№ 478
гр. В.Т., 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на втори ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Пламен Борисов
Илина Гачева
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500710 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена от
ОРЛ. АЛК. К. въззивна жалба против Решение № 301/16.07.2021г. ,
постановено по гр.д. № 1514/2020г. по описа на ГОРС, с което са отхвърлени
исковете с правно основание чл.59,ал.9 от СК, предявени от ОРЛ. АЛК. К. с
ЕГН **********, с адрес : град ***, със съдебен адрес : *****, адвокат М.М.
от ВТАК, против М. СТР. М. с ЕГН **********, с адрес : ********, за
изменение на определените с Решение № 175/02.06.2017г. на ГОРС по гр. д.
№ 2096/2016г. по описа на ГОРС мерки, чрез предоставяне на бащата
упражняването на родителските права спрямо малолетните деца С.О.А. с ЕГН
********** и М.О.А. с ЕГН **********, определяне на местожителството им
при бащата на адрес в гр. С определяне на режим на лични отношения между
майката М. СТР. М. и децата С.О.А. с ЕГН ********** и М.О.А. с ЕГН
**********, както и определяне на издръжка от майката за двете деца, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение, както следва: Първоинстанционният съд е
възприел и възпроизвел в мотивите на решението фактическа обстановка по
неточен и непълен начин и на тази база е формирал погрешно вътрешно
убеждение. Подробно са изложени фактите, които жалбоподателят счита за
установени и релевантни за повдигнатия пред съда спор Не е отчетено
твърдото желание на детето С да живее със своя баща. Не са отчетени
чувствата на детето, нито това как принудата то да живее с майка си би се
отразила на неговото емоционално състояние. Описан е инцидент , при който
1
детето С, след постановяване на първоинстанционното решение е посетило
своята майка. Майката заплашила детето, че няма да го пусне при бащата .
Детето от този момент изпада в панически изблици , настоява, че ще сложи
край на живота си, ако се наложи да живее с майката. Социалните доклади и
заключението на вещото лице установяват, че ненавистта на детето към
майката е породена от съжителството й с нов партньор. Погрешни са
изводите на съда, че майката е по- добрият от двамата родители, който трябва
да упражнява родителските права спрямо децата за напред. Погрешен е
изводът на съда, че поведението на бащата е причина за прекъсване на
връзката между майката и детето С. Липсват изложени мотиви по фактите, че
е налице препятстване на контактите между бащата и детето М от страна на
майката. Не е обсъдена липсата на морални корективи у майката при избора
на партньори. Не е обсъдена хипотезата на поделяне на родителските права
между двамата родители. Развити са подробни съображения и се отправя
искане към съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск
за предоставяне на упражняване на родителските права спрямо децата на
страните на техния баща, с произтичащите от това последици.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ОРЛ. АЛК. К. твърди, че с Решение №
175/02.06.2017г., постановено по гр. дело 2096/2016г. на ГОРС, е прекратен
съществувалият между ищеца и ответницата граждански брак с развод.
Родителските права над малолетните им деца С.О.А. с ЕГН ********** и
2
М.О.А. с ЕГН ********** при развода са били предоставени на майка им при
определен за бащата режим на лични отношения. Определена е издръжка за
всяко дете по 120 лева, която бащата е заплащал редовно от постановяване на
съдебното решение до днес. Ищецът твърди, че след влизане в сила на
бракоразводното решение са настъпили значителни промени в обективната
действителност, обосноваващи интереса му от предявяването на настоящите
искове. Според него в изпълнение на съдебното решение децата са
принудени да се местят, следвайки майка си, по домове и квартири, които
далеч не отговарят на хигиенно-битовите условия, необходими за
здравословно отглеждане и устойчиво развитие на деца. Посочва, че за да
осигури добра среда и грижи за децата си, след развода преглътнал обидите и
се съгласил отново да живеят с М.М. и децата заедно, тя се разкайвала за
грешките си и искала нов шанс за семейството, но това не продължило повече
от година. Твърди, че един ден, докато бил на работа, тя натоварила багажа на
микробуса, който имал, взела децата и заминала за село М., но причинила
ПТП с децата в буса и не се върнала в дома им. Обезверен, след този
инцидент ищецът заминал отново за Х., като оставил ключа за къщата си в гр.
