в
размер на 1105,06 лв. главница за
незаплатена ел. енергия по фактура № **********/09.03.2018г., на стойност от
1105.06 лева, начислена в съответствие със справка за корекция
№47119_F83F/06.03.2018г. за периода от 06.12.2017г. до 05.03.2018г., за обект
на потребление с адрес: *, обл.Варна, обл.Варна, с клиентски № * и абонатен № *, както и в размер на 215,18 лева, представляваща мораторната
лихва за забава, за периода от падежа на горепосочената фактура до
28.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението
за издаване на заповед по чл.410 от ГПК в съда до окончателно изплащане на
задължението, за които е издадена заповед за изпълнение в производството по
ч.гр.дело №8288/2020год. на ВРС,на основание чл. 415, ал.4 от ГПК във вр. чл.422 от ГПК и чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: