МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №
125/2017 Г. НА НПРС
Делото е образувано по внесен от Районна прокуратура – гр. Н.
обвинителен акт по досъдебно производство № 209/2015 г. по описа на РУ – гр. Н.,
срещу Ю.С.А., роден
на ***г. в гр. Н., живущ ***, ЕГН-**********, за това, че
на 05.05.2015г.
до крепостта „ ***“ в землището на с. К.,
обл. Ш., чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот /счупил стъкло на предна дясна врата на лек автомобил „*** „ с рег. № *** / ,е
отнел чужди движими вещи, а именно :1 бр. мобилен апарат марка „ ***“ със слот за една сим
карта и слот за карта памет , на
стойност 450.00лева;1бр. фотоапарат
марка „ *** „ модел *** , на стойност 243.00лева; 1 бр. карта памет 32 гигабайта, на стойност 30.00лева, всичко на обща стойност 723.00лева, от владението на Б.И.Ж. ***, собственост на
същия, без неговото съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като по време на деянието е бил
непълнолетен, но е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постьпките
си -
престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3, пр. 1-во НК,
във вр. с чл. 194, ал.1 от НК, във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на НПРП поддържа обвинението.
Твърди, че извършеното деяние и неговото авторство се установяват от всички
материали по делото, както и от направеното в хода на съкратеното съдебно
следствие признания на подсъдимия. Предлага с оглед на факта, че производството
се развива по реда на Глава 27 от НПК на подсъдимия да се наложи наказание по
преценка на съда.
Защитникът на подсъдимия не оспорва фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Излага аргументи, че на подзащитния
му следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, като съдът отложи
изпълнението на основание чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимият Ю.С.А. се признава за виновен. Потвърждава фактите от
обвинителния акт, изразява съжаление за извършеното престъпление.
По делото е проведено съкратено съдебно следствие по реда на Глава
ХХVII-ма от НПК, като подсъдимият се признава за виновен и приема фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти, съгласно чл. 371, т. 2 от НПК. Не е
провеждан разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица, за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът прие за
установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се позова на направените самопризнания от подсъдимия по реда на чл.
372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които изцяло подкрепят самопризнанията на подсъдимия.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Ю.С.А. е
роден на *** г . в
гр. Н., живее в кв. К. на гр. К.,
обл. Ш., с ЕГН-**********. На 05.05.2015.
около 13..часа подсъдимият Ю.С. отишъл на разходка на крепостта „***„. Бил сам.
Видял паркирана западна кола и около нея не се виждали хора. Решил да влезе в
този автомобил и да вземе виждащия се в купето, на таблото мобилен телефон. С камък счупил стъклото на предна дясна
врата. Алармата се задействала веднага. С ръка през счупеното стъкло на
автомобила отворил вратата. Грабнал мобилен
телефон марка„ ***“,черен
на цвят, а от незаключената жабка взел фотоапарат марка „ *** „ модел ***, бял на цвят. С откраднатите вещи се прибрал
в дома си на ул.“ Ш. „ № *. Скрил ги в едно чекмедже. После разгледал
внимателно мобилния телефон „***“.Видял,
че в него има карта и я счупил. Имало и
карта-памет 32 гигабайта. Във фотоапарата също имало карта памет от 2 гигабайта. Лекият автомобил „***„ с рег. № ***,
както и вещите, предмет на престъплението
принадлежат на св. Б.И. Ж. ***.
На посочената дата той пристигнал до крепостта „***“, намираща се в землището
на с.К., обл.Ш. и паркирал автомобила си на паркинга до входа на крепостта. Заключил
автомобила, който бил с централно заключване и аларма. В автомобила останали
вещите, които малко след това станали предмети на престъплението, извършено от
подсъдимия. Свидетелят след около 15
минути се върнал при автомобила и установил счупеното стъкло, както и липсата
на вещите. На 07.05.2015г. св. Б.Ж. ***.
Вечерта на 05.05.2015 г. св. С.С.С.
бил на работа и работел като охрана на портала
в завод „ ***“ в гр. К.. Към 21.00-21.30 часа край товарния портал преминали св. А.А.А.,
вуйчо на подсъдимия и самия подсъдим.
Подсъдимият предложил на св. С. да му продаде откраднатия същия ден
мобилния телефон за 150лв. Обяснил, че
телефонът е негов и не му е
необходим. Тъй като свидетелят С. не
разполагал със сумата, договорили се да заменят вещи, като подсъдимия даде
телефона а свидетеля да му даде две
негови стари тонколони и една стара кутия за компютър. Размяната на вещите се
случила следващата сутрин, като св. С.