С. на М., за да може, ако иска, да живеят с децата в нея - на топло и на чисто,
където децата си имат обзаведена стая и нормални битови условия. От децата
научил, че М. се е пренесла да живее в дома на новия си приятел Е.Ц.Р., на 24
години, взела е със себе си и децата и те са заживели в кошмарни условия,
като Р упражнява постоянен психически тормоз над тях, двамата поддържат
открити сексуални отношения пред децата, без да си дават сметка за
престъпното си поведение и последиците от него в детската психика, а С е
обиждана и заплашвана ежедневно и от Р и от майка си, била е бита
няколкократно. Ищецът не можал да понесе повече такова отношение към
децата си, върнал се в България на 15 май, след като отпаднали
ограниченията за пътуване, въведени във връзка с пандемичната обстановка,
намерил дома на Р и взел децата на 15 май вечерта за два дни. Твърди, че
голямата му дъщеря С категорично отказала да се върне повече и да живее в
дома на новия приятел на майка си, като по общо съгласие останала при баща
си в дома му и му разказала за психическия и физически тормоз, който Р
оказва върху нея, за обидите, униженията, на които е била подложена от него,
за безсрамните сцени на сексуални контакти между него и майка й, на които е
била свидетел и за това как е била бита физически от Р. Твърди, че докато
организирал настоящото производство, С започнала яростни действия, за да
го компрометира пред обществото и пред органите на съдебната власт и
полицията. Когато разбрала за намерението му да си вземе децата, като тя ще
бъде принудена да плаща издръжка за тях, инсценирала умело скандал и се
снабдила със заповед за незабавна защита по ЗЗДН. Посочва, че М страда от
астматични пристъпи и се налага периодично да бъде водена на преглед в гр.
В.Т. при пулмолог д-р К, ищецът записал час за преглед на 29.05.2020г от
10.00ч.; на 28.05.2020г. отишъл да я вземе от дома на баба й, където му било
казано, че е, но там нямало никой; отправили се към адреса на Р, голямата му
дъщеря се качила да вземе сестра си, но тъй като се забавила, ищецът отишъл
да провери какво се случва и установил, че майка й и Р се опитват да я
3
задържат насила в апартамента. Ищецът се разгневил и блъснал вратата,
която и без друго е паянтова, тя се откачила от пантите, Р го нападнал с
дървена тояга - сап и му разбил носа, С скочила на гърба му да го души, а
ищецът дръпнал голямата си дъщеря, излезли от жилището и отишли в дома
си да се превърже, а през това време С и Р се обадили в полицията. Сочи, че
те се снабдили с удостоверения от лекар за нанесени телесни повреди, а въз
основан на куп лъжливи обвинения се снабдили със заповед за незабавна
защита срещу него. Заявява, че четири месеца се борил за отмяна на тази
заповед пред ГОРС и ВТОС, а междувременно С го преследвала и го
провокирала по всякакъв начин да наруши разпоредбите на заповедта;
причаквала го на центъра на града и правела публични скандали, пускала
многократно жалби срещу него в полицията, заплашвала по телефона и него
и С. Твърди, че към момента С живее в дома му, за което са уведомени
служителите на ДСП и са изготвени социални доклади, видно от които това
решение е изцяло в интерес на детето. Посочва, че М живее при майка си и Р.
Заявява, че макар заповедта за незабавна защита да е отменена в частта
относно М, С не му предоставя възможност да се вижда с нея и насажда страх
у нея, че ако го види, ще бъде бита. Предвид всичко изложено, ищецът счита,
че с поведението си М.М. демонстрира очевидна неспособност да полага
адекватни грижи за децата, отдава се на разврат и неглижира родителските си
задължения, оказва физически и психически тормоз над децата и препятства
нормалното им емоционално развитие. Твърди, че е налице изменение в
обстоятелствата, при които са определени мерките относно упражняването на
родителските права спрямо родените от брака между страните деца,
кореспондиращо на трайната съдебна практика в страната ни, а именно :
влошаване на жилищните условия при родителя, на когото то е предоставено
или подобряване на условията за живот при другия родител, изпадане в
невъзможност на родителя, при когото са децата, да упражнява родителските
права, загубване на родителски авторитет, неморално поведение, пораждащо
негативни емоции у децата. Заявява, че дъщеря му С на практика живее само
при него и такова е непоколебимото й желание занапред. Посочва, че М също
е изключително привързана към него, но също така е добре манипулирана от
майка си и от съжителя й и за момента иска да прекарва по няколко дни с тях,
на което той не се противопоставя. Твърди, че е осигурил всички условия за
отглеждане на децата в собственото си жилище в гр. С работи на трудов
договор и има достатъчно финансови средства, за да задоволява
потребностите им. Моли съда да постанови решение, с което да измени
определените с Решение № 175/02.06.2017г. на ГОРС по гр. д. № 2096/2016г.
