ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 578
гр. Благоевград, 21.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев
Маргарита Пл. Алексиева
като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно частно наказателно
дело № 20211200600909 по описа за 2021 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на
адвокат Г.Ч. от АК - Б., повереник на пострадалия АТ. Д. Ч., с
ЕГН**********, срещу определение № 79 от 30.09.2021 г.,
постановено по ЧНД 469/20. г. по описа на PC – гр.С.
Твърди се в жалбата, че атакуваният съдебен акт се явявал
незаконосъборазен, постановен при едностранчиво тълкуване на
събраните доказателства и при неправилна, и непълна оценка на
събрания доказателствен материал. Излагат се доводи за противоречие
в самото постановление на РП предвид описаната в същото
фактическа обстановка и правните изводи на прекратилия
производството прокурор. Претендира се противоречие и относно
правните изводи, и основания за прекратяване на производството.
Развити са съображения. Моли се ОС да постанови определение, с
което да отмените обжалваното такова, като даде задължитени
указания на РП – Б., ТО – гр.С.за правилното приложение на закона.
Към жалбата не са приложени нови доказателства.
За да се произнесе, ОС взе предвид следното:
1
С определението, отмяна на което се иска, РС е потвърдил
постановление от 20.08.20. г, с което РП - Б., ТО – гр. С., е
прекратила наказателното производство по ДП № 339ЗМ-257/20. год.
по описа на РУ – гр.С. водено за престъпление по чл. 129, ал.2 вр. с ал.
1 от НК. За да постанови същото, първата инстанция е приела, че:
Досъдебно производство № 339ЗМ-257/20.г. по описа на РУ – гр.
С. е било образувано на 05.07.2020 г., като на същата дата в
качеството на обвиняем за престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от
НК е привлечен ИВ. ЛЮБ. В. от село Катунци, община гр.Сандански,
с ЕГН-**********, за това, че на 04.07.20.., около 21.45 часа, в
местността „Б. К.“, находяща се в землището на село Х., община
Гр.С., чрез нанасяне на удари с дървена тояга по главата, е причинил
средна телесна повреда на АТ. Д. Ч. от село Х., изразяваща се в
черепно - мозъчна травма, изразена с фрактура на фронталната кост,
субарахноидален хематом вдясно, челно, представляваща
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
В хода на разследването били извършени множество действия.
Били проведени разпити на обвиняемия, на свидетели, извършени
били огледи, назначени и изготвени експертизи. На тази база била
приета за установена следната фактическа обстановка :
Обвиняемият И.В. е от село К., община Гр.С.. Същият е
земеделски производител и се занимава с отглеждането на животни. В.
не е осъждан и липсват данни за извършвани от него
противообществени прояви.
Пострадалият А.Ч. е от село Х.. Двамата с брат му - свидетеля Г.
Ч., също са земеделски производители и се занимават с отглеждането
на животни. Поради сходната стопанска дейност, осъществявана от
обвиняемия и братята Ч.и, между тях често възниквали конфликти,
свързани с използване на пасища. Обвиняемият поставил електронен
пастир на местата, за които имал сключени договори за ползване, като
2
на няколко пъти животни на Ч.и били намирани в оградените имоти.
За разрешаването и бъдещото предотвратяване на конфликтите били
провеждани срещи между В. и Ч.и, в присъствието на кмета на село
Катунци, на село Враня, на полицейски инспектор за село Катунци -
Стоян Гонгов. Въпреки проведените срещи, конфликтите
продължили.
На 04.07.20.г., около 21.15 часа, свидетелите Георги Ч., А.Ч. и Р.
М. пътували с автомобил, марка и модел „Х. С. Фе“, с рег. №Е31., по
пътя от село З.т за село В.я. Автомобилът, който бил с десен волан, се
управлявал от свидетеля Г. Ч., като свидетелят А.Ч. седял на предната
седалка, вляво. В местността „Б. камин“ видели движещия се по
същия път обвиняем И.В.. Последният управлявал мотоциклет, марка
и модел „Х. Д.“, с рег. №С79.. А.Ч. отворил прозореца и поскал от В.
да спре. Обвиняемият спрял на няколко метра, като водачът на
автомобила Г. Ч. дал рязко назад и ударил предната част на
мотоциклета, управляван от В., при което същият паднал. От
автомобила слезли свидетелите А.Ч. и Р. М., които държали в ръцете
си дървени тояги с дължина над метър и с тях започнали да нанасят
удари по В.. А.Ч. нанесъл удар с държаната от него тояга по главата
на В., като от удара от главата на В. потекла кръв. Манова нанесла
удар с дървената тояга по тялото на В., който удар бил поет от
чантата, която носил и телефона в нея, в резултат на което същият се
счупил. Двамата продължавали да нанасят удари на В., когато се
появил и свидетеля Г. Ч., който държал в ръцете си желязо.
Обвиняемият се уплашил от действията и думите на двамата братя Ч.и
и свидетелката М., и започнал да вика за помощ. След като виковете
не спрели нападателите, В. хванал дървената тояга, с която М. му
нанасяла удари и успял да я изтръгне от ръцете й. С тази тояга В.
нанесъл удар по главата на А.Ч., който паднал на земята и започнал да
кърви. Първоначално това не спряло другите двама - Г. Ч. и Р. М. но
след като А.Ч. не ставал, двамата проверили състоянието му.
3
Констатирали, че А.Ч. бил в безсъзнание, което продължило около 4-5
минути, след което дошъл на себе си. Виждайки, че А.Ч. е в съзнание,
В. се качил на мотоциклета си и се придвижил до село К., за да
потърси помощ, тъй като телефонът му бил повреден. Отишъл до
полицейския инспектор в селото С. Г., но същият отсъствал. След
това В. отишъл до магазин в селото, където потърсил помощ.
Свидетелят Р. Г. превозил със семейния автомобил В. до ФСМП –
гр.Гр.С., тъй като В. бил с окървавена глава, повтарял, че много го
боли главата и че умира. При пристигането си във ФСМП Гр.С. В. бил
прегледан.
Междувременно на мястото, където се случил инцидента,
пристигнали служители на РУ- гр.С.и линейка от ФСМП гр.С.. С. А.Ч.
бил транспортиран във ФСМП- гр.С. където се намирал и обвиняемия
В.. А.Ч. бил прегледан във ФСМП - гр.С., след което бил приет за
лечение в МБАЛ- гр.С.
В хода на досъдебното производство са изготвени два броя
съдебно медицински експертизи. Съгласно заключението на вещото
лице, от предоставената му медицинска документация и материалите
по производството се установява, че на обвиняемият В. са причинени
телесни увреждания : контузия в областта на главата (охлузно
нараняване в теменната област на главата), подкожни кръвонасядания
в в областта на гръдния кош отпред вдясно, по дясното рамо и по
гърба вляво, охлузно нараняване на левия долен крайник .
Съгласно заключението по втората съдебно медицинска
експертиза А.Ч. е получил следното телесно увреждане: голяма
разкъсно-контузна рана в челно-теменната област на главата с
подлежащо линеарно счупване на челната кост вдясно,
осъществяващо медико-биологичния признак на нараняване,
проникващо в черепната кухина и причинили на Ч. разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
С постановление от 20.08.2021 г. РП - Б., ТО – гр.С.,
4
наблюдаващият прокурор приел, че разследването е проведено пълно,
всестранно и обективно, и не е налице осъществен престъпен състав,
предвид липсата на един от елементите на всяко престъпление -
неговата обществена опасност. Деянието, извършено от В., не се
явявало обществено опасно, тъй като било извършено при неизбежна
отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК. Ето защо и същото не
съставлявало престъпление. По тази причина и НП било прекратено.
Окръжният съд намира депозираната въззивна жалба за
процесуално допустима, като подадена в срок от легитимиран субект -
повереника на сочения за пострадал от престъплението, срещу акт на
РС, подлежащ на съдебен контрол и чрез органа, постановил същия.
Разгледана по същество я приема за неоснователна по следните
съображения:
Не могат да бъдат споделени оплакванията на жалбоподателя в
насока, че както фактическите изводи, така и правните такива,
залегнали в атакуваното определение, не кореспондират със събраните
по ДП доказателства, поради което същото се явявало необосновано и
незаконосъобразно. Въззивната инстанция не констатира и наличие на
соченото в жалбата процесуално нарушение, изразяващо се в липса на
проведен задълбочен доказателствен анализ и излагане на
повърхностни мотиви към съдебния акт. Напротив, становището на
настоящата инстанция е, че от последните е видно какви факти е
приел за установени РС и въз основа на какви доказателства.
Подробно, обстойно и точно са били анализирани всички събрани в
хода на ДП доказателства, като на тази база е и обективирана волята
на първоинстанционния съд да кредитира обясненията на обв. В..
Същевременно РС е изложил и достатъчно аргументи в насока защо
не дава вяра на част от показанията на свидетелите Г. Ч., Р. М. и А.Ч.,
отнасящи се най-вече до момента на възникване и по-нататъшното
развитие на процесния конфликт между същите и обвиняемия.
Впрочем суверенно право на съда е да прецени на кои доказателства
5
да даде вяра и въз основа на кои да постанови съдебния си акт, стига
да не извършва процесуални нарушения при проверката и оценката
им. ОС не констатира допуснати такива . За пълнота на настоящото
изложение следва още веднъж да се акцентира на следните моменти:
Обясненията на обв.В. са подробни, последователни, логични и
подкрепящи се от останалия доказателствен материал по делото.
Т.напр. същият категорично признава, че именно той, с тояга, която
малко преди това взел от ръцете на свид. М., е нанесъл удар по главата
на свид.А.Ч., в резултат на което и последният паднал на земята.
Съвсем добросъвестно и при пълно съвпадение с показанията на Г. Ч.
и Р. М.обвиняемият е описал и състоянието на пострадалия след това
падане, както и предприетите от намиращите се на място лица
действия по оказване на помощ на последния. Така посочените от В.
обстоятелства се подкрепят от заключението на втората СМЕ,
изготвена от в.л. д-р К. Ч., в което е отразено изрично, че: „
Установените и описани в медицинската документация травматични
увреждания, локализирани в областта на главата, са получени в
резултат от действието на твърд тъп в т.ч. продълговат предмет, по
механизма на удар от такъв предмет и по своя вид, локализация и
морфологична характеристика е възможно и отговарят да бъдат
получени по начин и по време, за които се съобщава в свидетелските
показания, същите цитирани в обстоятелствената част на
експертизата, а именно в резултат от нанесен удар с дървена тояга,
при инцидент настъпил на 04.07.20. г.“(вж.л.152, абз.посл. от ДП).
В заключението си по първата СМЕ вещото лице д-р Ч. е
посочил, че: „„ Установените и описани в медицинската документация
травматични увреждания, локализирани в областта на главата, тялото
и левия долен крайник, са получени в резултат от действието на
твърди тъпи в т.ч. продълговати предмети, по механизма на удари от
такива предмети и по своят вид, локализация и морфологична
характеристика е възможно и отговарят да бъдат получени по начин и
6
по време, за които се съобщава в показания на обвиняемия В., същите
цитирани в обстоятелствената част на експертизата, а именно в
резултат от нанесени удари с продълговати твърди предмети, при
инцидента настъпил на 04.07.20. г.“(вж.л.142, абз.посл. от ДП).
Обясненията на обвиняемия се подкрепят и от съдържанието на
протокол за оглед на веществено доказателство от 10.07.20. г. (л.56 и
сл. от ДП), в който изрично са описани следи от охлузване ( отнета
боя) по спирачния апарат на мотоциклет „Х. Д.“, с рег.№С7.Х,
управляван от В. на датата на инцидента.
Същевременно не така последователни, пълни и подкрепени от
останалия доказателствен материал се явяват показанията на свид. Ч.и
и М. Анализът на същите ясно сочи на това, че в същите отсъстват
обстоятелства, отнасящи се до блъскането с управлявания от свид.Г.
Ч. автомобил на мотоциклета, управляван от обв.В., следи от което са
били фиксирани по съответния процесуален ред, нанасянето на удари
по главата и тялото на обв.В., в резултат на които на същия са били
нанесени множество травматични увреждания и е повреден мобилния
му телефон м. „Н.“.
Предвид така изложеното изцяло неоснователни се явяват
твърденията на жалбоподателя, че по делото останал неизяснен
механизмът на нанасяне на телесните повреди както на постр.А.Ч.,
така и на обв.В..
Ясно и недвусмислено РС е посочил и по какви причини не е
възприел правните аргументи на повереника, изложени в жалбата
срещу постановлението на РП за прекратяване на НП. Фактическите
констатации, залегнали в атакувания съдебен акт, се основават на
събраните по предвидения процесуален ред доказателствени
материали, като задълбочено са били обсъдени и обстоятелствено
оценени всички налични противоречия в доказателствената маса,
съгласно изискването чл. 107 ал. 3 и ал. 5 от НПК. Като последица от
всичко това въззивната инстанция намира, че изведеният краен
7
резултат на доказателствения процес е обективиран ясно, убедително
и категорично, което и в оптимална степен позволява проследяването
на волята на първостепенния съд и формирането на неговото
вътрешно убеждение както от страните в процеса, така и от ОС. В
мотивите на определение РС е дал изчерпателен и обоснован отговор
на всички възражения на жалбоподателя, касаещи доказателствените
източници и е обосновал в пълна степен своите съображения за
достигнатия фактически и правен извод по делото – за правилност и
законосъобразност на постановлението на РП за прекратяване на НП.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно
липсата на мотиви по отношение на това защо РС е приел, че в случая
приложение следва да намери института на неизбежната отбрана.
Изрично отношение в тази насока съдът е взел на л.3/11/, абз.5,
посл.изречение, както и на л.5/13/, абз.2 от атакуваното определение.
Възприемайки изцяло същите, ОС не намира за необходимо да ги
преповтаря отново. Изрично следва да се посочи и това, че както
предвид броя на нападащите (трима), използваните средства ( лек
автомобил, дървени тояги и парче арматурно желязо), интензитета на
самото нападение, неговите специфики (осъществено ненадейно за
обвиняемия, в отдалечена местност, насочено срещу един човек),
както и резултатите от него, и от защитата срещу него, настоящият
съдебен състав приема, че не е налице превишаване пределите на
неизбежната от страна от страна обв.В..
При служебната проверка, която ОС извърши по отношение на
атакувания съдебен акт, не се констатираха основания за неговото
изменение или отмяна. Като законосъобразен и правилен, същият
следва да бъде потвърден изцяло.
Водим от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК,
Окръжният съд
8
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 79 от 30.09.20. г., постановено
по ЧНД 469/20. г. по описа на PC – гр.С.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9