Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 21.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 15813 по описа на съда за 2017 г.,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от В.Е. Г.срещу И.Ц.Ц. искова
молба за осъждането му да върне дадена в заем сума в размер на 200 000
щатски долара и да му заплати сумата от 20 000 щатски долара неустойка, ведно
със законните лихви от датата на подаването на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ищецът
твърди в подадената от него искова молба, че предоставил на ответника сумата от
200 000 щатски долара, за което бил подписан договор за паричен заем на
15.01.2011 г. Предаването на сумата било извършено към датата на подписването
на договора за заем. В открито съдебно заседание на 08.03.2019 г. ищецът е
изменил първоначално твърдяното обстоятелство, че договорът за заем е сключен
на 15.01.2011 г. и е уточнил, че датата е *********г. На този именно ден била
предадена и сумата от 200 000 щатски долара. Ц. се задължил да я върне до
07.12.2012 г. Тъй като задължението не било изпълнено на падежа, моли съдът да
осъди ответника да му заплати заетата сума от 200 000 щатски долара, както
и неустойка в размер на 20 000 щатски долара.
Ответникът
е подал отговор, н който оспорва иска. Заявява, че ищецът му обещал съдействие
за сключване на договор за инвестиционен кредит с швейцарска банка срещу
комисиона от 10-20% от предоставеното финансиране. Впоследствие Г. му съобщил,
че напуска банката, но предложил да му бъде гарант при условие, че подпише
договори за заем и записи на заповед в негова полза. Ищецът предложил привидно
да подпишат договори за заем, с които Ц. да потвърди, че Г. е получил от него
заемните суми, както и обезпечаващи ги записи на заповед, за да се гарантира,
че ще получи комисиона за посредничеството. Изготвило се писмо-намерение за
плащане, което ищецът отказал да подпише. Поради това отказът на Г. бил
удостоверен с подписите на двама свидетели. Страните се договорили, че при
плащане на комисиона на пет транша, на И.Ц. ще се връща по един договор за заем
и един запис на заповед.
До
обещаното от ищеца В.Г. финансиране от банката не се стигнало. Г. не върнал на Ц.
и подписаните договори за заем и записи на заповед.
Ответникът
твърди нищожност на процесния договор за заем, който заобикалял данъчното
законодателство, накърнявал добрите нрави и морала, имал невъзможен предмет,
липсвало съгласие за сключването му и основание, а и прикривал договор за
посредничество. Ц. възразява и за антидатиране на
договора.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 200 000 щатски
долара, дадена в заем от ищеца на ответника и с правно основание чл. 92 от ЗЗД
за заплащане на неустойка в размер на 20 000 щатски долара.
Съобразно правилата на доказателствената тежест в
гражданския процес, за уважаването на предявения иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД,
в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване относно наличието на валидно
договорно правоотношение с ответника и предоставяне на заемната сума от 200 000
щатски долара.
Договорът
за заем е реален договор, който е сключен с предаването на сумата от
заемодателя на заемателя. По делото е приет договор за паричен заем от
15.01.2011 г., сключен между ищеца и ответника в настоящото производство, по
силата на който В.Е.Г. се задължава да предаде в собственост на заемателя И.Ц.Ц. сумата от
200 000 щатски долара.
Фактическият
състав на договора за заем се счита завършен с реално предаване на уговорената
сума от заемодателя на заемателя. Според чл. 1 от сключения между В.Г. и И.Ц.
договор заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сумата
от 200 000 щатски долара, а в чл. 2 е посочено, че заемната сума е
предадена от заемодателя на заемателя при подписване на договора, като
предаването е извършено в брой (чл. 3). Връщането на дълга е следвало също да се
извърши в брой или по банков път по посочена от заемодателя сметка. Даденото от
заемателя обезпечение е издаден запис на заповед за сумата от 200 000
щатски долара.
В
първото по делото заседание ищецът е изменил твърденията си, заявявайки, че
датата, на която е подписан договорът е *********г. и на същата дата
200 000 щатски долара са били предадени на И.Ц.. Тези изявления, както и
събраните по делото доказателства водят до извода за незавършен фактически
състав на договора за заем. Реално предаване на сумата от 200 000 щатски
долара от В.Г. на И.Ц. не е извършено.
На първо
място са разнопосочните твърдения на самия ищец относно датата на подписване на
договора за заем. Датата на издаване на лична карта № *********на името на В.Е.Г.