мерки, като предостави упражняването на родителските права спрямо С.О.А.
с ЕГН ********** и М.О.А. с ЕГН ********** на бащата, като определи
местожителството им да бъде при него на адрес в гр. С да определи режим на
лични отношения между майката и децата и да я осъде да им заплаща месечна
издръжка от по 120 лв. за всяко дете
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответницата М. СТР. М. оспорва исковата претенция. Оспорва да са
настъпили такива изменения във фактическата обстановка, която съдът е
4
установил при постановяване на решението си през 2016 година, които да
мотивират изменение на така определения режим на упражняване на
родителските права върху двете деца. Спори, че ответницата е имала
поведение пред децата, което да е несъвместимо с морала. Спори, че
съществува твърдяната близост в личните отношения между децата и бащата.
Твърди, че след влизане в сила на решението на настоящия съд през 2016
година до месец май 2020г. ищецът почти не се е виждал с децата, като и не
се е интересувал от тях; същият не е изплащал дължимата се издръжка, не е
разговарял с тях по телефона, нито е подпомагал майката в грижата за тях.
Заявява, че интересът на ищеца към децата е започнал след средата на месец
май 2020г. Посочва, че по това време ответницата живеела с децата и лицето
Е Р в град С. и както нейното, така и на тогавашния й партньор, поведение
към децата било много добро. Ответницата усещала, че по-голямата й дъщеря
С я ревнува от него, двете дори говорили за това, при което М. се опитвала да
обясни, че баща й вече не е мъжът в нейния живот, както и че тя има правото
да започне връзка и съжителство с друг мъж. Твърди, че С така и не успяла да
приеме Р, като тя не приемала дори обикновена прегръдка или целувка между
двамата пред нея. Сочи, че след връщането си в страната и подновения
контакт с двете деца, ищецът доловил това отношение на С към сегашната
ситуация и умишлено и умело използвал същата, за да настрои детето както
против Р, така и против ответницата. Твърди, че ответникът не я допуска до
срещи или разговор със С и тя не може дори да я види. Твърди, че Орлин е
„обградил” детето и то не може нито да види, нито да чуе и другата - нейна,
гледна точка. Посочва, че между по-малкото дете М и бащата никога е
нямало силна емоционална връзка. Твърди, че след побоя, на който то е
станало свидетел на 28.05.2020г., детето изпитва страх от баща си и не желае
да се среща с него. Заявява, че към днешна дата ответницата живее заедно с
М при своята баба в с.М, община С.; в момента няма връзка с друг мъж и
сама, подпомагана от близките си, се грижи за детето. Заявява, че ищецът не
може да разчита на помощ от трети лица, а безспорно е, че той не умее да
контролира изблиците си на ярост. С оглед на горното, ответницата оспорва
изцяло ищцовата претенция, като възразява, че не е налице промяна във
фактите, които са съществували през 2016 година, когато е постановен
сегашният режим за упражняване на родителските права по отношение на
децата. Претендира всички направени в хода на производството, до неговото
окончателно приключване, разноски.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда. Пред въззивния съд е изслушана като
свидетел разпитаната и пред първата инстанция П.Р.Н.. Нейните показания не
могат да обосноват фактически изводи, различни от тези, които е направил
първоинстанционния съд. Ново обстоятелство, което се установява като
настъпило след постановяване на първоинстанционното решение е, че детето
5
С към момента се намира в Н. с баба си и дядо си по бащина линия, като за
извеждането му извън страната майката е дала съгласие. Това обстоятелство
се потвърждава и от процесуалния представител по пълномощие на
ответницата по жалба, който заявява, че майката е дала съгласие детето да
живее с баба си и дядо си в Н. временно. Друго обстоятелство, установено от
свидетелката е, че детето С след постановяване на първоинстанционното
решение се е виждало ежеседмично с майка си. Съдът кредитира показанията
на свидетелката, дадени пред въззивната инстанция само в тази им част, тъй
като потвърдените от нея факти не се оспорват от другата страна по делото. В
останалата им част показанията на свидетелката са относно факти, които тя
лично не е възприела, а възпроизвежда казаното й от детето С или от
жалбоподателя. Що се касае за отношението на детето към бащата и майката,
съдът счита, че в тази им част показанията са повлияни най- вече от
обстоятелството, че свидетелката вече живее с жалбоподателя и към момента
очакват дете.
Предявен е иск с правно основание чл. 59 от СК .
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
неоснователността на иска.
