№ 932
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20211100902850 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 35429,76 лв. -
платена от ищеца цена за покупка на държавен имот, която сделка не може да
се осъществи поради несъответствие на обявените характеристики на имота с
фактическото положение, както и за сумата от 9940,81 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане за период на забава 25.03.2019 г. –
28.12.2021 г. Претендира се законна лихва от датата на исковата молба и
разноските по делото.
Ищецът твърди да е участвал в обявен от ответника търг с тайно
наддаване за продажба на недвижим имот – частна държавна собственост,
представляваща поземлен имот с идентификатор 10135.2552.2325, като със
Заповед № ЗС-8/12.01.2017 г. на министъра на отбраната е обявен за купувач
и съгласно определените от заповедта условия платил на ответника сумата
35429,76 лв., включваща депозит за участие в търга, разликата между
внесения задатък и достигнатата продажна цена, ДДС, режийни разноски с
ДДС, такси за вписване. Договор за продажба не бил сключен, тъй като
ответникът установил съществуването на сграда върху поземления имот,
която не е държавна собственост.
Ищецът поканил ответника да сключат споразумение за уреждане на
1
отношенията на 25.03.2019 г., а ответникът отправил насрещно предложение,
но до подписване на споразумение не се стигнало, поради което ищецът
претендира връщане на платените суми и обезщетение за забавеното им
връщане от датата на поканата.
Ответникът е депозирал отговор, в който не оспорва твърденията на
ищеца относно участие в търга, издаването на заповед за обявяването му за
купувач, заплащане на посочените в исковата молба суми, както и относно
наличието на пречки за сключване на договор за продажба на имота.
Признава, че дължи връщане на получените суми но счита, че не дължи
обезщетение за забавено плащане, тъй като счита, че уреждането на
отношенията може да стане само с подписване на споразумение, а преди да
получи поканата на ищеца на 25.03.2019 г. ответникът инициирал работна
среща с писмо от 19.03.2018 г., предложил проект на споразумение с писмо от
19.03.2018 г., с писмо от 26.02.2019 г. Счита, че ищецът е изпаднал в забава
на кредитора, която освобождава ответника от отговорност за забава, като не
дължи лихви след 22.07.2019 г., когато е изтекъл срока за сключване на
споразумение по последното му предложение към ищеца с писмо от
03.07.2019 г.
Ищецът не оспорва фактите, изложени от ответника, но счита, че не
обосновават приложение на института на забава на кредитора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото приема следното от фактическа и правна страна:
Безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните са обстоятелствата относно участие на ищеца в обявения от
ответника търг, обявяването му за купувач със заповед на министъра
наотбраната, заплащане на посочените в исковата молба суми,
неосъществяване на продажбата поради фактически пречки, получаването от
ответника на 25.03.2019 г. на писмото на ищеца, както и получаването от
ищеца на писмата на ответника, включително писмото от 03.07.2019г., както
и че ответникът не е възстановил на ищеца платените суми във връзка с
участието в търга и обявяването му за купувач.
Спорът между страните е концентриран по въпроса е относно
приложимостта на института на забава на кредитора, която да освобождава
ответника от отговорност за забавено плащане, като ответникът счита, че след
2
като пръв е предложил на ищеца да сключат споразумение относно уреждане
на отношенията си, то и не носи отговорност за забава.
Съгласно чл.95 ЗЗД забава на кредитора е налице, когато той
неоправдано на приеме предложеното му изпълнение или не даде
необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни
задължението си. Доколкото задължението за връщане на получените с оглед
неосъщественото основание суми е парично, то и предложението на
ответника за сключване на споразумение не представлява действие по
изпълнението му, респективно „предложено изпълнение“ по смисъла на чл.95
ЗЗД и следователно не може да обоснове приложение на института „Забава на
кредитора“. Не се касае и за неоказване на съдействие от страна на кредитора,
тъй като за връщане на сумите е било необходимо единствено извършване от
ответника на превод по банковата сметка на ищеца, която е била известна на
ответника още към 19.12.2017 г., когато той сам е изпратил на ищеца
предложение за споразумение с изх. Рег. № 21-37-838/19.12.2017г., а в
приложения текст на споразумението, което е представено по делото от
ответника и съставено от него, тази банкова сметка е посочена.
Следователно още към 19.12.2017 г. ответникът е можел да върне, без
каквато и да било необходимост от съдействие на ищеца, получените с оглед
неосъществения договор за продажба суми, като представените доказателства
не сочат към този момент ищецът да е отправял изрично искане на сумите,
каквото е необходимо за поставянето на ответника в забава.
Такова искане обаче се съдържа в полученото от ответника на
25.03.2019 г. изявление на ищеца, което съдържа и претенции за лихви, като с
получаването му ответникът е изпаднал в забава и от тази дата дължи
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, което е
признал и с представеното с исковата молба свое писмо с изх.рег. № 20-40-
14/03.07.2019 г. и приложения към него проект за споразумение. Споровете
между страните относно началния момент на забавата и относно начина на
възстановяване на суми, платени за местни данъци и такси в полза на
общината по местонахождението на имота, който е обект на несключения
договор за продажба, са ирелеватни за изпадането на ответника в забава,
респективно не го освобождават от отговорност, поради което и предявените
искове са изцяло основателни.
3
Право на разноски при този изход от спора има ищецът, комуто следва
да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение и
държавна такса в размер на 4264,82 лв., като възражението на ответника за
намаляване на възнаграждението е неоснователно, тъй като същото
определено в минимален размер спрямо цената на исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. на отбраната на Р.Б. , с адрес: гр.София, ул.**** да
заплати на Д. ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:гр.
Варна, ул.**** на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 35429,76 лв. - платена от ищеца цена за покупка на държавен имот
въз основа на Заповед №ЗС-8/12.01.2017 г. на министъра на отбраната, която
сделка не може да се осъществи поради несъответствие на обявените
характеристики на имота с фактическото положение, ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от 29.12.2021 г. до окончателното й
заплащане, сумата от 9940,81 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главницата за период на забава 25.03.2019 г. – 28.12.2021 г.,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 4264,82 лв., представляваща
разноски по делото за държавна такса и депозит за експертизи.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4