отишъл в дома на подсъдимия кв. К.. За фотоапарата марка „ *** „ модел *** не е установено къде се намира. С протокол
за доброволно предаване от 15.07.2015г., св. С.С.С. е
предал 1 бр. мобилен телефон марка „***“,
а с постановление от 14.09.2015г.
процесния мобилен телефон е върнат на собственика му.Също така с разписка два бр. тонколони марка са върнати на св. С.С..
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство оценителна
експертиза е видно, че пазарна стойност
на вещите–предмет на
престъплението е 723.00 лева. Възстановената
щета е в размер на
450.00лева, а невьзстановената е в размер на 273.00лева . По време на деянието подсъдимият е бил
непълнолетен. Затова е изготвена съдебно –психиатрична експертиза и видно от
заключението й Ю.С.А. не се води на диспансерен учет
в специализирано психиатрично заведение. Към момента на инкриминираното деяние
е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Експертизата не приема наличие на увлечение и
лекомислие. Психиатричното изследване сочи, че подсъдимия е
годен участник в наказателния
процес.
Така изяснената фактическа
обстановка, съдът приема за несъмнено установена от събраните по делото
доказателства чрез признанията на подсъдимия, показанията на разпитаните на
досъдебното производство свидетели, както и писмените доказателства, събрани на
досъдебното следствие. Всички тези доказателства са безпротиворечиви,
ясни и точни, както и взаимно свързани.
На основата на така изяснената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
От доказателствата
по делото безспорно се установява, че подс. е отнел
от владението на Б.И.Ж., без неговото
съгласие горепосочените чужди движими вещи /1 бр. мобилен апарат марка „ ***“ със слот за една сим
карта и слот за карта памет , на
стойност 450.00лева; 1бр. фотоапарат
марка „ *** „ модел *** , на стойност 243.00лева; 1 бр. карта памет 32 гигабайта, на стойност 30.00лева, всичко на обща стойност 723.00лева, с
намерение противозаконно да ги
присвои. За целта подсъдимият е
счупил и стъклото на предната дясна врата на лекия автомобил
„ ***„ с рег. № *** /.
От субективна страна,
гореописаното деяние е извършено с пряк умисъл – подсъдимият е осъзнавал
общественоопасния характер на действията си, предвиждал е общественоопасните му
последици и е целял настьпването им. Той е съзнавал,
че не е собственик на вещите и въпреки това е счупил стъклото на автомобила и е
взел вещите от купето му. Целта на
подсъдимия е била противозаконно да се снабди с парични средства. Същевременно
по време на извършване на деянието подсъдимият е бил непълнолетен, но е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи
постъпките си.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че с действията си от обективна и субективна страна
подсъдимия е осъществил състава на престъплението по чл. чл. 195, ал.1, т.
3, пр. 1-во от НК,
във вр. с чл. 194, ал.1 от НК,
във вр. с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК. За това престъпление законодателят е
предвидил наказание „лишаване от свобода“ до три години.
Тъй като делото е разгледано по реда на Глава Двадесет и седма от НПК,
следва да се приложи разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, която изрично
предвижда, че при признаване от страна на подсъдимия на всички обстоятелства по
обвинението и при провеждане на съкратено съдебно следствие, съдът определя
наказание при условията на чл. 58а от НК.
Съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелствата,
че той е неосъждан, съдействал е на досъдебното производство и в съдебната фаза
на делото за разкриване на обективната истина, проявената критичност към
извършеното, съдействал е на органите на полицията за намиране на вещите предмет
на престъплението. Не намери отегчаващи отговорността му обстоятелства. За
това, при наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства съдът
приложи чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК, защото намери тази разпоредба за по
благоприятна за дееца, както предвижда чл. 58а, ал.4 от НК. Затова съдът замени
наказанието „лишаване от свобода“ , тъй като липсва най-нисък предел, и
определи наказание “ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки: На основание чл.
42а,ал.2, т.1 от НК -Задължителна регистрация по настоящ адрес *** ЗА СРОК ОТ 1/ЕДНА/ ГОДИНА, с периодичност на
явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично; На основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК- Задължителни периодични срещи с пробационен
служител ЗА СРОК ОТ 1 /ЕДНА/
ГОДИНА; На основание чл. 42а, ал. 2, т.4
от НК – включване в програма за обществено въздействие за предотвратяване на
рецидив ЗА СРОК ОТ 6/ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
Подсъдим Ю.С.А. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ОД на МВР Ш.
направените по досъдебното производство разноски в размер на 174,80 /сто
седемдесет и четири лева и осемдесет стотинки/.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Мотивите изготвени на 19.05.2017г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Н.