Установените пред въззивната инстанция новонастъпили
обстоятелства не променят по никакъв начин извода, че не са налице
изискуемите се от закона предпоставки, които да обосноват изменение на
досега определените мерки относно упражняване на родителските права
спрямо двете малолетни деца на страните.
По оплакванията в жалбата :
Основното оплакване на жалбоподателя е , че съдът не е зачел твърдото
желание на детето С да живее с баща си.
От събраните по делото доказателства се установява, че детето С е заживяло
при баща си от завръщането му от Х. на 15.05.2020г. Като причина за
промяната в местоживеенето на детето е посочено обстоятелството, че
майката е заживяла на съпружески начала с друг мъж и това се отразило
негативно върху психиката на детето. Този довод се изтъква от
жалбоподателя като основен мотив да поиска предоставяне упражняването на
родителските права спрямо двете му деца и съответно да обжалва решението
на първоинстанционния съд, с което искът му е отхвърлен.
Фактът, че майката на двете деца на страните съжителства с друго лице на
съпружески начала , е установен по безспорен начин по делото. Факт е и , че
между жалбоподателя, ответницата и нейния съжител са установени
6
конфликтни отношения.
Приетите по делото социални доклади за положението на двете деца
установяват, че както при майката, така и при бащата съществуват условия за
отглеждане на децата, те и двамата са способни да им осигурят спокоен
живот, да задоволят потребностите им от храна, дрехи и образователните им
потребности. И двамата родители работят по трудови правоотношения и
реализират доходи, достатъчни да покрият нуждите на децата. Социалните
доклади сочат, че в дома на майката детето М се отглежда в спокойна и
сигурна среда, както и че детето С се отглежда в дома на бащата в спокойна и
сигурна среда. Никой от родителите не прилага възпитателни методи на
физическо или психическо насилие върху децата. Средата и при двамата
родители е сигурна и безопасна.
Заключението на съдебно-психологическата експертиза , което съдът
възприема изцяло като обективно, компетентно и обосновано, сочи, че и при
двете деца се наблюдава привнесеност в разказа им от думи и действия на
възрастен . Децата, според вещото лице внасят в отношението си към този, с
когото не живеят, емоции и отношение от по- близкия в момента родител
към другия, с когото не живеят. Вещото лице установява , че при детето С се
установява притеснение в разказа, породено от това, че тя е в позиция на
криза на лоялност към майката. При това дете има привързаност към
майката, но тя е в по- ниска степен , като нейното чувство е прекъснато от
това, че майката живее с друг мъж. От своя страна детето М е привързано към
майката, отношението му към бащата не е прекъснато, но има преживявания
на страх от случилите се събития ( детето е било ухапано от баща си) и
желание да защити майка си.
Заключението на съдебно-психологическата експертиза сочи още, че двете
деца са в отношения на разбирателство и привързаност , като е налице
страдание от раздялата им.
Вещото лице сочи, че ако децата имат възможността да контактуват помежду
си без ограничения и ако всяко от тях има възможността да контактува с
родителя, при когото не живее, раздялата им няма да им повлияе негативно.
Най- важният извод на вещото лице е , че у детето С се наблюдава умишлено
отчуждение по отношение на майката и че отношението на детето към
майката е повлияно от това на бащата. Вещото лице сочи, че ако бащата
продължава умишлено да отчуждава детето от майката, биха могли да
настъпят последици на синдром на родителско отчуждение.
Действително детето С е заявило пред съда при изслушването му, че желае да
живее при своя баща и че не може да възприеме новия съжител на своята
майка, но предвид заключението на съдебно-психологическата експертиза ,
очевидно е, че голяма част от емоциите на детето са повлияни от
отношението на бащата към майката, а то е крайно негативно. Безспорно
родителите са допуснали конфликтът между тях да бъде пренесен върху
децата им, като по този начин у децата са формирани негативни емоции
спрямо родителя, с когото не живеят. В случая обаче съдът намира, че
майката проявява по- голяма сдържаност, което се установява и от
7
заключението на СПЕ , установяващо, че у детето М се наблюдава по- ниска
степен на привнасяне на думи и действия от майката. Липсват данни
системно и целенасочено майката да е стимулирала отчуждение на някое от
децата към техния баща. Твърденията на жалбоподателя, че неговите
действия по установяване местоживеенето на детето в дома му са определени
като действия във висш интерес на детето от различни държавни институции
и органи- социални служители, служители на МВР и съдебни изпълнители, не
са състоятелни. Обстоятелството, че тези органи и длъжностни лица,
сезирани с искания, свързани с упражняването на родителски права спрямо
двете деца не са отнели принудително детето С и не са го върнали при
майката, не означава, че са одобрили действията на бащата. Висшият интерес
на детето изисква то да не бъде подлагано на излишен стрес, което е
наложило съответните лица да се въздържат от упражняване на принуда,
която неминуемо би повлияла негативно върху психиката на детето. Именно
с тези доводи ПЧСИ Десислава Маринова не е предала на 14.12.2020г.
детето С на майката ( протокол от 14.12.2020г. –стр. 101 от
първоинстанционното дело). Правилността на действията на ПЧСИ в случая
не е предмет на разглеждане от настоящия състав. Все пак следва да се
посочи, че съдът, който разглежда спора за предоставяне упражняването на
родителските права не е обвързан от становищата на ЧСИ, МВР или други
административни органи и извършва своята преценка само въз основа на
доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност и на закона.
Според настоящата инстанция майката е тази, която проявява по- добри
родителски качества, като се има предвид това, че тя в по- малка степен
настройва детето М срещу бащата, както и това, че се старае да съобразява
желанията на детето С да общува по- често с бащата и с неговото семейство.
Това обстоятелство се установява както от събраните по делото доказателства
пред първоинстанционния съд, така и от факта, че след постановяване на
първоинстанционното решение майката е дала съгласие детето С да напусне
пределите на Република България, за да отиде със своите баба и дядо по
бащина линия в друга държава. Няма данни детето да е записано в учебно
заведение в чужбина или трайно да е установено местоживеенето му при
други лица извън родителския кръг, поради което съдът не приема, че
напускането на страната за кратко би повлияло на извода, че липсва промяна
в обстоятелствата, обусловили предоставяне упражняването на родителските
права спрямо него на майката. Що се отнася до това как би било изпълнено
едно съдебно решение, предоставящо упражняването на родителските права
спрямо детето С на майката, съдът намира, че в случая едно такова съдебно
решение няма да се отрази негативно върху психиката на детето. Не се
установиха твърденията на жалбоподателя, че след постановяване на
първоинстанционното решение детето С е изпаднало в панически нервни
изблици или че е настоявало, че ще сложи край на живота си , ако се наложи
да живее с майка си. Напротив, от показанията на разпитаната свидетелка
Найденова пред въззивния съд се установява, че детето е възстановило
контакт с майката след постановяване на първоинстанционното решение и е
провеждало ежеседмични срещи с нея. Определянето на отношението на
8
детето към майката като ненавист е крайно пресилено, като се има предвид
заключението на съдебно- психологическата експертиза. В случая според
съда оставането на детето при майката би допринесло за намаляване на
негативното влияние на бащата върху неговата преценка и би възстановило
връзката между детето и майката. От друга страна, очевидно е, че детето би
могло да общува със сестра си по- пълноценно, което е в интерес и на двете
деца. Вещото лице заявява при изслушването му в съдебно заседание на
08.06.2021г. , че установеният към момента контакт между децата само в
училище не е достатъчен. Противно на твърденията във въззивната жалба
заключението на вещото лице не установява пълна невъзможност детето да
съжителства с новия партньор на майката. Напротив, вещото лице сочи, че
отношението към майката не се корени само в отношението към партньора й,
а и в спецификата на нейната възраст. Вещото лице в разпита си посочва, че
един разбиращ родител би могъл да помогне на детето С да преодолее
кризата, свързана с настъпването на пубертета при нея. Очевидно обаче този
родител не е бащата, а майката, която с поведението си е показала, че е по-
разбиращият и толерантен родител.
По отношение на детето М, установено е, че и то, както и детето С, е
повлияно от отношението на родителя , с когото живее( в случая на майката)
в отношението си към родителя, с когото не живее (бащата). Няма спор , че
по отношение на това дете е имало ситуация, в която бащата го е ухапал и
този физически акт е предизвикал у него страх, но отношението с бащата не е
прекъснато ( заключението на СПЕ). По отношение на това дете категорично
то трябва да остане да живее при своята майка, както и до сега. Този извод
следва и от заключението на СПЕ, и от изявленията на самото дете.
Що се отнася до споделянето на родителската отговорност между двамата
родители, на този етап, при тези отношения между родителите, този вариант
не е подходящ и приложим. Споделеното упражняване на родителските права
би могло да се предостави на родителите, само ако те самите нямат конфликт
помежду си или, ако имат, не го пренасят и в отношенията си с децата.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд
съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извод
за правилност и законосъобразност на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт.
Същият не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и следва да се
потвърди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 301/16.07.2021г. , постановено по гр.д. №
1514/2020г. по описа на ГОРС.
Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред ВКС.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10