е *********г., което навежда на извода, че договорът е бил предварително
съставен, с посочена в него дата 15.01.2011 г. В полза на тази теза е и
обстоятелството, че в ревизионен доклад № Р-22221017009026-092-001/22.06.2018
г. на ТД на НАП София са отразени 11 договора за заем, сключени с И.Ц. и 11
записа на заповед, издадени от И.Ц. в полза на В.Г.. Тези договори са сключени
за относително кратък период от време – от 10.01.2011 г. до 15.01.2011 г., а
общата стойност на дадената в заем сума възлиза на 1 400 000 щатски
долара и 100 000 евро. С оглед реалния характер на договора за заем, времето
и обстоятелствата, при които е предадена сумата от 200 000 щатски долара е
от значение за завършване на фактическия състав, пораждащ валидно договорно
правоотношение.
В
настоящото производство ищецът представя договор за пазене от 03.01.2004 г., по
силата на който Б.А.предоставя за безвъзмездно пазене на В.Е.Г. сумата от 1 500 000
щатски долара за срок от 12 години, а по писмено нареждане на А.Г. може да
сключи договор за заем от свое име, да избере начина, по който да обезпечи
връщането на сумата, включително чрез запис на заповед.
Недоумение
будят условията, при които е бил сключен договорът за пазене от 03.01.2004 г. А.се
е съгласил да се лиши от сума на значителна стойност за период от 12 години.
Нещо повече, предоставил е на В.Г. правото да се разпорежда с
1 500 000 щатски долара именно чрез сключване на договор за заем (не
влагане в производствена дейност, в закупуване на недвижими имоти, ценни книжа
или други активи!), при това без особени изисквания към начина, по който
връщането на сумата ще бъде обезпечено. За седем от тези дванадесет години (от
2004 г. до 2011 г.) съдбата на пазените от В.Г. 1 500 000 щатски
долара, явно притежание на А., е неясна. Липсват каквито и да било данни къде и
как е била предадена от А.на Г.; защо именно той я е получил, и то с цел да я
пази; къде и как Г. е съхранявал тази сума. Съвкупната преценка на тези факти е
в подкрепа на изложената от ответника теза, че договорът е създаден за нуждите
на процеса, а А.не е предал на ищеца сумата от 1 500 000 щатски
долара. Брутна месечна заплата от 6 540 швейцарски франка (стр. 3 от
ревизионен доклад) и липса на доказателства за размер на спестявания, позволяващи
на ищеца да предостави в заем суми на горепосочената значителна стойност внася
съмнение за реално предаване на 200 000 щатски долара на И.Ц..
Отделно
от това, ищецът не обосновава кое го е мотивирало да даде в заем процесната
сума. Не сочи откъде познава ответника, за да е сигурен в издължаването на
посочената в договора дата – 07.12.2012 г.; как е гарантирал обратното й
получаване от заемателя. Безспорно записът на заповед не е от тази категория
обезпечения, които да осигуряват реално връщане на заемната сума.
Изложеното
води до извода за липса на валидно възникнало правоотношение, съдържащо
характеристиките на договор за заем по смисъла на чл. 240 и сл. от ЗЗД. Доказателствата
по делото разколебават твърденията на Г., че действително е предал на Ц. сумата
от 200 000 щатски долара, и то в брой. Поради липса на безспорно
изпълнение на задължението на Г. да предаде на заемателя сума на стойност
200 000 щатски долара, съдът намира, че договорът не е породил правно
действие и съответно не може да се търси изпълнение на задължения по него.
По тези
съображения искът за заплащане на сумата от 200 000 щатски долара е неоснователен
и подлежи на отхвърляне.
Като
неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за заплащане на 20 000
щатски долара неустойка за неизпълнение на несъществуващо задължение.
С оглед
изхода на спора, право на разноски има ответникът.
Процесуалният
представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от И.Ц.. Адвокатският хонорар от 3 600 лева е
заплатен по банков път от ответника на процесуалния представител адв. Д. К..
Неговият размер е съобразен с предмета на делото, фактическата и правна
сложност на спора и цената на иска, поради което не подлежи на намаляване.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Е.Г., ЕГН ********** срещу И.Ц.Ц., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 240, ал. 1
от ЗЗД за връщане на сумата от 200 000 щатски долара по договор за заем от
15.01.2011 г. и с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на 20 000
щатски долара неустойка.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В.Е.Г., ЕГН **********,
с адрес ***4 да заплати на И.Ц.Ц., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 3 600 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: