№ 8653
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110107260 по описа за 2022 година
„....“ЕАД е предявила срещу Р. И. В. и О. И. В. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от
1541.29 лева-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2017 до м.04.2020, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумите,
сумата от 205.66 лева-лихва за забава за периода от 15.09.2018 до 02.02.2021,
сума в размер от 36.27 лева за дялово разпределение за периода от м.01.2018
до м.04.2020, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателно изплащане на сумите. и лихва за забава в
размер на 5.82 лева за периода от 03.03.2018 до 02.02.2021.
Ищецът поддържа, че с ответниците са се намирали в облигационни
отношения, по силата на които е доставял топлинна енергия за битови нужди
в топлоснабден имот, находящ се в гр...., бл.185, вх.1, ап.39, с абонатен
№329217.Ответниците се явявали неизправна страна, тъй като не са
изпълнили задълженията си за заплащане стойността на доставената и
потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължат и
обезщетение за забавено изпълнение.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответниците Р. И. В. и О. И. В. са депозирали
отговор на исковата молба, с кото изрично заявяват, че не оспорват, че са
ползвали доставена до процесния имот топлинна енергия, както и
начислената от ищеца сума.Правят възражение за изтекла погасителна
давност на вземанията за периода преди м.февруари 2018. Поддържат, че не
са дали повод за образуване на делото.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за продажба от 18.10.1994 на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти ТОА „Искър“ е продало на
Р. И. В. и О. И. В. въз основа на заповед №ДИ-84-169/93/11.05.1994
апартамент №39, етаж 9, в бл.№185, построена върху държавна земя,
комплекс „Дружба“1 част, със застроена площ от 83.40 кв.м.
Видно от писмо от Столична община, район „Искър“ имот-ап.39, в гр....,
бл.185, вх.1, е закупен от Р. И. В. и О. И. В. на 18.10.1994г.
Видно от нотариален акт №105 от 13.06.2007, том 3, рег. №1693, дело
№462 от 2007 „Р...“ЕАД е предоставила на ЕТ „Стив -О. И.“ по Договор за
банков кредит №199020/13.06.2007 сума в размер на 30 000 лева, срещу което
длъжниците О. В. и Р. В. са учредили в полза на кредитодателя „Р...“ЕАД
договорна ипотека върху следния свой собствен недвижим имот, придобит
по време на брака им и представляващ съпружеска имуществена общност, а
именно:апартамент №39, находящ се на 9-ти етаж в жилищна сграда на блок
№185, жк. „Дружба“, 1 част, СО, район „Искър“.
Видно от писмо от 16.09.2009 до Агенция по вписванията ЧСИ
Неделчо Митев е наложил възбрана върху следния недвижим имот
съпружеска имуществена общност на длъжниците Р. И. В. и О. И. В., а
именно:апартамент №39, находящ се в гр. София, район „Искър“, жк.
„Дружба“-1ч., местност втора зона.
Видно от протокол от 1.10.2000г. е взето решение на ОС на ЕС с
адрес:гр.София, жк. „Дружба“, бл.185 да се сключи договор с „...“ЕООД за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“.Договорът е сключен на
30.07.2001г.
2
По силата на договор от 22.06.2017. „....“ЕАД е възложило на „...“ЕООД
да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
клиенти в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един клиент в
гр.София.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно
задължено лице за заплащане на цената на доставената такава във връзка с
чл.155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна
енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване.
По силата на договор за продажба от 18.10.1994 на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти ТОА „Искър“ е продало на
Р. И. В. и О. И. В. въз основа на заповед №ДИ-84-169/93/11.05.1994
апартамент №39, етаж 9, в бл.№185, построена върху държавна земя,
комплекс „Дружба“1 част, със застроена площ от 83.40 кв.м.
С оглед на което съдът намира, че ответниците се легитимират като
собственици на процесния имот.
Видно от нотариален акт №105 от 13.06.2007, том 3, рег. №1693, дело
№462 от 2007, ответниците са учредили договорна ипотека върху собствен
недвижим имот, придобит по време на брака им и представляващ съпружеска
имуществена общност, а именно:процесния имот.Ответниците не оспорват
подписите си в нотариалния акт.С оглед на което съдът намира, че с
подписването му ответниците са признали, че процесният имот е придобит по
време на брака им и представлява съпружеска имуществена общност.Отделно
от това ответниците не оспорват това обстоятелство.
Качеството потребител се обуславя от притежанието на вещни права -
право на собственост , съответно ограничено вещно право на ползване. В
качеството си на собственици на процесния имот, ответниците се явяват
потребители на топлинна енергия.
Съгласно чл.32, ал.2 от СК съпрузите отговарят солидарно за
задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.
С оглед на изложеното и като взе предвид, че ответниците са придобили
имота по време на брака и същият е СИО, съдът намира, че те следва да
3
отговарят за задълженията на имота при условията на солидарна отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР.Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответниците да са се
възползвали от правото си по чл.150, ал.3 от ЗЕ.
Ответниците не оспорват количеството и стойността на топлинна
енергия.
Въз основа на представените извлечения от сметки се установява, че
задължението възлиза в размер от 1789.04 лева, от които 1577.56 лева –
главница и 211.48 лева – лихва за забава.
Ответниците не оспорват, че главницата е в размер от 1577.56 лева, от
която 1541.29 лева-стойност на топлинната енергия и 36.27 лева – дялово
разпределение.
С оглед на изложеното предявените искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло.
Основателността на претенцията обуславя произнасяне на съда по
евентуално заявеното възражение за давност.
Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 18.02.2021, с оглед на
което погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди 18.02.2018г.
Вземането за м.01.2018г. е станало изискуемо на 15.03.2018г., поради
което същото не е погасено по давност. Вземането за м.12.2017 е станало
изискуемо на 15.02.2018г., поради което същото е погасено по давност.
Предмет на иска са вземания за главница за топлинна енергия за
периода от м.05.2017 до м.04.2020.С оглед на което съдът намира, че
вземанията за периода от м.05.2017 до м.12.2017 са погасени по давност.С
оглед на което съдът намира, че погасени по давност са вземания в размер от
4
332.58 лева за периода от м.05.2017 до м.12.2017.
С оглед на което непогасени по давност са вземания за топлинна
енергия в размер от 1208.71 лева за периода от м.01.2018 до м.04.2020г.
Дяловото разпределение е за период от м.01.2018 до м.04.2020, поради
което същото не е погасено по давност.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 1208.71
лева -главница за топлинна енергия за периода от м.01.2018 до м.04.2020 и да
бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 1541.29 лева за
периода от м.05.2017 до м.12.2017.
Предвид изложеното искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 36.27 лева за
периодо от м.01.2018 до м.04.2020г.
По отношение на лихвите за забава
Ответниците не оспорват, че лихвите за забава върху главницата
възлизат в размер от 205.66 лева за периода от 15.09.2018 до м.02.02.2021.
С погасяване на главното задължение съответно се погасяват и
акцесорните задължения.
С оглед на което с погасяване по давност на част от главното
задължение, се погасява съответно и акцесорното задължение за лихви за
забава.
Предвид изложеното съдът намира, че при главница в размер от 1208.71
лева, лихвата за забава възлиза в размер от 161.28 лева.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 161.28
лева и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 205.66
лева.
По лихвите за забава върху дяловото разпределение
Съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.За плащане
на задължението за дялово разпределение не е установен срок, поради което
длъжниците изпадат в забава от поканата.По делото не се установява
5
ответниците да са канени от ищеца за заплащане на задължението.Поради
това съдът намира, че претенцията за лихви за забава върху дяловото
разпределение следва да бъде отхвърлена.
По разноските
Краният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца съобразно уважената част от исковете.Ищецът е реализирал разноски в
исковото производство в размер от 135.78 лева, от които 35.78 лева-
държавна такса и 100 лева -юрисконсултско възнаграждение.Съобразно
уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в исковото производство в размер на 106.72 лева.
Ищецът е реализирал разноски в заповедното производство в размер от
85.78 лева, от които 35.78 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца
следва да бъдат разноски в заповедното производство в размер от 67.42 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „....“ЕАД, ЕИК...,
със седалище и адрес на управление:гр....Б, срещу Р. И. В., ЕГН********** и
О. И. В., ЕГН..., и двамата с адрес:гр...., бл.185, вх.1, ап.39, чрез адв. И.,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Р. И. В. и О.
И. В. дължат солидарно на „....“ЕАД сумата от 1208.71 лева, стойност на
топлинната енергия за периода от м.01.2018 до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно
изплащане на сумите, сумата от 161.28 лева- лихва за забава за периода от
15.09.2018 до 02.02.2021, сумата от 36.27 лева-дялово разпределение за
периодо от м.01.2018 до м.04.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от от „....“ЕАД, ЕИК..., със седалище и адрес
на управление:гр....Б, срещу Р. И. В., ЕГН********** и О. И. В., ЕГН..., и
двамата с адрес:гр...., бл.185, вх.1, ап.39, чрез адв. И., обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за горницата над 1208.71 лева до пълния
6
предявен размер от 1541.29 лева-стойност на топлинната енергия за периода
от м.05.2017 до м.12.2017., както и за горницата над 161.28 лева до пълния
предявен размер от 205.66 лева-лихва за забава за периода от 15.09.2018 до
02.02.2021, както и за сумата от 5.82 лева- лихва за забава за периода от
03.03.2018 до 02.02.2021.
ОСЪЖДА Р. И. В., ЕГН********** и О. И. В., ЕГН..., и двамата с
адрес:гр...., бл.185, вх.1, ап.39, да заплатят на „....“ЕАД, ЕИК..., със седалище
и адрес на управление:гр....Б, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от
106.72 лева- разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Р. И. В., ЕГН********** и О. И. В., ЕГН..., и двамата с
адрес:гр...., бл.185, вх.1, ап.39, да заплатят на „....“ЕАД, ЕИК..., със седалище
и адрес на пуравление:гр....Б, сумата от 67.42 лева- разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца-„...“ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7